№ 2175
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203711 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0432-000558/19.05.2021 г.
на * 01 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Д. К. с ЕГН **********, с адрес
**** на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от правоуправление за 1 месец за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител, моли да се отмени
процесното наказателно постановление с мотиви, че не извършил соченото в НП
нарушение, а именно навлизане срещу знак Б-2 – Стоп, че в процесния участък не е
имало доказателства за влязла в сила заповед за въвеждане на временна организация на
движението, че такава не била обозначена, както и че липсвал субективен елемент за
извършване на нарушението и моли за приложението на института на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна изпраща писмено становище по жалбата, в което моли
атакуваното НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се
явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
В участък от Околовръстното шосе на гр. Пловдив, а именно Път ІІ-86 на км.
6+945 до км. 12+540 са се изпълнявали строително-монтажни дейности, поради което е
била въведена временна организация и безопасност на движението като този участък е
бил затворен за движение и същото е било указано със знак В2 и други. Временната
организация и безопасност на движението е действала от 15.03.2021 до 15.05.2021 г. и е
била въведена със Заповед № 53-00-579/09.03.2021 г.
1
На 24.04.2021 г. около 20:50 ч. жалбоподателят Д. Д. К. управлявал МПС марка
Хонда ЦР-В с рег. № **** по околовръстен път в посока изток –запад. Въпреки
поставения знак В-2, К. игнорирал забраната за навлизане на МПС и навлязъл в
ремонтирания участък. На км. 8+300 бил спрян от полицейските служители към 01РУ
– свид. С.Б. и К. А., които изпълнявали служебните си задължения по контрол на
движението.
За установеното, в присъствието на водача, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА № 862801/24.04.2021 г., в който било
посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал
акта без възражения.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 300 лв. и
лишаване от правоуправление на МПС за 1 месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП .
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
С.Б. – **, както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително писмо от АПИ за въведена временна организация на движението,
ведно с заповед № 53-00-576/09.03.2021г., АУАН, справка за нарушител водач,
докладна записка, възражение, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г..
Съдът кредитира показанията на свид. Б.. Разпитан в съдебно заседание
свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява как точно е била въведена организацията на движението и по
какъв начин. Потвърждава наличието на знак В-2. Поради което не се споделя
възражението на жалбоподателя, че такъв знак не бил наличен към момента на
установяване на нарушението, което противоречи и на писмените доказателства.
Показанията му съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени и веществени доказателства, поради
което им дава вяра. Същите съответстват останалите писмени доказателства и на
съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът
отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са толкова съществени, че да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават в значителна степен правата на нарушителя.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и
нарушителя. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като
фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана
административно наказателната отговорност на лицето.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от т. 2.8 и т. 1.3 (за **я) на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В него се съдържат всички задължителни реквизити.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
2
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Съдът не споделя аргумента на процесуалния представител на
жалбоподателя, че при описанието на нарушението е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила като е посочено, че същият навлиза срещу знак Б-2.
Действително се установява да е допусната такава техническа грешка при съставянето
на НП, но съдът намира че същата не представлява такова фатално нарушение на
правото на защита и възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е
наказан и това е така поради следното:
На първо място установява се, че в АУАН правилно е посочен номерът и
буквеното означение на знака, като са уточнени и фактическите параметри на
нарушението, а именно действията на нарушителя по навлизане срещу този знак. Това
идва да покаже, че от самото начало на административнонаказателния процес на
нарушителя е било известно коя забрана е нарушил и с кои свои действия. Същият е
бил на местоизвършвнето, актът е съставен в негово присъствие, той го е подписал и
същият му е връчен.
На следващо място в атакуваното наказателно постановление словесно е
описано нарушението, което е извършено и то не оставя никакво съмнение относно
действията на анрушителя и въведената забрана, а именно водач на МПС навлиза след
знак забраняващ влизането на ППС при въведена временна забрана за движение. Това
според настоящия състав на съда представлява достатъчно ясно описание на фактите,
като противно на посоченото в писменото становище на процесуалиня представител на
жалбоподателя – не се установява въвеждането на нови факти, като лицето не е
наказано за неспирането на знак стоп, видно от словесната част на нарушението и
санкционната норма, а е наказано именно заради фактите описание в АУАН и НП, но
като е допусната техническа грешка при изписването на буквеното означение на знака.
Поради гореизложеното съдът намира, че нарушението е описано с всичките му
релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно механизма на
извършване, поради което правото на защита на лицето не е нарушено. На следващо
място нарушението е установено в присъствието на водача, непосредствено след
извършването му и именно там е съставен АУАН, което е допълнителен довод за това,
че механизмът на извършване не е останал неясен. Затова не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност
да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за навлизане срещу знак
забраняващ движението на МПСта в участъка.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението, описано в предложение трето на т. 1 на цитираната разпоредба.
Безспорно се установява, че Д.К. като водач на МПС на 24.04.2021 г. около 20:50
часа на км. 8+300 от път ІІ-86 в посока изток-запад е навлязъл срещу забранителния
знак –В-2 като е нарушил забраната за движение на МПС поради въведената временна
организация на движението, заради извършващи се СМР, като не е съобразил
поведението си на пътя с посочения знак, което е възприето от намиращите се там
полицейски служители, а именно **я и свидетеля по АУАН. Следователно той е
3
нарушил вмененото му задължение за съобразяването на поведението на участниците в
пътното движение с поставените знаци.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че останало недоказано по делото за влизане в сила на заповедта за
въвеждане на временната организация на движението и това влече отмяна на
наказателното постановление. Доказа се по делото, че е била въведена временна
организация на движение заради планиран ремонт на пътния участък. Извън предмета
на доказване остава валидността на административния акт, с който същата е била
въведена, доколкото извън преценката на водачите остава възможността да избират
дали да се съобразят с поставените пътни знаци поради съмнения за правилността и
относимостта им или поради съмнение дали е изпълнена процедурата по влизане в
сила на административния акт, с който същите са въведени. Съобразяването с
правилата за движение е безусловно, а атакуването на отделни административни
актове се осъществява по ред различен от настоящия, поради което процедурата по
влизане в сила на представената заповед за въвеждане на временна организация и
безопасност на движение остава извън предмета на доказване по настоящото
производство.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва
поставените пътни знаци, може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота, здравето и имуществото на всеки участник в движението, и е
избрал съзнателно и самостоятелно поведението си като именно не се е съобразил със
забраната въведена със знак В-2 и е навлязъл в участък забранен за движение при
намалена видимост поради смрачаване, а именно около 21 ч. вечерта.
Съдът намира, че същият е съзнавал, че навлиза в участъка след знак забраняващ
движението на ППста, като твърдяната липса на осъзнаване поради публикации в
медиите, че ремонтът на околовръстното шосе е приключил предстрочно, не може да
игнорира наличието на знак забраняващ движението след него. Съдът не възприема
това становище на жалбоподателя тъй като пътните знаци, светлинната сигнализация и
маркировката на пътя не подлежат на преценка за спазването им от водачите. При
наличието на знак стоп, или червен сигнал на светофара, или двойна непрекъсната
линия, водачът не следва да извършва субективна преценка за безопасност на
маневрата или движението, които желае да предприеме, а при несъобразяването с
което и да е от този тип забранителни указания извършва нарушение, независимо от
пътната обстановка, интензивност на движение, фактически извършването или не на
СМР, или други фактори.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при
въведена временна забрана за движение, с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв., т.е. размерът на глобата и
срокът лишаването от права е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
4
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае се поведение,
което се характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото водачът
самосиндикално е решил да не се съобрази със забранителния знак. Видно от
справката за нарушител/водач същият е санкциониран неколкократно, т.е.
несъобразяването с правилата за движение по пътищата не се явява напълно изолиран
случай. Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.С оглед
на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност. От друга страна обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а опреденото с него
наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0432-000558/19.05.2021 г.
на * 01 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Д. К. с ЕГН **********, с адрес
**** на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движението по пътищата е наложена
глоба в размер на 300 лв. и лишаване от правоуправление за 1 месец за нарушение на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5