Р Е Ш Е Н И Е
№: 1089 12.10.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На петнадесети септември, две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Златина Бъчварова
2. Веселин Белев
Секретаря: Д. Ф.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1294 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Евробилд“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас,
ж.к.Братя Миладинови, ул.Стара планина №1, ет.7, против решение № 549/01.06.2022г.,
постановено по НАХД № 1107/2022г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № К21_190-F631447 от 01.12.2021г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл.78, ал.2 от Закона за данъка добавена стойност
(ЗДДС) и на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС, му е наложено административно
наказание имуществена санкция от 1516,05 лева. От касационната инстанция се
иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен с отмяна и на НП.
Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му и не е
взел предвид, че кредитното известие е било само издадено от „Девня Цимент“АД,
но не е било надлежно изпратено и получено от„Евробилд“ООД, така както изисква
санкционната част на нормата по която дружеството е наказано. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира
по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на
твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез
пълномощника си адвокат П.В. ***, поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответникът по касация – директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас,
редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
основателност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено, тъй като от събраните доказателства се установява, че
няма извършено нарушение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № К21_190-F631447
от 01.12.2021г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с
което на касатора за нарушение на чл.78, ал.2 от ЗДДС, на основание чл.182,
ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция от 1516,05 лева.
Наказанието е за това, че за периода от 01.06.2021г. до 30.06.2021г. на „Евробилд“ООД
е издадено кредитно известие № **********/28.06.2021г. с данъчна основа в
размер на 30`320,90 лева и ДДС в размер на 6064,18 лева от „Девня Цимент“АД, но
не е коригирало размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната
основа, като не е отразило посоченото кредитно известие в дневника за покупките
и справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.06.2021г. с вх.№
02003407014/14.07.2021г. След започване на проверката от контролните органи, „Евробилд“ООД
е отразило издаденото кредитното известие със закъснение в дневника за
покупките и справката-декларация за м.08.2021г. с вх.№ 02003448923/14.09.2021г.
По делото като писмено доказателство е представено цитираното кредитно
известие № **********/28.06.2021г., но не са ангажирани доказателства същото да
е било получено от „Евробилд“ООД преди подаването на справката-декларация с
вх.№ 02003407014/14.07.2021г. Вместо това е приложено писмо от „Девня Цимент“АД
от 27.08.2021г., с което то е уведомило касатора, че това кредитно известие,
макар да е било издадено на „Евробилд“ООД, е било изпратено на 05.07.2021г. по грешка
на друг негов контрагент. Поради това е било изпратено на дружеството-касатор
едва на 23.08.2022г.
За да постанови решението си районният съд е приел, че извършването на
нарушението е доказано по безспорен начин и е обосновал извод, че търговецът е
осъществил състава на нарушението, поради което законосъобразно е санкциониран
по приложимата правна норма. Счел е, че за реализация отговорността на
дружеството е достатъчно само обективното неизпълнение на вмененото задължение,
като е преценил, че не може да се приеме, че дружеството- жалбоподател не е
било уведомено за последващата корекция своевременно, без да изложи какво
налага този извод.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възражението на касатора е основателно, а постановеното решение е валидно,
допустимо, но неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС, регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от
лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. В чл.182, ал.2 от ЗДДС, посочен като основание за налагане на санкцията, е
предвиден по-нисък размер на санкцията - 25 на сто от определения в по-малък
размер данък, но не по-малко от 250 лв., при нарушение по ал.1, когато
регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ
данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен.
Съгласно чл.182, ал.1 от ЗДДС, към който
препраща ал.2, за реализиране на основния състав на нарушението, следва
регистрираното лице да не е издало данъчен документ или да не е отразило
издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за
съответния данъчен период и това да е довело до определяне на данъка в по-малък
размер.
Следователно, не само издаването, но и получаването на кредитните известия
е елемент от състава на административното нарушение, за осъществяването на което
е санкционирано дружеството. Издаването им, само по себе си, не е достатъчно за
реализирането на отговорността, което е и логично, защото когато кредитното е
само издадено, но не и получено от търговеца до който е адресирано, той няма
как да научи за него. В конкретния случай административно-наказващият орган е
следвало да установи датата на получаване на процесното кредитно известие и да
съобрази, дали е било обективно възможно санкционираното дружеството, да го
отрази в отчетните си регистри за конкретния данъчен период – месец 06. 2021г.
В разпоредбата на чл.124, ал.5
от ЗДДС изрично се сочи, че регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за
данъчния период, през който са издадени. Т.е., задължението за включване на кредитното
известие в съответните дневници възниква по отношение на получени кредитни
известия, в какъвто смисъл е практиката на ВАС по данъчни дела. (вж. решение
№ 16902/17.12.2013г. по адм.д.№ 4780/2013г. на ВАС).
Изложеното налага извод, че в случая не е налице визирания състав на
нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДДС и наказателното постановление е издадено в нарушение
на материалния закон, което обуславя неговата отмяна с отмяна на
потвърждаващото го решение на районния съд.
Предвид обстоятелството, че подадената касационна жалба е основателна,
искането за присъждане на разноски на касатора следва да бъде уважено, на
основание чл.143, ал.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Представени са доказателства
за направени такива за двете инстанции в размер на 200 лева – за платено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и извлечение
от сметка за плащане по банков път, на л.31 и 34 от делото на районния съд.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 549/01.06.2022г., постановено по НАХД №
1107/2022г. на Районен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К21_190-F631447 от
01.12.2021г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Бургас, да заплати на „Евробилд“ООД,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Братя Миладинови, ул.Стара планина №1, ет.7,
сумата от 200 лева за направени по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.