РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 26.01.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съд.заседание на двадесет и
шести януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия
Чомпалов т.дело № 1990/17 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „В.П.“
ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.464 ал.1 ГПК, вр. с чл.104 ал.1, изр.2-ро ЗЗД с цена
на иска от 244 596,08 лв. Иска се от ищеца да се установи, че в полза на
ответника „Б.П.Б.“ АД, който е взискател в изпълнението, не съществува вземане
в размер на 244 596,08 лв.
С разпореждане от 22.06.2017 г. на ищеца са
дадени указания да представи документ за внесена по сметка на СГС Държавната
такса от 9783,84 лв., както и да представи доказателства, че има качеството на
взискател в изпълнението; да се представят и още 5 бр.преписи от исковата молба
и от приложенията към нея.
С молба от 25.07.2017 г.
указанията са частично изпълнени и е поискано продължаване на срока за
представяне на документ за внесена държавна такса.
С определение от 31.07.2017 г.
съдът на основание чл.63 ал.2 ГПК е продължил срока за изпълнение
на указанията за представяне на документ за внесена държавна такса с 3
седмици.
На 30.08.2017 г. е подадена молба, с която ищецът е поискал спиране на
настоящето производство до постановяване на решение по подадена от него молба
за откриване на производство по несъстоятелност. Направено е искане за
освобождаване от държавна такса поради липса на парични средства.
По искането за освобождаване
от задължение за внасяне на държавна такса и за спиране е постановено определение
от 05.09.2017 г., с което са отказани. Определението от 05.09.2017 г. в частта,
с която е отказано искането за освобождаване от държавна такса, е влязло в сила
на 12.01.2018 г., когато е влязло в сила разпореждането от 18.12.2017 г. за
връщане на частната жалба.
Към настоящия момент от
страна на ищеца не са представени доказателства за отстраняване нередовността
на исковата молба, защото не е представен платежен документ, удостоверяващ
внасянето на държавна такса. Ето защо съдът намира, че случаят попада в
хипотезата на чл.129 ал.3 ГПК – исковата молба следва да бъде върната поради
неотстраняване на нередовностите, защото още с разпореждането от 22.06.2017 г.
ищецът е предупреден за последиците, които ще настъпят при неизпълнение на
указанията.
Мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба на „В.П.“ ЕООД, по която е
образувано т.дело N 1990/17 г. на СГС, VI -4
с-в.
Разпореждането може да се обжалва пред САС
в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: