Р Е Ш
Е Н И Е
№128
гр.
Шумен, 05.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.А.Карагьозян
2.Р.Хаджииванова
при секретаря Т.Кавърджикова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №142 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение №107 от 06.02.2019г. по гр.д.№978/2018г. ШРС, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е признал за
установено по отношение на Р.Х.Р., И.Х. Р.“ № и „Омега Агро Инвест“ ЕООД-гр.П.,
представлявано от Й.К.Г., че договорът за продажба, сключен между Н.Х.П.и
„Омега агро инвест“ ЕООД, извършен с нот. акт № 31, том , рег. № , дело № /2016
г. на нотариус рег. № на НК с район на действие – Районен съд – Шумен е
недействителен, – като сключен от
пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от
името на което е сключен. Отразено е, че решението е постановено при участието
на трети лица – помагачи на страната на ответника В.Р.Б., Й.Г.Г. и А.Ш.И.,
присъдени са и следващите се разноски.
Недоволно от така постановеното решение
останало ответното дружество, което го обжалва изцяло. Твърди, че решението било неправилно и
незаконосъобразно. Заключенито на назначената в хода на първоинстанционното
производство СТЕ не следвало да се кредитира, тъй като не била доказана
компетентността на вещото лице, липсвала и информация за общите и частни признаци използвани при
изготвяне на заключението. В случая била налице валидна правна сделка, която
обвързвала страните, тъй като не собствениците-ищци, а друго лице-Б., било
преупълномощило трети лица/Й.Г.Г. и А. Ш.И./ да продадат процесните земеделски
земи, собственост на Н.Х.П.. Пълномощното , с което била извършена продажбата
било напълно действително, откъдето следвало и че сделката се явява
такава. В случая била налице продажба на
чужд имот, а такива сделки не се явявали нищожни. Моли, съдът да отмени
решението и постанови друго, с което заявената
претенция бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемите вземат становище по неоснователността на
въззивната жалба. Третите лица-помагачи не са депозирали отговор в срок.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Ведно от удостоверение за наследници изх. № 1265/16.06.2016
г., изд. от Община Казанлък, Й.Й.С.е починала на 03.05.2016г. и е оставила за
свой законен наследник сестра си- Н.Х.П..
Съгласно отразеното в договор за доброволна делба рег. №
8173/03.11.2000г., вписан вх. № 95/15.11.2000 г., том , рег. № на СВ, приживе в дял
на С.били поставени и същата придобила правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. Нива с площ
13,900 дка, ІV кат., в местността „*“, имот № 013043 в землището на с. Г., обл.
Ш.; 2. Нива с площ 11,550 дка, ІV кат., в местността „*“, имот № 014072 в
землището на с. Г., обл. Ш.; 3. Овощна градина с площ 3,000 дка, ІV кат., в
местността „*“, имот № 018064 в землището на с. Г., обл. Ш., както и върху
4/лозе с площ от 0.803дка , V кат. в мест. „*” .
От представеното удостоверение за
наследници изх. № АО-11-374/18.07.2017 г., изд. от Община Каварна се
установява, че П.починала на 12.07.2017 г., като оставила за свои законни
наследници ищците по настоящото дело- И.Х.Р. и Р.Х.Р..
Съгласно нотариален акт № 31, том , рег. № ,
дело № /2016 г. на нотариус с рег. № , П. , на 07.09.2016 г., действаща чрез пълномощниците Й.Г.Г. и А.Ш.И., продала на ответното дружество - „Омега агро инвест“ ЕООД-гр. П., действащо
чрез пълномощника И.С.К., собствените си недвижими имоти: 1. Нива с площ 13,900 дка, ІV кат., в
местността „*“, имот № 013043 в землището на с. Г., обл. Ш.; 2. Нива с площ
11,550 дка, ІV кат., в местността „*“, имот № 014072 в землището на с. Г., обл.
Ш. и 3. Овощна градина с площ 3,000 дка, ІV кат., в местността „*“, имот №
018064 в землището на с. Г., обл. Ш. за сумата 28222,50 лв..
При изповядване на сделката са
представени пълномощно с удостоверени подписи рег. № 1917/25.08.2016 г. и с
удостоверено съдържание рег. № 1918/25.08.2016 г. на нотариус рег. № , съгласно
което Н.Х.П.„упълномощава В.Р.Б. с правото да продаде описаните по-горе
недвижими имоти на когото намери за добре и на цена каквато прецени, вкл. да
договаря сам със себе си или с лица, от които е упълномощен, да получава
продажната цена, да преупълномощава трети лица и да извършва всякакви правни
действия, свързани с тези имоти, както и пълномощно с удостоверени подписи рег. №
2127/01.09.2016 г. и с удостоверено съдържание рег. № 2128/01.09.2016 г. на
нотариус рег. № на НК, с което В.Б. упълномощил А.Ш.И. и Й.Г.Г. с всички права, с които е
упълномощен от Н.П. с горепосоченото
пълномощно.
Съгласно заключението на изготвената по
делото съдебно-почеркова експертиза, подписът под текста
„упълномощител-декларатор“ в „пълномощно“ с рег. № 1917 от 25.08.2016 г. на
нотариус рег. № на НК не е положен от Н.Х.П..
В хода на въззивното производство също бе
назначена СПЕ, заключението по която сочи, че почеркът с който са изписани
имената „Н.Х.П.” след цифра 1 и подписа, под текста „упълномощител-декларатор”
в пълномощно с рег.№1917 от 25.08.2016г. на нотариес рег. №, не принадлежи на
лицето Н.Х.П..
Съгласно показанията на разпитаната
свидетелка Г.В.Ц., регистрирана като
нотариус рег. № на НК, пълномощно с
рег.№1917 от 25.08.2016г. е заверено в
кантората ѝ, като същата сочи и че задължително проверявала самоличността
на лицата, полагащи подписи пред нея.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с право основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 31, том , рег. № , дело № /2016
г. на нотариус с рег. № , поради липса на надлежно упълномощаване.
Съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест,
ищците
следва да докажат
наличието на изложените от тях твърдения или в случая, че
наследодателката П.не е предоставила на В.Р.Б. представителна власт, включително овластяване
с право на разпореждане с процесните три
имота.
Претенцията с
правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е установителна, като на относителната
недействителност може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът без представителна власт (мнимо представляваният) или неговите
универсални правоприемници. В случая
ищците се явяват активно процесуално легитимирани, доколкото се явяват
наследниците по закон на прехвърлителя - от чието име е сключен процесния
договор за покупко-продажба и по отношение на който се твърди липса на
представителна власт.
Разпореждането от името на
упълномощителя е валидно тогава, когато е извършено от пълномощника в рамките на учредената му
представителна власт – съобразно това, което упълномощителят е волеизявил в
пълномощното (чл. 39, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД).
Така в случая се установи
/заключенията на назначените СПЕ пред двете инстанции/, че както подписът
под пълномощно
с рег.№1917 от 25.08.2016г. , така и
почеркът, с който са изписани трите имена, не принадлежи на лицето сочено като
упълномощител – Н.Х.П..
Предвид изложеното съдът намира, че по
делото се установи наличието на фактическия състав на чл.42, ал.2 от ЗЗД
Упълномощителят по сделката, обективирана в нотариален акт нотариален акт № 31, том ,
рег. № , дело № /2016 г. на нотариус с рег. № не
е разполагал с представителна власт за сключването й, поради което същата се
явява недействителна.
Вещото
лице е категорично в своето заключение. Същото разполага с нужната
компетентност, заключението му е пълно и обективно дадено. Следва да се посочи
и че разликата в почерка, с който са
изписани имената на упълномощител в процесното пълномощно и почерка на Н.П.,
съответно разликата в подписа под пълномощното и този на П.е толкова
съществена, че е видна и с просто око. Освен това при изписване имената на
упълномощителя в пълномощното е налице грешка –вместо „П.”, фамилията е
изписана „П.”, което е абсурдно, при положение
че лично лицето изписва имената
си.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че в случая била налице валидна правна сделка, която обвързвала страните,
тъй като не собствениците-ищци, а друго лице-Б. било преупълномощило трети
лица/Й.Г.Г. и А. Ш.И./ да продадат процесните земеделски земи, собственост на Н.Х.П..
Пълномощното , с което била извършена продажбата било напълно действително, откъдето следвало и че сделката се явявала такава.
Както бе посочено по-горе, при изповадване на сделката
са представени две пълномощни - 1917/25.08.2016 г. - сътласно което Н.Х.П. „упълномощава В.Р.Б. с правото да
продаде описаните по-горе недвижими имоти на когото намери за добре и на цена
каквато прецени, вкл. да преупълномощава трети лица”, и пълномощно с
рег. № 2127/01.09.2016 г., с което
В.Б. е преупълномощил А.Ш.И. и Й.Г.Г.
с дадените му с първото пълномощно права.
Тъй като се установи, че Н.П.не е упълномощавала Б.
с право да се разпорежда с имотите й, то и преупълномощените от Б. - И. и Г., не са разполагали с
такова право. Процесната покупко-продажбата
се явява недействителна на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Напълно
несъстоятелно се явява и възражението, че в
случая била налице продажба на чужд имот, а сделките
с чужд имот не се явявали нищожни. В
разглежданата хипотеза е налице продажба от името наП./а не от трето лице/ на
нейни собствени имоти, чрез пълномощник, без последният да разполага със съответна
представителна власт. Т.е. не е налице продажба на чужда вещ, тъй като сделката
се извършва от името на действителния собственик. Продажба на чужда вещ би имало, ако лице,
което не е собственик на вещта, от свое име извърши продажбата.
Действително, при относителната
недействителност, мнимо представляваният може да потвърди договора съгласно и
във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като след това не може да има позоваване на
недействителността. В случая ответната страна нито излага твърдения, нито
представя доказателства, сделката да е потвърдена отП..
Водим от
горното съдът намира, че заявената претенция се явява основателна и доказана, и
следва да бъде уважена.
Доколокото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат направените от въззиваевмите разноски пред настоящата
инстанция в размер на 1750лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№107 от 06.02.2019г. по гр.д.№978/2018г. на
ШРС.
ОСЪЖДА „Омега Агро Инвест“ ЕООД-гр.П.,адрес на
управление:район ..., ЕИК , представлявано от управителя Й.К.Г. да заплати
на Р.Х.Р. и И.Х.Р., двамата със съдебен адрес:***, чрез адв.С.Д., разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1750лв..
Решението е постановено при участието
на трети лица - помагачи на страната на ответника - В.Р.Б., Й.Г.Г. и А.Ш.И..
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.