Р Е Ш
Е Н И Е № 729
гр. Перник, 18.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК,
десети граждански състав, в открито съдебно заседание на десети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9226 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 110 и сл. ЗЗД.
Производството е образувано по
предявен от Р.К.А., в качеството му на наследник на К.А. М.срещу
“Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник иск с правно основание чл.439
от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че
ищецът не дължи на ответника ½ от следните суми: сумата от 1021,84лв. – главница за стойността на
доставена, консумирана и отведена питейна вода за периода от
29.08.2011г.-21.09.2012г., сумата от 64,95лв.- лихва за забава изтекла за
периода от 05.11.2011г. до 09.11.2012г., за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. 161/2013г. на ПРС и е образувано изп.дело №893/2013г. на ЧСИ С.Д..
Посочено е, че цитираните гражданско и изпълнително дело са образувани срещу
наследодателя й, като тя в качеството й на наследник носи отговорност за
половината от посочените вземания. Твърди се, че вземането на ответното
дружество към ищеца е погасено поради изтичане на давностния срок по чл.111,
б.”В” ЗЗД поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след
издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното
производство.
В срока за отговор ответното
дружество депозира писмен отговор, в който дава становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че не е налице правен интерес у
ищеца за водене на настоящото производсво, доколкото ответникът не оспорва
обстоятелството, че процесните вземания за главница и лихви са погасени по
давност. Заявява се, че изпълнителното дело е прекратено, като от страна на
„Водоснабдяване и канализация“ООД не са предприемани други мерки по
принудителното събиране на вземането.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеният
по делото изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д №161/2013
г. по описа на РС – Перник против К.А.
М.се установява, че същият е осъден да
заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник АД сумите от 1021,84
лв., представляваща стойност на консумираната и отведена питейна вода за
периода от 29.08.2011г. – 29.01.2012г., сумата от 64,93 лв. – лихва за забава
върху месечните плащания изтекла за периода от 05.11.2011г. до 09.11.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.01.2013г. както и
направените разноски по делото.
Установява се от приложения по делото препис
от изпълнително дело №893/2013г. на ЧСИ С.Д., че същото е образувано с нарочна
писмена молба от 30.08.2013г., в която са посочени изпълнителни способи. Видно
от отбелязването на гърба на находящия се по делото изпълнителен лист от
27.08.2018г, същото е прекратено на
основание чл.438, ал.1,т.8 от ГПК, като по делото не са предприемани
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността.
Видно от удостоверение за наследници на К.А. М.,
същият е починал на 29.10.2018г., като за свои наследници е оставил Р.К.А. и Е.К.А..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба
суми, тъй като са погасени по давност - с изтичането на тригодишната такава
регламентирана в чл.111 ЗЗД. Задължението да
се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно
решение № 3/2011 г. е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време задължения за предаване на пари,
имащи единен правопораждащ факт – договор за доставка на топлинна енергия,
чиито падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното
и по отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл.111,
б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД
приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на
погасителна давност. Изискуемостта
на главницата за всяко месечно задължение настъпва с изтичането на месеца, за
който се дължи. Според цитираното ТР давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица, като молбата за образуване на изпълнително
дело също прекъсва давността, ако е редовна. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Установи се, че срещу К.М.е образувано изпълнително дело 893/2013
по описа на ЧСИ С.Д., което е прекратено
на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК като по делото не са извършвани валидни
изпълнителни действия.
В тази връзка налице е правен интерес на ищеца да отрича
дължимостта на претендиранато от ответника вземане като наследник на К.М., тъй
като процесните суми са предмет на издадения изпълнителен лист срещу
наследодателя й и срещу него биха могли, в качеството му на правоприемник, да
бъдат предприети действия по принудително изпълнение.
След смъртта
на наследодателя-потребител не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването
на договора за предоставяне на посочените по-горе услуги по право, а
задълженията по договора преминават върху наследниците на основание чл. 60, ал.
1 ЗН, според който наследниците отговарят за задълженията на наследодателя
съобразно дяловете при които наследяват. Като в настоящия случай ищецът
отговаря до размера на дела, при който наследява, а именно – за 1/2 част от задължението.
По
силата на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване погасителната давност за процесните вземания по изпълнителния лист е
била не само прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на
изпълнителното производство по изп. дело № 893/2013 г. относно принудителното
осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като
спирането на давността за същите е преустановено от момента на отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО. В същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.),
ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Последващите тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се
дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил
сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с
новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след
приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени
към този момент. Изхождайки от тези съображения относно прекъсването и
спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на
настоящото исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на
прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни действия,
респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното производство, новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на преустановяване
на спирането на погасителната давност, респ. от момента на отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015 г.
Изпълнителното производство срещу наследодателя на
ищцата е образувано на 30.08.2013г., като с образуването му давността е спряла
да тече. Срокът й започва да тече отново от 26.06.2015г, като тригодишната
давност е изтекла на 26.06.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.
111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това
вземанията на кредитора са погасени по
давност.
Ответникът не ангажира други доказателства във връзка с
предприети от него правни действия, които да са основание за прекъсване или
спиране течението на специалния 3-годишен давностен срок, поради което съдът
приема, че отсъстват основания за спиране или прекъсване на давността. Като
последица от изтеклия давностен срок вземането за заплащане на цена за
стойността на консумираната и отведена питейна вода за процесния период следва
да се счита за погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл. 119 ЗЗД
поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени поради
изтекла давност и произтичащите от
главното вземане допълнителни вземания /лихви, разноски и пр./. Ето защо
съдът намира, че предявените искове по чл. 439 ГПК са изцяло основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането и
на ищцовата страна за присъждане на
разноски. От данните по делото се установиха извършени от ищеца разноски в размер на 424 лв., от които 50 лв. за
държавна такса, 350 лв. за адвокатски хонорар, и 24 лв. за платена такса за
издаване на препис от изпълнително дело, които му се следват в пълен размер.
При този изход на спора ответникът няма право на
разноски.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Перник, ЕИК
*********, че Р.К.А. с ЕГН **********
в качеството му на наследник на К.А. М.с ЕГН **********, б.ж. на гр. Перник,
починал на ***не дължи на ответното дружество,
½ част, съобразно наследствения му дял, от сумитев размер на 1021,84лв. – главница за стойността на
доставена, консумирана и отведена питейна вода за периода от
29.08.2011г.-21.09.2012г., 64,95лв.- обезщетение за забава за периода от
05.11.2011г. до 09.11.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. 161/2013г. на ПРС и е образувано изп.дело №893/2013г. на ЧСИ С.Д.peг.
№ 752, с район на действие ОС – Перник, с
взискател „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, поради погасяване правото на принудително изпълнение за вземанията
по давност за периода след издаване на изпълнителния лист за същите.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване
и канализация" ООД – гр. Перник, ЕИК ********* да
заплати на Р.К.А. с ЕГН **********
сумата от 424.00 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: