№ 337
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600787 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1,
т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адв.Ю. С. от САК, защитник на осъдената
А. А. С., за възобновяване на наказателното производство ВНОХД № 996/23г.
С Присъда от 05.07.2022г. на CPC 111 с-в, по НОХД № 16121/2019г.,
осъдената А. С. е призната за ВИНОВНА, по повдигнатото и обвинение по
чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.55
от НК и е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца, както и безвъзмезден
труд 100 часа годишно за срок от една година. Първоинстанционната
присъда е потвърдена изцяло с Решение на СГС 5-ти възз. състав от 18.04.23г.
постановено по ВНОХД № 996/23г.
В искането се твърди, че присъдата на СРС и решението на Софийски
Градски Съд са постановени при нарушение на материялния закон и
1
допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, както и
определеното наказание е явно несправедливо. Нарушението на материалния
закон се изразявало в това, че липсвали данни за извършено деяние от страна
на А. С. по чл. 325, ал.2, вр.алЛ, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. От събраните
доказателства в хода на съдебното следствие не се установявало извършени
действия от страна на С., които да спадат към хулигански. Посочените в
обвинителния акт неправомерни действия били преписани изцяло в
Присъдата на СРС и в последствие в Решението на СГС, без да се анализират
конкретни доказателства за всеки от подсъдимите по отделно - това било
така, тъй като вменените действия на С. били вменени на всички подсъдими, а
това било невъзможно, незаконосъобразно и нелогично - едно лице да носи
наказателна отговорност и да бъде осъдено за нещо което не е извършило, за
нещо което липсват доказателства дали въобще има такова деяние и от кой
точно от подсъдимите е извършено.
СРС и СГС преповторили в своите аактове дословно твърдяното от
прокуратурата в обвинителния акт, без това да отговаряло на събраните
доказателства. Без да имало налице свидетелски показания за конкретни
действия на С. в кабинета по биология, тя била призната за виновна, че е
дърпала св. А. за косата, а реално такова заявено от тази свидетелка няма.
Присъдата била издадена предимно въз основа на прочетени показания от
досъдебното производство без съгласие на защитата и подсъдимия, както на
основата на предположения което също било недопустимо и
незаконосъобразно.
Наложеното наказание било явно несправедливо с оглед личността на
осъдената А. С., нейното семейно положение и ниската степен на обществена
опасност на деянието. С минимално наказание след прилагане на чл.55 от НК
целите на наказанията предвидени в закона щели да бъдат постигнати.
В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното
производство се поддържа, като защитникът моли същото да бъде уважено.
Счита, че неправилно и превратно били тълкувани доказателствата от двете
инстанции., тъй като имало безспорни доказателства, че осъдената не е
извършила престъплението. Поддържа искането за възобновяване на
производството, отмяна на постановените в него актове и връщане наделото
за ново разглеждане, както и алтернативното такова за явна несправедливост
2
на наложеното наказание.
Осъдената С. твърди, че е невинна, не смята, че е престъпник
поддържа казаното от защитника.
Прокурорът счита искането за възобновяване на наказателното
производство за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. След
запознаване с материалите на проведените производства в СРС и СГС
прокурорът счита, че не е налице нито едно от основанията посочени в чл.
348 от НПК. Не се установявало да е допуснато нарушение на закона или да
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че
наложеното наказание на осъдената, което е потвърдено от втората
инстанция, не се явява явно несправедливо.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
осъдения Т., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши
проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на делото, намира следното:
Искането на осъденната за отмяна по реда на възобновяването
на влезли в сила съдебни актове, които не са проверени по касационен е
процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда от 05.07.2022г. на CPC 111 с-в, постановена по
НОХД № 16121/2019г., осъдената А. С. е призната за ВИНОВНА, по
повдигнатото и обвинение по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1
от НК, като на основание чл.55 от НК й е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”
със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес, периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 6
месеца, както и безвъзмезден труд 100 часа годишно за срок от една година.
Първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло с Решение на СГС 5-ти
възз. състав от 18.04.23г. постановено по ВНОХД № 996/23г.
САС приема, че съдебните инстанции са спазили
процесуалните правила гарантиращи правилното формиране на вътрешното
убеждение и са предприели всички мерки за разкриване на обективната
истина по делото. Не се констатира допуснато от съдебните състави
игнориране, изопачено или превратно тълкуване на доказателствени
3
източници. Фактическите положения, установени от инстанциите по
същество са залегнали в мотивите на присъдата и в нужната степен
задълбочено и аналитично в решението, с което е потвърдена тя.
Неоснователно е твърдението на защитника, че въззивната инстанция без да
коментира и без да провери правилността на първоинстанционната присъда е
потвърдила първоинстанционния съдебен акт, преповтаряйки твърденията на
прокуратурата от обвинителния акт. Въззивният съд в мотивите към
решението е посочил, че след като е анализирал събраните по делото
доказателства не е установил възможност да направи съществено различни
изводи относно фактите по делото и е споделил фактическите изводи на
първоинстанционния съд. С оглед на това в значителна част от приетите за
установени фактически положения действително се наблюдава съвпадение
между актовете на двете инстанции. Апелативният съд констатира, че
съдебните състави са изпълнили задълженията си като инстанции по фактите,
да изследват, проверят и анализират доказателствената съвкупност, събрана
за изясняване именно на факти от предметния обхват на чл.102 от НПК,
събрали са възможния обем от доказателства и не са допуснали нарушение на
задължението си да вземат всички мерки за разкриване на обективната
истина. Въззивният съд е извършил на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313
НПК цялостна и задълбочена служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, като законосъобразно не е констатирал наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение. С оглед на това,
оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и нарушение на материалния закон са неоснователни.
Изложеното в искането за възобновяване на наказателното
производство оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание
също е неоснователно.
Въззивната инстанция е отчела релевантните за индивидуализацията на
наказанието обстоятелства, като е спазила принципа за неговата
законоустановеност. Оценъчната дейност на въззивния съдебен състав за
фактическите обстоятелства от значение за правилната индивидуализация на
наказанието е протекла при съобразяване с принципите за целесъобразност,
справедливост и хуманност при отмерване на конкретно определеното по
размер и начин на изтърпяване наказание. Правилно е прието от въззивния
4
съд, че при отчетените смекчаващи обстоятелства и при продължителността
на наказателното производство надхвърляща разумния срок, е налице
изключителност, налагаща да бъде приложена разпоредбата на чл.55 НК,
както законосъобразно е сторил това и първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
законосъобразно е наложено наказание „пробоция“, което не може да се
приеме, както твърди защитника, за по-тежко от наказание „лишаване от
свобода“, с отложено на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнение. Не може да
има съмнение, а и с нормата на чл.37 от НК е законово установено, че
наказанието „лишаване от свобода“ е по-тежко по вид такова от наказанието
„пробация“. Ето защо, твърдението на защитника, че наложеното наказание е
явно несправедливо е неоснователно.
Индивидуалната степен на обществена опасност на осъдената С. не е
отчетена от инстанциите по същество като висока, поради което наказанието
е определено в справедлив размер. С оглед на това САС намира, че
наложеното на осъдения наказание не е явно несправедливо от гледна точка
на осъденото лице. Не е била надценена обществената опасност на същото, а
отчетените смекчаващи обстоятелства са дали основание на въззивният съд
да приеме, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменено с
наказание „пробация“.
Въз основа на изложеното САС приема, че няма основание за
смекчаване на наложената санкция и в това отношение искането също се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският
апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената А. А. С., с установена по делото
самоличност, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 996/23г. по
описа на СГС, в хода на което с решение № 266 от 18.04.2023г е потвърдена присъда от
05.07.2022г. постановена по НОХД № 16121/2019г. Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6