Решение по дело №280/2018 на Окръжен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІV- 40              година  18.05.2018                  град Бургас

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    четвърти  граждански въззивен състав

На шестнадесети април                     две хиляди и осемнадесета   година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

                                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                                                                             2.ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА

Секретар  Ваня Димитрова

като разгледа докладваното от  съдията   УЗУНОВА 

въззивно гражданско дело номер 280   по описа за 2018 година ,за да се произнесе,взе предвид следното: 

 

                Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

 Със съдебно решение № 1151 от 31.07.2017г.,постановено по гр.д.№7094/2016г.по описа на БРС районният съд е приел за установено,на основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация,че изказванията на В.С.С. от трибуната на Народното събрание, на пленарните заседания на 17.12.2014 г. и 11.03.2015 г., а именно: „Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат, данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици. Циганските барони налагат модел на съществуване, коренно противоположен на законовите норми в българското общество. България е изправена пред пропастта на етническа криза. Два противоположни и взаимноизключващи се свята са един срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници, безпаметно пияни след получаване на месечните детски и социални помощи. Остава въпросът какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушител на държавността и законите? Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?.... В нея заявих, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос, обещавайки му само привилегии, без каквито и да било задължения. Част, повтарям, част от хората от този етнос – част, които преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос за създаването на обществени блага, сега се е превърнала в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят няколко лева“   представляват тормоз - дискриминация, спрямо К.Г.Б.и О.И.И.и е осъдил В.С.С., да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

 Със същото съдебно решение БРС е ОТХВЪРЛИЛ исковете в останалата им част, за приемане на установено, че другата част от изказванията на В.С.С., а именно: „За по-малко от 20 дни българското общество стана свидетел на няколко брутални престъпни акта, извършени от представители на циганския етнос над малолетни, както и над медицински служители по време на изпълнение на техните служебни задължения. Случаите изумиха и стъписаха обществото със своята бруталност, наглост и чувство на безнаказаност. На 5-ти декември в училището на село Дебелт, Бургаско, бе изнасилен 12-годишен ученик с лека форма на умствена изостаналост, а насилникът бе циганин, повтарач осмокласник от същото училище. Детето-жертва бе прието в Многопрофилната болница в Бургас с множество разкъсвания и кръвоизливи. Няколко дни по-късно озверяла тълпа цигани от незаконното гето проведе неразрешен митинг в центъра на селото и поиска оставката на кмета на селото И.А., колкото и странно да звучи това. На 30 ноември в село Врачеш, Ботеградско, д-р И.М.– служител на Спешна помощ, бе бита от цигани, докато изпълняваше служебните си задължения в опит за спасяване на човешки живот. По този повод един достоен български министър – П.М., се изправи срещу малодушното примирение и гаврата с чeстта на професията. Тези три случая от стотиците подобни в последните години са поредно позорно доказателство за разрушителните процеси в българското общество през последните 20-ина години…….. В никакъв момент от моята декларация не съм говорил за целия етнос, а за част от етноса – този, който пристъпва законите, убива, изнасилва, краде.“… „Вие си спомняте каква бурна реакция предизвика декларацията, която изчетох тук на 17 декември 2014 г. от името на Патриотичния фронт...Сега, два месеца по-късно, нападенията над медицински екипи в циганските квартали не спират, грабежите и побоите над самотни пенсионери са нещо обичайно, но дори полуприспаното от псалми за толерантност българско общество изригна срещу извършените в последните дни зверски убийства на 64-годишния С. И. от Правец и на 23-годишната В.З., жестоко убита във Велико Търново, за да й бъдат откраднати 25 лв.“ съставляват тормоз и подбуждане към дискриминация, както и за осъждането му да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, с оглед на тези изявления.

С решение №2021 от 11.12.2017г.,постановено по делото по реда на чл.250 ГПК районният съд е ДОПЪЛНИЛ решение № 1151 от 31.07.2017г.,постановено по гр.д.№7094/2016г.по описа на БРС,като е ОТХВЪРЛИЛ исковете на К.Г.Б.и О.И.И. срещу В.С.С. за установяване,че изказванията на В.С.С. от трибуната на Народното събрание, на пленарните заседания на 17.12.2014 г. и 11.03.2015 г., а именно „Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат, данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици. Циганските барони налагат модел на съществуване, коренно противоположен на законовите норми в българското общество. България е изправена пред пропастта на етническа криза. Два противоположни и взаимноизключващи се свята са един срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници, безпаметно пияни след получаване на месечните детски и социални помощи. Остава въпросът какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушител на държавността и законите? Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?.... В нея заявих, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос, обещавайки му само привилегии, без каквито и да било задължения. Част, повтарям, част от хората от този етнос – част, които преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос за създаването на обществени блага, сега се е превърнала в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят няколко лева“ представляват подбуждане към дискриминация –дискриминация спрямо ищците К.Г.Б.и О.И.И..

Недоволни от постановеното решение № 1151 от 31.07.2017г.,постановено по гр.д.№7094/2016г.по описа на БРС са останали и двете страни в производството,като ищците Б.и И. са го обжалвали в отхвърлителната му част,а ответникът С.- в частта,с която е уважен предявеният иск.

 Недоволни от постановеното допълнително решение №2021 от 11.12.2017г.са останали ищците Б.и И.,които са подали срещу него въззивна жалба. По тази въззивна жалба е било образувано отделно въззивно гр.д.№285/2018г.по описа на БОС.Със свое определение въззивният съд служебно съедини производствата по двете дела, като постанови делото да  се разглежда под номера на първото- в.гр.д.№280/2018г.по описа на БОС.

Във въззивната жалба на ищците Б.и И.,подадена чрез пълномощника им адв.Д. срещу решение № 1151 от 31.07.2017г.,постановено по гр.д.№7094/2016г.по описа на БРС в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ се излагат съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост и вътрешна противоречивост на мотивите на постановеното първоинстанционно решение. Според въззивниците-ищци несъстоятелен е изводът на съда,че в част от изказванията се съдържа анализ на конкретни и обективни факти от действителността.Такива „факти“ не са били доказани и не подлежат на доказване в настоящото производство.Интерпретациите на ответника в това отношение са в разрез с основни принципи на правото. Считат,че безпристрастното проучване на изказванията показва,че съдържанието им няма общо с анализ,т.е.с неутрално и рационално разлагане на съставните им части на факти и фактически взаимовръзки.Напротив,изказванията съдържат само оценъчни квалификации,които са крайни и ирационални чиято цел е емоционално внушение,а ефектът им е добре премислен. Това проличава в ритмичното повторение на десетки натрапчиви,предизвикващи гняв и непримиримост крайни оценки и изрази/оцветени в жълт цвят във въззивната жалба/,които пришиват извършването на правонарушения на неопределена и неопределяема част от ромския етнос/в синьо във въззивната жалба/,редувайки се като контрапункт с „българско“ и „български“ /в зелено във въззивната жалба/. Подходът на оратора-ответник не цели дефиниране на причините за проблем,нито средства за разрешаването му,а се свежда до целенасочена експлоатация на твърдени факти,за да се манипулира общественото мнение в посока разпалване недоверието и разделението в обществото. Противопоставянето на българи срещу роми е прокламирано от народен представител от трибуната на Народното събрание,което прави това слово на омразата по-тежко „квалифицирано“,тъй като „официализира“ етнизирането на проблемите,говорейки от името на държавата и създавайки по този начин враждебна среда за ромите.Словесните манипулации се състоят в заявяване на недоказани,едностранчиво поднесени факти,както и в премълчаване на значими факти /съгласно публикации в медиите извършител на едно от цитираните престъпления също е дете/ и др. Изложени са оплаквания,че районният съд е отхвърлил исковете по отношение отделни части от изказванията,без да изследва неразривната връзка на тези изказвания с другите части от тях,за които е уважил иска. Игнорирано е общото внушение на двете части и тяхната подчиненост на цялостната вербализирана идея на ответника- че ромите са звероподобни подчовеци,насилници над българите.Съдът необосновано е приел,че целта и резултатът от тези изказвания,за които е отхвърлен искът,са били излагането на тежък социален проблем и те изразяват позиция в защита на българското общество.Считат,че е точно обратното- тези изказвания изобилстват от провокативни слова,не са в защита,а в ущърб на българското общество,защото не е в обществен интерес нагнетяването на омраза в обществото. Превратно и популистки смесвайки най-тежките наболели проблеми на държавата,каквито са битовата,детската престъпност,сексуалните престъпления,бедността,липсата на грижи към възрастните хора и др.,с проблемите на ромския етнос и неговата маргинализация,ответникът С. не спомага за облекчаването на социален проблем,а го обостря. Излагат се оплаквания,че съдът е отказал да приложи международни актове,гарантиращи правата на човека и в частност,забрана за дискриминация и враждебна реч,а не е взел под внимание практиката на наднационалните органи,на която са се позовали ищците.Позоваването на ЕКПЧ не е обсъдено от районния съд без мотиви.Това пренебрежение на съда спрямо международното право по правата на човека считат,че е симптом на наболял проблем при правоприлагането в областта на закрилата на човешките права,който въззивният съд е призван да реши. Съпротивата на прякото приложение на ЕКПЧ е факт,който обяснява защо все още част от българските съдии възприемат ЕСПЧ като горна инстанция,а неговите решения за относими само за страните по конкретното дело.Тъй като ЕКПЧ е ратифицирана от България,то тя е част от вътрешното право и на основание чл.5 от КРБ има предимство пред тези норми на вътрешното право,които и противоречат.Следователно,нормите на ЕКПЧ следва да се прилагат с предимство,а БРС е възприел обратен подход. Прави се оплакване и за неправилно прилагане на относими материалноправни норми от ЗЗДискр.по отношение подбуждането към дискриминация. На първо място се сочи,че с процесните изказвания ответникът е извършил пряко и умишлено насърчаване на дискриминация,което съставлява подбуждане към дискриминация по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗЗДискр.На второ място се сочи,че забраната за подбуждане е абсолютна,т.е.подбуждането не може да бъде оправдано от „законна цел“ респ.“обществен интерес“,като законодателят не предвижда изключения от това правило. За това БРС не е имал основание да обоснове отхвърлянето на иска в тази му част с мотива,че „ответникът защитава обществена позиция в защита на българското общество и равенство пред закона на всички негови граждани.“Не на последно място елементите от състава на подбуждането-умисъл и директност на речта се извличат от самата реч-нейното съдържание и контекст.В процесните изказвания,разгледани като цяло и като части е налице пряко насърчаване на дискриминационни представи чрез директно използване на крайни демонизиращи ромската общност изрази,както е налице и умишлено насърчаване,тъй като в словото си ораторът,съдейки от речевия анализ,неизбежно е целял българското общество да възприеме ромите като заплаха за българите-опасни и вредни за благоденствието на държавата. Моли се за отмяна на решението на БРС в отхвърлителната му част и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което отхвърлените искове да бъдат уважени.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.

В постъпилия писмен отговор ответникът С. е оспорил въззивната жалба на ищците като неоснователна и настоява същата да бъде оставена без уважение. Счита,че единственият довод на жалбоподателите за порок на съдебното решение е този за несъстоятелност на изводите на съда,че в част от изказванията се съдържа анализ на конкретни и обективни факти от действителността и оплакването,че съдът не е разсъждавал логично,защото твърденията му са несъстоятелни,а ответникът няма право да прави изявления,да изказва мнения,защото нарушавал основни принципи на правото.Това оплакване на ищците ответникът намира за изцяло неоснователно,но то е показателно за цялостното изложение на самата жалба,съдържаща единствено квалификации и поднасяне,вместо на аргументи на голословни декларативни изявления и дори тенденциозно отричане правата на ответника да прави изявления и да изразява мнение по обществени въпроси,тъй като единственото правилно мнение е това на самите ищци,а необосноваността на мотивите на решението на съда се състои в това,че мотивите са просто „несъстоятелни“ щом се различават от техните.Вътрешната противоречивост на мотивите на решението изобщо не е засегната в останалата част на изложението на въззивната жалба,поради което представлява голословно оплакване. Намира за особено интересен изводът на жалбоподателите,че съдът бил нарушавал международното право,защото не се позовал и не бил споменал в мотивите си тяхното тълкуване на ЕКПЧ и позоваване на цитирания от тях случай „Перинджек срещу Швейцария“/Перинчек срещу Швейцария/.Вероятно според ищците самото им позоваване на произволен цитат от един случай от практиката на ЕСПЧ –без да посочат относимостта към конкретните обстоятелства по делото за тях „изяснява“ делото от фактическа и правна страна и прави претенцията им основателна,а извращаването на отделни думи извън контекста на казаното-„ръководно правило“ за българския съд. Намира,че в случая дори при преглед на съдържанието на речта и точно поради контекста на конкретното изказване,районният съд е стигнал до заключение,обратно на твърдението на ищците.Мотивите на БРС обосноваващи отхвърлителната част на претенциите са добре обосновани,именно в контекста на казаното и в това отношение решението е в унисон с практиката ва ЕСПЧ,вкл. и решението по случая „Перинчек срещу Швейцария“. В решението ЕСПЧ е приел,че основният въпрос се състои в това „дали изказванията са съотносими към този тип изразяване на мнение,което заслужава повишена или понижена защита съгласно чл.10 от Конвенцията и в крайна сметка този въпрос следва да бъде разрешен от Съда,като взема предвид и изводите на швейцарския/местния/съд в това отношение.“  Направен е подробен анализ на решението по казуса“Перинчек срещу Швейцария“ и се обобщава,че след като се сравнят конкретните обстоятелства по делото и изказванията на ответника С. се налага извод,че решението на БРС е правилно именно в частта,с която са отхвърлени претенциите на ищците и в тази част то е в съответствие с практиката на ЕСПЧ. Грешката в тълкуването на практиката на ЕСПЧ и липсата на разбиране на целите на ЕКПЧ определено е в тълкуването на ищците,а не в отхвърлителната част на решението на БРС. Следователно,основното оплакване на въззивниците-ищци за неправилност на решението е субективната им представа,че единствено тяхното превратно тълкуване на цитати от решения на ЕСПЧ са валидно право и погрешното убеждение,че мотивите на съда са нелогични правни изводи,при положение,че не следват техните. В противен случай,според абсурдното изложение във въззивната жалба,дори при дадени общи твърдения на ищците и отказ на съда да ги признае за единствен източник на правото,съдът веднага изпадал в логическо и правно противоречие и дори пренебрегвал международното право по правата на човека. Подобни „насоки“ от страна на ищците са дадени с жалбата и на въззивния съд,като за по-добра „нагледност“ на въздействието на вътрешното убеждение на съда,в съдържанието на жалбата „насоките“ са подчертани и дори цветово маркирани,а всяко различно от тях становище е посочено като „неразбиране на целите“ на цялата ЕКПЧ.Подобна аргументация в изложението на въззивната жалба,макар вероятно да е приемана от ищците за „убедителна“,все пак стои твърде далеч както от правната логика,така и изобщо от правилата на логическото мислене,не може да се приеме за обосновка на „доводи“ за пороци на съдебното решение в тази негова част,които да доведат до неговата отмяна. Вероятно единственият „порок“ на решението на БРС в отхвърлителната му част представлява това,че не следва насоките на ищците и техните тенденциозни квалификации на казаното от ответника и това е посочено във въззивната жалба като общ порок на разбирането на българските съдии,които „пренебрегвали прякото приложение на ЕКПЧ и израз на неразбиране на нейните цели.“В този смисъл,критиката на позицията на съда показва липса на равнопоставен критерий за оценка на различното мнение,за което ищците искат да бъде установено по делото.Според тяхното становище,районният съд би следвало да тълкува изказване на ответника С. „за част от етноса“ като генерализиращо и дискриминаращо изказване за целия етнос.В същия „принцип“ на логическото тълкуване на ищците- „частта“ да се представя като заключение за „цялото“,логическото заключение на тяхната въззивна жалба представлява именно констатацията в жалбата,че „българските съдии не разбират и не прилагат“ ЕКПЧОС,тъй като не били наясно с нейните цели и това било установен факт. В същите „правила“ за логическо мислене,налагани от ищците  е и тезата,при която искането е да се „установи дискриминация в изказване за част от представителите на етнос,би следвало „част от българските съдии“ в изложението на жалбата да се съотнася като цяло за „българските съдии“. Подобен „довод“ от страна на ищците,маркиран в изложението представлява единственото,което жалбата оригинално излага в подкрепа на оплакването,за отказ да се приложат материалноправни норми на закона извън общите оплаквания.Какви обаче са тези относими материалноправни норми и как именно съдът не ги е приложил остава неизяснено в тази част на изложението.Вместо това са изложени нови голословни оплаквания за нарушения на ЕКПЧ,принципите и практиката на ЕСПЧ,които са твърде общи,неясни и недостатъчни за обосновка на подобен категоричен извод. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището,че решението в отхвърлителната му част изцяло съответства на нормите на ЗЗДискр.,както и на принципите за защита на основни човешки права и свободи,възприети трайно в практиката на ЕСПЧ. Подкрепя тезата си,като се позовава на становища на ЕСПЧ в мотивите на решения по няколко дела,цитирани в отговора, по въпроси,които намира за относими към настоящия казус ,като ги съпоставя със становището на БРС,изложено в мотивите на решението.Обобщава,че точно познаването и прилагането на принципи от практиката на ЕСПЧ дават основание на всеки съд да прави внимателно разграничение на думи и изрази в контекста на публична дискусия и такива,извадени от контекста,както и между спазването на принципа на съответствието и голословното „лепене на етикети“ на всяко едно „неудобно“изказване. Точно съобразяването с тези принципи и цели на ЕКПЧ препятстват съда да уважава желанието на ищците и процесуалните им представители и да постановява тенденциозно решение,ограничаващо свободното изразяване в политическо изказване по публични и обсъждани въпроси. Посочва се,че във въззивната жалба не са посочени някакви логически или правни нарушения на съда при вземане на решението или основателен аргумент срещу изводите по същество,с които е отхвърлен искът,а се поднася единствено изменена вече представената теза по същество на ищците от първоинстанционното производство,но дори и в този вид,тя не е нито издържана,нито добре обоснована. Изтъква се,че ищците са предприели процесуално поведение да се позовават на чл.9 от ЗЗДискр.и да сочат задължението на ответника да обосновава своята добросъвестност,но вместо да посочат обстоятелства,те се позовават единствено на собствените си тенденциозни квалификации за ответника.Въпросната доказателствена тежест на ответника обаче не означава законова пречка за него да обоснове спазването на принципа за равнопоставено третиране в изказванията си и това е било сторено. Квалификациите за ответника,направени от процесуалния представител на ищците и приписването на разнообразни цели за „демонизиране“ на етнос ,“сугестивно въздействие“ ,което в изказванията било в подкрепа на дискриминационни представи обаче не са нито доказателства,нито установяват факти,те не са и посочване на обстоятелства по смисъла на чл.9 от ЗЗДискр.и не се потвърждават нито от смисъла на казаното,нито от целите и начина на представяне на самото изказване. За разлика от ищците,ответната страна предпочита да вярва,че българският съд познава правото,разбира целите на ЕКПЧ и правилата на логическото мислене,както и самостоятелно да прави необходимото разграничение между факти и заклинания,въпреки настойчивото желание на ищците да обосноват обратното становище,като единствен „аргумент“ във въззивната жалба за въздействие над вътрешното му убеждение. Но докато ответната страна е ангажирала пред районния съд достатъчно доказателства,за да посочи причините за изявленията и техния недискриминационен характер,ищците освен твърдения за „демонизиращи ромската общност“ изрази и „представи“ не са изложили никакви други аргументи. В този смисъл,единственото „възражение“ на ищците против обжалваната отхвърлителна част от решението на БРС е отново да се правят декларативни изявления и общо позоваване на принципите за защита от дискриминация,извън фактите на конкретното изявление,да се тълкуват превратно изявленията на ищеца. Не са били представени аргументи против мотивите на съда,защо приема посочените в тази част на решението изрази за израз на допустим коментар по реални факти и липсата на предпоставки да бъдат квалифицирани тези изрази като проява на дискриминация или тормоз. Не са приведени дори оскъдни доводи в жалбата за навеждане на „дискриминационни представи“ ,които съдът е отказал да установи в изявленията на ответника. Такива аргументи няма,защото ищците не могат да изведат такива „представи“. Обективно ответникът няма негативни представи за цяла една етническа група,не твърди,че тежкото социално положение на описаните групи лица е заслужено или трябва да продължи в негативна насока,а точно обратното- призивите са за преодоляване на това състояние с адекватни социални мерки. Вместо доводи,въззивната жалба постоянно изтъква „неразбиране от страна на съда“ на основни принципи на правото и логиката. Посочва се,че ответникът не е използвал думата „роми“ но според тезата на ищците,той следва да бъде отговорен за дискриминация и за това,което не е казал,а за това,което ищците твърдят,че е казал. Намира за несъстоятелно оплакването за неправилно приложение на норми от ЗЗДискр.по отношение на искането за установяване „подбуждане към дискриминация“. Не са изтъкнати аргументи в жалбата против мотивите на съда,а е цитиран единствено изводът му относно защитаване обществения интерес и равенство пред закона на всички български граждани.,като единствено е изложено,че такъв извод няма основание за подобно заключение.Отново не са изложени мотиви и аргументи,няма и конкретни възражения. Направен е подробен анализ на дефиницията в §1т.5 от ЗЗДискр.,като се прави извод,че процесните изявления на ответника като народен представител от парламентарната трибуна по прочитане на политическа декларация на парламентарната група относно негативно социално явление или събитие може да бъде квалифицирано като подбуждане само ако е било извършено към някого,с цел да го поощри или да му повлияе да извърши акт на дискриминация. Такива факти не само не са установени,но и Народното събрание не е призовавано от ответника да предприеме мерки към неравнопоставено третиране /дискриминация/на лица по етнически признак,напротив-изявленията съдържат критика към политици,политически групи и партии,както и към държавата,че не са предприемали или са спирали необходими социални мерки за подобряване начина на живот и социалния статус на представители на етническо малцинство,поради което голяма част от него живее в бедност,страх от съществуващо беззаконие,в отчаяние и др.За това състояние в изявлението на С. са обвинени държавата и политиците,които не предприемат необходимите мерки за насърчаване и подпомагане на възможностите за труд.Това според ищците е „дискриминация“,а мерките за възможности за труд и доходи „подбуждане към дискриминация“ и неравно третиране. Призивите за равенство пред закона и адекватни социални мерки към маргинализирани групи с цел подобряване на социален статус не са дискриминация,нито подбуждат към такава. В изявленията на ответника не се съдържат и насърчения за някакво негативно и неравнопоставено третиране на представителите на циганското малцинство или неравно третиране поради етнос,напротив,ораторът задава пред НС въпрос как е възможно да бъдат оставени на произвола група хора от този етнос вместо да бъдат предприети мерки за тяхното развитие,които са давали положителен пример в миналото и призовава това незавидно състояние да бъде подобрено. Поради това ответникът счита,че е обоснован именно изводът на районния съд,че целта на тези изказвания е изразяване на позиция в защита на българското общество и равенство пред закона на всички негови граждани. Прави довод,че съгласно чл.9 от ЗЗДискр.в тежест на ищците е било да посочат обстоятелства и представят доказателства в подкрепа на твърдението си за дискриминация,тормоз или подбуждане към дискриминация спрямо тях,но такива не са били ангажирани. В противовес,ответникът е ангажирал доказателства за да докаже,че е спазен принципът за равно третиране.Противно на декларативните обвинения на ищците,ответникът със своите изявления посочва като положителни примери за достоен живот на множество представители на ромската етническа група от миналото и изразява негативно отношение за незаслуженото социално-икономическо положение на мнозина сега,което трябва да се подобри с незабавни адекватни мерки на подкрепа от страна на държавата и равнопоставеност пред закона. От една страна изявленията не проповядват принцип на неравно третиране поради етническа принадлежност,а от друга- изразяват възмущение на оратора поради съществуващата неравнопоставеност на определени групи,което е във вреда на цялото общество и което е заклеймяване,както на тежки социални условия,така и на съществуващото неравнопоставено третиратне на част от циганския етнос. Счита,решението на БРС в отхвърлителната му част за добре обосновано,с тълкуване на текста на изявленията в неговата цялост и в съответствие с процесуалноправните и материалноправните норми,мотивирано съобразно доказателствата по делото,тъй като ответната страна е изпълнила задължението си за доказване на фактите,подкрепящи защитната позиция,че няма нарушение на принципа на равно третиране,съгласно направените от ответника възражения против искането за установяване на няколко различни форми на дискриминация. Настоява се решението на БРС да бъде потвърдено в отхвърлителната му част,а въззивната  жалба на ищците- оставена без уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Във въззивната жалба на ответника В.С. са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на БРС в частта,с която е уважен предявеният от ищците иск. Оспорени са изводите на съда,че с изказаните коментари в НС,ответникът С. е извършил дискриминация спрямо ищците с изразите,обективирани в диспозитива на съдебното решение,както и че описанията в изявленията на С. на социалното положение на част от циганския етнос –във втората част от тези изявления „като резултат действително накърняват достойнството на лицето и създаване на враждебна,унизителна и обидна среда и всеки с ромска етническа принадлежност може да бъде засегнат от тях.“ Според разбирането на въззивника,подобен извод е тенденциозен и нелогичен,като игнорира неколкократното изявление на ответника,че не прави етническа характеристика на неблагоприятните явления,дори когато описва такива,подчертава,че те се отнасят за част от етноса и че това положение е неприемливо за цялото общество и следва да се подобри чрез активни социални мерки,в полза както на групи от ромската общност,така и на цялото общество.Намира,че този извод е получен както в противоречие с останалите мотиви на съдебното решение,така и не е обоснован нито с обсъждане на връзките между отделните обстоятелства по делото,нито с обсъждане на някакви други факти,изтъкнати от ищците или ответника.Поради това,независимо от субективното отношение към изразните похвати,изказа или стила на автора им,независимо дали се определят като крайни,критични или експресивни,определено липсва ефект на тормоз или подбуждане към дискриминация от тези изявления,както липсва пряка и непосредствена връзка на изявленията с някаква конкретна негативна характеристика или застрашителна последица за самите ищци-те не са обект нито на изявленията,нито на някакви квалификации,които могат да бъдат определени като тормоз спрямо тях. Изявленията на С. обективно са без адресат,в тях нито се посочва конкретна,ясно определена категория лица,за да се създава застрашителна среда спрямо определена група или да се унизява конкретна личност.Неопределена „заплаха“ или неопределена и неадресирана към някого „обида“ не може да съществува,поради това не може да съществува „застрашаване по самоопределяне“ на застрашения или обида без адресат.Счита,че ищците дори не могат с някакви аргументи да се разпознаят в някаква негативна квалификация или посочена характеристика,която ответникът да използва спрямо тях,за да бъдат обект на тормоз/дискриминация/ поради някакъв признак. Не се споделя и изводът на съда,че във втората част на изявлението ответникът е употребил изрази,които са отправени с цел да се накърни достойнството на лица поради етническа характеристика или да се създаде унизителна и застрашителна среда на такава основа спрямо тях.Точно обратното,при анализ в смисъла на казаното се разбира,че описанията на С. описват такава застрашителна среда,в която вече живее голяма група хора и се изразява съжаление и възмущение от това положение,като се изразява и убеждение,че това не съответства на техните възможности и авторът на изявлението задава въпрос- кой носи отговорността за това незавидно положение,в което тези хора са били поставени умишлено.Нито като цел,нито като резултат е постигнато унизяване на група по етническа характеристика,нито се цели създаване на застрашаваща или принизяваща среда за някого,а напротив- изразява се възмущение от сегашното положение,което С. характеризира като незаслужено,необичайно ,лошо,особено в сравнение с миналото. В този смисъл,разглеждането като „тормоз“ или по общо“дискриминация“ или косвени вреди от нежелателно поведение,изобщо като застрашителна среда за някого в общ план,като последица извън претендираните с исковата молба  установявяне на обстоятелства спрямо самите ищци е дори произнасяне свръхпетитум,тъй като рамките на претенцията са определени от ищците и те следва да установят обстоятелства за себе си,негативни последици за себе си,като цел и резултат от изказванията,не за цялата ромска общност като цяло или за част от тази достатъчно неопределена категория. Намира,че е от особено значение в случая да се прецени дали в изказаните оценки от ответника С. е премината границата на допустимата свобода на изразяване на мнение и изразяване на негативно отношение към дадена личност,доколкото това може да бъде направено като анализ на фактите,след като претенцията се основава на твърдението,че се обсъждала някаква неясна категория,в която ищците се били разпознали,подкрепена с правно становище на процесуалния им представител,че било от първостепенна важност само обстоятелството,че ищците се чувствали дискриминирани,дори изявленията на ответника да не били насочени конкретно към тях,защото било важно единствено тяхното субективно виждане и интерпретация на казаното от него като нежелано и унизително.В този смисъл,спрямо ищците не са установени някакви лични нападки,по етнически или друг признак,за да бъдат те обект на тормоз или на някаква друга форма на дискриминация по етнически признак по смисъла на ЗЗДискр.Изказаните от ответника оценки и забележки са направени в експресивен стил,като описание на нетърпими и неприемливи условия на живот на български граждани,без обаче да представляват някакво грубо засягане или оскърбително отношение или застрашителни призиви,насочени към ищците/както и спрямо други лица/ и без да се цели унижаване на личното достойнство на ищците. На второ място- било е категорично опровергано оплакването на ищците,към насаждане на „негативно отношение към всички роми“,като цел и последица от изявленията на ответника.Безпокойството и възмущението изразявани по повод социален проблем не е негативно отношение към хората,засегнати от него. С оглед разпоредбите на §1 т.5 от ПРна ЗЗДискр.подобно насърчаване на неравенство или създаване на враждебна и унизителна среда би се изразило в твърдения,които невярно и тенденциозно да насаждат унижение или подценяване на група лица поради техния етнос или се описва лошия социален статус на дадена група като даденост или като унизително подценяване. В изявленията на С. отсъстват такива твърдения,а напротив-той посочва категоричното си отношение,че сегашното положение е негативно за техните възможности за развитие и социален статус,че големи групи от този етнос се намират в подобно неблагоприятно положение,което не заслужават,поставени са в него умишлено поради групови интереси,но то следва да се промени в много по-достойно за тяхното самочувствие,както е било в миналото. Изводите на съда,че при определени изрази,описани като цитати във втората част от изявленията на ответника,направени на 17.12.2014г. С. е допуснал тормоз-дискриминация на ищците,въззивникът намира за необосновани и в тази част немотивирани,при това без да се обръща внимание на контекста,спрямо изказаните оценки от ответника,без да се разгледа неговата загриженост за индивидуалните свободи и личностно развитие на определени хора,както и обещанията,които дава в изказването си за политическа воля,това незавидно положение да се подобри в бъдеще и положителните примери,в които това е било възприемано като нещо съвсем нормално постижимо. Съждението на съда,че дадени изрази представлявали тормоз,не е подкрепено с конкретни аргументи относно казаното,което нито може да бъде оценено по обективен критерий,нито може да бъде опровергано по някакъв начин. В друга част от мотивите на съда се обяснява доста конкретно и изчерпателно,че не представляват тормоз изказвания на ищеца,описващи конкретни негативни факти,коментирани в обществото.В случая е напълно ясно,че оценките на С. във втората част на неговото изказване от 17.12.2014г.са направени не откъснато от съдържанието на предната част на изказванията,не самоцелно,за да бъде атакуван или тормозен някой,а като ретроспекция и критика на съществуващото положение и съответстват изцяло на разглежданата в изказването тематика,а не са безпричинна атака към някакви лица за да бъдат поставени в застрашителна среда. В мотивите си съдът е акцентирал изрично на обстоятелството,че самото излагане на факти не накърнява правото на изразяване и не накърнява права на ищците,включително относно изразите от първата половина на изказването,за които ищците също претендират,че по подобен начин ги дискриминират. В случая,след като дори няма конкретна личност,към която да бъде насочена персонална атака,нито персонализация на изявленията,дори категориите лица са дадени като част от някаква група,която не е охарактеризирана с дадени признаци.Изразява се становище,че използването на различни художествени похвати при определени критични съждения и оценки е въпрос на избор от страна на автора им,на неговите разбирания,вкус,възпитание и преценка за стилистика и уместност,според разглежданата политическа тематика.В подкрепа на това въззивникът се позовава на разрешения от практиката на ЕСПЧ ,в която е акцентирано на това,че изказът или изразните средства не могат да предопределят качеството на едно изявление,без да се пренебрегне причината за използването им в контекста на цялостната дискусия. Цитира становище от решение по дело „Обершлик срещу Австрия“,като счита,че изваждането на определени изрази от контекста и съсредоточаване само върху тях и акцентиране при анализа на казаното предимно върху определени експресивни сравнения във втората част на изявлението на С. не допринася особено за обективността и обосноваността на съдебното решение.В мотивите на съдебното решение не са приведени други сериозни аргументи в подкрепа на изводите,че втората част от изявленията,в които С. описва конкретни явления и възможностите за тяхното преодоляване е налице тормоз,като форма на дискриминация,от която са засегнати ищците,които авторът на изявлението нито посочва,нито описва,нито познава като личности или по-специално личности от ромски произход.По горните съображения въззивникът намира решението за необосновано в обжалваната му част,с която е установено извършването на тормоз-дискриминация спрямо ищците. Направен е анализ на отправяните в изявленията призиви,като се изразява становище,че те не са призиви за неблагоприятно третиране,не внушават омраза към този етнос,а точно обратното-призовават към адекватни социални мерки и за справедливо,вместо досегашното унизително отношение. Счита,че няма доказателства при анализа на текста на изявленията,които да налагат извод,че изявленията съдържат враждебна реч или друга форма на експресивно поведение,което в някакъв смисъл да е тясно свързано с омраза към членове на групи или категории лица,идентифицирани чрез определени характеристики/при твърденията на ищците за дискриминация по признаци като „раса“ и „етническа принадлежност“/. Акцентира се,че в изявленията си С. говори винаги за „част от етноса“ когато описва негативни явления,но и веднага след това,като аргумент в подкрепа на тезата,че причината за описаните проблеми не е „етническа“,а социална- ответникът посочва и обратните примери на негативното положение и как подобна негативна тенденция в миналото не е била възможна,именно поради подходящите социални мерки за постигане на икономическа независимост на представителите на циганския етнос. Именно това сравнение на негативна и положителна ситуация показва негативното отношение на ответника към ситуацията,в която се намира етносът,а не отношение към етноса като цяло. В този смисъл,изявленията са коректен пример за критично описание на социални проблеми,без да се обвързват с етнически характеристики,посочват се възможности за подобрение,а не се демонстрира предпоставено и принизяващо отношение към представителите на целия етнос.В мотивите си районният съд е посочил,че тези изказвания на С. не следва да бъдат разглеждани като откъснати от цялото изявление части,а в тяхната цялост,за да бъде анализирана целта и резултатът им.Подходът,посочен от съда като начин на оценка е напълно спазен,по отношение първата част на изказването от 17.12.2014г.и изказването он 11.03.2015г.,като оценката е довела до извод,че исковете са неоснователни.Този обективен подход обаче  е бил изоставен от съда при разглеждането на втората част от изказването от 17.12.2014г.,което опорочава решението в тази му част.Липсват мотиви защо съдът е изоставил този обективен подход за разглеждане на изявленията в тяхната цялост,а са разглеждани извън контекста на цялото изказване,като отделни несвързани по смисъл и значение части. Направен е анализ на двете части на изказването,като е изразено становище,че и в двете части авторът изразява последователно една и съща позиция. Същевременно,в обжалваната част от съдебното решение напълно е игнорирано обстоятелството,че в нито една част от изявленията си авторът не прави „етническа характеристика“ на целия етнос и винаги подчертава,че всички негативни прояви са свързани с една част,докато друга част от етноса страда от маргинализация,своеволия и беззаконието,което им се налага изкуствено от привилегировани групи.Намира за неубедително съждението на съда,че в едната част от изказванията се защитава позиция за справяне с тежък социален проблем и възстановяване равенството пред закона на всички граждани,в полза на обществото,а в друга част- същите изявления,описваши същия социален проблем са вече „накърняващи достойнството“ на всеки представител на ромската общност,при това без да е необходимо да се описва и изявлението да се отнася до цялата ромска общност.Прави се довод,че този извод не е подкрепен с аргументи и дори е опроверган от аргументите,дадени в същите мотиви,обосновали отхвърлителната част на решението. Не е логически обосновано да се генерализира изказване за мерки за решаване на социални проблеми или описания за тежкото социално положение на част от една етническа общност,като се представя първо за негативна квалификация на цялата общност,а второ- за „тормоз“ и „застрашаване“ на цялата общност,след като тези изказвания са дадени в точно обратна насока. Намира,че е останал без отговор от съда въпросът с какво точно тази втора част от изказванията на С. представлява създаване на застрашителна среда и как това влияе на ищците и ги засяга,след като те определено не са твърдели пред съда,че принадлежат към маргиналната част на този етнос.По този начин в съдебното решение,в обжалваната му част са игнорирани съществени въпроси,от значение за правилното решаване на делото-има ли тормоз,осъществен от ответника спрямо тези ищци и защо е тормоз точно спрямо тях. При анализа на този извод на съдебното решение възниква и въпроса- защо чувствата и мненията на представителите на ромската общност,които не се чувстват засегнати и дори подкрепят изявленията на С. тъй като не се самоидентифицират с насилници и маргинални групи и очакват мерки,които да се справят с тези проблеми,да се преценяват от съда като по-маловажни от чувствата на тези лица,които се идентифицират с криминални или маргинални групи или искат привилегировано положение спрямо останалите граждани заради етнически произход. В този смисъл,намира за неубедителен изводът на съда,че „не е необходимо изявлението да се отнася до цялата ромска общност,за да бъде възприето като накърняващо достойнството на отделен неин представител,определящ се като такъв.“ Субективното определяне на някакъв субект,дори самоопределящ се като такъв и субективната му нагласа да се чувства „обиден“ от нещо не е обективен факт и законът не предопределя „дискриминация според субективната нагласа“ на някого. Посочва,че следва да се има предвид и обстоятелството,че наличието на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.се преценява при наличие на проява на посочените в закона признаци,а не у формирано у ищеца субективно чувство на обида,възприятие или субективна нагласа за „засягане на неговата чест“ от думи или интерпретация на думи,които той не харесва и не  е техен адресат.В този смисъл счита,че има практика на ВАС,ЕСПЧ и КС,на която се позовава във въззивната жалба,по сходни случаи. Допълва,че по делото липсват и конкретни обстоятелства,ищците да са били третирани в по-неблагоприятна среда или поставени в по-неблагоприятно положение в сравними други условия,което да е било в резултат на изявленията на С.- такива обстоятелства изобщо не са били посочени в исковата молба. Твърденията в исковата молба са единствено относно субективни възприятия на ищците,при това „колективно“,без индивидуална разлика спрямо всеки един от тях,без разлика за две различни лица от противоположни точки на територията на България. Прави се оплакване,че в обжалваната част на съдебното решение не се разглежда и прави преценка на подобни обстоятелства,нито се посочва причината за подобно колективно „установяване“ на тормоз „по принцип“,без да се анализира неравнопоставен подход и принизяващо отношение спрямо всеки един от ищците.Ищците,независимо към коя група се причисляват и самоопределят,нито имат права да олицетворяват мненията и емоциите на цялата ромска общност,със своите оценки и възприятия,нито дори на конкретна група или част от нея,нито да претендират за привилегировано отношение относно своите възприятия и оценки спрямо всички останали роми и спрямо всички останали български граждани. Извън субективните възприятия ищците не са изтъквали факти и представили доказателства за обективно съществуване спрямо тях на обстоятелства,характеризиращи „вражбедна,унизителна или застрашителна среда“  као реална последица от изявленията на С.. Обратно- ответникът е представил доказателства,опровергаващи ищцовата теза като несъстоятелна. Прави се оплакване,че съдът е допуснал и нарушение на чл.153 ГПК относно преценката на спорните факти от значение за решаването на делото и връзките между тях и нарушение на чл.235 ГПК за основаване на решението върху установените по делото обстоятелства и съобразно закона,както и е налице игнориране на доказателствата,особено при оценката на показанията на свидетеля на ответната страна. В заключение се обобщава,че в двете различни части на решението съществуват две противоположни разрешения,с напълно различен подход при разглеждането им,с едната част-тази,с която претенцията е отхвърлена,съдът показва обективен подход и обстоятелствата са разглеждани в тяхната съвкупност и връзки между тях,а изявленията на ответника се преценяват в тяхната цялост и се анализира целта и резултатът им,а в другата част на решението- с която е уважена частично претенцията,въпреки че се разглеждат същите изказвания,този обективен подход е изоставен и съдът не е изложил обосновани мотиви защо описанията на същите социални проблеми на част от ромския етнос вече са представени като „тормоз“ и проява на дискриминационно отношение към самите ищци на етническа основа. Моли за отмяна на решението в частта,с която е частично уважена исковата претенция на ищците и за постановяване на решение от въззивната инстанция,с което тази искова претенция се отхвърли. Няма доказателствени искания.

С въззивна жалба-допълнение ищците Б.и И. са оспорили   допълнителното решение №2021 от 11.12.2017г.,постановено по делото.Моли се за отмяната му по същество от въззивния съд,като вместо него се постанови решение,с което предявените искови претенции да бъдат уважени.Нямат доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба,в който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се,че въззивниците-ищци не са изложили допълнително нови аргументи,а изложените във въззивната жалба против основното съдебно решение относими към мотивите на съда,довели до извод за неоснователността на тази претенция намира за голословни твърдения за това как БРС не познавал и не прилагал приложимото право и съдебна практика. Счита,че тези аргументи не следва да бъдат и обсъждани от въззивния съд,защото са изложени преди постановяване на отхвърлителен диспозитив по тази претенция. Изтъква се,че в допълнителната въззивна жалба не са изложени и конкретни оплаквания за конкретен порок на допълнителното решение.Намира допълнителното решение за правилно и законосъобразно, а изводите на районния съд за кореспондиращо с практиката на ЕСПЧ,особено по прилагането на чл.10 от ЕКПЧ,липсват предпоставки за отмяната му и то следва да бъде потвърдено,а въззивната жалба-оставена без уважение.Няма доказателствени искания.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери постановеното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт. Правилно и законосъобразно,в съответствие с изложените в исковата молба фактически твърдения и вида на търсената съдебна защита,районният съд е дал правна квалификация на предявените искове по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 ЗЗДискр.

 В исковата молба се твърди,че процесните изказвания ответникът е извършил лично,публично по време на пленарни заседания на Народното събрание на 17.12.2014г.и 11.03.2015г. в качеството му на народен представител и председател на партия „Национален фронт за спасение на България“, под формата на декларации от парламентарната трибуна, които са били широко отразени в медиите.Ищците са твърдели,че са български граждани с ромски произход, журналисти на сводобна практика и като лица с ромска малцинствена етническа принадлежност   имат статут на засегнати лица от процесните изявления на ответника, тъй като същите създават унизителна,обидна и враждебна обществена среда за всеки член на ромската общност,в това число и за ищците,  засягат идентичността на групата и респективно-личния живот на ищците. Твърдели са,че изказванията на ответника С. са насочени срещу ромите  и са дикриминационни по етнически признак, като ответникът е извършил дискриминация и спрямо ищците,които са с ромска етническа принадлежност, в проявните форми-  тормоз и подбуждане към извършване на дискриминация  срещу всички роми,включително и срещу ищците. Считат,че  процесните изказвания са в разрез със ЗЗДискр.и чл.8 от ЕКПЧ,в чийто обсег попадат правото на добро име сред обществото,на лично достойнство и на ненакърнимост на личната идентичност.

Въззивният съд намира,че предявените искове са подсъдни на районния съд,тъй като се твърди в исковата молба,че ответникът е направил процесните изявления в качеството си на народен представител и председател на ПП“НФСБ“.По отношение на подсъдността на искове по чл.71 от ЗЗДискр.предявени срещу Народното събрание ВКС е имал повод да се произнесе,че същите са подсъдни на районния съд,а не на административния съд./вж.Определение №533/30.07.2015г.по ч.гр.д.№2113/2015г.на ВКС,ІV г.о./ По изложените в това определение доводи,които се споделят от настоящия съдебен състав, компетентен да разгледа искове с правно основание чл.71 ЗЗДискр.,предявени срещу народен представител е  районният съд.

Ответникът е твърдял,че е направил процесните изявления не лично,а от името на парламентарната група на Патриотичния фронт,в качеството си на неин председател.Този факт е установен по делото от представените и приети като доказателства по делото експресни стенограми от двете пленарни заседания,но според въззивния съд не обосновава извод за недопустимост на исковата претенция срещу ищеца по чл.71 ал.1 т.2 ЗЗДискр. Според практиката на ВКС по чл.290 ГПК обективирана в Решение №546 от 19.12.2012г.,постановено по гр.д.№828/2012г.,ІV г.о.на ВКС,легитимен ответник по иска с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр.може да бъде прекият причинител или лицето/организацията/,възложило изпълнението на работата,при и по повод на която е осъществено дискриминационно поведение,няма пречки да се претендира и солидарна отговорност,по избор на пострадалия. Легитимен ответник по иска с правно основание чл.71 ал.1 т.2 ЗЗДискр.може да бъде физическото лице-пряк нарушител,само ако се касае за действия,които то е извършило в лично качество,а не при или по повод изпълнение на задължения,при и по повод дейността на юридическо лице или организация. В хипотезата на настоящия казус,ответникът В.С. е легитимен ответник и по двете искови претенции, тъй като изявленията са направени от него от името на парламентарната група на Патриотичния фронт,но те изразяват позицията на народните представители от тази парламентарна група,включително и личната позиция на ответника като народен представител от същата парламентарна група.

Ищците са заявили твърдения,че с двете изявления ответникът е осъществил дискриминация спрямо тях на основата на етнически признак, в двете му проявни форми- тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Независимо,че районният съд правилно е определил приложимите правни норми,въззивната инстанция намира,че следва да направи по-подробен анализ на правната уредба и разграничение на различните фактически състави,тъй като в исковата молба са заявени твърдения за осъществени от ответника няколко дискриминационни акта.

Съгласно чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка и непряка дискриминация,основана на посочените в правната норма признаци,един от които е етническата принадлежност,като съгласно чл.5 от закона,тормозът на основата на признаците по чл.4 ал.1 и подбуждането към дискриминация се смятат за дискриминация.  

 В  §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр. е дадено легално определение на понятието „тормоз“ – това е „всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.“,а в §1 т.5 е дадено легално определение на понятието „подбуждане към дискриминация“ това е „пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация.“    

За да се приеме,че е налице подбуждане към дискриминация следва да се установи,че ответникът е извършил  действия, насочени към подбудения, които го насърчават или мотивират да извърши конкретен дискриминационен акт. Проявните форми на подбуждането към дискриминация са четири- насърчаване, даване на указание,оказване на натиск или склоняване съм извършване на дискриминация.

            Тормозът има две проявни форми- формална и резултатна.

             В първата,формалната  проявна форма на тормоза фактическият състав включва:1.нежелано поведение на основата на признаци по чл.4 ал.1- физическо,словесно или по друг начин; 2.специална цел на поведението- накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна среда, 3.причинна връзка между поведението и специалната цел; 4.пряк умисъл у извършителя ,насочен към постигане на специалната цел.   

            В резултатната си форма фактическият състав на тормоза включва: 1.нежелано поведение на основата на признаци по чл.4 ал.1- физическо,словесно или по друг начин; 2.резултат -  накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна,принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна среда и причинна връзка между нежеланото поведение и резултата. В резултатната си форма тормозът не изисква установяване на умисъл у извършителя на нежеланото поведение, а установяване на противоправния резултат. Относно резултата законодателят е предвидил,че същият включва кумулативното осъществяване на две предпоставки- накърняване достойнството на лицето И създаване на враждебна,принизяваща….среда. За да е налице тормоз в резултатната му форма,не е достатъчно само да бъде установено,че в резултат на нежеланото поведение е накърнено достойнството на лицето, а също така,че в резултат от нежеланото поведение е  създадена за пострадалия  среда, отговаряща на поне една от легалните характеристики- враждебна, принизяваща,унизителна, обидна или застрашаваща.

            Правният анализ на горецитираните норми налага за въззивния съд извод, че съобразно закона и безпротиворечивата съдебна практика,не всяко нежелано поведение или действие,дори и когато е на основата на някой от признаците по чл.4 ал.1 е акт на дискриминация,а само това,което осъществява всички елементи от съответния фактически състав. По този въпрос е формирана безпротиворечива съдебна практика на ВКС и на ВАС,както и на КЗД  в същия смисъл.

          При разпределението на доказателствената тежест районният съд е съобразил разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр.,предвиждаща отклонения от общите правила на ГПК,като е извършил правилно разпределение на тежестта на доказване. Съгласно чл.9 от ЗЗДискр.в производството по защита от дискриминация страната,която твърди,че е дискриминирана,следва да представи факти,въз основа на които може да се направи предположение,че е налице дискриминация,а ответната страна трябва да докаже,че принципът на равно третиране не е нарушен. Анализът на нормата води до извод,че законодателят не е предвидил,че дискриминацията се предполага до доказване на противното- т.е. не е въведена  оборима законова презумпция. С нормата се регламентира разпределение на доказателствената тежест,като е предвидено ищецът да проведе непълно доказване  на твърденията си,че е жертва на дискриминация, като представи факти, въз основа на които може да се направи предположение,че е налице дискриминация. Непълното доказване изисква представяне на факти от страна на ищеца в процеса,които да обосновават предположение,че дискриминационният акт вероятно се е осъществил. За разлика от непълното доказване,при законово оборимата презумпция определен факт не се нуждае от доказване,но презумпционната предпоставка подлежи на пълно и главно доказване.В същия смисъл са и разпоредбите на чл.8 §1 от Директива 2000/43,чл.19 §1 от Директива  2006/54 ,чл.9 от Директива 20004/113 /ЕСи чл.10 от Директива 2000/78/ЕС,които макар и да нямат пряко приложение,подкрепят становището на съда,че се касае за специфично разпределение на доказателствената тежест,а не до въведена законово оборима презумпция.

            По отношение на исковете за осъществени от ответника С. дискриминационни актове,съставляващи подбуждане към дискриминация,които са отхвърлени от БРС с основното и допълнителното съдебни решения,срещу които са подадени въззивни жалби от ищците Б.и И., въззивният съд намери следното:

           БОС споделя становището на районния съд,което е съобразено със съдебната практика на ВКС и с практиката на ЕСПЧ,че процесните части от двете изявления не следва да бъдат анализирани извън контекста на цялостния смисъл на изявленията,като отделни,самостоятелни абзаци или части от тях, а изложени в своята цялост,за да се прецени дали ответникът е извършил дискриминационни актове в проявната им форма-  подбуждане към дискриминация, включително за да се направи извод относно наличието на пряк умисъл. Така например,по делото „Аксу срещу Турция“ ,на което са се позовали ищците, ЕСПЧ е възприел именно този подход - разгледал е пасажите и забележките,които е цитирал жалбоподателят и е приел,че четени самостоятелно,те изглеждат дискриминационни,но при цялостен анализ на текста/книгата/ не е възможно да се заключи,че авторът е действал злонамерено или с намерение да обиди ромската общност.  Тъй като и в конкретния случай се касае за части от две изявления, направени от ответника С. от парламентарната трибуна на НС на 17.12.2014г.и 11.03.2015г., то за да се извърши правилна преценка дали е осъществено словесно подбуждане към дискриминация,следва да бъде анализиран текстът на изявленията в тяхната цялост.

              

              БОС споделя извода на БРС,че цялостният анализ на изявленията не дава основание да се приеме,че ответникът е осъществил дискриминация спрямо ищците в проявната и форма- подбуждане към дискриминация,при пряк умисъл у ответника. Няма данни и дори индиции С. да е  насърчил, дал указание, да е оказал  натиск или да е склонявал конкретни лица или неограничен кръг правни субекти към извършване на дискриминация спрямо ромската етническа група. В нито една част от изявленията,включително и в процесните части няма такива  призиви или изказано мнение. В двете изявления се подчертава многократно,че  те касаят част от ромската общност,а не целия етнос-  онази част, която сега има тежки социални и битови проблеми, които  са  описани  в изявленията действително в твърде експресивен стил, но като  причина  за това положение ответникът е посочил и изтъквал неколкократно   не някаква престъпна  нагласа на ромския етнос или част от него, както твърдят ищците, а политиката на управляващите държавата  през последните 20-ина години. В изявленията е направено сравнение на социалното положение и живот на тази част от ромския етнос в миналото и сега, като положението в миналото е оценено положително, за разлика от сегашното. В изявленията са обсъждани  събития и факти, свързани с тази част от ромския етнос,която сега е в тежко социално положение, но няма дори индиции ответникът да е изложил тези факти с умисъл да осъществи подбуждане към дискриминация на ромската етническа група.  Липсват каквито и да било обективни данни в процесните  изявления да се съдържат думи и изрази, разглеждани обаче не изолирано,а  в контекста на смисъла на съдържанието на целите изявления, които да дават основание на съда да направи извод, че е осъществена някоя от формите на подбуждане към дискриминация с изискуемия за фактическия състав пряк умисъл  у ответника.

             

           По отношение на исковете за осъществени от ответника С. дискриминационни актове,съставляващи тормоз по смисъла на §1 т.5 от ЗЗДискр.,въззивният съд намери следното:

            

            БРС е отхвърлил иска  за установяване на дискриминация с проявна форма-тормоз   по отношение на следните части от двете изявления:  „За по-малко от 20 дни българското общество стана свидетел на няколко брутални престъпни акта, извършени от представители на циганския етнос над малолетни, както и над медицински служители по време на изпълнение на техните служебни задължения. Случаите изумиха и стъписаха обществото със своята бруталност, наглост и чувство на безнаказаност. На 5-ти декември в училището на село Дебелт, Бургаско, бе изнасилен 12-годишен ученик с лека форма на умствена изостаналост, а насилникът бе циганин, повтарач осмокласник от същото училище. Детето-жертва бе прието в Многопрофилната болница в Бургас с множество разкъсвания и кръвоизливи. Няколко дни по-късно озверяла тълпа цигани от незаконното гето проведе неразрешен митинг в центъра на селото и поиска оставката на кмета на селото И.А., колкото и странно да звучи това. На 30 ноември в село Врачеш, Ботеградско, д-р И.М.– служител на Спешна помощ, бе бита от цигани, докато изпълняваше служебните си задължения в опит за спасяване на човешки живот. По този повод един достоен български министър – П.М., се изправи срещу малодушното примирение и гаврата с чeстта на професията. Тези три случая от стотиците подобни в последните години са поредно позорно доказателство за разрушителните процеси в българското общество през последните 20-ина години…….. В никакъв момент от моята декларация не съм говорил за целия етнос, а за част от етноса – този, който пристъпва законите, убива, изнасилва, краде.“… „Вие си спомняте каква бурна реакция предизвика декларацията, която изчетох тук на 17 декември 2014 г. от името на Патриотичния фронт...Сега, два месеца по-късно, нападенията над медицински екипи в циганските квартали не спират, грабежите и побоите над самотни пенсионери са нещо обичайно, но дори полуприспаното от псалми за толерантност българско общество изригна срещу извършените в последните дни зверски убийства на 64-годишния С. И. от Правец и на 23-годишната В.З., жестоко убита във Велико Търново, за да й бъдат откраднати 25 лв.“   В мотивите си районният съд е приел,че тези части от изявленията са отзвук и анализ на конкретни обективни факти от действителността и самият факт,че са направени пред широка публика ,не е равнозначно на тормоз,а не са осъществени елементите от фактическия състав  на тормоза  и в двете му проявни форми. Този извод се споделя от настоящия съдебен състав,който намира за необходимо да го допълни.

              За да е осъществен  формалният фактически състав на тормоза е необходимо да бъдат представени от ищците факти,даващи основание на съда за предположение ,че ответникът е имал пряк умисъл  чрез изявленията да накърни достойнството на ромите като етническа група и да създаде за тях враждебна,принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна среда.

             В случая  предположение за наличието на умисъл за постигане на тази конкретна цел не може се направи въз основа на съдържанието на процесните части на изявленията,при обсъждането им в контекста на смисъла им в тяхната цялост.  В нито една част от изявленията ответникът не е асоциирал целия ромски етнос с посочените от него престъпни прояви, нито е изразил мнение или внушение,че ромският етнос по природа е с престъпни нагласи или че ромите са „нехора“,“подчовеци“ и „рушители на българското общество“,както твърдят ищците.  Напротив- подчертавал е,че ромският етнос не е имал такива социални проблеми в миналото, а за  сегашното тежко социално положение на част от ромския етнос   отговорността е на  управляващите държавата през последните 20-ина години. Тези  прояви ответникът е посочил, че са „поредно позорно доказателство за разрушителните процеси в българското общество през последните 20-ина години..“ , но не ги е свързал  нито пряко,нито косвено с етническата принадлежност на посочените извършители на престъпни деяния, нито с ромския етнос отчасти или като цяло, а е изтъквал,че тежкото социално положение на част от ромския етнос е в резултат на недоброто, според него,управление на държавата и  некоректни влияния и практики на политически партии.

             При това положение въззивният съд споделя становището на БРС,че не се установява умисъл на ответника  чрез горепосочените  части от изявленията да е имал за цел да накърни достойнството на ромския етнос и да  създаде враждебна, принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна среда за ромската етническа група и в частност за ищците като нейни членове.

            

             Не е осъществен и резултатният фактически състав на тормоза,тъй като ищците по делото не са представили факти,които могат да  обосноват извод за вероятното кумулативно наличие на резултата-  накърняване достойнството на ищците  И създаване на враждебна,принизяваща, унизителна,обидна или застрашителна среда. Достойнството на ищците, като представители на ромската етническа група може да се предположи,че е накърнено, с оглед  използваните епитети „озверяла тълпа цигани“ и „ част от етноса – този, който пристъпва законите, убива, изнасилва, краде.“  предвид твърденията им в исковата молба на факта, че  субективно са възприели тези изрази като обидни и унизителни за всички роми и в частност-за себе си. В тежест на ищците обаче е било да представят по делото факти,които да обосновават предположение,че  е осъществена втората кумулативна предпоставка,а именно,че  в резултат на тези части от изявленията за ромския етнос и в частност за ищците е  била създадена  враждебна,принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна среда. Създаването на такава среда е обективен факт,поради което ищците е следвало да ангажират твърдения и представят доказателства или поне индиции,обосноваващи предположение,че  след изявленията е създадена  среда с някоя от посочените в закона характеристики. Отразяването на изявленията в медиите,за което са представени доказателства не  е факт,обосноваващ  предположение за създаване на такава среда за ромската етническа група и в частност- за ищците. В статиите са били отразени изявленията направени от ответника, други мнения, възникнали спорове и взаимни обвинения между народни представители от различни парламентарни групи, а не факти относно формирани негативни обществени нагласи спрямо ромския етнос или събития след изявленията.

              По гореизложените съображения въззивният съд намери,че въззивната жалба на ищците е неоснователна,а решението на БРС в частта,с която са отхвърлени исковете на ищците е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията,че съдът е отказал да приложи международни актове,гарантиращи правата на човека и в частност,забрана за дискриминация и враждебна реч. БРС е анализирал процесните части от изявленията в съответствие с подхода възприет от  ЕСПЧ, а решенията на ЕСПЧ ,на които са се позовали въззивниците не сочат на различен подход и начин на формиране на изводи относно наличието на нарушения на чл.8 от ЕКПЧ.

          

           По отношение на уважената част от исковете,съдът намери следното:

           БРС е приел,че следните части от двете изявления: „Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат, данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици. Циганските барони налагат модел на съществуване, коренно противоположен на законовите норми в българското общество. България е изправена пред пропастта на етническа криза. Два противоположни и взаимноизключващи се свята са един срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници, безпаметно пияни след получаване на месечните детски и социални помощи. Остава въпросът какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушител на държавността и законите? Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?.... В нея заявих, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос, обещавайки му само привилегии, без каквито и да било задължения. Част, повтарям, част от хората от този етнос – част, които преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос за създаването на обществени блага, сега се е превърнала в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят няколко лева“   представляват тормоз - дискриминация, спрямо К.Г.Б.и О.И.И.и е осъдил ответника В.С.С., да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

             В мотивите на решението си,районният съд е приел,че намира за установено осъществяването на резултатната форма на тормоз-дискриминация спрямо ищците.  Накърняването на достойнството на ищците от определени думи и изрази в процесните части от изявленията може да се приеме за доказано,както е приел и БРС, тъй като някои сравнения и епитети, използвани от ответника могат да бъдат възприети като обидни, независимо, че е подчертавано, че се отнасят само за част от ромския етнос   и независимо от изразеното положително мнение на ответника за социалното положение и успешната интеграция в обществото  на ромския етнос като цяло в миналото.  Освен накърняването на достойнството на ищците,за да е осъществен съставът на резултатната форма на тормоза е необходимо да е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка- в резултат на тази част от изявленията да е била обективно създадена  враждебна, принизяваща, унизителна,обидна или застрашителна среда. 

            Както се посочи по-горе,в тежест на ищците,съобразно чл.9 от ЗЗДискр. е било да представят пред съда факти, които  обосновават предположение, че в резултат на/след/  изявленията  средата, в която те живеят, осъществяват социални контакти, работят, почиват е станала   враждебна, принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна за ромския етнос и в частност за тях. Според въззивния съд предположението,че е създадена такава среда не е допустимо да се извежда от съдържанието на процесните части от изявленията,тъй като се касае за резултатната форма на тормоза. Неправилно районният съд е приел,без да е обсъдил представени от ищците факти, че съдържанието на тази част от изявленията  е достатъчно за да се предположи,че е създадена  враждебна, принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна среда за ромския етнос и лично за ищците. Отразяването на изявленията в медиите,за което са представени доказателства не  е факт,обосноваващ  предположение за създаване на такава среда за ромската етническа група и в частност- за ищците. В статиите са били отразени изявленията направени от ответника, други мнения, възникнали спорове и взаимни обвинения между народни представители от различни парламентарни групи, а не факти относно формирани негативни обществени нагласи спрямо ромския етнос или случили се събития след изявленията. Ищците не са представили и факти,които да обосноват предположение,че лично за тях поради етническата им принадлежност е създадена враждебна, принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна среда след изявленията на ответника.

                Не е осъществен и формалния фактически състав на тормоза ,тъй като той изисква установяване на предположение,че е извършена целенасочена дейност,която предполага пряк умисъл у ответника за постигане на сочената в разпоредбата цел. В случая ищците са твърдели,че целта се установява от съдържанието на изявленията  и се  позовават на използваните сравнения и епитети, които  намират  за обидни и характеризиращи ромите като „нехора“, “подчовеци“,престъпници,сравнение на майките-ромки с „улични кучки“ и др.   Независимо от експресивния стил на изложението, съдът намира, че не  може да се обоснове предположение за наличие на пряк умисъл у ответника да накърни достойнството на целия ромски етнос и да създаде за етноса и в частност за ищците враждебна, принизяваща,унизителна,обидна или застрашителна среда. Целта на изявленията е различна- да  бъдат  изложени  тежки социални и битови проблеми на една част от ромския етнос, да се анализират и посочат причините за това положение. Според съда в двете изявления няма данни или индиции,даващи основание за предположение, че ответникът  има за цел да внуши на аудиторията,че всички роми са такива поради етническия си произход,че желае да ги обиди,унизи или накърни достойнството им като личности, да създаде негативни обществени настроения и среда с посочените в закона характеристики.Точно обратното- в изявленията е  изтъквано,че  това сегашно тежко социално положение на част от ромския етнос  е само в резултат на управлението на държавата през последните 25 години и на  некоректни влияния и практики на политически партии.

              По гореизложените съображения, решението в частта, с която са уважени исковете на ищците и БРС е приел,че е осъществена дискриминация спрямо тях -  тормоз в резултатната му проявна форма, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно   и исковете отхвърлени в тази им част  поради недоказаност на исковата претенция. Предвид отхвърлянето на установителните искови претенции,следва да бъдат отхвърлени и исковете за осъждане на ответника да  преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.

              Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

                                                 

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ съдебно решение № 1151 от 31.07.2017г.,постановено по гр.д.№7094/2016г.по описа на БРС районният съд е приел за установено,на основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация,че изказванията на В.С.С. от трибуната на Народното събрание, на пленарните заседания на 17.12.2014 г. и 11.03.2015 г., а именно: „Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат, данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици. Циганските барони налагат модел на съществуване, коренно противоположен на законовите норми в българското общество. България е изправена пред пропастта на етническа криза. Два противоположни и взаимноизключващи се свята са един срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници, безпаметно пияни след получаване на месечните детски и социални помощи. Остава въпросът какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушител на държавността и законите? Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?.... В нея заявих, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос, обещавайки му само привилегии, без каквито и да било задължения. Част, повтарям, част от хората от този етнос – част, които преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос за създаването на обществени блага, сега се е превърнала в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят няколко лева“   представляват тормоз - дискриминация, спрямо ищците К.Г.Б.и О.И.И.и е осъдил В.С.С., да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения като вместо него в отменената част ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни и недоказани исковете на К.Г.Б. С ЕГН- **********  и на О.И.И. с ЕГН-********** с общ адрес: ***,Български Хелзински Комитет  за приемане за установено,на основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация,че изявленията на В.С.С.  в качеството му на народен представител и председател на парламентарната група на Патриотичния фронт  от трибуната на Народното събрание, на пленарните заседания на 17.12.2014 г. и 11.03.2015 г., а именно: „Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат, данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици. Циганските барони налагат модел на съществуване, коренно противоположен на законовите норми в българското общество. България е изправена пред пропастта на етническа криза. Два противоположни и взаимноизключващи се свята са един срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници, безпаметно пияни след получаване на месечните детски и социални помощи. Остава въпросът какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушител на държавността и законите? Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?.... В нея заявих, че ДПС узурпира правото на единствен представител на циганския етнос, обещавайки му само привилегии, без каквито и да било задължения. Част, повтарям, част от хората от този етнос – част, които преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос за създаването на обществени блага, сега се е превърнала в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят няколко лева“   представляват тормоз  – дискриминация  по смисъла на  §1 т.1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо ищците  К.Г.Б.и О.И.И..

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1151 от 31.07.2017г.,постановено по гр.д.№7094/2016г.по описа на БРС в останалата обжалвана част  и допълнително съдебно решение № 2021 от 11.12.2017г. постановено по гр.д.№7094/2016г.по описа на БРС.

                 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република България.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       ЧЛЕНОВЕ: