Присъда по дело №215/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №215 по описа за 2023г. на ШРС:
На 27.01.2023г., от Шуменска Районна прокуратура, е внесен в РС гр.Шумен обвинителен
акт по ПД №15/2023г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
И.М.Д., ЕГН********** роден на ********** в гр.Шумен, местоживеене Върбица,
български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, безработен за извършено
от него престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в гр. Шумен, в периода от
01.10.2021 г. до 09.11.2022г. включително в с. Салманово, общ. Шумен, след като бил
осъден с Решение № 557/07.08.2020г., постановено по гр. дело № 549 по описа на ШРС,
влязло в законна сила на 02.09.2020г., да издържа свой низходящ-сина си Н.И-М. с ЕГН
**********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 14 месечни вноски, всяка по 180,00 лв., на обща стойност 2520 лв. -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание защитата и подсъдимият изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимият по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 07.03.2023г. обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимият, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда
да наложи на подсъдимия наказание пробация със следните мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Защитата се съгласява изцяло с предложеното наказание.Разпитан в хода на съдебното
следствие, подсъдимият се признава за виновен в извършването на посоченото в
обвинителния акт.
В последната си дума изразява съжаление и е съгласен с предложеното наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. И.М.Д. и св. С.А.Д. сключили граждански брак през 2018г., от който имали роден
син-Н.И-М. с ЕГН **********. С Решение № 557/07.08.2020г. на Районен съд-Шумен,
постановено по гр. дело № 549/2020г., гражданският брак бил прекратен, като бащата бил
осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Н.И-М. в размер на 180,00 лв.,
платима чрез майката, с падеж до пето число на месеца, за който се отнася. Решението
влязло в законна сила на 02.09.2020г.
След прекратяването на гражданския брак майката и детето заживели в с. Салманово, обл.
Шумен.
Подсъдимият не заплащал редовно дължимата на малолетното си дете издръжка, поради
което на 11.05.2021 г. било образувано ДП № 397/2021 г. по описа на РУ-Шумен, вх. №
758/2021 г. Делото било прекратено и Д. не бил предаден на съд поради приложение на
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като до приключването на разследването Д.
изплатил дължимите суми за издръжка до 06.07.2021г.
В следващите месеци подсъдимия отново започнал съзнателно да не заплаща дължимата
издръжка, като в периода от 01.10.2021г. до 09.11.2022г. включително имал общо 14
/четиринадесет/ незаплатени месечни вноски по 180 лева на обща стойност 2520 лева /две
хиляди петстотин и двадесет, за което е било образувано настоящото ДП. До приключване
на досъдебното производство подсъдимият не изплатил задължението си.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на съкратеното съдебно следствие, която
в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират повече доказателства за тези факти, което изявление се подкрепя от събраните в
досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и
от признанието на описаните факти от страна на подс. в с. з., одобрено от съда по реда на
чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373, ал. 3
1

НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което е
предаден на съд.
Това престъпление е от вида "продължени" престъпления и се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в
момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде
погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в
сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
В настоящия случай се установиха всички тези елементи: от обективна страна
подсъдимият, след като е бил осъден да изплаща издръжка за малолетното си дете не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски /а именно 14
вноски по 180 лв. /, е осъществил състава на престъплението, субсумирано от правната
норма на чл. 183, ал.1 НК. От субективна страна, същият е извършил деянието си с пряк
умисъл, обективиран изцяло в действията му, тъй като безспорно е знаел, че системно не
изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката, с което нарушава влязлото на
02.09.2020г г. в законна сила съдебно решение. Съзнавал е и обществено опасния характер
на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на обществено опасните последици.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му. Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.183, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество;
* от обективна страна подсъдимият, чрез своето бездействие, не е изпълнил задължението
си да заплаща издръжка на своя низходящ – син, по силата на влязло в сила решение, с
което е бил осъден да изплаща издръжка на месечни вноски в определен размер, като
неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски, а именно
14 - месечни вноски, всяка по 180,00 лв., на обща стойност 2520лв;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да
издържа свой низходящ;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е
предвиждал неизбежното неплащане на издръжките в размер на повече от две месечни
вноски и пряко ги е целял;.
Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската му правна култура,
в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към обществото, в
липсата на самосъзнание, както и не на последно място във временната липса на средства за
препитание.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът
прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като
сравнително висока - касае се за неплащане на издръжка на лице, което се нуждае от нея,
като в тази връзка общият размер на незаплатената за инкриминирания период издръжка
общо е в размер на 2520лв лева. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която
съдът преценява с оглед данните за личността му, и факта, че не е осъждан за други деяния.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изказаното от подсъдимия
съжаление за постъпката .
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал. 2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено
съгласно правилата на чл. 58а НК.
Този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на
2

наказанието – първата по ал. 1, а втората по ал. 4 – вариант, който в случая би бил по-
благоприятен с оглед възможността за определяне на друг вид наказание, различен от
лишаване от свобода, за което обаче, е необходимо съдът да констатира наличие на
изключителни, респ. многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.
58а, ал. 1 НК, като същевременно отчете, че не е налице дори едно изключително или пък
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират приложението на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало и
добрите характеристични данни относно подсъдимия.
Следва да бъдат съобразени също направените от подсъдимия самопризнания, които
съобразно т. 7 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС "….. съставляват
елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител". Същевременно
съдът съобрази, че самопризнанията са отчетени от законодателя и са задължително
условие за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетен високият размер на
причинените имуществени вреди и дългият период / над 1 година / на системно
неизпълнение на съдебното решение.
Наказанията, предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по чл.183, ал.1
НК са алтернативни – „лишаване от свобода„ до 1 г. или пробация, като отчитайки липсата
на предпоставките по чл. 55 НК /и по арг. от чл. 57, ал. 1 НК/, съдът на основание чл. 54 НК,
с оглед постигането на целите на генералната и индивидуалната превенция, съобразно чл. 36
от НК, му наложи наказание „пробация“. Като отчете всички установени обстоятелства във
връзка с обществената опасност на деянието и дееца съдът прие, че от една страна, предвид
съдържанието на задължителните пробационни мерки /по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК/,
целите на индивидуалната превенция биха се постигнали и само с тяхното прилагане, като
така определеното наказание представлява адекватна форма на наказателна репресия,
съответна на извършеното престъпление .
Ето защо, съобразявайки императивната разпоредба на чл. 42а, ал. 3 НК, съдът определи на
подсъдимия размер на всяка пробационна мярка, като прие, че задължителната регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителните периодични срещи с
пробационен служител следва да бъдат с продължителност от 6 месеца.
Съдът счита, че с така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
3

Номер на акта:	12
Дата:	7 март 2023 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20233630200215
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 януари 2023 г.

Присъда по дело №215/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите