Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 19.07.2019г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 03.07.2019г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател:
РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Таня Кемерова, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1256 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.“ ЕАД против Решение
№ 157/13.03.2019 по т.д. 2374/2018г. по описа на Районен съд К., с което се отхвърля предявения от „А.“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. ***, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.
срещу С.Б.Щ., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 124 от ГПК с цена
на иска 1 222,58 лева /хиляда двеста двадесет и два лева и петдесет и осем
стотинки/ за установяване на вземане по сключен Договор за стоков кредит №
2537241 от дата 10.12.2016 г„ сключен между „У.“ ЕАД, ЕИК *** като кредитор и С.Б.Щ.,
ЕГН ********** като кредитополучател, прехвърлен съгласно Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г„ сключен между
„У.“ ЕАД като цедент и „А.“ ЕАД - гр. С. като цесионер, като неоснователен и
недоказан.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение, като са изложени подробни съображения в тази връзка.
Направено е искане да се отмени решението и да се постанови друго, с което да
се отхвърлят предявените искове
В законния срок е постъпил отговор от ответника, чрез
особения представител адв.Станчева, в който
подробно е взето становище по всички направени във въззивната жалба възражения
и оплаквания по отношение на първоинстанционното решение Направено е искане да
се потвърди решението на районния съд.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.12 ГПК
за установяване на вземане по сключен Договор
за стоков кредит № 2537241 от дата 10.12.2016 г„ сключен между „У.“ ЕАД, ЕИК ***
като кредитор и С.Б.Щ., ЕГН ********** като кредитополучател, прехвърлен
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
20.12.2016 г„ сключен между „У.“ ЕАД като цедент и „А.“ ЕАД - гр. С. като
цесионер, като неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата се поддържа, че е неправилен изводът на
районния съд, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия от стария му
кредитор „У.“ ЕАД, за което се излагат подробно съображения.
Така изложените възражения не могат да бъдат споделени,
по следните съображения:
Нормите на чл.99, ал. 3 и 4 ЗЗД са материалноправни и
имат за цел надлежно уведомяване на длъжника за промяната на титуляра на
вземането към него, т.е. че е налице нов кредитор и че от уведомяването на него
следва да се изпълни задължението.
В настоящия случай, не са представени доказателства
ответникът да е бил уведомен за извършената
цесия от стария кредитор. Същевременно, по делото, ответникът е представляван
от назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият
ответник да е получил лично копие от исковата молба и от уведомлението за
извършената цесия. Назначаването на особен представител на
ответника е въз основа на процесуална норма, с оглед обезпечаването развитието
на процеса и защитата интересите, както на кредитора ищеца, така и на длъжника
ответник. По силата на тази процесуална норма обаче не може да се заобиколи
императивното изискване на чл.99, ал.3 ЗЗД за уведомяване на самия длъжник от
стария кредитор за извършената цесия. И това е логично, тъй като уведомяването
за цесията му чрез особения представител не би могло да се счете за
осъществено, предвид факта, че доколкото местонахождението на длъжника е
неизвестно, особения представител не би могъл обективно да му съобщи за
уведомяването. Така длъжникът, без да е уведомен за цесията, няма как да се
счете, че знае за новия си кредитор и при евентуално плащане на стария
кредитор, с оглед незнанието за цесията, правата му ще бъдат нарушени, тъй като
ще следва да плаща два пъти едно и също задължение.
В крайна сметка, въззивният съд намира, че не е спазено
изискването на чл.99, ал.З и ал.4 от ЗЗД ответникът да бъде уведомен да
извършената цесия от стария кредитор, поради което и цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор и ответника. Това, от своя страна,
обуславя извод за неоснователност на предявеният иск за установяване съществуването
на вземане на „А.“ ЕАД към С.Б.Щ., ЕГН **********, по Договор за стоков кредит
№ 2537241 от дата 10.12.2016 г„ сключен между „У.“ ЕАД, ЕИК *** като кредитор и
С.Б.Щ., ЕГН ********** като кредитополучател, прехвърлено съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г„
сключен между „У.“ ЕАД като цедент и „А.“ ЕАД - гр. С. като цесионер.
Тъй като районния съд е достигнал до същия извод и е
отхвърлил иска, решението му следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
157/13.03.2019 по т.д. 2374/2018г. по описа на Районен съд К..
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.