№ 254
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506748 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „БЦС т.“ ЕООД, чрез адв. Р. Г., срещу
решение № 20219270 от 06.12.2021 г. по гр.д. № 4730/2021 г. на СРС, 60 състав, с което са
уважени предявените от А. Г. В. против „БЦС т.“ ЕООД искове с правни основания чл. 344,
ал. 1 т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността
„шофьор“, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, със
заповед № 153/26.11.2020 г. на управителя на дружеството, считано от 27.11.2020 г., чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за присъждане на обезщетение за оставане без работа поР.
незаконно уволнение за периода от 27.11.2020 г. до 27.05.2021 г., в размер на 11512,08 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й
плащане, както и в частта за разноските.
Твърди се неправилност на решението, поР. необоснованост на извода на
първоинстанционния съд, че при извършване на подбора не са оценени обективно
качествата на участниците в същия, че критериите за оценка били с неясно съдържание и не
е изяснен начинът на оценяване на четиримата служители. Твърди се и противоречие с чл.
329 КТ, както и с практиката на ВКС по прилагането му. Иска се отмяна на решението,
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции.
С подаден в срок отговор на въззивната жалба от ищеца А. Г. В., чрез адв. К. Г., се
1
поддържа неоснователност на същата, правилност на обжалваното решение и се иска
потвърждаването му. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми.
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС
и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
Към уволнението е била налице материалноправната предпоставка за прекратяване на
трудовото правоотношение, визирана в чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. От
събраните по делото доказателства се установява, че в случая е имало реално съкращаване
на една от съществуващите 4 щатни бройки от длъжностите „шофьор на лек автомобил“ в
отдел „Транспорт и снабдяване“ от щатното разписание на „БЦС т.“ ЕООД, считано от
26.11.2011 г. Това е видно от длъжностно щатно разписание, в сила от 23.09.2020 г.,
утвърдено от управителя на дружеството, както и от решението на едноличния собственик
на капитала на „БЦС т.“ ЕООД от 22.11.2020 г.
Съкращаването на щатната бройка е извършено от лице, което има право да извършва
такива промени, съгласно чл. 11.1, т. 13 и т. 14 от Учредителен акт на „БЦС т.“ ЕООД и чл.
147, вр. чл. 65, ал. 3 ТЗ – с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството
от 22.11.2020 г.
Предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и заповедта за
уволнение са подписани от управителя на дружеството К.Д. и връчени на ищеца на
27.11.2020 г. Срокът на предизвестието не е бил спазен и със заповедта за уволнение е
разпоредено изплащане на обезщетение по чл. 220 КТ.
Упражнявайки правото си на уволнение, работодателят е упражнил и правото си на
подбор по чл. 329 КТ, което в случая е било и задължително, предвид обстоятелството, че е
съкратена една от няколко идентични длъжности.
Извършването на подбора, от нарочно назначена за целта комисия, е разпоредено с
решението на едноличния собственик на капитала на дружеството от 22.11.2020 г. Със
заповед № 11/26.11.2020 г. на управителя на дружеството е назначена комисия за
извършване на подбора между служителите в отдел „Транспорт и снабдяване“, заемащи
длъжността „шофьор на лек автомобил“, при следните критерии: квалификация, качество и
срочност на изпълнение на задачите, умения да работа в екип, резултатност при изпълнение
на задачите, отговорност. Определено е служителите да се оценяват с точки по скала от 1 до
5, като 5 е най-високата оценка.
2
С протокол от 26.11.2020 г. на комисията за подбор по чл. 329 КТ е предложено да
бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца, тъй като същият е получил най-
ниския брой точки – 25 т., в сравнение с останалите трима служители, заемащи длъжността
„шофьор на лек автомобил“. Ищецът е получил максимален брой точки по критериите
квалификация и отговорност (по 5 т.), по 4 т. по критериите качество и срочност на
изпълнение на задачите, резултатност при изпълнение на задачите и оценка на прекия
ръководител и 3 т. по критерия умения за работа в екип.
Основателен е доводът на ищеца, че част от критериите за подбор са неясни, както и
че не е доказано приетите от комисията по подбора оценки да съответстват на
действителните му качества и ниво на изпълнение на трудовите задължения. По-конкретно:
Не е ясно какви изисквания е следвало да покриват служителите във връзка с
критерия „резултатност при изпълнение на задачите“, по който критерий ищецът е оценен
най-ниско в сравнение с останалите служители. От представената длъжностна
характеристика не личи да има изискване за постигане на определен резултат при
изпълнение на трудовите задължения, включени в длъжността „шофьор на лек автомобил“.
Не е и доказано ищецът да е имал по-ниска „резултатност при изпълнение на задачите“ в
сравнение с останалите шофьори на леки автомобили.
Не е ясно по какви критерии е определена оценката на прекия ръководител -
управителя на дружеството К.Д.. Същата, като член на комисията за подбор, е оценила
участващите в подбора, включително и ищеца, по определените от комисията пет критерия,
а същевременно е дала, на всеки от участниците, и отделна оценка, като техен пряк
ръководител, без да е ясно по какви критерии тази оценка е определена. Вярно е, че
работодателят не е длъжен да се съобрази с оценката на комисията, сравнила качествата на
работниците по определени критерии, и може да извърши подбора и лично, но при всички
случаи критериите за подбор трябва да са ясни и при спор трябва да се докаже, че оценките
съответстват на действително притежаваните от служителите качества и ниво на
изпълнение на възложената работа. Не съответства на задължителната съдебна практика (ТР
№ 3/2012 г.) доводът на въззивника, че оценката на ръководителя е субективна и не подлежи
на съдебен контрол.
Не е доказано ищецът да не е изпълнявал качествено и срочно възложените му
задачи. Разпитаната свидетелка на работодателя – Г.К., е заявила: „За качеството на работа
на А. не мога да кажа…“.
Не е доказано ищецът да не е имал умения за работа в екип. От показанията на св. К.
се доказа единствено, че ищецът и шофьорът И.Г. са били в непрекъснат конфликт и
спорове, но не е изяснено по какви съображения на ищеца, по критерия „умения за работа в
екип“, е поставена оценка 3 т., а на И.Г. – оценка 5 т.
Според показанията на разпитаната свидетелка, ищецът е отказвал да изпълнява
възложени му задачи, но не е установено конкретно какви задачи е отказал да изпълни (дали
те са били част от задълженията по длъжностната характеристика на длъжността „шофьор“)
3
и от кого са му били възложени (по длъжностна характеристика шофьорите са подчинени
пряко само на управителя, но не и на други служители в предприятието).
Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд е навлязъл
недопустимо в конкретен анализ на оценките на комисията по отделни критерии. Съгласно
разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК на ВКС, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и
служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на
който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите
критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В доказателствена тежест на
работодателя е да установи това съответствие. В противен случай е налице
незаконосъобразното упражняване на субективното потестативно право на подбор на
работодателя, което води до незаконосъобразност на уволнението и налага отмяната му.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че районният съд е осъществил съдебен
контрол относно критериите, по които следва да бъде извършен подборът, каквато преценка
е от компетентността на работодателя. Първоинстанционното решение не съдържа извод,
според който определените от комисията критерии за подбор са неподходящи с оглед
спецификата на работа. Изследвано е единствено дали те са ясни и дали е доказано, че има
обективно съответствие на оценките с реално притежаваните от оценяваните лица качества.
Неоснователно е и оплакването, че не е доказано съответствие на оценките с
обективното ниво на изпълнение на трудовите задължения от четиримата оценявани
служители. Конкретни съображения в този смисъл са изложени по-горе. Обоснован е
изводът, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява обективно
съответствие между поставените на ищеца оценки и начина на изпълнение на възложената
му работа.
В обобщение, предвид неяснотата на част от критериите, по които е извършен
подборът, и предвид обстоятелството, че дадените на ищеца оценки са необосновани (не е
доказано съответствието им с действително притежаваните от ищеца качества и ниво на
изпълнение на трудовите задължения), уволнението се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя уважаване и на иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност. В тази връзка следва да се посочи, че прекратеното трудово правоотношение
между ищеца и ответното дружество е било безсрочно.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ основателен.
Присъждането на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се предпоставя от
установяването на следните обстоятелства: признаване уволнението за незаконно и отмяната
му, незаетост по трудово правоотношение заР. уволнението шест месеца след уволнението и
4
установен размер на обезщетението.
В случая събраните по делото доказателства установяват, че ищецът не е работил по
трудово правоотношение от 27.11.2020 г. (прекратяването на трудовото правоотношение) до
30.09.2021 г. (сключване на трудов договор с нов работодател). Това е видно от справка за
актуално състояние на всички трудови договори на А. Г. В., изготвена от НАП. Последното
брутно трудово възнаграждение на ищеца, получено за месеца предхождащ месеца на
уволнението, възлиза на 1918,68 лв. (видно от фиш за месец октомври 2020 г.) Размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1, вр. чл. 228 КТ за 6 месеца възлиза на 11512,08 лв., до който
размер искът се явява основателен.
ПоР. съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът „БЦС т.“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия А. Г. В. сумата 650 лв. разноски за въззивната инстанция,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20219270 от 06.12.2021 г. по гр.д. № 4730/2021 г. на
СРС, 60 състав.
ОСЪЖДА „БЦС т.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на А. Г. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 650 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5