Определение по дело №1583/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1518
Дата: 23 април 2019 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530101583
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                               

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….             23.04.2019г.     гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  23 април                            2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело 1583, по описа за 2019 година.

 

    Производството е образувано по предявена искова молба от К.Г.К.,***, против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - Пловдив.

    СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

     Като взе предвид депозираната искова молба  и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

   Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

         

 

                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

  ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца заверени копия на: Писмо изх. № 6484530-1/25.02.2019 г. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД до К.К.;
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 337418
от 20.02.2017 г.;
Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ №
778/03.09.2018 г. на БИМ Пловдив;
Фактура № **********/25.02.2019 г. издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД;
Справка за корекция на сметка;

 

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 Ищецът К.Г.К., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е клиент на ответното дружество, като клиент с клиентски № **********, ИТН 2063558. Получил писмо изх.№ 6484530-1/25.02.2019г., ведно с приложени към него документи, с което ответното дружество го  уведомява, че при проверка меренето на ел.енергия на абоната е установено, че електромер с фабр. № ********* е манинулиран и отчита консумираната ел.енергия с грешка от минус 58,33%. В писмото било записано също, че на основание чл.48 и чл.51/1/ от Правилата за измерване на количествата ел.енергия за Краен снабдител и доставчик от последна инстанция сметката за ел.енергия на абоната ще бъде коригирана за периода от 22.11.2016 г, до 20.02.2017 г. за 90 дни. Допълнително начислената сума, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия била на стойност 347,36 лв.Ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответното дружество, като не е манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Въпреки, че не бил съгласен с така начислената му сума,служители на ответника обяснили на ищеца, че независимо дали е съгласен или не е длъжен да плати сумата, т.к. в противен случай ответното дружество ще преустанови подаването на ел.енергия до дома на абоната. Това принудило ищеца да заплати процесната сума.

Като доказателство за извършеното плащане ищецът прилага разписка № 04000868974208/06.03.2019г. по фактура № **********/25.02.2019г.

Счита, че допълнително начислената сума за ел.енергия по процесната фактура е недължима към ответника, като излага доводи за това:

В приложения Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 337418 от 20.02.2017 г. било записано, че проверката се извършва в присъствие на представител на ищеца и не са отразени никакви следи от регламентирана намеса върху електромера или схемата на свързване. Демонтирания електромер се намира в заключено с брава на ЕВН електромерно табло, находящо се извън имота на потребителя. За това табло ищецът нямал ключ. С такъв разполагали единствено ел.техниците от Електроразпределение Юг ЕАД.

В констативния протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ било записано, че същия се съставя и проверката се извършва на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, /ДВ бр.98 от 2013 г./

С Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно решение № 147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Решението е обнародвано в ДВ, D. 15 от 14 февруари 2017 г.и е в сила от 14.02.2017 г.

Само това било достатъчно и самостоятелно основание да се приеме, че извършената корекция на сметката на абоната е лишена от основание, т.к. се извършва въз основа на отменена правна норма.

На следващо място в изпратеното до абоната уведомително писмо за извършена корекция на сметка се сочило, че корекцията се извършва на основание чл.48/1/ и чл.51/1/ г Правилата за измерване на количествата ел.енергия. Действително така цитираните норми към момента на проверката не били отменени от ВАС, но видно от разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, последната препраща към отменената към датата на извършване на проверката разпоредба на чл.47 от ПИКЕЕ.

От това следвало, че след като проверката е извършена след 14.02.2017 г., какъвто е настоящият случай, то тя е извършена въз основа на отменени правни норми, което пък от своя страна било самостоятелно основание да се приеме, че извършената корекция на сметката на абоната е лишена от основание.

Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволявало на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът е формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната и какъв точно е този период, липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които е определен периодът за корекция и документи, обосноваващи тази корекция.

От представените доказателства ставало ясно, че липсват и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от които да са настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да са в причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Отбелязва, че електромерът се намира извън неговия имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД няма физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на изтребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал период. СТИ са собственост на ответника и като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежи именно на електроснабдителното дружество.

Когато не е налице доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна на потребителя /какъвто бил настоящият случай/, както и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е посочен точният период на неотчитане, не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период било недопустимо, тъй като това би довело доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен период" бил произволно определен, без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този смисъл, клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентира едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, била неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според ищеца, тази клауза нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречи и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно че фактурирането на консумираната ел.енергия да се базира само на действително потребление, без значение дали става дума за отчетена или неотчетена от електромера на абоната ел.енергия, визира чл.10,ал. 1и ал.2 от Директивата. Тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон или да се нарушават конституционни принципи, посочената клауза е нищожна и не обвързва с действието си страните, респективно - съда - с приложението й. Поради това ответникът не може да коригира post factum потребителската сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена реално консумираната електрическа енергия, и щом не било доказано неточното отчитане и измерване на доставената електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца.

 На следващо място по въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, била налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т, д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. па ВКС, ТК, II ТО, постановени по реда чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г„ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условни на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закова. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния било предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това.

 Счита, с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.

Тази теза се преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/ 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което е окончателно и влязло в сила.

Ищецът моли, съдът да се произнесе с решение, с което да осъди „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на управление :гр.Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г.Данов" № 37, ЕИК *********, представлявано от : Михаела Михайлова Михайлова- Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет Петкона Стойчева - заедно от всеки двама членове на УС, да му заплати сумата от 347,36 лв., представляваща недължимо платена на 06.03.2019 г. сума по фактура № **********/25.02.2019 г., издадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, като цена за електроенергия, с която е коригирана сметката за електрическа енергия до обекта му - имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Тракийка" 11, ИТН 2063558, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендира за присъждане на направените по настоящото производство разноски.

 

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив в  депозирания писмен отговор, чрез представителя си, навежда доводи за неоснователност на предявения иск, както по основание така и по размер. Сочи, че на 20.02.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер с № *********, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с номер 449954, с цел същият да бъде изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 337418/20.02.2017 г. (Констативния протокол). Въпреки положените усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на проверката, същият не е бил открит, ето защо тя е била извършена в присъствието представител на ищеца - Милена Костова на един свидетел, които не са служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, тези лица подписали и Констативния протокол.

Действително към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” АД одобрени с решение на ДКЕВР №0У-014 от 10.05.2008г., които били действащи между страните.

 

Процесният електромер бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера е констатирано следното: „Осъществен достъп до вътрешността на електромера. В измервателните веригии на трите фази са монтирани допълнително SMD съпротивления, със стойност 1kΩ.B резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия .Електромерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания.” и е обективирано в изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване № 778/03.09.2018 г. С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като е начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 2402 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране {КЕВР) била 347,36 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като първата дата - 22.11.2016 г. - началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата - датата на извършената техническа проверка 20.02.2017 г. (вж, чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).

ЕР Юг е предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № **********/25.02.2019 г. за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка били изпратени на ищеца с писмо с изх. № 6484530-1/25.02.2019 г., е изпратило на адреса за кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление, като обстоятелството, че същото е получено от ищеца не е спорно и писмото било приложено като доказателство към исковата молба.

Анализът на ответника е, че съществува законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Именно на това основание КЕВР е приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни", тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза е установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1, т.1, б „А” от ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване”.

Стойността на дължимата сума пък е изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (насочва към Решение № 111 от 17.07 2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г, I т о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Емилия Василева).

ЕВН ЕС нямали задължение да доказват виновно поведение от страна на ищеца. Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.

Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Сочи, че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о.. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)

     В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0у-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.

В чл. 28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период.

Според ответника, не можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване ( чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязва по-горе, такъв ред е предвиден.

Това тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приел, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о., ТК). Следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 има следното съдържание:

„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане”

При сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено.

Ответникът счита, че тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлена, като претендира за сторените деловодни разноски.

     От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД. При този фактически състав на неоснователното обогатяване основанието не съществува при получаването на престацията. Тежестта  да се докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца. Тежестта да се докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника. 

УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 27.05.2019г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните.

      Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.

    

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: