№ 7017
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100106852 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е иск по чл. 432 от КЗ — за осъждане на ответника "З.К.Л.И." АД
да плати на ищцата Х. И. Г. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 12.12.2022 г. в гр. София, причинено виновно от водач
на застраховано при ответника МПС.
Ищцата твърди, че на посочената дата в град София лек автомобил „Порше“,
модел „Кайен“, с per. № *******, собственост на водача В. Б. К., се движел по бул.
„Царица Йоанна” в посока от бул. „Асен Николов” към ул. „Петър Дертлиев” и на
кръстовището с бул. „Луи Пастьор”, поради движение с несъобразена скорост,
реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил „Ситроен“, модел „С4“, с
peг. № *******, собственост на водача М.Е.А., при което ищцата Х. Г. пострадала
като пътник в спрелия автомобил. Спешна медицинска помощ й била оказана във
ВМА, където били поставени диагнози: Контузия на шията. Повърхностна травма
на подбедрицата и Контузия на гръден кош. Били извършени редица консултации,
при което били установени – остеохондроза на ниво С4-С5, нарушена
координация, палпаторна болка в задна част на лява подбедрица, болка в гръден
кош. Ищцата отказала предложената хоспитализация. На 13.12.2022г. и на
22.12.2022г. били проведени консултации със специалист. Твърди, че търпи
1
негативни емоции, като и понастоящем не се е възстановила от претърпените
травми, както и че въпреки отправената покана, ответникът не изплатил
обезщетение, поради което иска осъждането му. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че вина за
процесното ПТП има водачът на МПС, чийто пътник била ищцата, при условията
на евентуалност – твърди съпричиняване от страна на същия на вредоносния
резултат. Оспорва причинно следствената връзка между процесното ПТП и
причинените на ищцата травматични увреждания, като твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултата от страна на пострадалата, което свързва
с пътуване без предпазен колан. Оспорва размера на претендираното обезщетение,
който счита за завишен. Претендира разноски .
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
На 12.12.2022 г. около 14:30 часа в град София лек автомобил „Порше“,
модел „Кайен“, с рег. № *******, управляван от В. Б. К., движейки се по бул.
„Царица Йоанна“ от бул. „Асен Николов“ към бул. „Луи Пастьор“, поради
движение с несъобразена скорост, реализирало ПТП със спрелия пред него на
червен сигнал лек автомобил „Ситроен“, модел „C4”, управляван от М.Е.А., при
което пострадала ищцата Х. И. Г. – пътник в последния автомобил.
За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, а на водача В. Б. К. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН № 12830/12.12.2022 г.) и влязло в сила наказателно
постановление.
След инцидента ищцата постъпила в Спешно отделение на ВМА, където й
била определена основна диагноза „други повърхностни травми на подбедрицата“.
На следващия ден постъпила за преглед в болница „СОФИЯМЕД“ ЕООД,
при което й била поставена основна диагноза „навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“, а като придружаващо
заболяване било посочено „увреждане на междупрешленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия“. Видно от представено по делото съдебномедицинско
удостоверение при прегледа на ищцата на 22.12.2022 г. били установени контузия
на гръдния кош, навяхване на шията и кръвонасядане на левия крак. При преглед
на ищцата в болница „Света София“ на 22.02.2022 г. била поставена диагноза –
„увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде“, а съгласно
образно-диагностично изследване от отделението по образна диагностика в
2
лечебното заведение при ищцата били налице дискови протрузии на нива C5-C5-
C6-C7. Видно от представените от ищцата епикризи за периода 2017 г. – 2020 г.
същата претърпяла лечение във връзка със същата диагноза – „увреждане на
шийните коренчета, некласифицирани другаде“.
Безспорно е установено по делото, че към датата на настъпване на
събитието, отговорността на водача на МПС с per. № *******, е застрахована със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на
настъпване на ПТП, при ответника.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза (КСМАТЕ) се установяват вида и характера на
травматичните увреждания, получени от ищцата, а именно – навяхване на шията,
контузия на гръдния кош, контузия на лява подбедрица с кръвонасядане, които се
характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице посочва, че между претърпените от ищцата увреждания и процесното
ПТП е налице причинно-следствена връзка. През периода на лечение ищцата е
търпяла болки и страдания, като през първите две седмици болките били с по-
голям интензитет. При нея било проведено консервативно лечение, изразяващо се
в поставяне на мека шийна яка и медикаментозна терапия, като при нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при
тези увреждания бил около 20-25 дни. Ищцата продължавала да има оплаквания от
болки във врата, слизащи надолу към ръцете, изтръпване и намалена
чувствителност в областта на предмишниците и дланите, като прогнозите за
отзвучаване на оплаквания били песимистични, но вещото лице посочва, че не се
очакват трайни последици от получените травми. Сочи, че на базата на наличните
промени в областта на прешлените на гръбначен стълб в шийната област, ищцата
щяла да изпитва по-силни и по-продължителни болки, провокирани от травмата.
Както се установява и от приложената по делото Епикриза № 938/2017 г. от МБАЛ
„Света София“ при ищцата било налице хронично дегенеративно заболяване на
шийни прешлени на гръбначен стълб, като вещото лице сочи, че остеохондрозата
на ниво C4-C5 била в резултат на дегенеративните промени в структурите на
гръбначен стълб, които промени започнали към 30-тата година и били с хронично
прогресиращ характер и за които нямало правило за скорост и тежест на
развитието. В този смисъл се установява по делото, че твърдяната остеохондроза
не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че
травмата на шията е получена при т. нар. „камшичен удар“. Контузията на гръден
кош е получена вероятно от контакта с облегалката на седалката, а контузията на
3
лявата подбедрица – от контакт с борд таблото или елементите под него, като при
действието на поставен предпазен колан били възможни удари в интериора на
крайниците, защото същите се движат свободно.
От заключението на приетата КСМАТЕ се установява също и механизма на
процесното ПТП, както и причините за настъпването му. Вещото лице посочва, че
произшествието е настъпило на суха пътна настилка при добра дневна видимост.
Водачът на лек автомобил „Ситроен“ се престроил в лява лента, като спрял
автомобила си пред стоп-линията, поради червен сигнал на светофара за
завиващите на ляво автомобили, а водачът К. се движел или е навлязъл зад него в
лявата пътна лента със скорост около 65 км/ч, като не предприел своевременно
намаляване на скоростта или аварийно спиране, поради което ударил централно с
предната си част задната част на спрелия автомобил „Ситроен“. Вещото лице сочи,
че поради високата скорост на удара и настъпилите деформации в двата
автомобила същите са се „зацепили“ един за друг и лек автомобил „Порше“
ускорил скоростта, като започнал да тласка пред себе си лекия автомобил
„Ситроен“, чийто водач е успял да спре и двата автомобила със спирачния педал.
Установява се от експертизата, че причината за настъпване на процесното ПТП е в
субективните действия и бездействия на водача К., който е имал възможност да
види пред себе си спрелия автомобил „Ситроен“ и червения сигнал за завиващите
на ляво автомобили и е могъл да предотврати удара чрез своевременно спиране.
От показанията на свидетеля М.Т., които съдът не намира основание да не
цени, се установяват факти относно време, място и начин на настъпване на
инцидента. Показанията на свидетеля са последователни, логични, неопровергани
от останалите доказателства по делото, в т.ч. приетите констативен протокол и
АУАН, поради което съдът ги възприема изцяло. Свидетелят установява, че след
инцидента ищцата не можела да се движи, ходела с патерици и към момента
продължава да изпитва болка.. Имала болка в сърдечната област, високо кръвно,
изтръпване на ръцете, постоянна болка в гърба, която преди не присъствала, била в
лошо настроение. Разказва, че животът им станал доста различен – преди пътували
много, а сега – не. Лечението продължавало, а ежедневието им се натоварило
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”, при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
4
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал.
1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и
ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие — ПТП; 3/.
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени
/писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения/ -
причинено на 12.12.2022 г. от В. Б. К. – водач на застрахованото при ответника
МПС лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“ с per. № *******, пътно-транспортно
произшествие, при което същият не съобразил скоростта си на движение, като
застигал и блъснал спрелия пред него на червен сигнал лек автомобил „Ситроен“,
при което настъпил удар между предната част на автомобил „Порше“ и задната
част на автомобил „Ситроен“, с което причинил на ищцата, пътувала в последния
автомобил, телесни увреждания.
Възраженията на ответника по отношение на вината и противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „Ситроен“ са неоснователни, като съдът
приема, че от приетата по делото КСМАТЕ безспорно се установява, че вина за
настъпване на процесното ПТП има водачът В. Б. К., установена от приложените
писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на вещи лица.
Безспорно е установено по делото и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество — ответник и собственикът
на лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, с per. № *******, с който виновно е
реализирано пътно-транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
5
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
пострадалата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние
/така заключенията на вещите лица и свидетелските показания/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането — имуществени и неимуществени такива, като
размерът на неимуществените вреди следва да се определи от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС,
съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на
отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на
деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008
г. по т. д. № 387/2008 г. на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г.
на I ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240
от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената
практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото
основание подлежат всички ’’неимуществени вреди”, включващи всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите — няколко травматични увреждания, неопасни за живота,
възрастта на пострадалата към момента на настъпване на увреждането — 48
години, срокът за възстановяване — от 20 до 25 дни, като към момента
продължавали болки, прогнозата за чието отшумяване е песимистична /така
КСМАТЕ/, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние, обществено икономическите условия към 2022 г./ МРЗ от 710 лева/
съдът намира, че сумата от 10 000 лв. представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане.
6
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалата
е търпяла и търпи негативни емоции — болки и страдания в период от повече от
година и половина след произшествието, които били интензивни през първите две
седмици, като и към момента продължава да изпитва болка в шиен отдел на
гръбначния стълб, отиващи към крайниците, схващане на мускулите на гърба и
ограничени движения. Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и
характер на претърпените травми, които включват и болкови симптоми, при липса
на доказателства за по-висока от обичайната интензивност и продължителност,
съдът намира че справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и
страдания е в размер на 10 000 лв. Искът е основателен в този размер, в който
следва да бъде уважен.
В настоящия случай ответникът заявява възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата, свързано с пътуване без поставен предпазен колан.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат, какъвто съдът прие за
неустановен по делото.
От заключението на приетата по делото КСМАТЕ, приложените писмени
доказателства и събраните гласни доказателства, се установява, че причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил
„Порше“, който не съобразил скоростта си на движение и не предприел спиране, в
резултат от което е настъпило процесното ПТП, при което на ищцата са причинени
установените травматични увреждания. Доколкото по делото не са налице данни за
липсата на поставен предпазен колан от страна на ищцата, то съдът не може да
презумира наличието на съпричиняване от нейна страна по смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Следва да се посочи и че установеният механизъм на ПТП съгласно
експертното заключение съответства на това травматичните увреждания да бъдат
получени и при наличието на предпазен колан.
Поради това съдът прие за неоснователно наведеното възражение – с
поведението си пострадалата не е допринесла за настъпване на вредоносния
7
резултат.
По изложените съображения, предявеният иск по чл. 432 от КЗ във вр. с чл.
45 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 10 000 лева.
Ответникът дължи и законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение от момента на
окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за
произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Претенцията е заведена на
15.05.2023 г., като застрахователното дружество се е произнесло по нея на
29.08.2023 г. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава
до окончателното плащане на главниците, представлява материалноправна
последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за
претенцията за лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 1 005 лева — заплатени депозити
за вещи лица, като депозитът за свидетел подлежи на възстановяване, и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева, определено по чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, от които следва да се присъдят
803 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 400 лева ДТ по делото и 333,33 лева — изплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, платими по сметката на СГС,
съразмерно на уважената част от исковите претенции,
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца сумата от 1 016 лева — адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. “*******, да заплати на Х. И. Г., ЕГН **********, , на основание
чл. 432 сумата от КЗ 10 000 лева, представляващ обезщетение за неимуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.12.2022 г. в град
София на бул. „Царица Йоанна“ и бул. „Луи Пастьор“ причинено виновно от В. Б.
К., управлявал МПС, за което била сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с дружеството — ответник, ведно със законна лихва, считано
от 29.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
предявен размер, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА Х. И. Г., ЕГН **********, да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК
*******, седалище и адрес на управление гр. София, бул.“*******, сумата от 803
лева — разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“*******, да заплати по сметка на Софийския градски съд, сумата
от 733,33 лева – ДТ и разноски за възнаграждение на ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, бул.“*******, да плати на Адвокатско
дружество „В.,У.И П.“, БУЛСТАТ: *******, адвокатско възнаграждение в размер на
1 016 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9