Решение по дело №555/2018 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 312
Дата: 12 ноември 2018 г. (в сила от 5 декември 2018 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20183130100555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Провадия, 12.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА

 

при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 555 по описа за 2018 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образуването по искова молба от Б.Д.Ж., с ЕГН ********** и Д.Б.Ж. род. на ***г., с ЕГН **********, действащ със съгласието на баща си Б.Ж. и двамата: с адрес: ************, обл. Варна срещу Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***.

 В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала, като по време на съжителството им се родило дете Д.Б.Ж., роден на ***г.. Излага се, че с ответницата са се разделили през 2012г., която напуснала семейното жилище и оставила детето на грижите на ищеца. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето ги поема изцяло ищеца с помощта на своите родители, той се грижил и за издръжката на сина си. Ответницата не плащала издръжка на сина си, не се интересувала от него. Детето било ученик.

Ищецът твърди, че осигурява адекватни грижи за сина си, жилището, в което живеели имало подходящите условия. Детето било привързано към баща си, бил свикнал с роднините и приятелите си. На ищецът му било трудно сам да осигурява издръжката на сина си.

Иска се  предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Б.Ж. род. на ***г,, с ЕГН ********** на ищеца, определяне на местоживеенето му при него на адрес: ************, обл. Варна. Определяне режим на личен контакт между детето и майка му: всяка първа и трета седмица на месеца от 10.00 часа до 18.00часа в събота , както и 20 дни за лятната ваканция, за времето когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Осъждане на  майката Г.И.Г., с ЕГН **********, да изплаща в полза детето Д.Б.Ж. род. на ***г,, с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Б.Д.Ж., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лева, вносими до пето число на месеца за който се дължат, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпването на обстоятелства водещи до изменението или прекратяването й. Иска се осъждане на  Г.И.Г., с ЕГН **********, да заплати в полза на Д.Б.Ж. род. на ***г, с ЕГН **********, със съгласието на неговия законен представител Б.Д.Ж., с ЕГН **********, месечна издръжка платима за минало време - за периода от 10.05.2017г. датата до 09.05.2018г, / датата на депозиране на исковата молба/ изчислена на базата месечна издръжка в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/ или в общ размер на 1800лв./ хиляда и осемстотин лева/дължимата издръжка за посочения период. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомената насрещна страна не е постъпил писмен отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От Удостоверение за раждане на Д.Б.Ж., изд. въз основа на акт за раждане № 0056/02.03.2004 г., изд.от Община Провадия, Уверение № АСД-01/3833/24.04.2018 г. изд. от СУ“Св.Климент Охридски“ гр. *******; Медицинско направление на Б.Д.Ж. се установява, че детето Д.Б.Ж. е роден на ***г. от родители Д.Б.Ж. и Г.И.Г.. През учебната 2017/2018г. детето Д.Ж. е бил записан в 7-ми клас в СУ „Св.Климент Охридски“ гр.*******. Детето не боледува често.

От писмо с вх. № 4865/24.08.2018 г. от ТД на НАП гр. Велико Търново, ведно със справка за актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН: ********** за период от 01.05.2017 г. до 15.08.2017 г. на Г.И.Г., Справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г. на Г.И.Г., ЕГН: **********; писмо с вх. № 4866/24.08.2018 г. от ТД на НАП Варна, ведно със справка за актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН: ********** за период от 01.05.2017 г. до 15.08.2017 г. на Б.Д.Ж.; Справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.05.2017 г. до 31.07.2018 г. на Б.Д.Ж., ЕГН: ********** се установява, че ищеца Б.Ж. и ответницата не работят по трудови договори, не са осигурявани, ответницата е с прекъснати здравно-осигурителни права.

От изготвения социален доклад се установява, че детето Д.Ж. се отглежда от баща му с подкрепата на родителите му, майката не е търсила детето и не е заплащала издръжка повече от 5 години. Детето посещава СУ“Св.Климент Охридски“ гр. *******. Бащата полага адекватни грижи за сина си. Б.Ж. е освидетелстван с ЕР от ТЕЛК с диагноза лека степен на пигмента дегенерация на ретината. Жилището, в което живее детето е собственост на родителите на Б.Ж., хигиенно-битовите условия са добри. Б. Ж. има втора съпруга, с която детето Д.Ж. са в добри отношения. Детето е подкрепяно и се чувства добре в семейството си.

От показанията на св.Д. и св.Д., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че бащата на детето се грижи за него подкрепян от своите родители. Детето е осми клас, посещава училището в гр.*******. Майката не се е интересувала от сина си от 6-7 години, не го е търсила, не му е изпращала подаръци или издръжка. Бащата е с ТЕЛК, понякога отива да свири, срещу заплащане. Детето има нужда от закупуване на дрехи, обувки, учебници.

От правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 СК - за определяне родител, който да упражнява родителските права спрямо детето Б.Ж., определяне на местоживеенето на детето при баща им в гр.*******, чл. 143 от СК – за осъждане на ответницата да заплаща на детето си, чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 150 лева за детето считано от датата на предявяване на исковата молба, иск по чл.149 СК за осъждане на ответницата да заплати на детето си издръжка за минал период от една година преди завеждане на исковата молба в размер на 1800 лева – по 150 лева месечно.

В тежест на ищеца е да докаже, че има общо дете с ответницата, че не живеят съвместно, че нямат съгласие с ответната страна за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, къде и с кого живее детето, наличието на жилище, в което да живее детето, родителският си капацитет, нуждите на детето от финансов аспект и възможността на ответника да дава претендираната издръжка. 

В тежест ответникът е да докаже положителните фактите, на които би се позовала, правоизключващите и правопогасяващите възражения.

 От събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са родители на детето Д.Ж., че същото е на 14 години към момента на приключване на устните състезания. Родителите на детето са разделени от около 6-7 години, като Д.Ж. е останал да живее при баща си в гр.*******. Грижите за Д. се полагат от баща му, който е подпомаган от родителите си. Ответницата не е проявявала интерес към детето си от раздялата между страните, не го е търсила и не е искала осъществяване на контакт с него. Детето е емоционално привързано към баща си и неговите родители, чувства се обгрижвано и подкрепяно от тях, същевременно е изградило емоционална връзка и с втората съпруга на баща си. Бащата разполага с жилище, в което да живее детето, условията в него са подходящи за отглеждане на детето Д.. Всичко това обуславя заключението, че бащата е родителя с по-висок родителски капацитет, предвид това и пола на детето, обстоятелството, че то е изградило емоционалната си и социалната си среда в гр.******* съдът намира, че родителските права спрямо детето следва да се предоставят за упражняване на бащата, като се определи местоживеенето на детето при него в гр.*******. На майката трябва да се определи режим на личен контакт със сина й, за да може в случай, че има желание да възстанови и поддържа връзката си с него. Съдът намира за подходящ следния режим на личен контакт: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година,  един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск.

Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От събраните по делото доказателства се установи, че след като родителите са се разделили майката по никакъв начин не е участвала във финансовата грижа за него – не е изпращала пари или подаръци. Детето е било изцяло издържано от баща си.

С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна за страната. С Постановление № 316  от 20.12.2017г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната е определена минималната работна заплата за страната в размер на 510 лева от 01.01.2018г.. Според това минималния размер на издръжка от 01.01.2018г. е в размер на 127,50 лева. 

За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на детето, което е на 14 години, ходи на училище, което обуславя нуждата от разходи за учебни пособия, дневни пари, облекло, обувки, храна. Предвид гореизложеното съдът намира, че детето има нужда от месечна издръжка в общ размер на 280 лева, от които майката следва да заплаща 150 лева, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 10.05.2018г.. При определяне този размер на издръжка, близък до минимума, съдът взе предвид, че и двамата родители са безработни, обстоятелство, което не ги освобождава от отговорност от заплащане на издръжка на непълнолетните си деца. Бащата е с намалена работоспособност, което е причината за разпределяне на дължимата издръжка по горепосочения начин.

От доказателствата по делото се установи, че майката не е заплащала издръжка на детето си от около 6-7 години т.е. през периода една година преди подаване на исковата молба, а грижите за детето са били изцяло поети от бащата, поради това майката следва да бъде осъдена да заплати на детето си издръжка за минал период от една година преди завеждане на исковата молба на основание чл.149 СК. Съдът намира, че общия размер на издръжката следа да е 1800 лева лева за период от 09.05.2017г. – 09.05.2018г. по 150 лева месечно.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски и такива му се дължат предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата по делото разноските сторени от ищеца са 25 лева – държавна такса, които ответницата следва да му заплати.

На основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по исковете за издръжка в общ размер на 288 лева. 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Б.Ж. с ЕГН **********, на бащата Б.Д.Ж., с ЕГН **********, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.    

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.Б.Ж. с ЕГН **********, при бащата Б.Д.Ж., с ЕГН ********** на адрес ***, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.    

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г.И.Г., с ЕГН ********** с детето Д.Б.Ж. с ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка нечетна година, през Великденските празници на всяка четна година,  един месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.  

  ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплаща в полза на детето си Д.Б.Ж. с ЕГН ********** със съгласието на неговия баща и законен представител Б.Д.Ж., с ЕГН **********,*** издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от 10.05.2018г., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК. 

ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати в полза на детето си Д.Б.Ж. с ЕГН ********** със съгласието на неговия баща и законен представител Б.Д.Ж., с ЕГН **********,***, издръжка за минал период от една година 09.05.2017г. – 09.05.2018г. в общ размер на 1800 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при просрочено плащане, на основание чл.149 СК. 

ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Б.Д.Ж., с ЕГН **********,*** сторените от него разноски по делото в размер на 25 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд държавна такса по исковете за издръжка в размер на общо 288  лева, на осн. чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.  

Постановява предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………