Решение по дело №2324/2017 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 222/12.02.2018 година, град Бургас,

  

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Гергана Савова,

разгледа адм.д. № 2324/2017 година.

 

Производството е по реда на чл. 27 от ЗУСЕСИФ във връзка с глава десета раздел І от АПК.

Образувано е по жалба на Г.Т.в качеството му на ЕТ „Агроинвест – 84 Г. Т.“ - град Царево с ЕИК ********* (Агроинвест) и съдебен адрес *** против решение (Решението) № 02/311/01136/3/01/04/01 на  изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция (ДФЗ).

С Решението (лист 38 - 41), на основание чл. 73 ал.1 от ЗУСЕСИФ, по отношение на Агроинвест (наричан неправилно навсякъде в преписката, а и от процесуалния си представител, „бенефициент“ вместо „бенефициер“) е определена финансова корекция в размер на 49 758,52 лева във връзка с констатирано неизпълнение на т.4.18 от договор (Договора) за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 година № 02/311/01136/09.10.2014 година (лист 364 - 371).

В жалбата се оспорва законосъобразността на Решението. Твърди се, че в него не са посочени нормите от закона, които са нарушени. Поддържа се, че ЕТ е изпълнил всички изисквания по реализация на инвестицията, а непостигнатото ниво на изпълнение през първата година от действие на договора не засяга бюджета на Европейския съюз. Заявява се, че установеното неизпълнение не е нередност и не води до „финансово отражение върху бюджета на Общността“, а ответникът недопустимо е се у позволил да тълкува разширително текста на т.4.18 от Договора. Изтъква се, че е недопустимо изпълнението да се проверява само по отношение на първата година, дори и по методиката, по която работи ответната администрация. Твърди се, че корекцията е изчислена не само върху помощта, отпусната от Европейския съюз, но и върху националното съфинансиране, а това обуславя размер на корекцията, определен в нарушение на материалния закон.

Иска отмяната на Решението. Претендира разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид събраните в хода на производството доказателства, съдът приема за установено следното.

Жалбата е допустима - подадена е в законоустановения срок и от лице - адресат на административния акт, при установен правен интерес (обжалваната част от волеизявлението на ответника засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя).

След като съпостави фактите по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

            С Договора, сключен между ДФЗ и Агроинвест, фондът, като бенефициент,  е предоставил на ползвателя, като бенефициер, безвъзмездна финансова помощ в размер на 246 431,10 лева за проект „Изграждане на къща за гости за селски туризъм в село Велика, община Царево“.

            Къщата била изградена в съответствие с издаденото разрешение за строеж и неговото изменение по време на строителството, предадена по надлежния ред на възложителя и въведена в експлоатация на 08.09.2015 година. Било закупено и заявеното в проекта оборудване за използването ѝ – кухненски съдове, битова техника и електроуреди, мебели, бельо и др. За извършените разходи по изпълнение на проекта, Агроинвест представил разходно – оправдателни документи в ДФЗ, по които – след извършена проверка - било оторизирано и фактически извършено плащане на договорената безвъзмездна помощ (лист 77 – 105 и 131 - 134).

            По заявлението към проекта бил приложен бизнес – план, одобрен от ДФЗ с Договора, според който през първата година от изпълнението бенефициерът заложил общо 1693 нощувки в изградената къща за гости и приходи в размер на 69 437 лева, както и 765 атракционни мероприятия на стойност 19 125 лева.

            На 19.09.2016 година със заповед № 328051 на началник на отдел Регионален технически инспекторат в ДФЗ било разпоредено извършването на проверка на място за изпълнение на условията по договора (лист 138).

            На 26.09.2016 година проверката била извършена. Тя обхванала периода януари – септември 2016 година. За резултатите от нея бил съставен контролен лист. При проверката било установено, че бенефициерът все още не е изпълнил задължение, поето по бизнес – план да открие общо три работни места с проекта – едно на пълен работен ден и две на четиричасов работен ден. Констатирано било, че не са постигнати „заложените финансови нива в бизнес – плана“, заложената „натовареност и капацитет“, както и че към момента на проверката не е нает персонала, „заложен“ по одобрения бизнес - план. Експертът направил заключение, че ползвателят не ползва активите по проекта „по предназначение и съобразно одобрения проект“, предвид констатацията, че „не са достигнати заложените в Бизнес плана параметри“. Констатациите били приети без възражение от търговеца, а установеното било потвърдено от изисканите и приложени периодичен отчет за касови операции, ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 година на Агроинвест, отчет за приходите и разходите към 31.08.2016 година и оборотна ведомост за периода 01.01 – 31.08.2016 година (лист 140 - 194).

            На 30.09.2016 година от инспектората на ДФЗ било изпратено писмо до Агроинвест, с което търговецът бил уведомен, че са констатирани несъответствия по извършената проверка на място и му била дадена възможност в 14-дневен срок от получаването да формулира възражение (лист 208).

            На 21.02.2017 година заместник – изпълнителен директор на ДФЗ уведомил писмено жалбоподателя, че при проверката по изпълнение на договора за финансова помощ е било констатирано 7% изпълнение на заложените приходи по бизнес – план, както и пълно неизпълнение за поетия ангажимент за разкриване на три работни места. С писмото органът уведомил бенефициера, че предвид констатираното неизпълнение на одобрения бизнес – план, той отново ще бъде обект на контрол с проследяване на изпълнението и удостоверяване на спазването на условията по „Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и договора за подпомагане“ (лист 223).

            На 29.05.2017 година със заповед № 331362 на началника на отдел „Регионален технически инспекторат“ към ДФЗ било разпоредено извършването на нова проверка на място на Агринвест. При извършената проверка за периода 01.01 – 31.12.2016 година, оформена с контролен лист, отново било констатирано неизпълнение на заложените параметри в одобрения бизнес – план за цялата 2016 година - на реално предоставените нощувки и атракционни мероприятия по проекта. Жалбоподателят приел констатациите в контролния лист без забележки и представил поисканите му доказателства – , обяснение, баланси и отчети за приходите и разходите за 2016 година и януари – май 2017 година, оборотни ведомости и дневници за покупки и продажби по ЗДДС  (лист 225 и 227 - 253).

            На 06.06.2017 година от инспектората на ДФЗ било изготвено ново писмо до бенефициера, с което той бил уведомен за констатираните несъответствия, отразени в доклада за проверката на място – контролния лист и отново му бил даден 14-дневен срок да представи възражение (лист 327).

            Предвид полученото ново писмо, търговецът представил „план с мерки за достигане на поне 50% от заложените в бизнес плана приходи“, „коригирани таблици от бизнес плана“ и договор за съвместна дейност и сътрудничество от 17.06.2017 година с М.П. от град Царево в качеството ѝ на ЕТ „Дискос - Мелани“ – Царево (лист 328 - 346).

            С писмо от 30.06.2017 година изпълнителният директор на ДФЗ уведомил писмено бенефициера, че на основание чл. 73 ал.2 от ЗУСЕСИФ открива производство по налагане на финансови корекции, предвид установеното неспазване на финансовите показатели, на базата на които проектът е бил определен като допустим, съответно въз основа на които е бил сключени и договора за финансиране. Директорът на ДФЗ посочил, че търговецът не изпълнява разпоредбата на т.4.18 от Договора и чл. 46 ал.1 от Наредба № 30/11.08.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „разнообразяване към неземеделски дейности“ по ПРСР 2007 – 2013 година (Наредбата). Писмото била получено на 06.07.2017 година (лист 43 - 45).

            С писмено възражение от 24.07.2017 година бенефициерът оспорил констатациите на директора на ДФЗ, като посочил, че е налице неизпълнение „само през първата година от експлоатацията на къщата за гости“, а също и че са „взети нужните мерки за достигане и надхвърляне на необходимия обем от продажби още през настоящата 2017 г.“. Заявил, че налагането на финансова корекция ще застраши изпълнението на „поетите и актуализирани ангажименти по бизнес плана“, а методиката, по която ще се определи санкцията е приета след подписването на Договора и няма ретроактивно действие (лист 46 - 47).

            На 04.08.2017 година изпълнителният директор на ДФЗ издал Решението, оспорено в настоящото производство, с което определил финансова корекция – сума за възстановяване в размер на 49 758,52 лева.

            На 10.08.2017 година бил изготвен доклад за нередност № 02/311/01136/3/01/17/01, в който нарушението на Договора и Наредбата било описано (лист 49 - 52).

            В хода на съдебното оспорване на Решението е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице е констатирало неизпълнение на заложените показатели в одобрения бизнес – план към Договора и е извършило ново изчисление на финансовата корекция по одобрената Методика за определяне на санкциите след плащане на проекти по ПРСР 2007 – 2013 година. Експертът е установил, че реалното изпълнение на бизнес – плана за първата година на Договора не е 4,36 %, както е приел административния орган, а е 3,92 %, а съответно - размерът на наложената санкция не следва да е 49 758,52 лева, а 49 750,91 лева (лист 827 - 836).

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган. Фактическият издател е директорът на ДФЗ, който на основание чл. 10 т.1 - 2 от Устройствения правилник на ДФЗ представлява фонда, организира и ръководи неговата дейност при осъществяване на всички функции, съгласно чл. 2 ал. 2.

            Цитираните норми обуславят компетентността на изпълнителния директор на ДФЗ да издава решения със съдържание като обжалваното - в изпълнение на функциите си.

При издаването на акта не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. Решението съдържа всички реквизити по чл.59 ал.2 от АПК.

            В административното производство не са допуснати процесуални нарушения. Бенефициерът своевременно е уведомяван за извършените му проверки на място, участвал е в тях и е имал възможност да възрази срещу констатациите, както при съставянето на контролния лист, така и впоследствие. Той се е възползвал от представената му възможност, съобразно чл. 26 ал.1 и чл. 34 ал.3 от АПК.

            Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в Решението не съдържа правни основания. Напротив изложени са факти (неизпълнение на бизнес - план), които са юридически квалифицирани от ответника със съответните норми от Договора и националното право.

            При извършването на първата проверка на място (през септември 2016 година) е констатирано, че все още не е изтекла първата финансова година от изпълнението на Договора, затова – в съответствие с ободрената методика, не е извършена оценка на реализираните приходи, а проектът е включен в извадката за последващ контрол (извършен вече през 2017 година), като на бенефициера е изпратено съответно уведомително писмо за това.

            Решението е съобразено с приложимото материално право.

            Съгласно т.4.18 от Договора, ползвателят (Агроинвест) е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор.

            Нормата на т.9.1 г) от Договора дава определение на понятието „одобрен проект“. Според този текст, „одобрен проект“ е подаденото от ПОЛЗВАТЕЛЯ на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ФОНДА заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 30 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения от ПОЛЗВАТЕЛЯ и одобрен от ФОНДА бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ПОЛЗВАТЕЛЯ и допустими за финансиране по мярка 311.

            Определението, дадено в Договора е идентично по съдържание с определението на понятието „проект“, посочено в § 1 т.19 от Наредбата.

            Според чл. 46 ал.1 – 2 от Наредбата, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

            На практика, същото е съдържанието и на т.4.4 във връзка с т.8.1 от Договора.

            От фактите по делото и цитираните норми на Договора и Наредбата следва извод, че при неизпълнение на одобрения проект, в това число и на представения от бенефициера бизнес – план, разплащателната агенция (в случая ДФЗ) има право да поиска връщане на изплатени суми, като се съобрази със степента на неизпълнение от страна на получателя.

            В съдебното производство жалбоподателят не е опровергал с допустимите доказателствени средства отрицателния факт, констатиран при проверката, извършена от ДФЗ - че по одобрения бизнес – план (неделима част от Договора), послужил като основа за приемане проекта и отпускане на финансовата помощ, е налице съществено неизпълнение от бенефициера за първата година от изпълнението на Договора.

            Не е налице допуснато нарушение на закона, както изтъква жалбоподателя, поради обстоятелството, че изпълнението на Договора е било проверява само по отношение на първата година от действието му. Договорът е обвързан с бизнес – план, в който по години (отделни периоди) са посочени броя на нощувките, атракционните мероприятия и приходите от тях, които ще бъдат реализирани. Точно така е проведена и проверката на място, като е проверявана една календарна година – от 01.01.2016 година до 31.12.2016 година.

            Неоснователно е и възражението, че методиката, по която ответната администрация е изчислила размера на корекцията, няма ретроактивно действие. Напротив в методиката е предвидено изрично действие и по отношение на договори, за които е подадена заявка за плащане преди 01.01.2015 година, т.е. очевидно с нея се уреждат правоотношения, възникнали преди приемането ѝ (лист 811 - 819).

            Основателно е възражението на жалбоподателя, че корекцията е изчислена не само върху помощта, отпусната от Европейския съюз, но и върху националното съфинансиране, а това обуславя размер на корекцията, определен в нарушение на материалния закон.

            Съгласно чл. 1 ал.2 от ЗУСЕСИФ (в редакцията ѝ към датата на издаване на обжалваното решение), средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България.

            Текстът на чл. 1 ал.2 от ЗУСЕСИФ, е изменен от 24.10.2017 година като е добавено и още едно изречение - за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.

            Към момента на издаване на Решението (04.08.2017 година), обаче, административният орган е следвало да изчисли размера на корекцията единствено върху финансирането, отпуснато със средства, предоставени от Европейския съюз. Съгласно Приложение № 1 към Договора, от общо одобрената сума за финансиране в размер на 245 431,10 лева, средствата, отпуснати от фондовете на Европейския съюз (от ЕЗФРСР), са в размер на 197 144,88 лева, а националното съфинансиране (от националния бюджет) е в размер на 49 286,22 лева (лист 371). Т.е. размерът на корекцията е следвало да бъде определен единствено върху сумата от 197 144,88 лева.

            Назначеното по делото вещо лице е установило, че по одобрената методика на ответната администрация санкцията е 20,64 % от оторизираната сума. В тази си част, заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира като логически обосновано.

            Съгласно чл. 172 ал.2 от АПК, съдът може да измени обжалвания административен акт. В конкретния случай, при доказаност на фактическите и правни основания за санкциониране на бенефициера, санкцията по приложимата редакция на материалноправната норма следва да се определи в размер на 40 690,70 лева (197 144,88 лева х 20,64 % = 40 690,70 лева), вместо определения размер от ответника - 49 758,52 лева.

Жалбата е частично основателна. Изходът от оспорването обуславя разделяне на разноските по делото между страните, съобразно материалния интерес, описан в административния акт и нормите на чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК . Жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски в размер на 330 (триста и тридесет) лева от общо претендираните 400 лева - възнаграждение на вещото лице (лист 824 - 825) и юрисконсултско възнаграждение. Съответно, от жалбоподателя е представено доказателство за внесена държавна такса в размер на 497,58 лева, но не е представено доказателство за отбелязаното плащане „по сметка“ на адвокатското възнаграждение, посочено в договора за правна защита и съдействие (лист 37 и 807). Предвид липсата на доказателство за реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение и съобразно т.1 от тълкувателно решение от 6.11.2013 година по тълкувателно дело № 6 от 2012 година на  Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, съдът приема, че на жалбоподателя следва да се определи размер на дължимите от ответника разноски  - 87 (осемдесет и седем) лева, част от държавната такса, съответна на уважената част от жалбата. 

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ решение № 02/311/01136/3/01/04/01 на  изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, КАТО ВМЕСТО финансова корекция в размер на 49 758,52 лева, ОПРЕДЕЛЯ финансова корекция в размер на 40 690,70 лева (четиридесет хиляди шестстотин и деветдесет лева и седемдесет стотинки).

 

ОСЪЖДА Г.Т.в качеството му на ЕТ „Агроинвест – 84 Г. Т.“ - град Царево с ЕИК ********* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 330 (триста и тридесет) лева – разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Г.Т.в качеството му на ЕТ „Агроинвест – 84 Г. Т.“ - град Царево с ЕИК ********* сумата от 87 (осемдесет и седем) лева - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ :