МОТИВИ към Присъда №15/27.02.2017 г. по НОХД №522/2016 г.
по описа на Старозагорски окръжен съд
С внесения
за разглеждане от Окръжна прокуратура - Стара Загора обвинителен акт подсъдимият
Ц.Ж.И. е предаден на съд за престъпление по
чл.343 ал.3 предложение І –во, б.“б“ , предложение І-во, вр.
ал.1, б. „в” , предложение І-во, вр.
чл. 342, ал.1 предложение ІІІ-то от НК затова, че на 31.01.2016 г. в
землището на гр.Николаево, общ.Николаево, обл.Стара Загора, на южния край на
моста над р.Тунджа при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Ауди“ модел “А4“ с рег.№ СТ 9455ВР е нарушил правилата за движение
по Закона за движение по пътищата, а
именно:
-
Чл.20 ал.1 от ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства ,които управляват;
-
Чл. 20 ал.2 – Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
при всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,
като с деянието си е причинил по
непредпазливост смъртта на Р.Р.П., с ЕГН **********, като деянието е извършено
в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта 1,60 на хиляда,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 49/01.02.2016 г.
на БНТЛ при ОД на МВР Стара Загора.
Производството по делото е проведено
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Видно
от удостоверение за наследници Р.Р.П. с
ЕГН**********, след смъртта си е оставил следните наследници по закон - А.С.П.
и Р.Р.П., родители, които са конституирани в качеството на частни обвинители по
наказателното производство. В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа
така повдигнатото обвинение. Предлага
съдът да признае подсъдимия Ц.Ж.И. за
виновен по повдигнатото обвинение, като
при определяне на наказанието същото да бъде индивидуализирано при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите характеристични данни, както и младата му възраст.
Наказанието, което предлага да бъде наложено на подсъдимия И., е „лишаване от
свобода” около минималния размер на
предвиденото в чл.343 ал.3 в.”б” предл.1 НК, което наказание да бъде изтърпяно
съгласно чл.58 т.3 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от „открит” тип, при „общ” режим. На основание чл.343г от НК
предлага да бъде наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”,
което да определи в размер по-висок от наказанието „лишаване от свобода”,
съгласно принципите, възприети в чл.49, ал.2 НК.
Повереникът на частните
обвинители, адв. П., взема становище, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен в извършването на деянието, в което е обвинен, като му бъде
наложено справедливо наказание. По отношение на чл.343г НК, моли съда да
определи такова наказание, което да отговаря на общата превенция на закона. Частните обвинители А. и Р. П. изразяват
становище за налагане на подсъдимия И. на наказание, съобразено със закона и
справедливостта. Защитникът на подсъдимия Ц.Ж.И., адв. С.Ч.,
счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Навежда довода, че нарушението на ЗДвП, за което е предаден на
съд подсъдимият, не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. В случай,
че съдът приеме, че подзащитният му е автор на деянието, в което е обвинен, моли
да не се налага ефективно наказание „лишаване от свобода”.
Подсъдимият Ц.Ж.И. дава
обяснения по повдигнатото обвинение, като твърди, че няма спомен за случилото
се ПТП. Изразява съжаление за настъпилия резултат и не взема отношение относно
определяне на наказателната му отговорност.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Ж.И. е правоспособен водач от 2011 г., притежаващ
категории „В”, „М”. Същият живеел в с. Николаево и с пострадалия – Р.Р.П. били
приятели. На 30.01.2016 г. св. Д.Н.Н., св. Д.К.Д., подсъдимият
Ц.И. и пострадалият Р. П. се уговорили да ходят на дискотека в гр.Нова Загора.
Св. Д. и св. Н. ***, което се намира близо до гр. Николаево. Вечерта на
30.01.2016 г. подсъдимият И. отишъл до с. Паничерево сам, като не взел със себе
си пострадалия П.. Подсъдимият И. пристигнал със собствения си лек автомобил м.
„Ауди” модел „А4” с рег. № СТ 9455 ВР до дома на св. Д.Д., където оставил
колата си. След това с автомобила на св. Д. тръгнали да вземат св. Д.Н. и тримата заедно отишли на
заведение в с.Паничерево, където стояли до около 23.00 часа. В заведението подсъдимият
И. и св. Н. пили по 100 гр уиски , а св. Д. не употребил алкохол, тъй като щял
да шофира. Около 23.00 часа тримата, с автомобила на св. Д., тръгнали за гр. Николаево, за да вземат от
там пострадалия П., след което четиримата
се отправили към гр. Нова Загора и около полунощ пристигнали в
дискотеката. Св. Н., подсъдимият И. и пострадалият П. в заведението изпили
около две бутилки уиски от по 0,7
л, а св. Д. не консумирал алкохол, защото шофирал. По
време на престоя си в дискотеката пострадалият П. осъществявал връзка по
фейсбук със св. Е.Р.. Около 04,20 часа четиримата приятели тръгнали от
дискотеката с автомобила на св. Д., управляван от него, като се върнали в с. Паничерево.
По пътя разговаряли за това как са прекарали в дискотеката. Св. Д. и св. Н. ***
се опитали да спрат подсъдимия И. и пострадалия П. ***, като им предложили да останат
да спят при тях. Подсъдимият И. не
пожелал, аргументирайки се, че ще ударят или одраскат колата му. След като не приели предложението, подсъдимият
И. и пострадалият П. тръгнали да се прибират с автомобила на И.. Последният седнал
на шофьорското място, а пострадалият П. на предна дясна седалка и потеглили за
гр. Николаево. Св. Н. и св. Д. се
прибрали по домовете си. Свидетелят К.К. работил в рибарник, южно от гр.Николаево. Около
04,50 часа на 31.01.2016 г., след приключване на смяна, той си тръгнал от работа. Вървейки пеша, вдясно по
пътя с. Едрево – гр. Николаево, свидетелят К. видял фарове на бързо приближаващ се автомобил, който идвал от
селото. Това бил автомобилът марка „Ауди“ модел “А4“ с рег. № СТ 9455ВР, с
който пътували подсъдимият И. и приятелят му П.. Тогава свидетелят К. се
преместил встрани, в банкета покрай пътя. Пътят
бил двулентов, като двете ленти са разделени с непрекъсната линия М1.
Пътното платно било покрито със стар асфалт,
с неравности, като западната лента за движение е с широчина 2,6 м, а източната 2,8 м, от двете страни
пътното платно завършвало с банкети с широчина около два метра. Непосредствено
преди северозападния край на моста имало десен завой в посока север с дължина на хордата 50 метра и височина 2,8 метра. Свидетелят К.,
знаейки че точно преди моста има завой, си помислил “как ще вземат завоя с тази
скорост“. В това време автомобилът навлязъл в зоната на завоя и тъй като се
движил със скорост около 114
км./ч., подсъдимият И.
изгубил контрол върху управлението, вследствие на което автомобилът
ротирал наляво около вертикалната ос на масовия център, започнал да навлиза в
западното крайпътно пространство.
Последвал удар в крайпътни камъни и в неравности по терена. След това автомобилът
извършил свободен полет, тъй като
мястото било с естествена денивелация. При приземяването си / на 21 м северно и 12 м западно от северозападния край на циментовия бордюр на
моста - ориентира/, автомобилът претърпял втори удар със земната повърхност, като
при него засегната повърхност на моторното превозно средство била лява
странична част и ляво окачване. След това автомобилът се обърнал през таван,
през лявата си страница и продължил движението си в посока северозапад,
докато навлязъл в коритото на р. Тунджа.
След като св. К. чул шум от „пристъргване”, отишъл до моста и видял, че
автомобилът е паднал в коритото на р.Тунджа, с включени фарове, като се чувала
и силна музика. Свидетелят К. веднага отишъл до управлението на рибарника, тъй
като знаел, че отсреща има полицейски патрул и им съобщил за случилото се.
Полицейският екип веднага отишъл на
място и установили, че в коритото на р. Тунджа има паднал автомобил марка
„Ауди“ модел “А4“ с рег. № СТ 9455ВР тъмно син на цвят/комби/. Още докато били
до моста полицейските служители чули викове, стонове, идващи от тръстиката на
брега на реката. Свидетелят Г. и колегата му слезли от моста до реката и на
около 25 метра
в посока юг от автомобила, намерили лице
с множество наранявания – подсъдимият И., който говорил несвързано, като веднъж
казвал, че е сам, после, че са двама и
четирима . Полицейските служители веднага се свързали с Бърза помощ и се обадили на ОДЧ при РУ Казанлък. Свидетелят
Г., след като осветил автомобила, не видял вътре да има хора. В посока
югозапад, на около пет метра от задната част на автомобила, полицейските
служители забелязали човешко тяло,
застанало по корем във водата, без признаци на живот. Тъй като водата започнала
да отнася тялото по реката, служителите на пожарната го отместили на около
половин метър към автомобила, в посока север. Дошлият екип на ФСМП, констатирал
смъртта на пострадалия П.. Полицейските служители, по повод твърденията на подсъдимия
И. за други участници започнали щателно издирване по реката на други лица, но
не открили такива, а екипът на ФСМП
откарал подсъдимия И. ***. На
31.01.2016 г. в периода 7,40 ч.- 10,00 ч. на мястото на произшествието бил
извършен оглед от разследващ полицай, с участието на специалист технически
помощник, при който са присъствали и вещите лица инж. И.Ч. и д-р Е.Б. и който е
обективиран в Протокол от 31.01.2016 г. Фиксирани били данните за пътния
участък, оставените по пътя следи, състоянието на МПС, разпръснатите отломки,
тялото на пострадалия. Изготвени са фотоснимки, приложени по делото като
фотоалбум. В протокола е отразено, че ПТП е настъпило на пътя, свързващ
гр.Николаево със с.Едрево, на южния край на мост над р.Тунджа. За ориентир е
приет северозападния край на циментов бордюр на моста. Автомобилът е намерен
във водата на р.Тунджа, ориентиран в посока североизток с предната си част, а задната част била на
източния край на песъчлив остров. Установени са множество деформации по
автомобила, с концентрация в лявата част ,счупени всички стъкла, без задно панорамното и над заден десен калник. Отразено е, че
автомобилът е с летни гуми, скоростния лост е на пета предавка.
Във водата на р. Тунджа, на 57,4 метра северно и 25 метра западно от
ориентира е намерен трупът на мъж, с
лице към водата, глава ориентирана на северозапад и крака на югоизток. В хода на разследването е назначена съдебномедицинска
експертиза на труп, чието заключение №31/2016 г. страните и съдът приеха по
реда на чл.371 т.1 НПК, без изслушване на вещото лице, присъствало при огледа
на местопроизшествието. От същото се установява, че при огледа и аутопсията
върху трупа на Р.Р.П. са установени: разкъсно-контузни рани и охлузвания на
главата и лицето, разкъсно-контузни рани на устата, оток на мозъка, кръвонасядане
на меките мозъчни обвивки, счупване на ребра ІІ-VІІІ вляво с кръвонасядане в
междуребрената мускулатура, контузия и разкъсване на белия дроб, свободен
въздух и кръв в гръдната кухина, разкъсване в черния дроб, кръвонасядане на
мастните капсули в гръдната кухина, кръвоизлив 1,5 литра в корема;
кръвонасядане по крайниците; анемия на вътрешните органи, счупване на лицевия
череп. Причината за смъртта на П. е дихателната недостатъчност, вследствие на
гръдната травма, като отношение към този резултат има и кръвозагубата. Така
описаните в заключението травматични увреждания са причинени от действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са получени в резултат на удари в детайли от купето на лек автомобил,
изпадане от автомобила, притискане от същия.
От
съдебномедицинска експертиза за установяване на травматичните увреждания на подсъдимия
И. се установява, че същият е получил контузия на главата и тялото; охлузване
на шията вляво; счупване на VІІІ-мо ребро вдясно, счупване на тялото на VІІІ-ми
гръден прешлен и на бодлестите и напречни израстъци на VІ-ти, VІІ-ми, VІІІ-ми
гръдни прешлени. Малък кръвоизлив в лявата гръдна кухина, разкъсноконтузна рана
на лява ушна мида. В хода на ДП е назначена АТЕ, чието
заключение е прието на основание чл.371, т.1 НПК, без изслушване на вещото лице
– инж. И.Ч.. Видно от същото по пътя с. Едрево – гр. Николаево в посока гр. Николаево,
в зоната на десен завой по посоката си на движение с радиус 113 метра и на около 60 метра южно от мерната
линия /МЛ/, водачът е загубил контрол върху управлението, вследствие на което
се е получила авторотация наляво около вертикалната ос на масовия център и на
около 21 метра
южно от МЛ автомобилът започнал да
навлиза в западното крайпътно пространство. В зоната на МЛ настъпил първият
удар, реализиран с предното окачване на автомобила в крайпътни камъни и
неравностите по терена, след което моторното превозно средство извършило
свободен полет, вследствие на денивелацията от 5,1 метра на западното
крайпътно пространство спрямо нивото на платното за движение. На 21 метра северно и 12 метра западно от
ориентира /приет в протокола за оглед на местопроизшествие/ настъпил вторият
удар при приземяване на автомобила, който бил между предна лява странична част
и ляво окачване на автомобила и земната повърхност. След така описания
механизъм автомобилът се обърнал през таван, през лявата си страница и
продължил движението си в посока северозапад. След навлизането в коритото на р.Тунджа
се установил на мястото, в което бил фиксиран в протокола за оглед на
местопроизшествие. Водачът и пътникът не са използвали предпазни колани, вследствие
на което тялото на подсъдимия И. пропаднало от автомобила в зоната на
приземяване на около 21 м
северно от МЛ, а тялото на П. в зоната на установяване на автомобила на 55-60 м северно от МЛ. Скоростта
на движение на МПС непосредствено преди и към момента на настъпване на първия
удар е била 114 км/ч,
а към момента на втория удар 76
км/ч. Процесното МПС би запазило предварително
зададената траектория на движение от
водача в кривата на завоя ако същият се е
движил под граничната стойност на критичната скорост за поява на напречна
неустойчивост, възлизаща на 76
км/ч.
Основната
техническа причина за настъпване на произшествието е движението на процесния лек
автомобил при конкретните пътни условия със скорост 114 км/ч, надвишаваща
максимално разрешената 90
км/ч и граничната стойност на критичната скорост 76 км/ч, при която
автомобилът не би могъл да запази предварително зададената траектория на
движение от водача.
Експертизата
дава заключение, че тъй като водачът е имал техническата възможност да следи
пътната обстановка и да подбира скоростта си на движение според общата видимост
пред фронта на автомобила, е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
В
хода на ДП е възникнала необходимост от прецизиране авторството на деянието,
т.е. определяне кой от двамата участници в ПТП е управлявал лекия автомобил, с
оглед на което е назначена и комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза. В изпълнение на поставените им задачи вещите лица – автотехническият
експерт и съдебният лекар, които са изготвили първоначалната автотехническа
експертиза и съдебномедицинските експертизи, дават заключение, че и двамата пострадали имат
левостранно разположени травматични увреждани, което не позволява никой от тях
да бъде изключен като водач на автомобила. Вероятността някои от уврежданията
да са причинени след изпадането от автомобила от самия автомобил опорочава
изводите. Експертите сочат, че уврежданията при пострадалия П. са повече и
по-тежки, което е характерно за пътник на предна дясна седалка. Другият извод, който
експертите правят е, че тъй като при първоначалния контакт на предна лява част
на л.а. с терена, ударът е бил с посока отляво надясно и отдолу нагоре, това е
създало условие водачът да изпадне от автомобила по-рано в сравнение с пътника,
стоящ на предна дясна седалка. При така описания удар не е възможно пътникът от
предна дясна седалка да изпадне от автомобила преди водача. Описания механизъм
е най-вероятен, тъй като предна лява врата е блокирала при второто попадане
върху терена, а не при първото. Тялото на водача е изпаднало през предна лява
врата, а не през предното стъкло, тъй като няма сила, която да го изтласка от
купето напред.
По досъдебното производство са назначени
химически експертизи за установяване наличието на алкохол в кръвта на участниците
в произшествието. От Протокол за химическа експертиза № 49/01.02.2016 г. е
видно, че в пробите, иззети от Ц.Ж.И.,
има наличие на алкохол в кръвта 1,60 на
хиляда. От протокол за химическа експертиза
№ 67/09.02.2016 г . се установява,
че в пробите, иззети от пострадалия Р.Р.П.,
има наличие на алкохол в кръвта 2,00 на
хиляда. Изложената фактическа обстановка съдът
счита за установена въз основа на показанията на свидетелите К.К., Д.Д., Д.Н., Е.Г.,
Е.Р./протокол за разпит по ДП/, частично чрез обясненията на подсъдимия И., съдебномедицинска
експертиза на труп №31/2016 г., съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№62/2016 г., автотехническа експертиза, комплексна експертиза, химически
експертизи, писмените доказателства - Протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум, свидетелство за съдимост, и другите документи по описа на досъдебното производство,
съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез
посочената съвкупност от доказателствени материали фактите, предшестващи,
съпътстващи и последващи произшествието са безсъмнено конкретизирани и дават
възможност да се направят категорични изводи за предмета на доказване.
При
анализа на доказателствата съдът установи някои съпътстващи противоречия, които
счита за уместно да коментира по следния начин:
Следва
да бъде отбелязано, че в конкретния случай механизмът на ПТП и причините за
настъпването му се установяват изцяло от назначените в хода на ДП
автотехническа и комплексна/автотехническа и съдебномедицинска/ експертизи.
Заключенията на тези две експертизи са безпротиворечиви помежду си и взаимно
допълващи се по отношение на посочените обстоятелства. Комплексната експертиза,
въз основа на обективните данни по делото – нараняванията по телата на
починалото лице П. и на подсъдимия И., мястото, на което са намерени телата на
двамата пострадали, както и другите данните, фиксирани в огледния протокол, и
имащи отношение към определяне механизма на ПТП, дава заключение относно
авторството на деянието. В изпълнение на поставените им задачи вещите лица –
автотехническият експерт и съдебният лекар, които са изготвили автотехническата
експертиза и съдебномедицинските експертизи по делото, дават заключение, че и
двамата пострадали имат левостранно разположени травматични увреждани, което не
позволява никой от тях да бъде изключен като водач на автомобила. Вероятността
някои от уврежданията да са причинени след изпадането от автомобила от самия
автомобил опорочава изводите. Същевременно обаче експертите сочат, че
уврежданията при пострадалия П. са повече и по-тежки, което е характерно за
пътник на предна дясна седалка. Другият извод, който експертите правят е, че
тъй като при първоначалния контакт на предна лява част на л.а. с терена, ударът
е бил с посока отляво надясно и отдолу нагоре, това е създало условие водачът
да изпадне от автомобила по-рано в сравнение с пътника, стоящ на предна дясна
седалка. При така описания удар не е възможно пътникът от предна дясна седалка
да изпадне от автомобила преди водача. Описаният механизъм приемат за
най-вероятен, тъй като предна лява врата е блокирала при второто попадане върху
терена, а не при първото. Тялото на водача е изпаднало през предна лява врата,
а не през предното стъкло, тъй като няма сила, която да го изтласка от купето
напред.
Така
изготвеното заключение на комплексната експертиза с направените в него изводи
кореспондира с обективните следи от ПТП, интерпретирани в автотехническата
експертиза, касаещи местоположението на телата при извършения оглед на
местопроизшествието. В автотехническата
експертиза е посочено, че, тъй като водачът и пътникът не са използвали
предпазни колани, тялото на подсъдимия И. пропаднало от автомобила в зоната на
приземяване на около 21 м
северно от МЛ, а тялото на П. в зоната на установяване на автомобила на 55-60 м северно от МЛ, т.е.
тялото на водача е изпаднало преди тялото на пострадалия.
Относно
местоположението на тялото на пострадалия П. свидетелят Г. посочи, че същото е
било отместено от служителите на пожарната на около половин метър в посока
север, към автомобила, за да не го отнесе течението на реката, като уточни, че
на снимката е показано местоположението на тялото му, след преместването. От
така цитираните показания на свидетеля Г., които съдът няма основание да не
кредитира с доверие, се установява, че отразеното в огледния протокол и във фотоалбума
местонахождение на тялото на пострадалия П. не се различава съществено от
мястото, на което е било тялото преди преместването.
В
заключение, съдът счита, че изводите, направени в заключенията на АТЕ и комплексната
експертиза, следва да бъдат възприети като правилни, тъй като се базират на
обективни данни по делото от една страна и от друга се допълват взаимно.
Изводите, направени в комплексната експертиза относно авторството на деянието
се подкрепят и от показанията на свидетелите Д.Д. и Д. Н..
По отношение
на обстоятелството кой е управлявал процесния лек автомобил при тръгването от
с. Паничерево за гр. Николаево свидетелстват Д.Д. и Д.Н.. И двамата описаха
подробно пред съдебния състав начина, по който подсъдимият и пострадалият П. са
тръгнали от с. Паничерево, разправията, която е възникнала при опита да ги спрат. Свидетелят Д. и Н.
бяха категорични, че при тръгването от с. Паничерево зад волана е седнал Ц., а
Р. е седнал на предната дясна седалка, до него.
Другото
обстоятелство, което се установи от показанията на свидетелите Д. и Н. е, че
подсъдимият И. не е пожелал да остане да преспи у тях и да се прибере на
сутринта, защото се е страхувал, че някой може да удари или одраска колата му,
както и това че пострадалият П. не е притежавал свидетелство за правоуправление
и не е проявявал желание да шофира.
Показанията
на двамата свидетели Д. и Н. съдът кредитира с доверие и намира, че същите
обективно пресъздават посочените по-горе обстоятелства. Този извод на съда се
основава на факта, че между показанията на двамата свидетели съдът не
констатира никакви противоречия. От
друга страна, при оценка показанията на свидетелите Д. и Н. съдът отчете обстоятелството,
че същите са изключително подробни, пълни и последователни.
Обясненията на подсъдимия И. съдът
подложи на внимателна преценка, с оглед
на това че същите са от една страна доказателствено средство, но от друга средство за осъществяване правото
на защита. Твърдението му, че е предлагал ключовете на собствения си автомобил
на св. Д.Д., за да отиде да вземе св. Ф.П., братовчед на последния, съдът
приема за негова защитна теза, чрез която се стреми да установи, че е
предоставял за управление колата си и на други лица , респ. че не е изключено
през процесната нощ автомобилът му да е управляван от пострадалия П.. Това
твърдение остана изолирано и не се подкрепи от нито едно от останалите
доказателства по делото. Въз основа на непосредствено придобитите впечатления
на съда при проведената очна ставка между подс. И. и св. Д. за отстраняване на
съществените противоречия относно посоченото обстоятелство, както и поради
наличието на пълно съответствие между показанията на св. Д. и св. Н., съдът
прие за установено, че подс. И. е отишъл с лекия си автомобил до дома на св. Д.,
където оставил колата си, след което с
лекия автомобил на последния отишли да
вземат св. Н. и оттам всички заедно отишли до заведението в с. Паничерево.
Относно посоченото по-горе обстоятелство разпитаният свидетел Ф.П. не дава
показания, а същият заяви единствено, че е бил взет от подс. И. с лекия му
автомобил м. „Ауди А4”.
Съдът
намери, че изводът му относно достоверността на показанията на свидетелите Д. и
Н. не може да бъде оборен чрез твърденията, съдържащи се в показанията на св. Ф.П.,
според които той е бил в заведението в с. Паничерево заедно с тях и подсъдимия И..
При оценка показанията на св. Филипов съдът взе предвид, че същите са
депозирани едва в хода на съдебното производство, както и че не се подкрепят
нито от обективните данни по делото, нито от нормалната житейска логика –
повече от естествено е да отидат до
заведението, където възнамеряват да консумират алкохол с колата на този, който
според предварителните уговорки няма да пие и ще шофира. Изложеното даде
основание на съда да приеме в тази им част показанията на св. П. за
недостоверни и имащи за цел да облекчат правното положение на подсъдимия И..
Обстоятелството,
че свидетелите Д. и Н. не могат с
точност да посочат времето на
придобиване на лекия автомобил от подс. И.,
не може да дисквалифицира показанията на тези двама свидетели, тъй като
не може да се очаква от тях да назоват с абсолютна точност датата и месеца на
придобиване на едно МПС, от техен
познат, така както е по договора за покупко-продажба, още повече, че е
напълно възможно лекият автомобил да е управляван от подсъдимия И. по силата на
пълномощно, преди датата на прехвърляне на собствеността с така представения по
делото Договор за покупко-продажба на МПС от 25.10.2015 г.
В
заключение, съдът намира за необходимо да посочи, че съвкупният анализ на АТЕ,
комплексната експертиза и обсъдените
по-горе гласни доказателствени средства, налага извода, че процесното МПС е
управлявано именно от подсъдимия И., при приетите за установени обстоятелства.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Изложените по-горе и приети за установени
факти обуславят от правна страна извода, че подсъдимият Ц.Ж.И. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. чл.343 ал.3 предложение
І-во, б.“б“, предложение І-во, вр. ал.1,
б. „в” предложение І-во, вр. чл. 342, ал.1
от НК, като на 31.01.2016 г. в землището на гр. Николаево, общ. Николаево,
обл. Стара Загора, на южния край на моста над р. Тунджа при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“ модел “А4“ с рег. № СТ
9455 ВР е нарушил правилата за движение по
Закона за движение по пътищата, а именно:
- чл.20 ал.1 от ЗДвП – Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които
управляват;
- чл.20 ал.2 – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението, като е управлявал МПС със скорост от 114 км/ч, която се явява
неразрешена и несъобразена и с деянието си е причинил по непредпазливост
смъртта на Р.Р.П., с ЕГН **********, деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в
кръвта от 1,60 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза № 49/01.02.2016г. на БНТЛ при ОД на МВР Стара Загора.
Основно
значение за преценката на съставомерността на извършеното от подсъдимия И. има
попълването на бланкетната норма на състава с конкретните нарушения на
правилата за движение по пътищата.
В
съответствие с приетото от фактическа страна и с трайната съдебна практика по
приложението на нормите на ЗДвП и чл.343 НК, съдът намери, че подсъдимият е
допуснал нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е съобразил решенията, които е
взел като водач на МПС с всички фактори от значение за пътната обстановка и със
задължението си при възникнала опасност да намали и спре. Установената към
момента на ПТП скорост от 114
км/ч. е била не само над разрешената за съответния пътен
участък /90 км/ч/, но и несъобразена. Категорично е, че тази скорост е била
несъобразена с факта, че движението е в тъмната част на деня, по влажен асфалт,
при мъгла, в зоната на завой с радиус 113 м, преди мост, преминаващ над река Тунджа.
Подсъдимият избрал такава скорост, която
обобщено не е била съобразена с конкретните пътни условия – релеф,
състояние на пътя и конкретни условия за видимост и която не му е позволила да
предотврати произшествието. В случая водачът на автомобила – подс. И. би
запазил предварително зададената траектория на движение в кривата на завоя, ако
се е движил със скорост под 76
км/ч. Казаното означава, че дори водачът да се движил с
разрешената за съответния пътен участък скорост от 90 км/ч също не би
предотвратил ПТП, тъй като тази скорост, както и всяка над 76 км/ч се явява
несъобразена с конкретната ситуация на пътния участък, на който е възникнало
ПТП.
Само
по себе си управлението в тъмната част на денонощието налага водачът да се
съобрази с възможностите на автомобила, спецификата на осветеното от него
напред пространство, като запази възможността си да спре безопасно в тази зона.
В Р №16/15.01.1986 г. по н.д. №587/85 г. III н.о. е казано, че при управление на МПС нощем, по
неосветен участък от пътя, максимално допустимата скорост се намалява до
предели, които дават възможност на водача да спре в рамките на видимостта пред
него. Именно в този смисъл са и констатациите по настоящото дело – при движение
дори с разрешената скорост за пътния участък /90 км/ч/, водачът на процесното МПС не би могъл да
запази в завоя, в който е навлязъл, предварително зададената траектория. Тъй
като е установено, че настъпилите съставомерни вредни последици не биха
настъпили при движение със съобразена скорост, каквато е всяка скорост под 76 км/ч, отговорността е за
нарушаване именно на изискването, въведено с нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП.
С
оглед установените по делото фактически положения съдът прие, че подсъдимият е
нарушил и чл.20, ал.1 от ЗДвП, който задължава водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Съдът приема, че
причината за настъпването на ПТП е, че подсъдимият е управлявал л.а. с 114 км/ч, която скорост е
несъобразена с конкретните условия на пътя. Подсъдимият И. е загубил контрол
над ППС при навлизането в зоната на десния завой по посока на движението му, с
радиус 113 м,
вследствие на което се получава завъртане наляво около вертикалната ос на
автомобила и навлизане в крайпътното пространство. Ако водачът е управлявал със
скорост, съобразена с всички услови на пътя /видимост, наличие на завой, мокра
настилка/, каквато съгласно заключението на АТЕ е всяка под 76 км/ч, не би настъпил
вредоносния резултат, а автомобилът би запазил предварително зададената
траектория на движение от водача. Като не е съобразил тези обстоятелства,
подсъдимият И. е допуснал нарушение и на правилото за движение по чл.20, ал.1 ЗДвП, като е загубил контрола
върху управлявани от него автомобил.
Следва да се отбележи, че от обективна
страна е налице пряка причинноследствена връзка между допуснатите нарушения на
правилата за движение от страна на подсъдимия И. и настъпилия вредоносен
резултат. Налице е обективна връзка между извършените от подсъдимия нарушения
на правилата за движение и настъпилия съставомерен резултат. Тази връзка е от
такова естество, че същите нарушения се явяват необходима предпоставка, без
която съставомерният резултат би бил невъзможен.
В настоящия случай деянието е
осъществено от подсъдимия И. в пияно състояние. Това е така, тъй като от
химическата експертиза се установява, че в кръвта му по време на управлението
на МПС се намира концентрация на алкохол, по–голяма от 0,5 промила - 1,60 промила.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия И. при небрежност, т.е.
същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици /смъртта на
Р.Р.П./, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, след като е допуснал нарушение на посочените правила за
движение по пътищата. В обвинителния акт на окръжна прокуратура Стара Загора се
сочи като форма на вина, при която е извършено деянието – самонадеяност.
Изводът относно формата на вина, при
която е извършено едно престъпление, се прави въз основа на задълбочен анализ
на събрания доказателствен обем. При форма на вина съзнавана непредпазливост у
дееца следва да има категорична увереност, че няма да настъпи престъпния
резултат и мерките, които се вземат за предотвратяването му, са ефикасни, макар
и оказали се недостатъчни. В конкретния случай и в контекста на приетата за
установена по делото фактология, подсъдимият е нарушил посочените по-горе
правила, гарантиращи безопасността на движението и осъзнал такава пътна
ситуация, при която настъпването на ПТП е било неизбежно, като липсват каквито
и да било доказателства, от които да се направи извод дали при тази ситуация подсъдимият
е могъл да има увереност, че разполага с реални възможности за избягване на
престъпния резултат. С оглед изложените съображения съдът не споделя виждането
на представителя на обвинението относно формата на вина, при която е извършено
престъпното деяние.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпно деяние от подсъдимия Ц.Ж.И., съставомерно по чл.343 ал.3 предложение І-во,
б.“б“, предложение І-во, вр. ал.1,
б. „в” предложение І-во, вр. чл. 342, ал.1
от НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от три
до петнадесет години, като съгласно чл. 343г от НК в този случай съдът
постановява лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и може да постанови
лишаване от право по т. 6 на същата разпоредба.
Съдът намери, че наказателната отговорност
на подсъдимия И. следва да бъде определена при хипотезата на чл.54 НК. В тази
връзка съдът счита за уместно да отбележи, че определянето на наказанието
спрямо конкретния подсъдим за конкретно извършеното престъпление не съставлява механична преценка на отчетените
обстоятелства, а е логически процес на цялостна оценка на всички обстоятелства,
влияещи върху отговорността.
При съблюдаване на принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
следва да бъде определено наказанието на подс. И. за извършеното престъпление,
в рамките под средния размер, предвиден за това престъпление – „лишаване от
свобода” в размер на пет години, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младата
възраст на подсъдимия И., добрите характеристични данни, изразеното от него съжаление
за настъпилия резултат. Отегчаващи вината обстоятелства са наличието на едно от
най-разпространените и водещи при ПТП нарушения на правилата за движение –
несъобразяване с конкретните условия на пътя при избиране на скоростта на
движение и управлението със скорост, значително
надвишаваща разрешената и съобразената такава за конкретния пътен участък. Друго
отегчаващо вината обстоятелство е стойността на концентрацията на алкохол в
кръвта, многократно надвишаваща минималната пределна граница.
При определяне наказателната отговорност
винаги следва да се вземе предвид и степента на обществена опасност на дееца,
която в случая е невисока, предвид липсата на други осъждания, трудовата му
ангажираност и добрите характеристични данни. Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и
високата степента на обществена опасност на конкретното престъпление, с оглед
тежестта на настъпилия вредоносен резултат, съдът прие, че на подсъдимия И. следва
да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под
средния размер на предвиденото в закона, а именно „лишаване от свобода” за срок
от пет години, което следва да изтърпи в
затворническо общежитие от “открит“ тип, при първоначален “общ” режим, с което
ще се постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция. Съобразявайки се с броя, вида и конкретното
съдържание на извършените нарушения на правилата за движение, съдът постанови
лишаване на подсъдимия Ц.Ж.И. на основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК - от право да управлява
моторно превозно средство за срок от шест години и шест месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.53 от НК съдът постанови, след влизане на присъдата в сила да бъде върнат на подсъдимия Ц.Ж.И. лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А4„ с рег.
№ СТ 9455ВР, както и да бъдат унищожени като малоценни предмети участък от предно панорамно стъкло, облицовка
от предна дясна колона и пропуск на
името на Ц.Ж.И. за „Арсенал“, след влизане на присъдата в сила. С постановената присъда съдът осъди
подсъдимия Ц.Ж.И. да заплати в полза на Държавата по бюджетната
сметка на ОД на МВР - Стара Загора направените по досъдебното производство
разноски в размер на 1145.61 лева, както
и в полза на Държавата по бюджетната сметка на Съдебната власт направените
разноски по делото в размер на 156.00 лева.
Съдът прие, че с така
наложените на подсъдимия наказания ще бъдат постигнати най-оптимално целите на
чл.36 от НК.
Причини и условия, способствали за
извършване на престъплението – неспазването от подсъдимия на нормативноуредени
в ЗДвП на Република България правила и норми за поведение на участниците в
движението по пътищата.
Мотивиран от
горните съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: