РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 11550 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 81684 от 04.05.2020 г.,
постановено по гр. дело № 74224/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав,
са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу ответника Б.А.К., по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 703.91 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2012г. до м.04.2014г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК -
13.07.2015г., до окончателното изплащане и за сумата 326.64 лева,
представляваща лихва за забава, върху главницата за топлинна енергия за периода
от 31.07.2012г. до 02.07.2015г.
Със същото решение
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 300,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която е отхвърлен главния иск за сумата от 348,94 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от м.06.2012г. до м.04.2014г., като и не са присъдени разноски за заповедното
производство и исковото производство, е подадена въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, в
която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон необоснованост на
изводите. Поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид датата на
извършените от ответника плащания, като към настоящия момент оставала дължима
част от главницата в размер на 348,94 лв. и сумата от 1018,16 лв. съдебни
разноски. Счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което
дължи направените в производството разноски. Моли съда да отмени решението и
уважи предявените искове, като присъди и направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник – Б.А.К., е подал
писмен отговор, с който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.Б.“
ООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата и не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното
от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е
допустима.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
По отношение на наведеното във
възивната жалба оплакване за необоснованост на извода на СРС, че вземането на ищеца
е било погасено чрез извършено от ответника плащания за процесния период от м.
06.2012 г. до м. 04.2014 г. общо на сумата от 1975,37 лв., следва да се отбележи,
че от приложеното ч.гр.д. № 40842/2015 г. по описа на СРС, 52-ри състав, се
установява че на 09.09.2015 г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Б.А.К. за сумата от 1703,91 лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.06.2012г. до м.04.2013г., ведно със законна
лихва за периода от 13.07.2015 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 326,64 лв. за периода от 31.07.2012 г. до
02.07.2015 г. и 226,68 лв. разноски по делото, а именно: 40,61 лв. държавна
такса и 186,07 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Срещу така
издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение, с което длъжникът е оспорил вземането на „Т.С.” ЕАД, поради което
СРС е указал на кредитора да предяви в едномесечния срок по чл. 415 ГПК установителен
иск. В подадената искова молба ищецът е съобразил извършените от длъжника след
издаване на заповедта за изпълнение до подаване на исковата молба плащания на
главница общо в размер на 1000,00 лв., поради което е формулирал петитум за
установяване на вземане в размер на 703,91 лв., за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2012г. до м.04.2013г., ведно
със законна лихва за периода от 13.07.2015 г. до изплащане на вземането, лихва
в размер на 326,64 лв. за периода от 31.07.2012 г. до 02.07.2015 г.
В подадения
отговор на исковата молба ответникът е оспорил вземанията на ищеца,
поддържайки, че липсва облигационна връзка, направил е възражение за изтекла
погасителна давност, както и е представил като писмени доказателства преводни
нареждания за извършени плащания по отношение на процесните вземания. От същите
се установява, че след издаване на заповедта, но преди подаване на исковата
молба ответникът е заплатил на ищеца на 12.11.2015 г. и на 18.11.2015 г. сумата
от по 504,57 лв. или общо сумата от 1009,14 лв. с посочено основание – плащане
за периода, съответно от 01.09.2012 г. до 01.05.2013 г. и от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г. Представени са и преводни нареждания за извършени плащания от
ответника на ищеца от 15.05.2017г. за сумата от 359,32 лв. с посочено основание
плащане за периода от 01.09.2012 г. до 01.05.2013 г. и от 29.05.2017 г. за
сумата от 329,64 лв. с посочено основание плащане за периода от 01.05.2013 г.
до 30.04.2014 г., а на 21.09.2017 г. и сумата от 300,00 лв., съгласно заключението
не вещото лице по изслушаната ССчЕ. Или за признатите от ответника, предвид
извършените доброволни плащания, на задълженията си към „Т.С.” ЕАД за процесния
период, ответникът К. е заплатил общо сумата от
сумата от 1998,10 лв. Имайки
предвид, че още с исковата молба ищецът е признал плащането на част от
главницата със сумата от 1000,00 лв., и не е предявил установителен иск за тази
сума, както и че съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице по
изслушаната СТЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно
дадено, се установява, че задължението на ответника за заплащане на топлинна
енергия за процесния период възлиза на 1672,91
лв., то предявените главен иск за сумата от 703,91 лв., представляващи стойността на доставената
от ищеца топлинна енергия през периода от м.06.2012г. до м.04.2013г. и
акцесорен иск за сумата от 326,64 лв. за периода от 31.07.2012 г. до 02.07.2015
г. са неоснователни, поради извършено от ответника в хода на процеса плащане, а главният иск и като неоснователен
за разликата над 672,91 лв- до предявения размер от 703,91 лв., което погасяване
чрез плащане следва да бъде взето предвид, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.
3 ГПК и в съответствие с реда за погасяване, предвиден в разпоредбата на чл.
76, ал. 1 ЗЗД по отношение на погасяването, относно лихвата.
Основателно обаче
е оплакването, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят има
право на разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото,
предвид извършените след подаване на възражението и след подаване на исковата
молба плащания, с които са погасени главното и акцесорното парични задължения.
Ето защо Б.А.К. следва да бъде осъден да заплати в полза на „Т.С.” ЕАД сумата
от 677,55 лв., представляващи разноски в исковото производство, сумата 226,68
лв., разноски в заповедното производство.
По изложените съображения
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която
е отхвърлен главния иск за сумата от 348,94 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.06.2012г. до м.04.2014г. и
отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81684 от 04.05.2020 г., постановено по гр. дело № 74224/2015
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав в
частта, с която „Т.С.” ЕАД, ЕИК
****** е осъдена да заплати на Б.А.К. ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 300,00 лв.
ОСЪЖДА Б.А.К. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 677,55 лв., представляващи разноски в исковото производство и сумата 226,68 лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 40842/2015 г., по описа на СРС, 52-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81684 от 04.05.2020 г., постановено по гр. дело №
74224/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, в обжалвана част, с която е
отхвърлен предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** срещу Б.А.К. ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземане в размер на сумата от 348,94
лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от м.06.2012г. до м.04.2014г.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: