Р
Е Ш Е Н И Е
№ 474
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 06.10.2017 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Илияна
Куцева-Гичева, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 672 по описа за 2016 г., намери за установено
следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба, подадена
на 13.10.2016 год. от А.Б.И. против Застрахователна компания „Уника” АД.
Предявен е осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв.
Исковата претенция
се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на ***
год. ищецът, заедно с още няколко работника, е бил извикан от земеделския
производител П.С. да помага при събирането на бали с люцерна от полето. След
като натоварили балите на ремарке с рег. № РВ 03863, прикачено към колесен
трактор „Болгар ТК80” с рег. № РВ 06759, А.И. се качил върху натоварените на
ремаркето бали и превозното средство, управлявано от С., потеглило. При
изкачване на височина по пътя, тракторът забуксувал, цялата композиция
започнала да се движи назад, при което А.И. и другите, возещи се върху балите,
се изплашили, че ремаркето може да се преобърне и скочили на земята. След скока
И. паднал между задната дясна гума на трактора и ремаркето, след което
тракторът, движейки се назад, прегазил с дясната си задна гума десния крак на
ищеца.
Вследствие на
прегазването, на ищеца били причинени следните травматични увреждания:
конквасация /разкъсване и размачкване/ на меките тъкани в областта на дясната
глезенна става с луксация /изкълчване/ на голямопищялната кост /тибията/ и
подаване на същата назад през разкъсно-контузната рана; счупване на долната
трета на малкопищялната кост – фибулата. Екип на ЦСМП посетил
местопроизшествието и откарал ищеца в клиника по ортопедия и травматология при
УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, Пловдив. По спешност била извършена оперативна интервенция
– открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на двете кости – тибия и
фибула с метални импланти и шина в дясната глезенна става. В болница ищецът бил
до 15.07.2015 год., след което продължил с домашно лечение. В период от два
месеца след изписването бил напълно обездвижен и в невъзможност да се обслужва
сам. Придружител му помагал при хранене, обличане, тоалет. В този период ищецът
изпитвал силни болки, които въпреки приеманите аналгетици, не се повлиявали.
Поради усложнения в оздравителния процес, ищецът бил приет в болница през м.
09.2015 год., на 02.09. му била извършена операция, при която била отстранена
металната шина и кракът бил гипсиран. На 12.09.2015 год. И. бил изписан за
домашно лечение, придвижвал се с две патерици до м. 12.2015 год., като в този
период продължавали силните болки в областта на счупения крак. Тъй като
счупените кости не зараствали, на 07.12.2015 год. И. бил приет отново за
болнично лечение, на 10.12.2015 год. му била извършена трета поредна операция,
при която били отстранени поставените на 09.07.2015 год. в счупените кости
метални импланти. След изписването му на 18.12.2015 год. от болницата и до м.
май 2016 год. ищецът продължавал да се движи с две патерици, а към момента на
подаването на исковата молба – с една. С експертно решение на ТЕЛК от
04.02.2016 год. бил инвалидизиран за
срок от една година и му била определена 76 % намалена работоспособност.
Във връзка с
произшествието било образувано досъдебно производство, което приключило с
постановление за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, поради
обстоятелството, че ищецът заявил желание виновният водач да не бъде наказван.
След влизане в сила на прекратителното постановление била реализирана
административно-наказателната отговорност на С. – издаден бил АУАН от
19.02.2016 год., а въз основа на него и наказателно постановление от 29.02.2016
год., с което на С. било наложено административно наказание глоба за
допуснатото от него нарушение по чл. 132, т. 2 от ЗДвП – превоз на пътници в
прикаченото ремарке, вследствие на което от ремаркето пада пътник и попада под
гумата на трактора. Постановлението не било обжалвано и влязло в сила на
19.05.2016 год.
По отношение на
управляваните от С. превозни средства – колесен трактор и прикачено към него
ремарке били налице договори за застраховка „гражданска отговорност” с
ответното дружество за период, включващ датата на събитието.
Ищецът счита, че
дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на
50 000 лв. Признава получаването на сумата 5 000 лв., изплатена му
лично от виновния водач. Дължима от застрахователя оставала разликата от
45 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното плащане.
Ищецът се позовава
на нормата на чл. 226 КЗ /отм./ и моли
съда да постанови решение, с което осъди „Застрахователна компания Уника” АД да
му заплати сумата 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства, претърпени от И., вследствие на пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на 09.07.2015 год., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 09.07.2015 год. до окончателното плащане.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38
ЗА за предоставената на ищеца безплатна правна помощ.
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса на застраховането
/отменен понастоящем, но приложим с оглед разпоредбата на пар. 22 от КЗ в сила
от 2016 год./, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с
правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съдът намира искът за процесуално
допустими.
Ответникът
„Застрахователна компания Уника” АД е подал отговор
на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Не възразява срещу
допустимостта на исковете. Оспорва ги както по основание, така и по размер.
Оспорва се
твърдението водачът С. да има вина за настъпилото произшествие. Счита, че
вредоносният резултат е причинен вследствие на изключителна вина на
пострадалия, който сам е решил да скочи по време на движение и с действията си
напрактика се е самоувредил. Взетото от него решение да скочи се дължало на
субективни възприятия – страх да не се преобърне ремаркето, а не на обективна
опасност такова обръщане да настъпи. Водачът на автомобила нито е могъл, нито е
бил длъжен да предположи, че пътуващият ще предприеме подобни действия.
Произшествието, освен непредвидимо, било и непредотвратимо, тъй като С. не е
имал техническа възможност да види, че пострадалият, който се вози на
ремаркето, се готви да скочи или е скочил.
Акцентира, че
влязлото в сила наказателно постановление не се ползва с последиците по чл. 300 ГПК, счита постановлението за незаконосъобразно и гражданският съд следвало да
осъществи косвен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК.
Позоваването в НП от страна на административния орган на нормата на чл. 132, т.
2 ЗДвП било незаконосъобразно, нормата била бланкетна. Инцидентът не е настъпил
по време на превоз на пътници, а вследствие на самоволните действия на пътник,
който е скочил от ремаркето. Поради това, за вредите от произшествието не
можела да се ангажира отговорността на водача на автомобила.
Твърди се, че
травматичните увреди са настъпили вследствие на височинна травма, при скачането
и вследствие на контакта със земята. Настъпилите усложнения не били част от
обичайния оздравителен процес, а се дължали на външни фактори. От
доказателствата по делото било видно, че усложненията се дължали на остеомиелит
– инфекция на костите, причинена от стофилококови бактерии. Оспорват се
описаните вид и обем на болките и страданията. Видът на травмата не е налагал
ползването на чужда помощ и не е препятствал извършването на ежедневните битови
дейности от страна на И..
В случай на
установена вина, се преви възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, поради което и дължимото обезщетение следвало да бъде
намалено. Смята, че търсеното обезщетение не е съобразено с критерия на чл. 52 ЗЗД – да е справедливо, а е силно завишено.
Акцентира, че
пострадалият не е отправял претенция към застрахователя преди завеждането на
делото, не е представил необходимите документи и не е съдействал за
установяването на събитието и размера на вредите, поради което се настоява
разноските по делото да не бъдат възлагани върху ответника.
Поради изложените
възражения и доводи се настоява искът да бъде отхвърлен. Претендират се
сторените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителна
искова молба и съответно допълнителен отговор по делото не са постъпвали.
В хода на делото,
след постъпването на изисканото наказателно производство и в рамките на
предоставения срок за запознаване с приложените по него доказателства и
изразяване на становище по тях, е формулирано и възражение от ответното
застрахователно дружество, основано на декларация, изходяща от ищеца, според
която с получаването на сумата 5 000 лв. от водача на автомобила С. е
напълно обезщетен за причинените му вреди. Като се позовава на функционалния
характер на отговорността на застрахователя спрямо тази на делинквента, счита,
че ищецът няма право да търси обезщетение над сумата, получена от него, за
която е заявил, че го удовлетворява изцяло. Възражението срещу основателността
на иска е процесуално допустимо, въпреки че е заявено след изтичането на срока
за отговор на исковата молба, тъй като е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК
– основава се на писмени доказателства, които не са били известни на
застрахователя и които той не е могъл да узнае преди изтичането на срока за
отговор. В тази насока е и решение № 98 / 29.06.2016 год. на ВКС по т.д. № 1499
/ 2015 год. на първо т.о.
Съдът, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Изискано и приложено по настоящото дело е досъдебно производство № 267 /2015
год. по описа на РПУ – Раковски. Същото е образувано въз основа на
постановление на РП – Пловдив от 17.08.2015 год. за това, че на *** год. в с. Б.,
неизвестен извършител, при управление на моторно превозно средство – трактор
„Балгар ТК 80“ с рег. № РВ 067759 е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Б.И..
На 04.01.2016 год., след като е установено, че на И. е причинена средна
телесна повреда наказателното производство е прекратено с постановление на РП –
Пловдив, тъй като пострадалият е заявил нежеланието си от св. П.С. да бъде
търсена наказателна отговорност. Преписката е изпратена на началника на РУ на
МВР гр. Раковски за съставяне на наказателно постановление.
Видно от доказателствата по досъдебното производство, на 27.08.2015 год., в
писмена декларация с нотариална заверка на подписа, А.И. е декларирал, че на
същата дата е получил сума в размер на 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществен и неимуществени вреди по досъдебно
производство № 267 / 2015 по описа на
РПУ – Раковски, изплатени от П.С.. „С изплащането на сумата имуществените и неимуществените ми претенции
са удовлетворени и за в бъдеще няма да претендирам за други суми по горепосоченото
производство“. Декларирал е, че като пострадал по досъдебното производство не
желае да бъде търсена наказателна отговорност от дееца.
В протокол за разпит на свидетел от 25.11.2015 год. А.И. е заявил, че е
обезщетен от П.С. със сумата от 5 000 лв., за което признава, че е
подписал разписка-декларация за изплатена сума в този размер и че няма никакви други имуществени,
неимуществени и финансови претенции спрямо С. и че „изцяло съм удовлетворен от
изплатеното ми обезщетение“.
С наказателно постановление от 29.02.2016 год. на П.С.С. *** са наложени
административни наказания глоба в общ размер на 30 лв. за това, че на
09.07.2015 год. е управлявало колесен трактор и прикачено към него ремарке, натоварено
с бали люцерна, е допуснал следните нарушения: 1./ превозвал пътници в
прикаченото ремарке, вследствие на което от ремаркето пада пътник и попада под
гумата на трактора и допуска ПТП, потеглил е без да е убеден, че са осигурени
условия за безопасен превоз на пътниците, с което виновно е нарушил чл. 132, т.
2 от ЗДвП; 2./ не може да представи контролен талон към свидетелството за
управление на МПС, с което виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Постановлението е връчено на С. на 11.05.2016 год., не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Тълкувателно решение № 1 / 30.01.2016 год. на ВКС по тълк. Дело № 1 / 2016
год. на ОСГТК е постановено по въпроса относно правото на пострадалия да получи
обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа
на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен
за съответната вреда. В мотивите на решението е прието, че отговорността на
застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, но
същите са функционално свързани, тъй
като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие. Именно с функционалната връзка на деликта с
основанието за заплащане на застрахователно обезщетение е обоснован извода на
ВКС, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над
изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато
споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда.
Тълкувателното решение е задължително за съдилищата в съответствие с чл.
130, ал. 2 ЗСВл. Предвид установената в него функционалност на връзката между
деликтното и застрахователното правоотношение, то несъмнен е изводът, че тази
връзка е двупосочна. Така както при удовлетворяване на пострадалия от ПТП от
страна на застрахователя, той няма право на обезщетение от страна на делинквента,
на същото основание, когато пострадалият е обезщетен от делинквента за всички
причинени му вреди от произшествието, той се е лишил от материалното право да
търси допълнително обезщетение от застрахователя.
Според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 2 / 6.06.2012
г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, прякото право на
пострадалия по чл. 226, ал. 1 КЗ
има вторичен характер спрямо
деликтното му право по чл. 45 ЗЗД,
тъй като не може да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение за
деликт, застрахователят никога не може да
дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а
погасяването на деликтното право води и до погасяване на прякото притезание по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Подчертана е социалната функция и предназначение на предоставеното от закона на
пострадалия пряко право на обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", целящо да гарантира реалното му
удовлетворяване.
В случая, съгласието на пострадалия да се прекрати наказателното
производство е било достатъчно същото да бъде прекратено – чл. 343а, ал. 2 НК.
Но от страна на пострадалия в наказателното производство и ищец в настоящото не
просто е декларирано желанието водачът на автомобила да не бъде наказван, но е
и заявено, че с изплатеното от С. на И. обезщетение в размер на 5 000 лв.
са удовлетворени всичките му имуществени и неимуществени претенции и както
сега, така и в бъдеще няма да претендира други суми. В писмената защита на
пълномощника на ищеца се акцентира върху довода, че в разписката И. е
декларирал, че няма да претендира други суми по досъдебното производство, но не
се е отказал от претенция спрямо застрахователя. Този довод не се споделя от
съда, тъй като не произтича от текста на декларацията. Действително, в
декларацията е употребен израза, че пострадалият няма да претендира други суми „по
досъдебното производство“. Но досъдебното производство има ясен предмет – това
е причинената по непредпазливост при управление на МПС средна телесна повреда
на ищеца. Според уредбата в НПК пострадалият няма право на граждански иск
спрямо причинителя на вредата в досъдебното производство, това право може да
упражни една в съдебната фаза на наказателното производство. Поради това от
изказа, че няма да има повече претенции по досъдебното производство, не
означава, че ищецът е приел платеното му обезщетение като частично
удовлетворяващо го. От редакцията на изявлението в разписката, тълкувана и във
връзка с изявленията в протокола за разпит на И. от 25.11.2015 год., е ясна
волята на ищеца, че е приел изплатената му от С. сума в размер на 5 000
лв. за такава, която напълно обезщетява всичките му имуществени и неимуществени
вреди от увреждането и че няма да има повече претенции спрямо делинквента.
След като е налице воля, че изплатеното обезщетение репарира всички вреди
на пострадалия, той няма право да търси вреди в повече от другия носител на
отговорност за гражданския деликт – от застрахователя, предвид функционалната
връзка на двете граждански отговорности. С изплащането на обезщетението от С.,
което е прието като репариращо всички имуществени и неимуществени вреди от
деянието, деликтното право на пострадалия е погасено. Това е довело до
едновременното погасяване на прякото притезание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. След
като причинителят е обезщетил пострадалия за причинените вреди и пострадалият е
приел обезщетението с ясно изразената воля, че обезщетението покрива всички негови
вреди, сега и за в бъдеще, той няма право да претендира обезщетение в по-голям
размер от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид изложеното, съдът намира искът, насочен спрямо ЗК „Уника“ АД за
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 226 КЗ /отм./, предявен от А.Б.И., ЕГН ********** ***,
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК 040 451 865, със седалище
и адрес на управление гр. София 1612, район Красно село, ул. „Юнак“ № 11-13,
представлявано от изпълнителните директори Н. Г. И., Н. Г. К. и Д. С. Т. за
присъждане на сумата 45 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства,
претърпени от И., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се
на *** год., в с. Б. при управление от страна на П.С. на колесен трактор
„Болгар ТК80” с рег. № РВ 06759 и прикачено към него ремарке с рег. № РВ 03863,
по отношение на които е била налице застраховка „гражданска отговорност“ при ЗК
„Уника“ АД, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 09.07.2015 год. до окончателното плащане.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..