№ 46
гр. Плевен, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214400600700 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдията МАРИАН ИВАНОВ ВНЧХД
№700/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.314 и сл. от НПК.
С присъда №4/10.05.2021г., постановена по НЧХД №157/ 2021г., РС-
гр.Ловеч, признал подсъдимият Г.П. В.- ЕГН: ********** за невинен в това,
че на 27.01.2020г., около 09.00 часа, в съдебна зала №102 на ОС-Ловеч,
публично в присъствието на тъжителя СТ. Й. Г., казал унизителни за честта и
достойнството му думи“Това което казва Г. е лъжа“, поради което и на
основание чл.304 от НПК, го оправдал по обвинението му рпо чл.148, ал.1,
Т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК.
С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск от частния
тъжител С.Г. за изплащане на обезщетение, за неимушествени вреди в размер
на 1500 лева, ведно със законната лихваот датата на увреждане до
изплащането му.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от ч.тъжител С.Г., чрез
1
повереника-адвокат Р. К.-АК-Ловеч.С жалбата се правят оплаквания за
необоснованост и нарушение на закона.На 29.07.2021г. в ОС-Ловеч е
постъпило и допълнително изложение към първоначалната жалба.В
допълнителното изложение е изложена фактическа обстановка и съображения
срещу приетото от първоинстанцинния съд, че не е налице осъществен от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.148 ал.1 т.1 от |
НК. Оспорва се изводът на съда, че казаното от подсъдимия В. думи, не
следва да се харатеризират като имащи унизителен характер за частния
тъжител, че не засягат честта и достойнството на Г., защото не представляват
обективна оценка, а са израз на оценка на подсъдимя за част от фактите по
делото. Оспорва се и приетото от съда, че изразът „лъжа“ вместо „неистина“,
не следва да се приема като обида, тъй като не засяга обективни блага на
тъжителя. По същество се възразява срещу извода на съда, че използваният
израз, изказан от подсъдимия В., не засяга достойнството на С.Г., защото
обективно не изразява обективна оценка за него. Твърди се необоснованост
на мотивите и противоречие с практиката на ВКС. Цитира се решение №
108/13.04.1983 г. по н.д. № 90/1983 г., Второ НО на ВС. Във връзка с това
решение се прави анализ за значението на думите „лъжа“ и „неистина“. В
допълнителното изложение се изразява становище освен за необоснованост
на мотивите във връзка с обективната страна на престъплението, но и за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.3
т.2 от НПК. Същото се обвързва с посоченото в мотивите на РС, че не следва
да се излагат мотиви относно субективната страна на престъплението, като се
счита, че това е отказ на съда и липса на мотиви в тази част, което е
нарушение на чл.305 ал.3 от НПК.
Иска се на първо място отмяна на присъдата и вместо нея да се признае
подсъдимият Г.В. за виновен, като му се наложи наказание съобразно чл.78а
от НК, да бъде уважен гражданският иск и да се присъдят направените
разноски пред двете инстанции. Алтернативно, в случай, че въззивният съд не
споделя становището на въззивния жалбоподател, се иска отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Постъпила е и „жалба“, против въззивната жалба на частния тъжтел
С.Г.. С жалбата от Георги Ветров по същество се изразява становище да не се
приема жалбата на С.Г., против постановената оправдателна присъда. С
2
жалбата се прави анализ на доказателствата от делото, в което са употребени
думите против казаното от частния тъжител Стефан Г.. Жалбоподателят
отдава се значение на свидетелката М.Й., като счита нейните показания за
несигурни. Счита, че въззивната жалба от С.Г. не доказва, че той – Г.В., има
вина, като иска да се уважи присъдата на РС – Ловеч от 10.05.2021 г.
В съдебно заседание въззивната жалба и допълнителното изложение от
частня тъжител С.Г. чрез повереника му се поддържат, както и предявеният
граждански иск. Моли се ваззивния съд да уважи жалбата и съобрази
показанията на свидетелите, относно състоянието на С.Г. и как е приел
поведението на подсъдимия Г.В. в съдебната зала. Поддържа се и
оплакването за липса на мотиви относно субективната страна на деянието,
като се пледира отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
Въззивният жалбоподател С.Г. поддържа становището на повереника
си.
В съдебно заседание защитникът на ответника по жалбата, подсъдимия
Г.В. – адвокат М.И. от АК – Ловеч, оспорва изцяло въззивната жалба.
Акцентира на съдебното заседание, в което са казани думите от подсъдимия
Г.В., конкретно, че преди неговите думи са казани думи от повереника на В..
Счита, че като се дозачете по-нататък протокола от съдебното заседание по
ВЧНД № 2/2021 г. на ОС – Ловеч, може да се приеме, че репликата от
подзащитния му не може да се счита, че е отправена към С.Г.. Акцентира, че
унизителният характер на казаното не се определя от субективната оценка на
засегнатия. Повереникът счита, че репликата употребена от Г.В. е по повод
становището по делото, както и че думите са в потвърждение на казаното
преди това от защитника му. Счита, че тези думи се интерпретират по
изгоден начин, но думите на подзащитния му са израз на защита на
интересите си, в един състезателен процес и не е обиждал никого. Сочи, че
действително е прието, че свидетелката М.Й. не е присъствала на инцидента,
предмет на въззивното производство по-късно пред ОС – Ловеч. Твърди, че
подсъдимият Г.В. е защитил и упражнил свои конституционни права и по
този начин няма как да е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението „обида“. Пледира да се потвърди оправдателната
присъда на РС- Ловеч, като се присъдят направените в хода на делото
разноски от доверителя му.
3
Ответникът по жалбата-подсъдимият Г.В. твърди, че никога не е
наричал С.Г. „лъжец“. Отново посочва, че тази свидетелка, чиито по същество
показания са повод за изречените от него думи, не е била очевидец. Моли
съда да потвърди присъдата на РС - Ловеч.
Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства,
изложеното в жалбите и допълнителното изложение, прецени доводите на
страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивниата жалба и допълнителното изложение от С.Г., са подаден в
срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
След отвод на съдиите от ОС-Ловеч, съобразно определение
№60093/22.10.2021г. по НЧД №868/2021г. на ВКС, второ н.о., на основание
чл.43,т.3 от НПК, разглеждането на ВНЧХД |№333/2021г., е изпратено на ОС-
Плевен.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 27.01.2021г., в съдебна зала
№102 на ОС-Ловеч, при разглеждането на ВНЧХД №2/2021г на ОС-Ловеч,
публично в присъствието на тъжителя СТ. Й. Г., подсъдимия Г.В. е казал
думите “Това което казва Г. е лъжа“.Репликата е била казана пред свидетеля
В.Б.Б., когото въззивния жалбоподател- адвокат Ст.Г. представлявал по
образуваното ВНЧХД №2/2021г. на ОС-Ловеч. След отправената от Г.В.
реплика, адвокат С.Г. се изчервил, изглеждал несигурен и притеснен.В
кантората си заварил свидетеля Д. Г.-негов син и колега.Помолил го да му
вземе лекарство от аптеката-„Хлафазолин“, изказвайки преснения, че е
вдигнал кръвно.Отказал лекарска помощ, но няколко дни след проведено- то
съдебно заседание С.Г. бил под влияние на случилото се, като бил посъветван
от сина си, да потърси правата си по съдебен ред.Фактическа обстановка е
приета от първоинстанционния съд, въз основа на писмените доказателства –
протокол от съдебното заседание на 27.01.2021г., в съдебна зала №102 на ОС-
Ловеч, по ВНЧХД №20214300600002/2021г на ОС-Ловеч и адвокатска карта
на името на СТ. Й. Г., както и въз основа на гласните доказателствени
средства-показанията на свидетелите В.Б. и Д. Г..В мотивите на присъдата
първоинстанционния съд е посочил и обясненията на подсъдимия Г.В., в
4
които той не отрича отразените в протокола и отправени от него думи.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционният съд, за
доказанността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задъл- женията
си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата, предмет на
доказване съобразно чл.102 от НПК.
Безспорно доказателство е записаното в съдебния протокол, като реплика
от страна на Г.В., по отношение на казаното преди това от адвокат С.Г..
С жалбата от С.Г. по същество се оспорват правните изводи на
първоинстанционния съд.Същността на това оспорване са правните изводи на
първоинстанционния съд, че не е налице от обективна и събективна страна
състава на престъплението „обида“.В този смисъл въззивният съд счита, че
изводите на първоинстанционния съд са правилни и
законосъобразни.Обидата представлява израз на отрицателна оценка на
дееца, по отношение на достойнството на засегнатия.Следва същите да са
непристойни, груби и цинични като обективна характеристика, а не като
субективно възприятие от засегнатия или което и да друго лице.В конкретния
случай следва да се прави преценката и във връзка с контекста на изречените
от Г.В. думи.Повод за тези думи не е личността на С.Г. и не може да се цени
като вербален израз с унизителен характер за него, така както е приел и
първоинстанционния съд.Казаното от Г.В. е в следствие на различното му
отношение по фактите и правото, в случая за свидетелските показания на
М.Й..Тези думи се относими във връзка с твърденията на Г.В., че тази
свидетелка не е присъствала като очевидец на определени факти и
обстоятелства по разглежданото НЧХД №1249/2017г. на РС-Ловеч. Те са във
връзка и с приетото в мотивите към присъдата по това дело.В тези мотиви
показанията на свидетелката М.Й. са били приети за вътрешно противоречиви
и противоречащи на другите по това дело показания, по което Г.В. е бил
тъжител, а В.Б.-подсъдим.Така изречените думи от Г. В. представляват
ефективна защита в процеса, за да не се приема от въззивният съд искането на
адвокат С.Г., за преразпит на свидетелката М.Й..Настоящият въззивен състав
се солидализира с правният извод на първоинстанц.ионния съд, че
употребения израз в случайя не засяга личността на С.Г., защото това не е
негативна оценка за личността му .Тези думи на Г. В. са лично отношение за
упражняване на правото му на защита.В този смисъл следва да се посочи
5
основателното съпостявяне на предходните думи в същият протокол но
казани от защитника.“АДВ.Н.:Считам, че това не е вярно, което е изложено
пред съда“.Следващата реплика е от адвокат С.Г., като казва, че черпи
аргументи от мотивите на първоинстанционния съд.Тогава следва репликата
на Г.В.и след думата „лъжа“ на първото записано изречение, следва обаче
второто изречение и то е свързано с личното мнение на Г.В. по отношение на
показанията на свидетелката М.Й., че тя има притеснения защотото не е
присъствала на обидата, предмет на първоинстанционното НЧХД
№1249/2017г. на РС-Ловеч.Следователно употребеня израз от Г.В. е изваден
от контекста и интерпретиран неоснователно от частния тъжител и защитника
му като „обида“, уронваща честта и достойнството му.
При така изяснената фактическа обстановка, въз основа на законо-
съобразно събрания и анализиран доказателствен материал, правилно
първоинстанционни съд е приел, че подсъдимия Г.В., от обективна страна, не
е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя
С.Г..Съответно липсват от обективна страна признаците на състава на
престъплението „обида“.По отношение на субективната страна то съдът на
практика е изложил мотиви, като е обсъдил отношението на Г.В. по повод
казаните от него думи.Те са лична оценка за истинността на направеното в
съдебно заседание искане, за да убеди съда да не допуска преразпит на
свидетели, а не да унизи честта и достойнството на адвокат С.Г..т.е от
субективна стрна не е желал настъпване на общественоопасните последици.
Неоснователни са възраженията в този смисъл, че липсват мотиви относно
субективните признаци на състава на престъплението.Защитника на тъжителя
се позовава на употребения израз в мотивите, че при липса на обективна
страна, не е необходимо да се правят изводи относно субективните признаци
на състава на престъплението. Както от защтиника така и от частният
тъжител се знае, че липсата на който и да е от признаците на състава на
престъплението, означава липса на престъп- ление.При условия, че не са
налице обективни признаци на състава на престъплението то не е необходимо
да са правят изводи за субективните му признаци.Ето защо не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Липсата на който и да е от признаците от състава на престъплението води
до липса на престъпление, деянието не съставлява престъпление, поради
6
което правилно на основание чл.304 от НПК, първоинстанционния съд е
признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението му по чл. 148,
ал.1, т.1, вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Предвид изложеното, то възраженията на частния тъжител и въззивен
жалбоподател С.Г., както и на защитника му са неоснователни.
Първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни правни
изводи, защо е отхвърлил при това положение предявения гр.иск.Не е
налице елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно наличие на
противоправно деяние. Правилно е отхвърлен предявения гр.иск от тъжителя
против Г.В., за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лева, ведно
със законовите последици, който в конкретния случай е неоснователен.
Предвид направеното искане и на основание чл.190, ал.1 от НПК, следва в
тежест на частния тъжител С.Г., да се възложат направените разноски от Г.В.,
за адвокатско възнаграждение на адвокат М.И.-АК-Ловеч по настоящото
ВНЧХД №700/2021г. на ОС-Плевен, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие № ********** /05.01.2022г., в размер на 300,00
лева.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не намира да са
налице основания за отмяна или изменение на постановената присъда,
поради което следва същата да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 във вр.с чл.338 от
НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №4/10.05.2021г., постановена по НЧХД №157/
2021г., РС-гр.Ловеч
На основание чл.190, ал.1 от НПК, ОСЪЖДА частния тъжител СТ. Й. Г.-
ЕГН **********, да заплати на Г. П. В.-ЕГН**********, направените
разноските за адвокатско възнаграждение по ВНЧХД №700/2021г. на ОС-
Плевен, в размер на 300,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8