Решение по дело №489/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 14
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20213330200489
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Разград, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Алмар – Хаус „ ЕООД – Разград, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Разград, ул. „ Софроний „ № 2А, представлявано от Риза Юмер
Егмен, чрез процесуален представител, против наказателно постановление № 17-
000794/14.06.2021г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл. 62,
ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ, в която счита същото за неправилно и незаконосъобразно, по
същество отрича да е извършено административно нарушение.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: На 13.04.2021г., около 16,40ч., контролни
органи, служители на ДИТ – Разград, свидетелите М. М. и Св. В., извършили проверка по
работни места в обект – строеж „ Жилища и помещение за инвентар“ в с. Крояч, при която
проверка били констатирани множество нарушения, едно от които, че в контролирания
обект, по време на проверката, в полза и за сметка на „ Алмар – Хаус „ ЕООД – Разград,
ЕИК *********, работи Х. Ф. ЯК. ЕГН **********, който по време на проверката
осъществява трудова дейност, като „строителен работник”, полагайки бетон за основи на
сградата на кота 0, на ниво на терена, без предварително с него да е сключен трудов договор
в писмена форма в нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ. В хода на порверката св.
Х. Я. попълнил Декларация, в която по същество заявява, че е помолен от A.Х., лично от
1
Риза да работи за 40лв. от 14,00ч. до 17,00ч. за въпросния ден, без наличие на сключен
трудов договор. Проверката продължила по документи, предоставени от жалбоподателя в
офиса на ДИТ и приключила на 14.05.2021г. със съставяне на Протокол № 2112695 от
14.05.2021г., в който в т. 14 било описано и процесното нарушение.
На същата дата 14.05.2021г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 17 – 000794, в който
било описано адм. нарушение по посочения начин, квалифицирано от актосъставителя като
такова по чл. 62, ал.1 вр. чл. 61, ал.1 от КТ. АУАН съставен в присъствие на собственика на
жалбоподателя, връчен му срещу подпис и подписан без възражения.
В тридневният срок по ЗАНН пред адм. наказващия орган е постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, в което жалбоподателят по – същество отрича фактическите
констатации, описани в АУАН, заявява, че дружеството към процесната дата не е развивало
дейност, това е станало по- късно, след датата на проверката, строителния обект е бил поет
за изпълнение от дружеството след датата на проверката, с лицето е сключен трудов договор
на 15.04.2021г.
На 14.06.2021г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по
идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1,
адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, наложил
адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 1500,00лв. НП редовно връчено на
05.08.2021г., жалбата срещу него постъпила при административнонаказващия орган на
12.08.2021г.
Актосъставителят - св. М. М. и св. Св. В., разпитани в с.з., по същество потвърждават
изложеното в АУАН.
Съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото, както изготвените писмени
такива в хода на адм. наказателното производство, така и представени от процесуалния
представител на жалбоподателя – Договор от 22.04.21г. между „ Досков „ ООД и „ Алмар –
Хаус „ ЕООД за изпълнение на строително монтажни работи на процесния обект;
Фотоснимка на информационна табела; Протокол 10; Инвестиционен технически проект.
Последните посочени не разкриват фактическа обстановка различно от приетата от адм.
наказващия орган. Категорично и безспорно установено е по делото, че на процесната дата
Х. Я. и осъществявал дейност като строителен работник, полагайки бетон на строителния
обект, същият е „ помолен „ от Риза представляващия дружеството да изпълни тази
строителна дейност, без между страните да е уредено правоотношението, като трудово.
Ирелеватнто в случая е, че за нуждите на данъчното облагане, дружеството е декларирало,
че не осъществява дейност, а фактически осъществява такава, наемайки работници по
трудов договор. Поради изложеното съдът намира възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, включително и за липсата на представителна власт у упълномощеното лице,
предвид приобщеното по делото замерено копие на Пълномощно, нотариално заверено на
16.04.2021г.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
2
изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, срещу акт
подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.
Съдът от изложената фактическа обстановка, възприета на база доказателствата по делото,
както писмени, така и гласни, приема че към момента на проверката не е оформено като
трудово правоотношение, чрез сключен между страните писмен трудов договор.
Касае се до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от
ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна
отговорност. При тази отговорност не може да се обсъжда въпросът за субективна страна на
административното нарушение като психическо състояние на дееца, изразяващо определено
негово субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасните
последици на деянието, тъй като никое юридическо лице не може да прояви психическо
състояние, защото това е присъщо само за физическите лица.
Правилно адм. наказващият орган е наложил санкция по чл.414, ал.3 от КТ, същата е
определена към миминалния размер и съответства на тежестта на нарушението.
От процесуална гледна точка: Наказателното постановление, както и Актът за установяване
на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност,
форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови
разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това,
съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна
са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на
чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Съдът намира възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за
неоснователни. Разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ изключва приложението на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото прогласява, че адм. нарушения на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.
1 и 2. от КТ не са маловажни.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000794/14.06.2021г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с
чл.414, ал.3 от КТ на „ Алмар – Хаус „ ЕООД – Разград, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Разград, ул. „ Софроний „ № 2А, представлявано от Риза Юмер
Егмен, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лв., за нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4