Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Пловдив, 04, 01, 2024 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 05, 12 , 2023 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар Петя Добрева, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1999 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят - С.Р.К., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.К.,
ОСПОРВА Разпореждане от 03.08.2023г. на мл. инспектор Р. К. . за прилагане
на принудителна административна мярка –
„преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия
собственик“, по отношение на автомобил, марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № *****.
В жалбата, както и в хода по същество
се прави искане да се отмени
разпореждането от 03.08.2023 г. за прилагане на принудителна административна
мярка „преместване на ППС без знанието на неговия собственик“, предвид липсата на елементи на фактическия състав, който налага
репатриране, по отношение на автомобил, марка „Тойота“ , модел „Ярис“ с рег. *****,
като претендира и присъждането на
съдебни разноски , съобразно приложен списък на л. 63.
Ответникът – Р.
К. ., полицай в Общинска полиция Пловдив , намира
жалбата за неоснователна, като счита че К. правилно е глобена на място, без да
е репатрирана, тъй като това е станало в нейно присъствие и без нейно
възражение.
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото
доказателства , че ПАМ е била
осъществена на 03,08,23г., а жалбата /
л. 2/ срещу нея е подадена на 07,08,23г. , директно в ПАС от лице, което има
правен интерес да направи това, поради
което същата е процесуално допустима, а
разгледана по същество и основателна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
На 03,08,23г. около 12ч. в гр.
Пловдив , на бул. Марица , север, в близост до кръстовището с ул. М. Кюри,
жалбоподателя К. е била паркирала
собствения си лек автомобил, марка „Тойота“ , модел „Ярис“ с рег.
№РВ9867КС, вдясно на пътното платно, като според нея не е затруднявала движението и не е създавала опасност за
другите участници в движението.
Съдът е задължил ответната страна и
по делото е представена АП в цялост, ведно с Наредба на Об.съвет Пловдив за
организацията на движението и паркирането в гр. Пловдив , Правилник за
дейността на общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ , Заповед № 1215/ 27,10,2016
г. на Министър на МВР , Заповед № 23 ОА-851/10,04,2023г. на Кмета
на Община Пловдив в която под № 39
фигурира ответника Р. К. .-старши полицай. Представена е и ежедневна ведомост
в която под №13 фигурира
ответника Р. К. ..
Представени по делото са и фискален
бон № 0002644/03.08.2023 година, DT540015, 02846766 от ОП „Паркиране и
репатриране“, ЕИК *********, оператор № 30 от който е видно , че на К. на
03,08,23г. в 12,14ч. е наложена глоба от 40лева за „ПАМ-РАПАТРИР. АВТОМОБИЛ“
от ОПЕРАТОР № 30.
Ответникът, счита жалбата за
неоснователна, тъй като жалбоподателката
е нарушила ЗДвП, чл. 98, ал.1, т.6, защото е паркирала в зона на кръстовище,
поради което е извършено процесното репатриране, като пояснява , че в подобни
случаи прилагат снимки, преди да вдигнат колата, но в случая снимки нямало, тъй като текелажникът не ги е заснел, а
това е негово задължение или пък ги е заснел, но ги е изтрил.
Предвид установеното , че автомобилът
е бил паркиран на кръстовището на бул.
„Марица-север и улица „М.Ж.Кюри“, е изискана информация от ОП „Паркиране и репатриране“ при
община Пловдив, за това дали булевард
„Марица – север“ е синя зона , като се посочат границите й.
Разпитан е и доведения от жалбоподателя свидетел Д.М.Д. от чиито показания се установява , че
автомобила на С.К. *** – северната страна, след офиса на Първа инвестиционна
банка (ПИБ, на около пет метра от кръстовището, като колата не възпрепятствала
движението на пешеходците и била паркирана до едно голямо дърво, преди него по
посока на движението. Свидетеля не е видял да има репатриране, не видял да има
поставена скоба на някоя от гумите, не чул полицая да уведомява С.К., че ще
бъде санкционирана на място и че след това ще се свалят скобите.
Съдът по искане на ответника е
разпитал свидетеля-текелажник А.Г. и шофьорът на „паяк“ с № ***– В.З.. От разпита на двамата свидетели на
ответника съдът установи , че на 03.08.2023 г. преди обяд, в район на бул.
„Марица – Север“, в близост до офис на банка, колата на К. е била паркирана в зоната на кръстовище, като запушен
бил тротоарът, в насрещното движение на синята зона и колата е била най-много на
1-2 м. от кръстовището.
Скоби сложили две в случая, като текелажникът
започнал да снима, но в този момент се появил един господин и св. спрял да
снима. Изчакали жалб. да дойде и
полицаят й казал, че ще бъде глобена на
място и няма да се репатрира колата и тя се съгласила , като издали касова
бележка не за репатриране, а за глоба на място- 40 лв. Свидетеля изрично
заявява , че „жената си платила глобата“, без да й репатрират автомобила.
Втория свидетел пояснява , че полицаят казал, че трябва да я глоби, а тя да си
плати 40 лв., като А.Г. издал касовия
бон и не са репатрирали колата.
В АП няма приложени фотоснимки за
позиционирането на процесния л.а. Тойота, като не стана ясно защо не са
направени снимки от текелажника.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Съдът счита, че в случая има спор по
фактите, досежно позиционирането
на процесния л.а. Тойота, в зоната на кръстовището и доколко същият е създавал
опасност за другите участници в движението , респ. пречил ли е на движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.5 ЗДвП е възможно преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
В този случай лицата по чл. 168
уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от
територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на
превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което
може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното
пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на
районното управление на Министерството на вътрешните работи
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с
които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния
им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата
на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от
кметовете на общините могат да преместят неправилно паркирано пътно превозно средство без знанието
на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях.
В хода на делото не беше доказано
/чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
Липсата на приложени фотоснимки за
позиционирането на процесния л.а. Тойота, опорочава процедурата и е пречка да
се установи точното разположение и
позициониране на процесния л.а. Тойота, евент. в зоната на кръстовището
и доколко същият е създавал опасност за другите участници в движението , респ.
пречил ли е на движението.
От друга страна не се установи / от
показанията на ответните свидетели/
автомобила да е репатриран, както и да е качван на платформата на
специалния автомобил / паяк/.
В случая няма спор , че както докладната записка, така и снимковият
материал представляват доказателства, събрани в хода на административното
производство по прилагането на ПАМ и същите представляват годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 39 от АПК и има сила пред съда, съобразно чл. 171,
ал. 1 от АПК.
Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б.
"б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на които
законодателят дава право на компетентните органи да налагат принудителна
административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата
за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората, когато
превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите
участници в движението. И третата, когато паркираното средство прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка на ответника
/ л. 41/ е посочено, че „автомобила е бил паркиран в зоната на кръстовище
, с което създава опасност за другите
участници в движението“.
Това твърдение не се доказа. Няма
фотоснимки , няма и други доказателства доказващи твърдението на ответника.
В настоящото производство съдът
установи , че процесната ПАМ е наложена от материално компетентен орган, но при
неправилно приложение на материалния закон, което налага уважаване на жалбата и
отмяна на оспорената ПАМ.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя се присъждат разноски в размер на 500лева , на осн. чл. 38
от ЗА, както и 10 лева за ДТ.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на С.Р.К., ЕГН **********,***, Разпореждане от 03.08.2023г. на мл. инспектор
Р. К. . за прилагане на принудителна
административна мярка – „преместване на паркирано превозно средство без
знанието на неговия собственик“, по отношение на автомобил, марка
„Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № РВ
9867КС.
ОСЪЖДА ОД МВР ПЛОВДИВ да заплати на С.Р.К., ЕГН **********,***
съдебни разноски в размер на 510 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :