Р Е Ш Е Н И Е
№ 260441/26.3.2021г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и седми състав
На седемнадесети март година
две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар:Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 212 по описа на съда за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на: „С.Л." ЕООД, представлявано от Р.А.,
ЛНЧ: ****** ***, депозирана чрез адв. И.Г. против Наказателно постановление № 23-0001089/ 30.11.2020 г., издадено от Началника на
Отдел „Контрол" в РД „АА" - Варна, с което на основание чл. 97,
ал.1, предложение последно от ЗАвП на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл.91б., ал.1, т.1 от ЗАвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно. Сочат се допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съгласно чл. 40, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и ал. 5, ал. 52,
ал. 2 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, доколкото акта и постановлението са съставени,
предявени и подписани от упълномощено лице, на което законовият представител на
дружеството не е делегирал правомощията да подписва и получава нито актове за
установяване на административни нарушения, нито наказателни постановления.
Актът и постановлението не били връчени и подписани от управителя на
дружеството, който го представлява като юридическо лице и е негов единствен
представител по закон. Управителят на дружеството не бил предоставял правомощия
на пълномощника за подписване и получаване на съставени срещу него или
представляваното от него предприятие актове за установяване на административни
нарушения или наказателни постановления. С тези и други аргументи с иска
отмяната на НП и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от своя процесуален представител - адв. И.Г.,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на посочените в жалбата основания,
като навежда и нови основания. Пледира и за приложимост на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,
в съдебно заседание не се представлява. В придружителното
писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД “АА“ - Варна излага
становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На дружеството – жалбоподател „С. Л.“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Р.А., била извършена
комплексна проверка от длъжностни лица
към РД “Автомобилна администрация” гр. Варна, сред които и св. З. Ю.. На 17.07.2020г. до
дружеството била изготвена покана изх.№ 50-00-554#2/17.07.2020 г. от Директора на
РД“АА“-Варна. Поканата била изготвена на основание чл.91б., т.1 от ЗАвП във
връзка с чл.12, ал.4 и ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС и била
адресирана до управителя на дружеството. Тя съдържала писмено разпореждане до възз. в 7-дневен срок, да предостави в РД “АА” гр. Варна документи
във връзка с проверка на документацията относно транспортната дейност на
дружеството за периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2020
г. В цитираната покана подробно бил изложен списък с исканите документи сред
които: … по т.5 – Договор с медицински център /доктор/ за извършване на
предпътен медицински преглед за общо здравословно състояние на водачите, адрес
на мед. пункт.
В поканата било посочено още, че документите следва да се представят в
РД „АА“ - Шумен, като бил посочен и съответен адрес, както и била упомената
отговорността, която се носи при непредставяне на изискуемите съгласно чл.97,
ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/. Поканата била връчена на
29.07.2020г. на г-н Х. Т. - лице легитимиращо се като упълномощено от
управителя на дружеството. Въпреки горното, до изтичане на 7-дневния срок - 05.08.2020
г. визиран в горепосочената наредба за представяне на изисканите документи,
въззивното дружество не представило в административната сграда на РД “АА“ -Варна
нито един от документите, посочени в поканата. Тези документи били представени в администрацията на Областен отдел „АА“ -
Шумен на 07.08.2020 г. с приемо - предавателен
протокол.
При горните констатации на 18.09.2020
год. срещу въззивното дружество св.З.Ю. съставил АУАН, серия А-2019, бл. №
277040/18.09.2020 год., в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата
на чл.91б., ал.1, т.1 от ЗАвП като нарушението било извършено в гр.Варна на
06.08.2020 год., която дата се явява денят следващ датата, на която е изтекъл
срокът. Актът бил предявен и връчен още същия ден на упълномощено от
представляващия въззивното дружество лице, което го подписало без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не били
подадени и писмени възражения пред АНО.
Впоследствие въз основа на така съставения
АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на началника на отдел „Контрол“
при РД „Автомобилна администрация” – гр.Варна, в което били възприети изцяло
фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като на
основание чл. 97, ал.1, пр. последно от ЗАвП наложил на въззивото
дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл.91б., ал.1, т.1 от ЗАвП.
Наказателното постановление било връчено на упълномощено лице на
14.12.2020 год. В законоустановения 7-дневен срок, на 15.12.2020 год. /видно от
входящия номер на жалбата/, в РС-Варна била депозирана жалба срещу
горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.И.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от
приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля Б.И., дадени в съдебно
заседание, АУАН , покана, приемо - предавателен
протокол, заповед, пълномощно и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения
от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна. Лицата, осъществяващи контрол по спазване на
правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване
на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата
на чл. 91, ал. 3, т. 5 от ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава
и актосъставителя З.Ю.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя
правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си да съставят актове
за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав
доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП
се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде
НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал
правомощия на началниците на отдели „Контрол“ в РД "АА" да издават НП
за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията, на която са
извършени нарушенията. В случая НП е издадено от Пламен Димитров в качеството
му на Началник отдел “Контрол“ в РД „АА“ - Варна, поради което е издадено от
компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП
са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и
юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за
да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел и това е Б.И., присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН – видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи
до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото
на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на
мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е
съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от
разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има
задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на
чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената
преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
Въпреки горното, съдът намира, че при
провеждането на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН не е
надлежно връчен на нарушителя. Видно от приложените по АНП доказателства АУАН е
връчен на упълномощено лице и това е Х. Т., легитимиращ се като пълномощник на
дружеството съгласно нотариално заверено пълномощно рег. № 3290/30.11.2017 год.
на нотариус рег. № 715 при Нотариалната камера, упълномощен от управителя на възз.дружество. Видно от отразеното в Търговския
регистър /общодостъпен за всички на електронен адрес https://portal.registryagency.bg/ като управител
и представляващ дружеството е вписан единствено - Р.А.. Именно той, в
качеството си на управител на дружеството, е упълномощил Т., съобразно
отразеното в пълномощното да представлява дружеството пред редица институции в
това число и пред ИА „Автомобилна администрация“. Видно обаче от съдържанието
на пълномощното същият има право да
получава и предава документи, свързани с дейността на дружеството от и на
физически, юридически лица и организации, от учреждения,
да получава кореспонденции и пощенски/или куриерски пратки до дружеството.
Никъде в пълномощното не е посочено, че Т. има право да получава и подписва
АУАН издадено от ИА „АА“, като по отношение на тази институция той е оправомощен единствено във връзка с регистрацията,
бракуването на автомобилите на дружеството, както и във връзка с издаването
международен лиценз, но не и да участва в административни процедури, свързани
със съставяне на АУАН. Връчването на АУАН на лице без
представителна власт да представлява дружеството във връзка с процедура по
реализиране на адм.отговорност е равносилно на
невръчване на АУАН. Ето защо съдът намира, че при връчване на АУАН са допуснати
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, които опорочават
административно-наказателното производство още при започването му и са
основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът намира, че е нарушена нормата на чл.43,
ал.5 от ЗАНН, сочеща, че на нарушителя се връчва препис от акта срещу подпис и
се прави отбелязване за това обстоятелство, като това се прави и при връчване
на акта за подпис по силата на ал.1 от посочената норма. В случая следва да се
приеме, че невръчването на АУАН е съществено процесуално нарушение.
Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН регламентира, че при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него срещу подпис, а в акта се отбелязва датата
на неговото подписване. Именно връчването на препис от АУАН гарантира
възможността за упражняване на правото на защита на лицето, на което е вменено
описаното в АУАН нарушение, т.е. от съществено значение е още при установяване
на нарушението да се обезпечи правото на защита на субекта на административно
нарушение. В подкрепа на направения извод е и това, че законодателят /в чл.43,
ал.5 от ЗАНН/ е регламентирал това задължение на актосъставителя, на което
задължение съответства правото на нарушителя по АУАН. Акта е връчен на Хр.Т.,
като препис от него също е получен от това лице, без последното да има
необходимата представителна власт. Това обстоятелство е опорочило и процедурата
по чл.43, ал.1 от ЗАНН, като акта очевидно е предявен на лице, което не е имало
необходимата представителна власт. Ето защо е било засегнато правото на защита
на привлеченото към тази отговорност лице.
Неспазването на посочените изисквания на
закона опорочава съставения акт и води до незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като представлява съществено нарушение, което не може да
бъде санирано с издаването на наказателно
постановление по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
От
събраните по делото доказателства следва извод, че АУАН не е бил предявен на
нарушителя и следователно наказващият орган е издал наказателно постановление в
нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН, който разпорежда изрично, че ако актът не е
бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя. Неизпълнението на изискванията за предявяване и връчване на
АУАН е съществено нарушение на административно-производствените правила, което
води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Нормите
на ЗАНН, касаещи процедурата по съставяне и връчване на АУАН и наказателното
постановление са императивни и тяхното нарушаване води до накърняване правото
на защита на засегнатото лице да научи какво нарушение му е вменено като
извършено от обективна страна, срещу което то адекватно, със всички законови
средства да реализира защитата си. Без значение е дали срещу АУАН е подадено
възражение, както и че е обжалвано НП, тъй като организирането на защитата му
още в началната фаза на административно-наказателния процес следва да бъде
обезпечена, посредством връчване на препис от АУАН.
Дори АУАН да бъде съставен на основание чл.40
ал.2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на нарушителя, това не освобождавана
административния орган от задължението му да го връчи по надлежен ред. В случая
допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените такива,
които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
Съгласно чл.91б., ал.1, т.1 от ЗАвП
превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на
служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за
проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Безспорно,
видно от приложените по делото доказателства елемент на проверката е била
документацията касателно транспортната дейност на
дружеството, притежаващо лиценз за извършване на обществен превоз на товари,
като в тази връзка в поканата до дружеството подробно са описани множество
документите, които е следвало да бъдат представени. Безспорно, наред с
изисканите документи са били посочени и тахографски листи и извлечения от
дигиталните карти на водачите, но
това не променя извода, че с процесната покана са изискани редица документи -
Документи за превозвача, сред които копия от удостоверени за професионална
компетентност, издадено на лицето, което ръководи транспортната дейност, трудов
договор на лицето, което ръководи транспортната дейност, договор за наета
гаражна площ, пътни листи, книга за инструктаж и др.; Копия от документите на
водачите, сред които: СУМПС и КТ към тях, трудови договори; Копия от
документите на автомобилите: договор за наем/лизинг, удостоверения, Договор с
медицински център /доктор/ за извършване на предпътен медицински преглед за
общо здравословно състояние на водачите, адрес на мед. пункт. Изисканите документи са били изрично
посочени в поканата.
На въззивното дружество е възведено
обвинение за нарушение нормата на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвП. Наредба № Н-14 на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 27.08.2009
г. е издадена на основание чл. 91а, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните
превози и урежда по-специално начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролните проверки на пътя и в предприятията от компетентността на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за спазване на изискванията на
Закона за автомобилните
превози, подзаконовите
нормативни актове по прилагането му и регламенти (ЕО) №
561/2006 и (ЕС) № 165/2014.Видно от доказателствата по делото е, че с Покана
изх.№50-00-554#2/17.07.2020 г.
от Директора на РД “АА“ - Варна е изискал от въззивника да представи документи
във връзка с извършвана контролна проверка на дружеството, свързана с неговата
транспортна дейност, като изрично са упоменати исканите документи. Въззивното дружество, чрез своите органи е било длъжно да
представи в указаният му срок – до 05.08.2020 г. съответните документи, което
му е вменено в задължение предвид нормата на чл. 91б., ал.1 от ЗАвП -
Превозвачите и собствениците на автогари са длъжни: да предоставят на
служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за
проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. От
поканата обаче не става ясно къде е следвало дружеството да представи
изисканите му документи – дали в РД “АА“-Варна, както е отбелязано на първата
страница от поканата, или в сградата на ОО “АА“ – Шумен, както е отбелязано на
втората страница от поканата. С приемо-предавателен протокол от 07.08.2020 г.
представител на дружеството е предал документите на превозвача визирани в
поканата в ОО “АА“ - Шумен.
В чл.1 от Наредба № 5 за предпътните медицински прегледи на водачите на автобуси,
пътнически таксиметрови автомобили, тролейбуси, трамваи и други моторни
превозни средства за превоз на хора се определя реда и изискванията за
провеждането на предпътни медицински прегледи на водачите на автобуси,
пътнически таксиметрови автомобили, тролейбуси, трамваи и други моторни
превозни средства за превоз на хора, която изключва приложното поле на
товарните превози, а именно от съставения АУАН, дружеството притежава лиценз на
Общността за извършване на превоз на товари с № 18608, валиден до 01.01.2028 г. В чл.9 от Наредбата е посочено, че
здравословната годност на водача да управлява превозно средство се установява
въз основа на съпоставянето на субективните и обективните данни за годността
му, а в чл.10 ал.1 допълва, че когато данните показват, че здравословното
състояние на водача на МПС отговаря на изискванията на чл.9 от Наредбата, в – Журнала
за предпътни медицински прегледи се вписва „годен“, а когато не отговаря на
изискванията „не годен“, за предстоящото управление на МПС. В ал.2 на чл.10 от
Наредбата е посочено, че здравословната годност освен в Журнала за предпътни медицински прегледи се
нанася и в Медицинска бележка за предпътен преглед /пр. № 3/.
Нарушението на чл.91, ал.1, т.1
Закона за автомобилните превози се санкционира по чл.97, ал. 1, пр. последно от
ЗАвП, който текст гласи, че за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за
превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага
наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в твърд размер от 5 000.00 /пет хиляди/ лв.
Тъй като по АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, въпреки горните констатации, НП подлежи на
отмяна.
И
на последно място, даже и да приемем, че в случая формално е налице нарушение,
то съдът се солидаризира със становището на защитата и намира, че административно-наказващия
орган не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН определяне и
индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че се касае за „маловажен случай“.
В
чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма
следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Общото понятие за административно нарушение се съдържа
в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Съгласно чл.93, т.9 ДР НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане
на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на
установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и
предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на
закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността на лицето е формално, респ. от него не настъпват
вреди. В същото време е несъмнено, че въпросните документи, упоменати в
поканата са предадени само с един ден закъснение. Реално се касае за нарушение,
от което не са настъпили никакви вредни последици. Прави впечатление също така,
че АНО не е ангажирал доказателства въззивникът да е наказван за идентично и за
каквото и да било нарушение свързано с превозната му дейност. Няма никакви
данни по преписката спрямо него да са влезли в сила други НП. Горното води до извода за инцидентна
подобна проява. В този смисъл е и константната практиката на Варненския
административен съд.
С
оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай на първо място АНО не е
бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител, а на второ
място са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода
на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 6 -гръб договор за правна
защита и съдействие от 14.12.2020 год. и приложените пълномощни се установява,
че жалбоподателя е възложил на адвокат И.Г. от ШАК, оказването на правна защита
и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд - Варна
по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 580 лева, като е заплатен авансово и данъкът и е заплатено в брой при
подписване на договора сумата от 638 лв., т. е. разходът е направен съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност
е направено от Директора на РД“АА“-Варна, в придружителното
писмо, с което преписката е изпратена в съда. Затова съдът следва да отбележи,
че минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV
от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020 г.,
когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата
((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение №
5419 от 08.05.2020 г. на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.,
изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес от 5 000 лв. до 10 000 е 580 лв. + 5 % за
горницата над 5 000 лв. В случая е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е 580 лв., като е удържан авансово и
данък в размер на 58 лв. Предвид цитираното по-горе, възражението за
прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото съдебно заседание,
възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва
да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на
последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, направени по настоящото дело, в размер от 638,00 /шестстотин тридесет и осем/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 23–0001089/30.11.2020 г., издадено от Началника на Отдел „Контрол" в РД „АА" - Варна, с което на „С.Л."
ЕООД, представлявано от Р.А., ЛНЧ: ******, ЕИК: *********, с адрес:
*** на основание чл. 97, ал.1, предложение последно от ЗАвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер
на 5 000.00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.91б., ал.1, т.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” –гр.Варна да заплати на „С.Л." ЕООД,
представлявано от Р.А., ЛНЧ: ****** ***
сумата от 638,00 /шестстотин тридесет и осем/ лева, представляваща
съдебни разноски по АНД № 212/2021 год. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр.Варна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: