Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 687 20.05.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесети
април две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Г. Драганова,
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1800 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК,
вр. чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и е образувано по повод постъпила жалба от
„АС Топ
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос,
общ. Айтос, площад „Пазарен“ № 4А, представлявано от управителя Д.Х.Я, против
решение № 32-122221 от 15.04.2021 г. на директора на Териториална дирекция
„Южна морска“ на Агенция „Митници“, потвърдено с решение № Р-225/32-192145 от
09.06.2021 г. на директора на Агенция „Митници“.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Оспорват
се констатациите на митническите органи за несъответствие между отразената във
фактурата продажна цена на стоката и декларираната такава. Оспорват се също
изводите на органа за наличие на разлика между декларираното количество на
стоката и отразеното във фактура, издадена от „Буум експортс“, Индия. Твърди
се, че в посочената фактура е допусната грешка в пресмятането, но тя не
представлява митническа измама и не препятства установяването на действителната
стойност, доколкото не касае количеството и единичната цена на стоките, а само изчислената
обща стойност на същите и тя е в ущърб на вносителя. Оспорват се и
констатациите на решаващия орган за липса на плащане към доставчика, като се
сочи, че жалбоподателят не е купувач, а само посредник, поради което плащането
на стоката не е извършено от него. На следващо място се сочи, че неправилно е
изключено от решаващия орган прилагането на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г. при определяне на митническата стойност. Отбелязано е, че сравнението е
извършено по отношение на стоки, за които от една страна е прието, че липсват
идентични или сходни стоки за сравнение, но същевременно не е изследвано дали
приетата за сходна стока действително е със същите характеристики, спецификации
и др. Оспорени са и констатациите на решаващия орган, относно извършения анализ
на счетоводството на дружеството. По същество се иска отмяна на решението.
В съдебното заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт, като подробни доводи излага в
писмена защита. Претендира разноски.
Процесуалният представител на
ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя
административната преписка и допълнителни писмени доказателства. Моли за
отхвърляне на жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира
разноски.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́
по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят „АС Топ България“
ЕООД е осъществил на 16.03.2018
г. внос на стоки от BOOM EXPORTS („Буум
Експортс“), Индия, декларирани с митническа декларация 18BG001000Н0014400 (на л.
83 от делото) под режим „допускане за свободно обращение“. В кл. 31 на
митническата декларация е описал стоките както следва: „дамски рокли от
синтетика- 2028 броя; (РС=58)“. Посочил е в ЕАД тарифен код за стоките 6204 43
00 00, държава на произход- Индия, условията на доставката (кл. 20)- CIF Бургас, бруто тегло- 2431 кг., нето тегло-
2431 кг., вид сделка (кл. 24)- код 11 „Окончателна покупка/продажба“. На основание
чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е декларирал митническа стойност в кл. 46
от митническата декларация в размер на 5 711.67 лева, определена на база
декларирана договорна стойност на внасяните стоки- 3 595.50 щатски долара,
преизчислена по курс 1.58856 BGN/USD.
Към митническата декларация е приложил търговска фактура № BE/007/17-18/20180201 (на л. 476), издадена от „Буум Експортс“, Индия, на обща стойност 3 595.50
USD, от която 999.00 USD за 666 броя „polyester sequence beaded long dress“ с ед.ц. на брой- 1.50 USD, 1 111.50
USD за 741 броя „polyester sequence beaded long dress“ с ед.ц. на брой – 1.50 USD, 870.00 USD за 580 броя „polyester sequence
beaded short dress“ с ед.ц. на
брой- 1.50 USD и 615.00 USD за 41 броя „polyester sequence beaded
short dress“ с ед.ц. на брой-
1.50 USD, с условие на доставка CIF. Въз
основа на декларираната митническа стойност на внесените стоки са били определени
и заплатени 685.40 лева мито (при
ставка 12%) и ДДС в общ размер 1 279.41 лева (при ставка 20 %). По отношение на митническата декларация и внасяните
стоки не са били извършени проверки преди освобождаване на стоката.
Със Заповед №
ЗТД-1000-740/17.12.2020 г. (на л. 969 от делото), връчена на представител на
проверяваното лице на 17.12.2020 г.,
директорът на ТД „Южна морска“ е разпоредил да бъде извършен последващ контрол
на декларирането, във връзка с поставянето на стоки под митнически режим
„допускане до свободно обръщение“ и под режим „митническо складиране“ от „АС Топ България“ ЕООД
за периода 01.01.2018 г. - 30.11.2020 г. За целите на проверката са били
изискани от дружеството документи и информация, в т.ч. счетоводни документи,
договори за доставки на стоки от чуждестранни контрагенти във връзка с
доставките на стоки, поставени под митнически режим, кореспонденция с
чуждестранните контрагенти, договори за доставки на услуги, във връзка с
доставки на стоки, поставени под митнически режим, информация във връзка с
начина на образуване на цената на придобиване на стоки, допуснати за свободно
обръщение и др. (протокол № 32-374286/17.12.2020 г. на л.966). В отговор митническите
органи са били уведомени с писмо вх. № 32-384882/30.12.2020 г. (л.827), че не
са сключени договори, тъй като дружеството е посредник по сделките,
кореспонденцията с чуждестранните контрагенти е водена по телефона, не са
сключвани договори за услуги, а стоките са изписвани по фактури за продажба.
Към писмото са били приложени годишни финансови отчети, счетоводна политика,
както и хронологични регистри за периода 2018-2020 г. по сметки: 303 (стоки),
400 (доставчици), 498 (др. дебитори), 500 (каса в лева), 501 (разплащателна
сметка), 600 (разходи за материали), 601 (разходи за външни услуги) и 701, 709
(приходи от продажби).
С протоколи
рег. № 32-19019/19.01.2021 г. (на л. 441 от делото) и рег. №
32-32257/29.01.2021 г. (на л. 375 от делото) са били приобщени към преписката допълнително
представени от жалбоподателя доказателства и писмени обяснения, в т.ч.
представена на 19.01.2021 г. фактура № BE/007/17-18/20180201 (на л. 476 от делото), издадена от „Буум
Експортс“, Индия, с получател проверяваното дружество, на обща стойност 3 595.50 USD, с бруто тегло-
2470 кг. и нето тегло- 2354 кг.; справка по сметка 303 (стоки) с №
32/14.03.2018 г. (на л.402 от делото), отразяваща заприходени количества стоки
от 2028 бр. на стойност 5 711.67 лева; фактура № 912/09.03.2018 г.,
издадена от „Мартин Лоджистик БГ“ ЕООД с получател „АС Топ България“ ЕООД (на л.
388 от делото) на стойност 560.00 лева без ДДС за предоставени услуги:
обработка на митнически документи и представителство пред митница- 560.00 лева;
задействане на режим транзит- 58 колета, 2431 кг. дрехи- 0.00 лева и извършен
вътрешен транспорт София-Айтос- 0.00 лева. В писмени обяснения, съдържащи се в
протокол с рег. № 32-32257/29.01.2021 г. (на л. 375 от делото), управителят на
дружеството е посочил, че счетоводна операция № 32/14.03.2018 г. касае стоки по
митническа декларация 18BG001000Н0014400
от 16.03.2018 г., като същата отразява задължение към доставчика „Буум
Експортс“, Индия, в размер на 5 026.26 лева, представляващо
статистическата стойност по ЕАД (5 711.66 лева), след приспадане на мито в
размер на 685.40 лева. Операцията е била отразена в представените хронологични
регистри на сметка 303 (стоки) и сметка 400 (доставчици) (на л. 924 и л. 929 от
делото). В писмени обяснения от 08.02.2021 г. (на л. 368 от делото) дружеството е посочило, че
осъществява посредническа дейност, не извършва плащания към доставчиците и не
разполага с документи за извършени плащания. Уточнило е, че посредничеството се
изразява в извършване на необходимите дейности за стоките във връзка с
митническото им уреждане в България, както и че писмени договори за
посредничество не са сключвани. Представило е допълнителни писмени обяснения и
доказателства- счетоводни справки, изискани от митническите органи с писмо с
рег. № 32-47109/10.02.2021 г. (на л. 365 от делото).
На
22.02.2021 г. митническите органи са провели с представител на
проверяваното дружество заключително обсъждане на установените при проверката
обстоятелства и възможните правни последици, на основание чл. 84к от Закона за
митниците, за което е бил съставен протокол с рег. № 23-60269 (на л. 324 от
делото). С протокола същите са констатирали, че в представената в хода на
проверката фактура № BE/007/17-18/20180201 (на л. 476 от делото), придружаваща ЕАД 18BG001000Н0014400 от 16.03.2018 г., са налице
несъответствия в цената на стоката от позиция 4 с описание „polyester sequence
beaded short dress“; в стойността
на фактурата, посочена в цифри и изписана словом; несъответствие между бруто и
нето тегло, посочени във фактурата и бруто и нето тегло, декларирани в ЕАД. Отбелязали
са, че фактурата е отразена в счетоводните регистри на дружеството, но няма
данни за извършени плащания по нея. Приели са, че в хода на последващия контрол
не може да се установи действително платената/подлежаща на плащане цена по ЕАД 18BG001000Н0014400 от 16.03.2018 г. по смисъла
на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. При извършен анализ в
информационната система „THESEUS“
на
Joint Research Center са констатирали, че митническата стойност на
стоките по проверяваната ЕАД е под 50% от средностатистическата стойност на
внасяни стоки с идентичен код от същата страна. При тези данни са приели, че митническата
стойност на стоката по ЕАД 18BG001000Н0014400 от
16.03.2018 г. следва да се определи на основание чл. 74, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Направените при заключителното обсъждане констатации са били
оспорени от „АС Топ България“ ЕООД с депозирано писмено становище от 01.03.2021 г.
(на л.323).
Проверката
е приключила с доклад № BG001000/1/3/04.03.2021 г. (на л. 153 и сл.), съдържащ подробно изложение на констатираните
обстоятелства. С т. 3.3 на същия (на л. 175) митническите органи са определили
нова митническа стойност в размер на 71 090.80 лева на стоките по
процесната ЕАД, задължение за мито в размер на 8 530.90 лева, и нова
данъчна основа от 80 181.70 лева, върху която са начислили нов размер на
ДДС- 16 036.34 лева. За резултатите от проверката е бил изготвен и доклад
за служебно ползване № BG001000/1/3А/04.03.2021 г. (на л. 121 от делото). Със съобщение рег. № 32-83716/12.03.2021 г. „АС
Топ България“ ЕООД е било уведомено, че предстои издаване на решение на
директора на ТД „Южна морска“, с което ще бъде определен нов размер на
задължение по ЕАД 18BG001000Н0014400
от 16.03.2018 г.
С оспореното решение №
32-122221 от 15.04.2021 г. директорът на ТД „Южна морска“ е определил на
основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 нова митническа стойност на стоката
по ЕАД 18BG001000Н0014400 с дата на приемане
16.03.2018 г. в размер на 71 090.80 лв., върху която стойност на основание
чл. 77, § 1, буква а) и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 85, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определил вносно мито в размер на 8 530.90
лева (при ставка 12%). След приспадане размера на заплатеното мито (685.40 лева)
на основание чл. 105, § 4, във вр. с § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определил
за вземане под отчет вносно мито в размер на 7 845.50 лева. На основание чл.
54, ал. 1 от ЗДДС и чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определил данъчна основа при внос
на стоката по ЕАД 18BG001000Н0014400 в
размер на 80 181.70 лева, върху която на основание на основание чл. 66,
ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 67, ал. 1 от
ЗДДС е определил задължение за ДДС на стоката по ЕАД в размер на 16 036.34
лева. След приспадане размера на заплатения ДДС (1 279.41 лева) на
основание чл. 56 от ЗДДС и чл. 105, § 4, във вр. с § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 е определил за вземане под отчет ДДС в размер на 14 756.93 лева. Определил
е също лихви за забавено плащане на задълженията за ДДС и вносно мито от датата
на приемане на стоките- 16.03.2018 г.
В мотивите на решението митническият
орган е приел, че в данъчната основа за ДДС на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 от
ДДС следва да се включи сумата от 560.00 лева, представляваща заплатена и
отразена в счетоводството на дружеството услуга по транспорт по смисъла на чл.
30, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по фактура № **********/09.03.2018 г., издадена от
„Мартин Лоджистик БГ“ ЕООД и относима към вноса на стоките по ЕАД 18BG001000Н0014400. Констатирал е, че в
придружаващата ЕАД фактура е изписана с цифри обща стойност на стоката в размер
на 3 595.50 USD при условие на
доставка CIF, а словом е вписана
обща стойност „total CIF USD: fifty five thousand one
hundred eighty nine and sixty cent only“, или
стойност в размер на 55 189.60 USD
при доставка CIF, която не съответства
на посочената в кл. 42 от ЕАД стойност на стоките. Констатирал е също, че във
фактурата е вписана обща стойност 615.00 USD на стоката от позиция 4 с описание
„polyester
sequence beaded short dress“,
която стойност не съответства на броя на стоките от вида (41 бр.) и декларираната
за тях ед.цена от 1.50 USD. Установил е несъответствие и по отношение
декларираното тегло на стоките- нето тегло по фактурата в размер на
2 354.00 кг. и бруто тегло- 2 470.00 кг., а в ЕАД- 2 431.00 кг. за
нето и бруто. Митническият орган е отбелязал, че в счетоводството на
дружеството стоките, предмет на ЕАД, са заприходени от жалбоподателя като
материални запаси със стойност от 5 026.26 лева, представляваща разлика
между декларираната митническа стойност и начисленото при освобождаване на
стоките мито по ЕАД, с доставчик „Буум Експортс“. Приел е, че отразеното в
счетоводството задължение към доставчика „Буум Експортс“ не представлява реално
платена или подлежаща на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и тя не може да бъде определена съгласно чл. 70, § 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което за определяне на митническата
стойност е приложил реда по чл. 74, §1, във вр. с §2 от Регламент (ЕС) №
952/2013. При извършени справки в МИСША за периода 10.03.2018 г.-16.03.2018 г. (определен
като „същия момент или приблизително същия момент“) не е установил данни за
износ с местоназначение в митническата територия на ЕС и изнесени в същия
момент или приблизително същия момент стоки, идентични или сходни със стоките
по процесната ЕАД, поради което е приел, че при определяне митническата
стойност по ЕАД е изключено приложението на б. „а“ и б. „б“ от чл. 74, §2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013. Приел е за неприложим и метода за определяне на митническа
стойност по б. „в“ от цитираната разпоредба, по съображения, че липсват данни
за комисионните, добавките, разходите за транспорт, които обичайно се заплащат,
и не може да се установи единичната цена, по която се продава на митническата
територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от
внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите.
На следващо място е посочил, че митническата стойност не може да се установи и
на основание 74, §2, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, доколкото липсват
данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производство и
др., поради невъзможност тази информация да бъде събрана от лице, което не е
позиционирано на територията на Съюза (чл. 143, §1 от Регламент (ЕС) №
2015/2447). След изчерпване на посочените възможности, е приел, че митническата
стойност следва да се определи на основание чл. 74, §3, от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл. 144, §1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, при използване на разумна
гъвкавост при приложение на методите по 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
поради което е била извършена проверка за сходни стоки на внасяните в
едногодишен срок преди датата на допускане на стоките по процесната ЕАД за
свободно обръщение. Счел е, че за периода 16.03.2017 г. - 16.03.2018 г. най-близко
до датата на приемане на ЕАД 18BG001000Н0014400
е допусната до свободно обръщение стока № 8 от ЕАД 18BG005100Н0185060 с дата на
приемане 26.02.2018 г., с вписано в кл. 31 описание „РОКЛИ ЗА ЖЕНИ И МОМИЧЕТА:
ОТ СИНТЕТИЧНА МАТЕРИЯ-32БРОЯ; ТРАНСПОРТ ДО СОФИЯ-15.21ЛВ; [РС=1,], за която стока е приета митническа
стойност от 37.75 лева/нето кг. Констатирал е, че тази стока има сходно
описание с процесните стоки, с подобни съставни материали и предназначение е, произведена
е в същата държава- Индия, в ЕАД посочен е идентичен вид сделка- „окончателна
покупко-продажба“ и метод на определяне на стойността- „договорната стойност на
внасяне“. Приел е, че митническата стойност не може да бъде установена по
метода на чл. 74, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. На основание чл.
141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е коригирал установената по
сравняваната ЕАД митническа стойност с 20% и е определил митническа стойност за
стоките по ЕАД 18BG001000Н0014400 в
размер на 30.20 лева/нето кг.
На 10.05.2021
г. търговското дружество е депозирало пред директора на Агенция „Митници“ жалба
срещу така издаденото решение.
Към жалбата е приложило писмени доказателства- митническата декларация,
проформа фактура, фактура и договор за продажба, с идентични номера и съдържание,
както и банково извлечение за извършено плащане на 16.02.2018 г. на стойност
3 595.50 USD от HDL TEKING HIRDAVAT MAKINA TEKSTIL IMALAT ITH.IHR.SAN.VE.TIC.LTD.STI (получател по
фактурата) към „Буум Експортс“
(издател на фактурата), с посредник (trade intermediary)- „АС Топ България“ ЕООД, с отбелязване във фактурата
„PAYMENT 100%“ и посочена крайна дестинация на стоката
България-Турция. С решение № Р-225/32-192145 от 09.06.2021 г. директорът на
Агенция Митници е отхвърлил жалбата.
По
делото са представени в превод на български език приложените в преписката
договор за продажба от 01.02.2018 г., проформа фактура от 01.02.2018 г.,
фактура № BE/007/17-18/20180201, във
вида приложен от дружеството към жалбата до директора на Агенция Митници,
платежно нареждане от 16.02.2018 г. (на л. 970-993 от делото) и фактура № BE/007/17-18/20180201. Представена е също ЕАД 18BG005100Н0185060 с
дата на приемане 26.02.2018 г. (на л. 1050 от делото), въз основа на която е
определена новата митническа стойност, ведно с придружаващата я фактура № KCCW/013/2017-18 от 20.02.2018 г. за внос на стоки от
Индия със самолетен транспорт и получател
българско дружество, но с различен доставчик. Приложен е и лист за изчисляване
митническа стойност на декларираните стоки по ЕАД 18BG005100Н0185060 с дата на
приемане 26.02.2018 г., съгласно който стойността на стоките от позиция 8 се
равнява на 151.01 лева. Внесените стоки с ЕАД 18BG005100Н0185060 са преминали
две митнически проверки от МП Летище „София“, за които са съставени протокол №
18BG5107M006868
от 24.02.20218 г. и протокол № 18BG5100M007051 от 26.02.2018 г. В протокола от 24.02.2018 г.
е отразено, че на случаен принцип е отворен един от колет като съдържанието е
описано като 185 броя дамски блузи с надпис на етикета „GANG“. При втората проверка са отворени общо 14
колета, съдържащи стоки от позиции 1,2,5,6,7. При двете проверки не са
констатирани несъответствия. Представени са също декларация за временно складиране на стоките и
международна товарителница.
В на съдебното
производство е извършена комплексна съдебно-техническа и икономическа
експертиза, която дава заключение за наличие на сходство на стоките по
сравняваните ЕАД
18BG005100Н0185060 и ЕАД 18BG001000Н0014400, тъй като
представляват рокли, изработени от синтетични влакна и произведени в Индия. В заключението е посочено, че понастоящем
стоките по ЕАД 18BG001000Н0014400 не са налични, липсват данни за техния
производител и вложените в стоките материали и разходи, поради което не може да
се установи каква е средната пазарна на същите към датата на вноса. В съдебното
заседание вещото лице Д. разяснява, че синтетичните материи са различни видове
и цената им се определя от производителя, в зависимост от вложените разходи в
производството. Характеристиките на различните видове влакна зависят от компонентите,
от които са създадени. Изкуствените влакна могат да бъдат химични и синтетични,
като синтетични са полиестер, акрил, полиамид, спандекс. Вещото лице сочи, че
Комбинираната номенклатура не дефинира синтетичните влакна по видове, а
определя един тарифен код за всички, като понятието „синтетична материя“ е
родово понятие. Отбелязва, че при извършена справка в системата „МИСША“ за
периода 10.03.2018 г. - 16.03.2018 г. не са установени данни за внос на идентични
стоки с тези по процесната ЕАД, допуснати за свободно обръщение.
В
заключението е посочено, че в представените по делото проформа фактура № BE/007/17-18/01.12.2018 г., инвойс фактура № BE/007/17-18/01.02.2018 г., договор за продажба BE/007/17-18/01.12.2018 г. и ЕАД 18BG001000Н0014400,
стоката е посочена с едно и също бруто и нето тегло- 2 431.00 кг. В с.з.
вещото лице А. добавя, че е налице разплащане за стоките по ЕАД между продавача-
доставчик от Индия и третото лице- получател по доставката, но липсва
разплащане между българското дружество и доставчика от Индия.
В показанията си пред съда
свидетелят Гюлтекин Темер заявява, че внасяните от жалбоподателя стоки от Индия
са произведени от плат и шевове с ниско качество. Цената им е от 50 цента до 1.50
долара. След едно-две изпирания се стесняват или късат, носят се предимно в
Турция и не могат да бъдат реализирани в България. Описва изделията като
евтини, без търговска марка, като сочи, че в Бангладеш, Египет, Индия дрехи със
същото качество са събират на килограм.
При тези фактически данни съдът намира от правна страна
следното:
Оспореното решение е издадено
от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, в
изискуемата писмена форма.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. Жалбоподателят е надлежно уведомен по
реда на чл. 22, §6 от МК за мотивите, на които ще се основава неблагоприятното
за него решение с писмо рег. № 32-83716/12.03.2021 г.и е предоставена на същия възможност да заяви становище.
В разпоредбата на чл.70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност- въз основа на
действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно
чл.140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.,
митническите органи могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. На основание чл.140, §2 от Регламента за изпълнение, ако съмненията
им не отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на чл.70, §1. В тези случаи се прилагат вторичните методи за
определяне на митническата стойност, регламентирани с чл. 74 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г. Съгласно чл.74, §1 от същия митническата стойност на стоките се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките, а когато същите се явяват неприложими митническата
стойност се определя по реда на чл. 74, §3 от МК въз основа на наличните данни
на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, б) член VII от
Общото споразумение за митата и търговията и глава 3 от МК. Според чл. 141, §1
от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне митническата
стойност на внасяните стоки по реда на член 74, §2, буква а) или б) от Кодекса,
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя, а когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Методът посочен в 74, §2, буква в) от Кодекса
регламентира определянето на митническа стойност въз основа на данните за единичната
цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото
сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки
на лица, които не са свързани с продавачите, а методът на по буква г)
регламентира определянето на митническата стойност въз основа на данни за разходите
или стойността за материалите и за производствените или другите операции,
използвани при производството на внасяните стоки и др. Изискванията за
приложението на последните два метода са посочени в чл. 142 и чл. 143 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Едва след изчерпване на посочените вторични
методи за определяне на митническата стойност на внесени стоки може да се
приложи метода посочен в чл. 74, §3 от Кодекса, във връзка с чл. 144 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При прилагането на резервния метод митническите
органи могат при използване на разумна гъвкавост при прилагането на методите,
предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса да определят митническата
стойност, като така определената стойност следва да се основава във възможно
най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Във всички
случаи, при прилагане на методите за определяне на митническа стойност, вкл. в
хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 – чл. 144 от Регламента за изпълнение,
митническите органи са длъжни да установят справедливата стойност на внасяните
стоки.
В случая е
прието от митническите органи, че декларираната митническа стойност не
представлява действителната договорена стойност по смисъла на чл. 70, §1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Този извод е основан на данните от информационната
система „THESEUS“ на Joint Research
Center, според които митническата
стойност на стоките по проверяваната ЕАД е под 50% от средностатистическата
стойност на внасяни стоки с идентичен код от същата страна. Констатирано е и
несъответствие във вписаните данни в представената по време на проверката
фактура №
BE/007/17-18/20180201 (на л. 476 от делото), придружаваща ЕАД 18BG001000Н0014400 от 16.03.2018 г.- в
посочената обща стойност в цифри (3 595.50 USD) и изписаната сума словом - CIF „USD: fifty five thousand one
hundred eighty nine and sixty cent only“
(55 189.60 USD), както и описаните
във фактурата бруто тегло- 2470 кг. и нето тегло- 2354 кг., от една страна, и данните
в ЕАД- 2341 кг. от друга страна. Установено е и погрешно изчисление на общата
стойност на една от стоките по фактурата, която не съответства на посоченото
количество и единична цена от стоката. Според настоящия съдебен състав тези
данни са достатъчни да обосноват основателно съмнение у митническите органи
относно действително договорената цена между страните по сделката по смисъла на
чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като същото не е опровергано
с представените от жалбоподателя в хода на проверката доказателства.
От данните по делото е видно, че стоките по фактура № BE/007/17-18/20180201 с получател „АС Топ България“ ЕООД, представена
в хода на проверката, са отразени в счетоводството на дружеството като
материални запаси, но плащане към доставчика не е осчетоводено (заплатени са разноските за
освобождаване на стоките от българско митническо учреждение в размер на 560.00
лева по фактура № 912/09.03.2018
г., издадена от „Мартин Лоджистик БГ“ ЕООД). Отразеното записване съответства и на декларирания
в кл. 24 на ЕАД 18BG001000Н0014400 вид сделка- „окончателна
покупко/продажба“. В посочената фактура № BE/007/17-18/20180201 са отразени
различни стойности- цифром 3595.50 USD
и словом 55 189.60 USD,
при условие на доставка CIF. Във
фактурата е вписана стойност, несъответстваща на посочените количества и
единична цена, като няма данни за издадени кредитни известия. Посочените несъответствия
не позволяват да се определи действително договорената между страните цена на
стоките.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя, че е участвал
в сделката като посредник при
осъществяване вноса на стоките. Не са налице данни за сключен договор за
посредничество, нито такива за извършено плащане за такава дейност, липсва и
кореспонденция между страните във връзка с предоставяне на посочената услуга и
заплащане на същата, а и данните от приложената фактура № BE/007/17-18/20180201
и от счетоводните документи сочат, че същият е купувач на стоката. Действително, към жалбата срещу оспореното
решение пред горестоящия орган е приложено от дружеството банково извлечение от
16.02.2018 г. (с представен по делото превод на български език), в което е отразено
плащане от HDL TEKING HIRDAVAT MAKINA TEKSTIL IMALAT
ITH.IHR.SAN.VE.TIC.LTD.STI към „Буум
Експортс“, на стойност 3 595.50 USD,
съответстващ на декларираната стойност на стоките. Във връзка с това плащане е
приложен и екземпляр от фактура с идентичен номер като представената в хода на проверката-
№ BE/007/17-18/20180201 (на л. 81 от делото), но с различно
съдържание- с посочен издател „Буум Експортс“, Индия, посредник (trade intermediary) „АС Топ България“ ЕООД и купувач HDL TEKING HIRDAVAT MAKINA TEKSTIL IMALAT ITH.IHR.SAN.VE.TIC.LTD.STI. Тези документи кореспондират
помежду си, но не съответстват на извършените от жалбоподателя счетоводни
записвания и декларирани данни в ЕАД, в която изрично се сочи, че се касае за
„окончателна покупка“. От друга страна, данните от така представената фактура съществено
се различават от тези във фактурата с идентичен номер, представена от
жалбоподателя в хода на проверката- в нея е посочен получател „АС Топ България“
ЕООД; посочено е бруто тегло на стоките 2470 кг. и нето тегло 2354 кг. (в представената пред
горестоящия орган фактура е отразено бруто и нето тегло от 2431 кг.); посочена
е крайна дестинация на стоките България, а в представената пред горестоящия
орган фактура- Турция. Приложените фактури
представляват частни свидетелстващи документи и се ползват с доказателствена
сила само досежно факта, че изявленията са направени от лицата, които са ги
подписали, но не удостоверяват датата на обективираното изявление, а съобразно
разпоредбата на чл. 181 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, имат достоверна
дата едва от деня, в който са представени на митническите органи. Те не се
ползват и с материална доказателствена сила относно благоприятните за
издателите им факти, а верността на изявленията, отразени в тях, следва да се
преценява с оглед събраните доказателства по делото. В случая, предвид
посочените несъответствия във фактурите и данните от останалите доказателствени
източници, съдът приема, че митническата
стойност не може да се определи по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013
г., въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на
стоките, а следва да се приложи чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
При определяне на митническата стойност с оспорения
акт е приложен вторичният (резервният) метод по чл. 74, §3, вр. чл. 74, §2, б.
„б“ от Кодекса- при прилагане на „разумна гъвкавост“ и въз основа на договорна
стойност на стоки, преценени като „сходни стоки“, но по отношение на които не е
налице изискването на чл. 74, §2, б. „б“ от Кодекса- вносът да е извършен в
„същия момент или приблизително в същия момент“. Митническата стойност е
определена въз основа на данните от ЕАД 18BG005100Н0185060 с дата на приемане 26.02.2018
г., по която една от стоките, предмет на вноса представлява „Рокли за жени и
момичета: от синтетична материя- 32броя; транспорт до София-15.21лв; [РС=1,], за която стока е приета митническа
стойност от 37.75 лева/нето кг. Прието е от митническите органи, че стоката по
посочената ЕАД е с подобни съставни материали и предназначение като тази по
проверяваната декларация, произведена е в същата държава- Индия, посочен е в
ЕАД идентичен вид сделка- „окончателна покупко-продажба“ и метод на определяне
на стойността- „договорната стойност на внасяне“. Посочената в ЕАД 18BG005100Н0185060
митническа стойност, е коригирана с 20% на основание чл. 141, § 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, предвид разликата в количествата по двете ЕАД.
Според дефиницията, дадена с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент
(ЕС) № 2015/2447, „сходни стоки“ при определяне на митническата стойност са
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в
търговско отношение. Съгласно чл. 141, § 5 от Регламент (ЕС) № 2015/2447
договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, се взема предвид
само в случаите, когато не може да се установи договорна стойност за идентични
или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято
стойност се определя. При невъзможност да се установи такава продажба
договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се
на търговското равнище и/или количествата. В случая не е извършен анализ по
посочените критерии на стоките, приети за „сходни стоки“, и стоките, предмет на
процесния внос.
Видно от заключението по извършената комплексна
експертиза, синтетичните стоки се изработват от различни видове синтетични
влакна и имат различни характеристики- плътност, качество, специфика, които
определят тяхната цена. Следователно, за да се приеме, че две стоки са сходни,
не е достатъчно те да се класират с един код по КН и да имат едно и също
предназначение. В случая е посочено от митническия орган, че стоките от двете
сравнявани ЕАД са с едно и също предназначение (рокли) и с държава на
производство Индия. Не е изследвано от органа какви са материалите, от които са
изработени стоките, методите на производство, качеството, търговска марка и др.
Не е установено и дали сравняваните стоки са изработени от един и същ вид
синтетични влакна (полиестер, акрил и др.). При тези данни не може да се
направи извод, че стоките, предмет на процесния внос, и тези по сравняваната
ЕАД са сходни. Следва да се посочи, че според данните от протокол № 18BG5107M006868 от 24.02.20218 г. за извършена митническа
проверка стоките по сравняваната ЕАД са с търговска марка „ГАНГ“, която е
известна на българския пазар. Според показанията на свидетеля Гюлтекин
процесните стоки нямат търговска марка. Поради това съдът приема, че не е
установено приетото от митническия орган сходство.
С оспореното решение е извършена на основание чл. 144,
§1 Регламент (ЕС) № 2015/2447 корекция на установената цена по сравняваното ЕАД
с 20%, обоснована с разликите в количествата стоки, предмет на процесния внос и
този по сравняваната ЕАД. Корекцията е извършена единствено по отношение на
установените количества, но не и по отношение на търговското равнище на
стоките, като същото не е изследвано от митническите органи. Не са изложени в
решението и конкретни съображения относно размера на коригиращия процент.
С оглед изложените съображения съдът приема, че не е
обосновано приложението на чл. 144, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр.
чл. 74, §3 и §2, буква б) от МК, поради което обжалваното решение е
незаконосъобразно в частта, с която е определена митническа стойност на стоките
предмет на ЕАД 18BG001000Н0014400, като издадено в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби. Доколкото установеното с решението вносно
митническо задължение в размер на 8 530.90 лева, респ. определеното за
досъбиране вносно мито в размер на 7 845.50 лева, се основава на така
определената нова митническа стойност на стоките по ЕАД 18BG001000Н0014400, решението
се явява незаконосъобразно и следва да се отмени в тази част.
При съставяне на процесната ЕАД и определяне на
данъчната основа не са включени от жалбоподателя извършените за вноса на
стоката разходи по фактура № 912/09.03.2018 г., издадена от „Мартин Лоджистик БГ“
ЕООД в размер на 560.00 лева. Не е спорно по делото, че посочената фактура е
осчетоводена и цената е заплатена от жалбоподателя, както и че същата е
относима именно към проверяваната декларация. Според нормата на чл. 55, ал. 1,
т. 2 от ЗДДС свързани с вноса разходи са комисиона, опаковка, транспорт и
застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на
страната. Видно от съдържанието на фактурата, сумата от 560 лева представлява заплатена
комисионна за обработка на митнически документи и представителство пред митница,
и следователно посочената стойност следва да се вземе предвид при определяне на
данъчната основа. При ставка 20% върху стойността по фактура № 912/09.03.2018
г. (560.00) лева данъкът възлиза на 112.00 лева и за тази сума жалбата е
неоснователна.
С оглед формирания извод за
незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, с която е определена
митническата стойност, следва да се приеме, че неправилно е определена и
данъчната основа, чийто размер се определя от митническата стойност на
основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо, решението следва да се отмени и в
частта, с която е определено задължение за ДДС- за размера над 112 лева до
определения размер от 15924.34 лева, съответно в частта, с която е установено
задължение за ДДС за довнасяне за размера над 112 лева до определения размер от
14 756.93 лева.
При този изход на спора и предвид своевременно
направеното искане, следва да се присъдят на жалбоподателя разноски по делото в
размер 846 лева, съразмерно с уважената част от жалбата.
Мотивиран от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №
32-122221 от 15.04.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция
„Южна морска“ на Агенция „Митници“, в
частта с която е определена митническа стойност в размер на 70 090.80
лева за стоките, предмет на внос по декларация МРН № 18BG001000Н0014400 от 16.03.2018 г., в частта, с която са определени: вносно
митническо задължение в размер на 8 530.90 лева и задължение за ДДС- за
размера над 112 лева до определения размер от 15 924.34 лева за стоките,
предмет на внос по декларация МРН № 18BG001000Н0014400 от 16.03.2018 г., и в частта, с която са определени за досъбиране
вносно мито в размер на 7 845.50
лева и ДДС- за
размера над 112 лева до определения размер от 14 756.93 лева, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата и́ част.
ОСЪЖДА Агенция „Митница“ да
заплати на „АС Топ България“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 846.00 лева (осемстотин четиридесет и шест
лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: