Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети
състав,
в публично заседание, проведено на двадесет и пети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
И., като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 1846 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Ен Ес
Лоджистик“ ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 469611/15.10.2020 г.,
издадено от Директора на офис за обслужване – Русе в ТД на НАП - Варна, с което
на жалбоподателя на основание чл. 355, ал. 1, предл. 1 от Кодекса за социалното
осигуряване /КСО/ е наложена административна имуществена санкция в размер на 500
лева, за нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба №
Н-8 от 29.12.2005 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2
и чл. 355, ал. 1 от КСО.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като е налице
противоречие между словесното изписване на нарушението в НП и посочената в него
като нарушена разпоредба. Счита, че посоченото е довело до ограничаване на
правото му на защита, изразяваща се в невъзможност да разбере естеството на
вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. В тази насока моли
обжалваното постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призовано, се представлява от адв. Велислава Ачева от АК-Русе, като
заявява, че поддържа изложеното в жалбата, като доразвива наведените с нея
твърдения с представената по делото писмена защита.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Миланова, която моли жалбата
да се остави без уважение като неоснователна. Сочи, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин извършеното от жалбоподателя
нарушение. Моли обжалваното постановление да се потвърди. Не претендира
разноски.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – представител на жалбоподателя е получил препис от наказателното
постановление на 16.01.2020 г., а жалбата е подадена на 21.01.2020 г., касае
подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
При извършена проверка на
граничен пункт е установено, че липсват данни за осигуряването на шофьори,
работещи в дружеството жалбоподател. Посочената информация била предоставена на
ЦУ на НАП, като по този повод била
възложена проверка на ТД на НАП – Варна, офис Русе за извършени от страна на
дружеството жалбоподател нарушения на данъчно-осигурителното законодателство.
При извършената проверка на
06.06.2019 г. в информационната система на НАП служител на НАП -
актосъставителят С.Р., в присъствието на свидетеля Б.Б., също служител на НАП,
установила, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател и
осигурител не е подало Декларация обр. № 6 с данни за дължимите осигурителни
вноски върху трудовите възнаграждения на наетите по трудов договор лица в
компетентната ТД на НАП, а именно ТД на НАП – Варна, офис Русе. Неизпълнението
на това нормативно задължение касаело периода 01.04.2019 г. – 27.05.2019 г. След
изпратено по електронен път съобщение с № 20-00-131-04.04/06.06.2019 г.
дружеството жалбоподател е подало липсващите данни, като същите са приети с
Протокол № 180021905347362/10.06.2019 г.
За така констатираното нарушение
свидетелката Р. съставила акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F491223 от
07.06.2019 г., приемайки, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 3, ал.
3, т. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и на самоосигуряващите се лица на
Министерството на финансите (отм. Дв. бр. 1/2020 г.). С Наказателно
постановление № 469611/15.10.2020 г., Директорът на офис за обслужване – Русе в
ТД на НАП - Варна наложил на дружеството-жалбоподател административна
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 3
във вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ във вр. с чл. 5,
ал. 4, т. 2 и чл. 355, ал. 1 от КСО, приемайки идентична на възприетата в
АУАН-а фактическа обстановка.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – НП № 469611/15.10.2020 г., АУАН № F491223 от 07.06.2019 г., Протокол
№ ПО-03001819048274/01.07.2019 г., справка за задълженията на осигурител по
Декларация обр. 6 за периода 04.2019 г. – 04.2019 г., справка данни за
осигуряването по Булстат за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г., покана №
20-00-131-04.04/06.06.2019 г. и Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17, както и събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Р. и Б.Б., които съдът
кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че процесният АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената
по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17. Административно-наказателното производство
е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 355, ал. 4 от КСО.
На следващо място съдът счита, че
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и правилно е приложен материалния
закон.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни под
формата декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното
обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ и данък по закона Закона за данъците върху доходите на физическите
лица. Видно от разпоредбата на чл. 5,
ал. 6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване
на декларациите по чл. 5, ал. 4 от КСО се определя с наредба, издадена от
министъра на финансите, каквато е и отменената Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
на МФ. Тоест задължението за подаване на процесната декларация е уредено не в
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., а в закона и съответно предвидената санкция в
чл. 355 от КСО касае само допуснати нарушения на чл. 5, ал. 4 от КСО. По делото
се установи по безспорен начин, че за периода 01.04.2019 г. – 27.05.2019 г.
дружеството-жалбоподател въобще не е подало посочената декларация с данни за
дължимите осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на наетите по
трудов договор лица в компетентната ТД на НАП, а именно ТД на НАП – Варна, офис
Русе. Посоченото не се оспорва и от жалбоподателя, като видно от приложената по
делото покана, след уведомяването му, последният е изпълнил задължението си и е
подал декларация образец № 6. Така съдът приема за безспорно установено, че е
налице осъществено от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл. 355, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, като наложеното
имуществена санкция е в рамките на предвидения минимум.
Единственото възражение, което се
навежда в жалбата, е че е налице противоречие между обстоятелствената част
както на АУАН-а, така и на НП и цифровата им част, доколкото е посочена
разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3, а не относимата според жалбоподателя разпоредба
на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав счита, че
изложеното е неоснователно, доколкото посоченото не е довело до ограничаване на
възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно му е съставено постановление
и съответно да организира защитата си. Действително в АУАН-а и впоследствие в
НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил и разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 3
от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, но както се посочи и по-горе
административнонаказателната му отговорност произтича от неизпълнение на
въведеното с чл. 5, ал. 4 от КСО задължение, което е видимо както
обстоятелствената част, така и в цифровата такава на постановлението. За
прецизност следва да се посочи, че непосочването на конкретна разпоредба или
неправилното посочване на разпоредбата, ангажирала административнонаказателната
отговорност на санкционирания, не води автоматично до незаконосъобразност на
наказателното постановление, доколко наказаното лице се защитава срещу фактите,
а не срещу правната им квалификация. В тази насока съдът отбелязва, че в процесното
НП по ясен и точен начин са описани мястото и времето на извършване на
нарушението, както и изпълнителното деяние – нарушение на предвиденото
задължение за подаване на декларация образец № 6, тоест по несъмнен начин е
доказана вината на жалбоподателя.
С оглед на гореизложено, съдът
приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а
обжалваното наказателно постановление се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Страните в настоящото
производство не са претендирали разноски и не са представили доказателства за
направени такива, поради което не следва да се присъжда разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 469611/15.10.2020 г.,
издадено от Директора на офис за обслужване – Русе в ТД на НАП - Варна, с което
на „Ен Ес Лоджистик“ ЕООД на основание чл. 355, ал. 1, предл. 1 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/ е наложена административна имуществена санкция в
размер на 500 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: