МОТИВИ към
Присъда №46/30.10.2014 г., постановена
по НОХД №407/2014 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА
Подсъдимият Д.В.М. е
предаден на съд за това, че :
І.На
17 юни 2014 г.
в гр.Ст.Загора извършил действие – анално сношение с цел да удовлетвори полово
желание без съвъкупление по отношение на
лице ненавършило 14-четиринадесет години - Г.Б.И. (родена на *** г.)
, като блудството е извършено чрез употреба
на сила и макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
– престъпление по чл. 149 ал.2 вр.
ал.1
вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
ІІ.На 17 юни 2014 г. в гр. Ст.Загора се
съвъкупил с лице от женски пол, ненавършило четиринадесет години - Г.Б.И. – родена
на *** г., като го принудил към това със сила и макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си –престъпление по
чл. 152 ал. 4 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл.63 ал.1 т.2 от НК.
ІІІ. На 17 юни 2014 г. в гр. Ст.Загора
отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Нокия Аша 200” ведно със СИМ –карта на
стойност от 147,46 лв. от владението на Г.Б.И. с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това сила и макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си
– престъпление по чл. 198 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Подсъдимият Д.В.М. по реда на чл. 371,
т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието,
направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д.В.М. е роден на *** г.
През учебната 2013/2014 година бил
ученик в 9-ти ”А” клас на ПГСД ”инж.Н.Ранчев”-Стара Загора. Подсъдимият М.
живеел при родителите си в град Стара Загора, кв.”Зора”, ул.”Хрищян войвода”
№20,вх.”А”, ет.4, ап.26 .
От няколко години започнал да употребява
наркотици. Пушел марихуана, приемал амфетамини.
За наркотиците подсъдимият М. си набавял пари, като залагал и продавал
по-ценни вещи на семейството си, без знанието и съгласието на близките си.
Родителите на подсъдимия знаели за неговата слабост към наркотиците,
тъй като синът им непрекъснато искал пари.
С
цел набавяне на средства, на 13.04.2014
г. обсебил чужда вещ –велосипед, за което деяние с одобрено споразумение от 06.06.2014
г. по нохд №889/2014 г. на РС - Ст.Загора подсъдимият М. бил осъден за престъпление по
чл.206 ал.І от НК на 6-шест месеца „пробация”.
Подсъдимият М. не преставал да изнудва,
заплашва и бие родителите си за пари, което
довело до подаване на 26.05.2014 г. на жалба от
В.Д.М. - неговия баща до Районна прокуратура- Ст.Загора за настаняване
на лечение (виж л.95-96 от ДП – жалба с
вх.№2506/2014 г. по описа на РП-Ст.Загора). РП-Ст. Загора инициирала процедура
по ЗЗ пред РС-Ст.Загора, където се образувало чнд №912/14 г. Тъй като не искал
да бъде лекуван, щом узнал за това производство, подсъдимият М. престанал да се държи зле с близките си и да
ги изнудва за пари. На 11.06.2014 г. производството по чнд №912/14 г. на
РС-Ст.Загора било прекратено. Подсъдимият М. декларирал желание доброволно да
проведе лечение в амбулаторни условия. Неговият баща - В.Д.М. също поискал делото да се прекрати с мотива,
че синът му престанал да го изнудва за
пари.
Въпреки
прекратяването на това производство и предстоящото наказание „пробация”, бащата
В.Д.М. не настоявал подсъдимият М. да започне незабавно доброволното си лечение.
Оставил подсъдимия да прекарва свободното си време както желае, като продължил
да му дава пари, без да проявява интерес
за какво ги употребява .
На
17.06.2014 г. подсъдимият М. отново взел пари от баща си и обикалял града. Към 13.30 часа бил в района на парк „Бранителите на Стара
Загора” известен още като парка на „Самарското знаме” и като „Чадър могила”.
По
това време в парка била и малолетната Г.Б.И., родена на *** г., която живеела в
непосредствена близост. Пострадалата отишла сама в парка, като очаквала
там да намери приятелите си. Към 13,30 часа била на мястото, където
обикновено играели децата - зад паметника, в района на старите люлки
и пясъчника. Тъй като не срещнала
никого от приятелите си, провела по мобилния телефон разговор с майка си – св. Й.Р.И., която я
приканила да се прибира, след като няма
с кого да играе. Пострадалата И. послушала майка си и тръгнала към дома си.
Подсъдимият
М. видял говорещата по мобилния си телефон малолетна, която била по джапанки,
облечена в зеленикава риза с къс ръкав и сини дънки до колената. Детето било
слабичко. Нямало други хора наоколо. Подсъдимият
я приближил и извикал „Изчакай!”. Тогава
постр. Г.И. го видяла за пръв път. Подсъдимият М. я
попитал за името й, но пострадалата му казала, че се прибира, защото майка и я
вика. В този момент подсъдимият я
блъснал с ръце, при което пострадалата И. паднала в близките храсти. Тези
действия на подсъдимия М. я уплашили.
Пострадалата Г.Б.И. започнала да се моли
на подс. М. с думите „ моля, оставете
ме!”. Едновременно с това, молейки се вътрешно
да не й се случва нищо се опитала да се свърже с майка си – св. И. по мобилния си телефон. Подсъдимият М. видял това и издърпал телефона от ръката й, след което го изключил и прибрал
в джоба си, с намерението да го ползва, а впоследствие при нужда от пари и да го продаде, за да не
иска от родителите си пари. След като
я съборил, подсъдимият М. хванал пострадалата Г.Б.И. за ръката и
дърпайки със сила я завлякъл навътре в гористата част на парка. Пострадалата
била слаба, с физика на малолетно дете. Съпротивлявала се, като се дърпала,
викала „ помощ!”, пищяла. Докато я влачел
навътре в гористата част на парка, джапанката на постр. И. паднала от крака й.
Вътре в гората подсъдимият спрял и свалил до колена своите дънки. След това
рязко със сила събул до колена дънките и бикините на пострадалата И.. М. със
сила притиснал малолетната Г.И. върху близко дърво, така че да се наведе
напред. Стоейки зад наведената Г.И., проникнал с члена си в ануса на
пострадалата. За да получи удовлетворение от аналното сношение подсъдимият повече от два пъти със сила проникнал с члена си в ануса на пострадалата
и го задържал. Пострадалата Г.И. била
силно уплашена, изпитвала болка от аналното сношение. За да получи по-пълно
удовлетворение след аналното сношение, подсъдимият М. прониквал със сила с половия си член и в
половия орган на малолетната Г., като го задържал.
В
този момент се чул шум от автомобил. Това бил полицейски автомобил с отличителните знаци и надписи
„полиция”. Щом видял полицейския автомобил, подсъдимият М. решил, че идва за него, пуснал пострадалата и
побягнал в гористата част на парка, за
да се укрие.
В стрес от претърпяното, плачеща и трепереща, Г.И. хукнала към полицейския автомобил да
търси помощ и закрила. Докато бягала И. си вдигала свалените до коленете дрехи.
В
полицейския автомобил се намирали св. С.С.
и св. Ж.К. - старши полицаи от 01-во РУП-Ст.Загора, които били наряд и
обхождали района на парка. Свидетелите видели пострадалата Г.И., гола от кръста
надолу, която плачела и им махала. При спирането на полицейския автомобил
свидетелите видели в гръб и бягащия през гората подсъдим М.. Св. С. хукнал след
обвиняемия, но скоро го загубил в гъстата растителност. През това време св. Ж. К. с патрулния автомобил излязъл на
околовръстния път, заобикалящ парка от изток, за да пресрещне бягащия М.. Св. С.
и св. К. докладвали незабавно на дежурните в ОД - МВР Ст. Загора и 01-во
РУП-Ст.Загора, които веднага организирали
мероприятия за издирването на подсъдимия
М. и установяване на самоличността му.
Района
на парка, югоизточно от паметника, бил покрит с гъста растителност – дървета и
храсти. Точно там с часове се крил подсъдимият М.. Гъстата растителност и голямата
площ затруднили полицията в издирването
му. Извършени били мащабни заградителни мероприятия на парка, за което били
привлечени още полицейски сили -
служители и екипи от 01-во РУП-Ст.Загора, от 02-ро РУП-Ст.Загора, от
сектор ПП-КАТ, от ОД МВР - Ст.Загора, от т.нар Гражданска защита - РСПБЗНС, ангажирани били следови кучета, термо
- камери.
Подсъдимият
М., макар и трудно, се придвижвал през
гъстата растителност. За да не бъде разпознат, свалил и захвърлил тениската
си-бяла на цвят с рисунка на кола. Докато бягал разглобил телефона на пострадалата
И., от който извадил СИМ картата, която
захвърлил. Непрекъснато се движел, тъй като виждал в близост издирващите го полицаи. Около 15.00 часа излязъл
от парка и потърсил вода край жилищните
блокове в района. Пред блок №288 на бул.”Ц.С.Велики” срещнал св. М. Г., от
която поискал вода. След като утолил жаждата си, подсъдимият М. отново се скрил в парка, тъй като се опасявал,
че ще бъде заловен. Часове по-късно се
насочил в посока югоизток, като излязъл на пътния възел – детелината, където се пресичали на две
нива източния околовръстен път на Стара Загора с пътя за гр. Нова Загора. Около
17.15 часа подс. М. излязъл на околовръстния път и пресякъл детелината, за да
поеме по черен път, в посока за кв. ”Зора” на Ст. Загора.
На
пътя, гол до кръста, подсъдимият М. бил
забелязан от св. Г.И. – полицай, участващ в издирването. Св. И. запалил колата,
за да го застигне. Не успял, тъй като М. също го видял и побягнал по черния път
за кв.”Зора”. Веднага в тази посока били насочени полицейските екипи. Подсъдимият
се насочил да влезе в кв.”Зора” по ул.”Волна песен”. Преди да наближи намиращия
се в близост до улицата краварник, подсъдимият М. хвърлил мобилния телефон, който отнел от
постр. И.. Опасявал се, че ако го задържат, ще намерят в него телефона и по
този начин, ще бъде разкрит и изобличен. В близост до имот с адм. адрес №1 на
ул. “Волна песен”, кв. ”Зора”, подсъдимият М. бил видян от полицейски патрул, в
който бил св. Е.Д. – полицай участващ в издирването. Подсъдимият също ги видял и отново побягнал, но въпреки
това бил задържан.
След задържането подсъдимият М. посочил мястото, където захвърлил моб. телефон на пострадалата Г.Б.И..
На посоченото място при извършен оглед
бил намерен и иззет мобилен телефон – „Нокия” модел „Аша 200”, който съгласно
оценителната експертиза, извършена по досъдебното производство е с пазарна цена в размер на
147,46 лв.
Пострадалата Г.Б.И., родена на *** г., не била осъществявала полов
акт и била силно разстроена от преживяното.
В деня
на случилото се - 17.06.2014 г. малолетната И. била освидетелствана от експерт
по съдебна медицина. При изследването и прегледа, експерта установил- липса на
видими следи от травматични увреждания по тялото на св. Г.Б.И.; девствена ципа
с дялчеста форма, свободно допускаща полово сношение без разкъсване;
кръвонасядане в основата на девствената ципа; повърхностна цепнатина на
аналната лигавица. При тези констатации
експертът е обосновал заключение, че кръвонасядането в основата на
девствената ципа и цепнатината на лигавицата в областта на
ануса могат да се получат при полово сношение във влагалището и ануса по времето и начина, описани от постр. Г.И..
Описаните кръвонасядане и
цепнатина са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на Г.И..
От заключението на психолого-психиатричната
експертиза, извършена по досъдебното производство, се установява, че св. Г.И. е
с нормално емоционално и психологично развитие за възрастта си, и е способна
правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях . Пострадалата е възприела
поведението и действията на подсъдимия М. спрямо нея като животозастрашаваща ситуация,
довела до психологически срив (шок, объркване, недоверие, абнормно поведение).
Малолетната И. е изживяла страх, ужас и паника, чувство за безпомощност. След
17.06.2014 г. от психологическия срив И.
изпаднала в посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в
епизоди на повтарящо се изживяване на психотравмата, отчужденост от чужди хора
и избягване действия и ситуации напомнящи за травмата.
На 18.06.2014 г. подсъдимият М. в
обясненията си, дадени по ДП № 660/14 г. на 01-во РУП - Ст. Загора, в
присъствието на защитник – адв. Д. Дечев
подробно обяснил как отнел
мобилния телефон, като го издърпал със сила от ръцете на И. и я блъснал
в храстите. Въпреки виковете й за помощ и дърпането й, насила я завлякъл в гористата част на
парка, където я съблякъл и
осъществил последователно анален и
полов акт, за да удовлетвори желанието си за секс.
Впоследствие, на 15.09.2014 г. в хода на
досъдебното производство, в присъствието на защитник –адв.М.Х., подсъдимият е
изменил първоначалните си обяснения, като е заявил, че се запознал с Г.И. и от
нея узнал, че е на 14 години. По
отношение на отнетия мобилен телефон той обяснил, че го взел от пострадалата И.,
за да не си отива. Подсъдимият М. твърди, че пострадалата доброволно го
последвала в гористата част, където двамата се опитали да правят секс, но
заради наркотиците подсъдимият М. не се възбуждал. Побягнал при появата на полицейската кола от страх да не го бият.
Последните обяснения на подсъдимия М. са
неправдоподобни и израз на защитна
позиция, тъй като са изолирани и противоречат на всички останали доказателства
по делото.
Към 17.06.2014 г. подсъдимият М. е бил на 17 навършени години. Въпреки непълнолетието си и
твърденията, че в предходни периоди употребявал наркотици - пушел
марихуана и приемал амфетамини, подсъдимият М. е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си .
В тази насока е заключението на
комплексната психиатрична-психологична експертиза, която е обосновала
заключение, че подсъдимият М. страда от
несоциализирано разстройство на поведението, вредна употреба на канабиноиди,
вредна употреба на амфетамини. Това обаче не го е лишило, както на 17.06.2014
г., така и след това от способността да разбира свойството и значението на
извършеното, да ръководи постъпките си , както и да дава достоверни обяснения за деянията си.
Експертизата установява също така, че
в личностен план подсъдимият М. е с нисък праг на отключване на агресивни
реакции, включващи и физическо насилие; неспособност за изживяване на вина и за
извличане на поука от минал опит, особено от наложени наказания; с изразена
склонност да обвинява другите или да
измисля правдоподобни обяснения за
проявите си, довели го до конфликт с обществото.
Изложените фактически обстоятелства
съдът прие за безспорно установени въз основа на самопризнанието на подсъдимия Д.М.
по чл. 371, т. 2 от НПК, което съдът
след проверка прецени, че се подкрепя от събраните в хода на наказателното
производство доказателства - огледни
протоколи от 17.06.14 г., ведно с фотоалбуми; обяснения на подсъдимия М.
в присъствието на защитници; показания на Г. Б.И.; показания на св. Й.И.; показания на
М. Г.; показания на св. Д. Д.; показания на св. С.; показания на св. Ж. К.;
показания на св. Св. И.; показания на св. Ев. Д.; показания на св. Вл. М.;
показания на св.В. М.; протокол от разпознаване на М.; протокол за предаване на дрехи от св. Й. И.; протокол за предаване на дрехи от М.; удостоверение за раждане на Г.И.;
разписка за върнат мобилен телефон; съдебно-медицинска
експертиза на св. Г.И.; съдебно-медицинска експертиза на обв. М. ; психолого-психиатрична
експертиза на св. Г.И.; комплексна
психиатрично-психологична експертиза на подсъдимия М.; оценителна експертиза;
заверени преписи от книжа по чнд №912/14 г. на РС-Ст.Загора; полицейски доклади
от издирването на подс. М.; свидетелство за съдимост на подс. М.; декларация за семейно и имотно състояние;
При така
установеното от фактическа страна, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Д.М. с
деянията си на 17.06.2014 г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпленията:
-по чл.152 ал.4 т. 1, вр. ал. 1 т. 2 вр.
чл.63 ал.2 т.2 от НК, а именно съвъкупление с лице от женски пол,
ненавършило 14 години, което принудил към това със сила .
-по
чл.149 ал.2 вр ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК – блудство, а именно извършил
действие - анално сношение с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст, като блудството е
извършено чрез употреба на сила.
Установената фактология категорично сочи, че подс. М. ***,
за да удовлетвори половото си желание по отношение на малолетната Г.И.,
родена на *** г. е осъществил анално
сношение и съвкупление с нея, като лице от женски пол, прониквайки последователно с мъжкия си полов орган в ануса и половия й орган.
Половото
и анално сношение подс. М. осъществил, въпреки несъгласието на И. да се съвкупи и да извърши каквото и да е
действие за удовлетворяване на половото му желание.
Подсъдимият М. я
принудил към аналното и полово сношение, употребявайки сила/противно волята й я
съборил с блъскане, дърпайки я за ръката, въпреки молбите й да я остави и
виковете й за помощ, я отвел в гористата
част на парка на Самарското знаме; свалил със сила дрехите й; притиснал,
малолетната И. върху дърво, за да се наведе напред и в това положение, държейки
я наведена, проникнал с члена си последователно
в ануса и половия орган на пострадалата/. Подсъдимият М. извършил престъпленията
умишлено, понеже е съзнавал, че извършва блудство и полово сношение с
дванадесет годишната Г.И..
Макар и да не постигнал целеното
удовлетворение на половото си желание,
поради пристигането на полицейския патрул, като е проникнал с половият си член
в ануса и половия орган на малолетната, подсъдимият М. е довършил гореописаните престъпления.
В условията на реална съвкупност по същото
време и място подсъдимият М. с отнемане мобилния телефон на малолетната И. - „Нокия Аша 200” със СИМ карта, осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл.198 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК , а именно престъплението грабеж.
Подсъдимият М. отнел със сила мобилния
телефон със СИМ карта на Г. И., без
нейно съгласие, като го издърпал от
ръката й, изключил го и прибрал в джоба си, след което я блъснал и съборил на
земята. Подсъдимият М. отнел телефона със СИМ картата с намерение да ги
присвои, като го ползва лично, а впоследствие при нужда от пари го продаде.
Затова подсъдимият М. държал телефона в себе си, до момента на задържането му, когато го захвърлил
преди влизането в кв.”Зора” на Ст.Загора.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО.
Поради това, че по делото бе проведено
съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.372, ал.4 НПК, съдът е длъжен
на осн. чл.373 ал.2 НПК да определи наказание на подсъдимия за всяко едно от
извършените от него престъпления при условията на чл.58а НК. В случая не са
налице основания за прилагане на чл.55 НК и наказанието на подсъдимия следва да
бъде определено по правилата на чл.54 от НК.
Относно наказателната отговорност за престъплението по
чл. 149 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК
За да определи
наказанието на подсъдимия М. съдът взе предвид всички обстоятелства, визирани в
чл.54 НК.
Наказанието, предвидено за това
престъпление е “лишаване от свобода” от
две до осем години, което съобразно редукцията по чл. 63 ал.1 т.3 НК е
“лишаване от свобода” до три години.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете съдебното му минало, вредната употреба на
наркотични вещества, ниската възраст на пострадалата, опасността отключеното
посттравматично стресово разстройство от преживяното да й повлияе негативно в дългосрочен план,
като приеме хроничен ход и премине в трайна промяна на личността й. Смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Степента на обществена опасност на
дееца съдът определя като висока с оглед конкретния начин на извършване на
деянието, сочещ на личност с необосновани агресивни реакции и склонност към
проява на насилие.
Отчитайки всичко изложено по-горе
съдът прие, че следва да му определи наказание при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, а именно “лишаване от свобода” за срок от три години.
След извършване на редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 НК съдът осъди подсъдимия Д.М. на “лишаване от
свобода” за срок от две години .
Относно наказателната отговорност за престъплението по
чл. 152 ал.4 т.1 вр.ал.1 т.2 вр. чл.63
ал.2 т.2 НК
За да определи
наказанието на подсъдимия М. съдът взе предвид всички обстоятелства, визирани в
чл.54 НК.
Наказанието, предвидено за това
престъпление е “лишаване от свобода” от десет
до двадесет години, което съобразно редукцията по чл. 63 ал.2 т.2 НК е
“лишаване от свобода” от две до осем
години.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете съдебното му минало, вредната употреба на
наркотични вещества, ниската възраст на пострадалата, опасността отключеното
посттравматично стресово разстройство от преживяното да й повлияе негативно в дългосрочен план,
като приеме хроничен ход и премине в трайна промяна на личността й. Смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Степента на обществена опасност на
дееца съдът определя като висока с оглед конкретния начин на извършване на
деянието, сочещ на личност с необосновани агресивни реакции и склонност към
проява на насилие.
Отчитайки всичко изложено по-горе
съдът прие, че следва да му определи наказание при превес на отегчаващите
вината обстоятелства, над средния предвиден в закона размер, а именно “лишаване
от свобода” за срок от шест години. След извършване на редукцията по правилата
на чл.58а ал.1 НК съдът осъди подсъдимия
Д.М. на “лишаване от свобода” за срок от четири години.
Относно наказателната отговорност за престъплението по
чл. 198 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 НК
За да определи
наказанието на подсъдимия М. съдът взе предвид всички обстоятелства, визирани в
чл.54 НК.
Наказанието, предвидено за това
престъпление е “лишаване от свобода” от
три до десет години, което съобразно редукцията по чл. 63 ал.1 т.3 НК е “лишаване от свобода” до три години.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете съдебното му минало, вредната употреба на
наркотични вещества, ниската възраст на пострадалата, мотива за отнемане на
вещта. Смекчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.
Степента на обществена опасност на
дееца съдът определя като висока с оглед конкретния начин на извършване на
деянието, сочещ на личност с необосновани агресивни реакции и склонност към
проява на насилие.
Отчитайки всичко изложено по-горе
съдът прие, че следва да му определи
наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно “лишаване
от свобода” за срок от две години. След извършване на редукцията по правилата
на чл.58а, ал.1 НК съдът осъди
подсъдимия Д.М. на “лишаване от свобода” за срок от една година и четири
месеца.
На основание чл.23 ал. 1 от НК, съдът определи
на подсъдимия Д.В.М., с посочени данни, общо наказание -“лишаване от свобода”
за срок от четири години, което да се
изтърпи при първоначален „Общ” режим в затворническо общежитие от “открит” тип
на основание чл. 59 ал.1 вр. чл. 61 т. 3
от ЗИНЗС.
. На основание чл.59 ал.1 от НК, съдът зачете
задържането под стража на подсъдимия Д.В.М., ЕГН**********, считано от
18.06.2014 г.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Предявеният
и приет за разглеждане граждански иск от Й.Р.И., действаща като майка и законен
представител на малолетната пострадала Г.И. за неимуществени вреди намира
правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД.
Видно от приетата за установена фактическа обстановка са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане - виновно поведение от страна на
подсъдимия, причинени на пострадалата
неимуществени вреди /болки и страдания вследствие извършеното спрямо половата й
неприкосновеност посегателство/ и причинна връзка между тях.
При определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от пострадалата Г.И. съдът взе предвид ниската
й възраст, нанесените й травматични увреждания /кръвонасядане в основата на
девствената ципа и повърхностна цепнатина на аналната лигавица/, както и
обстоятелството, че извършеното спрямо нея посегателство върху половата й
неприкосновеност е довело до преминаване на получения психологически срив в
посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в епизоди на повтарящо се
изживяване на психотравмата, отчужденост и избягване на ситуации, напомнящи за
случилото се.
Вземайки предвид изложеното по-горе
съдът намери, че за обезщетението на причинените на пострадалата неимуществени
вреди е необходима и достатъчна сумата от 8 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.06.2014 г., с оглед на което съдът осъди
подсъдимия Д.В.М. да заплати на Й.Р.И., действаща в качеството на майка и законен
представител на малолетната Г.Б.И., обезщетение за
претърпени от Г.Б.И. неимуществени вреди от престъплението в размер на
8 000.00/осем хиляди/лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.06.2014 г.
На основание чл.53 от НК, съдът постанови
веществените доказателства по делото -
1 брой джапанка за десен крак, 3/4 сини дънкови
панталони, риза с къс ръкав и копчета, розови бикини, 1 брой мъжки дънки,
черно-бели мъжки боксерки - да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане
на присъдата в сила да бъдат унищожени, като малоценни предмети.
Съдът на осн. чл.189, ал.3 НПК осъди
подсъдимия М. да заплати направените по делото разноски, както и разноските
направени от частния обвинител и граждански ищец.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: