Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 107 от 13.07.2011 година по гр.д. № 65/2011 година Районен съд - гр.С. е признал за незаконно дисциплинарното наказание " Предупреждение за уволнение", наложено на Б. Й. К. със заповед № 1073 от 13.12.2010 година на зам. ректора на С. А. "Д.Ц." - гр.С. и е отменил заповедта, и наложеното с нея наказание, като е осъдил А. да заплати на С. районен съд 50 лева ДТ за предявения иск. Недоволен от така постановеното решение е ответникът С. А. "Д.Ц." - гр.С. , която го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си А. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност на атакуваното от нея решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Твърди, че недопустимо Районният съд е дерогирал нормата на чл.139а, ал.4 КТ, определяща вида работно време като ненормиран работен ден, като е черпил доводи от разпоредбата на чл.139 КТ, тъй като с тях се регламентират различни видове " работно време". Посочва, че анализът на чл.139а,ал.4, чл.136 и чл.139 КТ налага извода, че ищецът Б. Й. К. , макар и с ненормирано работно време, на първо място е бил длъжен да изпълнява трудовите си задължения при редовно работно време и освен това, когато е налице необходимост - насрочени лекции, упражнения или други, да ги изпълнява и след изтичане на това работно време. Твърди, че неправилно на практика съдът приравнява работното време на преподавателя с установения в А. норматив на учебна натовареност, при което нормативът не е измерител на договореното работно време, а на обема свършена работа в рамките на установеното работно време. Посочва, че съдът недопустимо е направил опит да замести повелителните норми на закона с правила от вътрешните правилници и КТД.Твърди, че правилният анализ и съпоставка на фактите при решаване на настоящия казус води до един единствен правилен извод, респективно - че правилата, установени с чл.7,ал.3 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл.26,ал.1 КТД допълват и конкретизират нормата на чл.139а КТ, като установяват в кои случаи преподавателят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения и след изтичане на редовното работно време. Твърди, че обжалваното от А. решение е в противоречие с нормата на чл.124 КТ, определяща съдържанието на трудовото правоотношение и с нормата на чл.126,т.т. 1, 3 и 10 КТ, въвеждащи законово задължение за работника или служителя да бъде на работното си място до края на работното време, да го използва изцяло за изпълнение на възложената работа и да спазва вътрешните правила. Посочва, че трудовите правоотношения на преподавател с висше учебно заведение са регламентирани освен от Кодекса на труда и от Закона за висшето образование, при което обжалваният съдебен акт и изразеното в него разбиране за работното време и трудовите задължения на преподавателя са в противоречие с редица правила, установени с този нормативен акт, респективно - с нормата на чл.57 ЗВО.Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против А. от Б. Й. К. иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В депозираното на 18.10.2011 година от адв.И. И., в качеството му на пълномощник на С. А. "Д.Ц." - гр.С. , писмено становище , адв.И. посочва , че в нарушение на процесуалните правила С. районен съд не е разгледал спора по същество, като е приел, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание липсвали мотиви и описание на дисциплинарното нарушение, което е невярно.Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато на Районен съд - гр.С. за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Въззиваемият Б. Й. К. заема становище, че въззивната жалба на С. А. "Д.Ц." - гр.С. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на С. А. "Д.Ц." - гр.С. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Б. Й. К. основава исковата си претенция по делото на чл.357,ал.1, във връзка с чл.188,т.2 КТ, като претендира наложеното му със заповед № 1073 от 13.12.2010 година на зам. ректора на С. А. "Д.Ц." - гр.С. дисциплинарно наказание " предупреждение за уволнение " да бъде отменено. По делото е установено и не се спори, че от 10.05.1995 година страните са в трудово правоотношение, което многократно е изменявано с подписвани между тях допълнителни споразумения, последното от които е от 02.06.2010 година/ л.79 от първоинстанционното дело/. Видно от това споразумение, Б. К. е на работа при СА" Д.Ц." като гл.асистент в звено Катедра "Финанси и кредит", на пълно работно време, 8 часа. Не се спори, че работният ден на Б. К. е ненормиран по смисъла на чл.139а,ал.1 КТ. Безспорно е, че на 19.11.2010 година за времето от 08.00 часа до 12.00 часа Б. К. не е бил на работа, за което със заповед № 1073 от 13.12.2010 година на зам. ректора на С. А. "Д.Ц." - гр.С. му е наложено атакуваното от него дисциплинарно наказание " предупреждение за уволнение ". В тази връзка правилно и законосъобразно е твърдението на СА" Д.Ц." , че ненормираният работен ден не означава липса на работно време, в какъвто смисъл е и чл.139а,ал.4 КТ. Съгласно чл.139,ал.1 КТ обаче разпределението на раб¯тното време, в това число и на работещите на ненормиран работен ден, се установява в Правилника за вътрешния трудов ред, а съгласно чл.4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, " В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден......". В конкретния случай, видно от представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред в СА "Д.Ц." - гр.С. / л .269 - л.279 от първоинстанционното дело/ началото и краят на работното време за работещите на ненормиран работен ден не са определени. Определено е само това на специалистите и работниците / чл.8,ал.1 от Правилника/ , като е предвидено / чл.7,ал.3 от Правилника/ , че "Научно - преподавателският състав работи при ненормиран работен ден, с дневна продължителност на работното време в съотвествие с утвърдената учебна програма." . В смисъла на казаното по-горе са съответно и разпоредбите на чл.25,ал.1 и ал.3, и чл.26,ал.1 от Колективния трудов договор в СА "Д.Ц." - гр.С. / л.223 - л.241/.След като в случая А. не е определила началото и края на работния ден на работещите на ненормиран такъв, е невъзможно да се конкретизира извършеното от Б. Й. дисциплинарно нарушение, при което ако и доколкото същият е извършил такова може да се говори за закъснение за работа, но не и за неявяване на работа, тъй като последното има предвид отсъствие от работа през целия работен ден. Макар неправилната правна квалификация на дисциплинарното нарушение , дадена в заповедта за дисциплинарно наказание , сама по себе си да не обуславя неговата незаконност , невъзможността да се конкретизира извършеното от работника , в случая Б. Й. , нарушение , ако и доколкото е извършено такова , е пречка сама по себе си да се извърши преценка на законността на наложеното наказание, респективно - обуславя неговата незаконност, което налага отмяната на наказанието.До същите крайни изводи е достигнал и Районен съд - гр.С.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на СА "Д.Ц." - гр.С. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от А. решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК СА"Д.Ц." следва да бъде осъдена да заплати на Б. Й. К. направените от него разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 500 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК,Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 107 от 13.07.2011 година на Районен съд - гр.С. по гр.д. № 65/2011 година. ОСЪЖДА С. А. " Д.Ц." , ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. "Ем.Ч." № 2, да заплати на Б. Й. К., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.С., ул."Д. Ц." № 14, направените от него разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 500 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |