Решение по дело №374/2021 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                        № 51

гр.Русе, 02.12.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 374 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.226, ал.1 вр. чл.145 и сл. от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ.

С решение № 6709/03.06.2021 г., постановено по адм.д. № 4193/2021 г. по описа на ВАС, Второ отделение, е отменено решение № 4/23.02.2021 г., постановено по адм. дело № 655/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение на ВАС са дадени указания за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза с цел изясняване на основното спорно по делото обстоятелство, а именно дали стената, в която е направен процесния отвор за врата, е носеща и съответно засяга ли се с направата му конструкцията на сградата, респ. за попълване на делото с всички допустими и относими доказателства, които административният съд следва да обсъди в тяхната съвкупност и въз основа на тях да обоснове фактическите си и правни изводи.  

При новото разглеждане на делото, съобразявайки задължителните, съгласно чл.224 от АПК, указания на ВАС, съдът е назначил и приел заключението на повторна съдебна техническа експертиза, извършен е повторен разпит на св.В.К. ***, в заверен препис, всички документи относно изграждането на жилищната сграда (ж.бл.“*“), ако такива се съхраняват в архива на общината.

Жалбоподателят Б. Х.Ш.А.Ш., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмена защита, в която е изложил подробни съображения за незаконосъобразност на оспо*я административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди, че законът – чл.170, ал.1 от АПК, възлага върху административния орган задължението да установи пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което, от своя страна, включва провеждане на доказване и по отношение на обстоятелството, че отворът за врата е бил пробит именно във вътрешен носещ стенен панел, чрез което е била засегната конструкцията на сградата, т.е. че се касае именно до строеж, а не до текущ ремонт по смисъла на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ. След подробен анализ на събраните доказателства в писмената защита се аргументира виждането, че административният орган не е провел успешно доказване по отношение на това обстоятелство. Поддържа, че всъщност се касае не за строеж, а за текущ ремонт, за чието извършване, съгласно чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, не е необходимо издаването на разрешение за строеж. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените деловодни разноски в настоящото и предходното производства, включително направените такива в производството пред ВАС, за които представя списък по чл.80 от ГПК вр.чл.144 от АПК.

Ответникът по жалбата – началникът на РДНСК – Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. В депозираната писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Акцентира на твърдените вътрешни противоречия в показанията на св.К. относно характеристиките на стенния панел, в който свидетелят е направил процесния отвор и по – конкретно относно неговата дебелина, армировка и начин на свързване с подовия панел. Счита, че заключението на повторната техническа експертиза потвърждава извода, че се касае за носещ стенен панел, включително чрез позоваване и на вече цитираните доклади от научни конференции в областта на строителството и архитектурата. По тези и по останалите изложени в писмената защита аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Р.Д.М. не взема становище по жалбата. В проведеното на 02.11.2021 г. открито съдебно заседание се явява лично като заявява, че поради настъпили в хода на производството причини от лично естество процесният отвор за врата е бил затворен като бил зазидан с газобетонови тухли  (Ytong) без П-образната рамка да е премахвана.

Заинтересованата страна М.Д.М. не се явява, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и указанията, дадени с решението на Върховния административен съд  и на основание чл.168, ал.1 от АПК извърши служебна проверка на законосъобразността на оспо*я административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, приема за установено следното:

Твърдяното зазиждане на процесния отвор за врата не води до отпадане на правния интерес за оспорване на заповедта на началника на РДНСК - Русе. На първо място, видно от изявлението на заинтересованата страна Р.М., действията по зазиждане на процесния отвор за врата не могат да бъдат квалифицирани като доброволно изпълнение на оспорената заповед, тъй като са предприети не в изпълнение на разпореденото с нея, а са резултат на влошените лични отношения на М. и жалбоподателя, което наложило разделянето на свързаните чрез този отвор две жилища. На второ място, посочените действия не съставляват нови факти от значение за делото по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, тъй като касаят не законосъобранзостта на оспорвания административен акт, а евентуално фазата на неговото изпълнение. Поради което следва да се приеме, че жалбоподателят продължава да разполага с правен интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на жалбата. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Разпореденият за премахване незаконен строеж представлява „отвор за врата“ в стоманобетоновия панел, разделящ ап.№ 25 и ап.№ 24 на ет.4 във вх.5 на ж.бл.“*“, находящ се в гр.Русе, ул.“*“ № 2. Видно от отговора на вещото лице на пети въпрос по повторната съдебна техническа експертиза, височината на жилищната сграда (осеметажен жилищен блок), в която се намира този строеж, е около 26,40 м. Според чл.23, ал.1, т.3 от ЗУТ характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване като високо е застрояването с височина над 15 м. Разпоредбите на чл.137, ал.1, т.3, б.“в“, пр.първо от ЗУТ, респ. чл.6, ал.3, т.2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, обявяват за строежи от трета категория жилищните сгради с високо застрояване. От своя страна нормите на чл.137, ал.1, т.3, б.“ж“ от ЗУТ, респ. чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. предвиждат, че строеж от трета категория е и реконструкцията и основният ремонт на строежите от тази категория. Според чл.225, ал.1 и чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория. По преписката (на л.34 – л.36) е представена заповед № РД – 13 – 171/13.06.2019 г. на началника на ДНСК, с която на началниците на РДНСК са предоставени редица правомощия, измежду които (т.9 от заповедта) и това по чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ да издават заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ от първа до трета категория включително, като издават заповеди по чл.225, ал.1 от ЗУТ. Оспорената заповед № ДК-02-Р-3/30.09.2020 г. е издадена от инж.К. П., на длъжност началник на РДНСК – Русе, т.е. от материално и териториално, с оглед местонахождението на строежа, компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа описание на фактите, които органът счита за установени, както и приложимите правни норми, въз основа на които е прието, че процесният строеж е незаконен и подлежи на премахване. Няма спор, че разпореденият за премахване строеж представлява не самата осеметажна жилищна сграда, която безспорно е строеж от трета категория, а отвор, изпълнен във вътрешна стена от същата сграда, за която се твърди, че е носеща, поради което този отвор би следвало да бъде квалифициран като основен ремонт или реконструкция на строеж от трета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.3, б.“ж“ от ЗУТ, респ. чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. Тези норми обаче не са посочени в оспорената заповед, нито пък е посочено, че самият отвор съставлява основен ремонт или реконструкция. Макар това обстоятелство да съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК в акта да бъдат посочени правните основания за неговото издаване, то не следва да бъде квалифицирано като съществено, доколкото категорията на строежа, изразяващ се в основен ремонт или реконструкция, следва категорията на сградата, в която е изпълнен той, за която, както беше отбелязано, в административния акт е посочена правната норма - чл.137, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗУТ, според която сградата, в която е изпълнен процесният отвор за врата, е квалифицирана като строеж трета категория.

Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Разпоредбата на чл.225, ал.3, изр.първо от ЗУТ предвижда, че Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Посочените изисквания са спазени. Производството по премахване на незаконния строеж е започнало със съставянето на констативен акт № 393-Р-6/02.07.2020 г. от компетентни длъжностни лица – инж.Л. С. Р. – старши инспектор в РДНСК – Русе и инж.Д. И. Т. – главен инспектор в РДНСК – Русе. Констативният акт е бил връчен на жалбоподателя на 06.07.2020 г. и заинтересованите страни Р.М. – на 06.07.2020 г. и М.М. – на 20.07.2020 г.

Към констативния акт са изготвени две допълнения – от 14.07.2020 г. и от 11.08.2020 г. (л.8 и л.10 от преписката), с които са извършени корекции в него. Първата касае собствеността на ап.№ 24, а именно, че същият принадлежи на Р.Д.М., което е установено след съставяне на констативния протокол от 04.06.2020 г., но преди издаване на констативния акт. В допълнението е отбелязано, че М.Д.М. е бил собственик на този имот – ап.№ 24 по време на изграждането на строежа като собствеността върху същия е прехвърлена на Р.Д.М. (негова сестра) след  завършването му, на 03.10.2018 г., с нотариален акт за замяна на недвижими имоти, вписан с акт № 137, т.31, д. № 6453, вх.№ 12968/03.10.2018 г. на Службата по вписванията – Русе. Втората корекция е свързана с местонахождението (адреса) на процесния строеж, който в констативния акт е посочен като изграден във вх.2, а следва да се чете вх. 5 (Д). Допълненията към констативния акт също са връчени на заинтересуваните страни. Срещу констативния акт и допълненията към него не е постъпило възражение в законоустановения срок, поради което служителите на РДНСК – Русе съставили констативни протоколи от 29.07.2020 г. (л.9 от преписката) и на 03.09.2020 г. (л.12 от преписката).

В разпоредителната част на заповедта като нейни адресати (възложители на незаконния строеж) са посочени жалбоподателят и заинтересованата страна Р.М.. В мотивите на заповедта е посочен и М.Д.М. като собственик на ап.№ 24 по време на изграждане на строежа. Съдът счита неоснователно поддържаното от жалбоподателя възражение, че посочените лица не са надлежни адресати на оспо*я акт като такъв следва да бъде извършителят на незаконния строеж, а само в случай, че същият не може да бъде установен адресат на акта може да бъде и собственикът на имота.

Според § 3, ал.1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Правото срещу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл.225 от ЗУТ принадлежи на органа (в този смисъл вж. решение № 12185 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2013 г., II о.). На следващо място, в представената декларация с вх.№ Р-393-00-829/05.06.2020 г. жалбоподателят е посочил, че процесният отвор за врата е изпълнен през месец август 2017 г., без обаче да е посочено лицето, негов извършител. Кое е това лице, а именно св.В.К., за органа е станало ясно едва в хода на съдебното производство. Доколкото именно жалбоподателят и заинтересованата страна Р.М. са собственици на двата апартамента, свързани с направата на този отвор за врата, към датата на издаване на оспо*я административен акт, то правилно същите са посочени като негови адресати в разпоредителната му част, тъй като именно по отношение на тях се поражда задължението за премахване на строежа. Посочването на предходния собственик на ап.№ 24 - М.М., в мотивите на заповедта и връчването на същия както на този административен акт, така и на констативния акт с допълненията към него, не представлява процесуално нарушение, доколкото по този начин е дадена възможност и на това лице да участва в административното производство, макар то вече да не е собственик на посочения апартамент.

Административният орган е допуснал нарушения на чл.9, ал.2, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК, доколкото не е събрал служебно необходимите доказателства, за да може да прецени дали стенния панел, в който е изпълнен процесният отвор, е носещ или не. Доколкото служебно задължение за изясняване на това обстоятелство има и съдът, в който смисъл са и дадените с решението на ВАС указания, то допуснатото нарушение не следва да се преценява като съществено.

Оспорената заповед обаче се явява издадена в противоречие с материалния закон, което съставлява основание по чл.146, т.4 от АПК за нейната отмяна.

Според чл.219, ал.1 от ЗУТ, за постъпилите жалби и образуваните съдебни производства по тази глава (по този ред се разглеждат и жалбите срещу индивидуалните административни актове за премахване на незаконни строежи по арг. от чл.215, ал.1 вр.чл.214, т.3, пр.последно от ЗУТ), се прилагат разпоредбите на дял трети от АПК „Производства пред съд“. В чл.170, ал.1 от АПК, която разпоредба се намира именно в този дял, е указано как се разпределя тежестта на доказване при съдебното обжалване на административния акт - административният орган и лицата, за които оспо*ят административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доказването на тези две групи обстоятелства е главно, именно защото законът възлага доказателствената тежест върху административния орган. За да бъде успешно главното доказването, то следва да бъде пълно, т.е. чрез него да се постига сигурното установяване на съществуването на даден факт. Недоказването на обстоятелствата по чл.170, ал.1 от ГПК има за последица, че съдът ще приеме, че недоказаното не се е осъществило.

Както е указано и в отменителното решение на ВАС, главният спорен въпрос по делото е дали стената, в която е направен процесния отвор за врата, е носеща и оттук дали е нарушена конструкцията на сградата. Според легалната дефиниция на понятието „текущ ремонт“ по § 5, т.43, б.“б“ от ДР на ЗУТ, в относимите й части, то обхваща и вътрешните преустройства, при които не се извършва направата на отвори в съществуващи зидове, когато засягат конструкцията на сградата. Касае се за положителен факт, за чието установяване, съгласно чл.170, ал.1 от ЗУТ, при условията на главно и пълно доказване, доказателствената тежест е възложена върху административния орган. От установяването на обстоятелството, че стената е носеща и чрез извършването на процесния отвор в нея се засяга конструкцията на стаята зависи и доказването, че са изпълнени законовите изисквания на чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, обуславящи издаването на акта, а именно, че разпореденият за премахване строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от същия закон – извършен е без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито, на общо основание, се изискват за строежите съгласно чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. И обратно, ако административният орган не установи, при условията на пълно и главно доказване, главният спорен факт, а именно, че стенният панел, в който е изпълнен процесният отвор за врата, е носещ, то тогава съдът ще бъде длъжен да приеме, че този твърдян в акта положителен факт не е налице, т.е. че панелът не е носещ и поради това чрез изпълнения в него отвор не се засяга конструкцията на сградата, в който случай и по арг. от § 5, т.43, б.“б“ от ДР на ЗУТ изпълненото следва да бъде квалифицирано не като строеж, а като текущ ремонт, за който по арг. от чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ няма да е необходимо издаването на разрешение за строеж и одобряването на инвестиционен проект за такова.

По делото се установява, че процесният строеж е извършен в осеметажна жилищна сграда (бл.“*“ в гр.Русе), строена по номенклатурата за едропанелно строителство. Макар вещото лице по повторната техническа експертиза да се е позовало на цитираните и от ответника по жалбата доклади от научни конференции в сферата на архитектурата и строителството, по делото няма сигурни данни за приложимата към изграждане на сградата номенклатура и конкретно дали това е посочената в заключението Бс-69-Сф. Доколкото самите номенклатури представляват набор от стоманобетонни елементи с точно установена форма и размери, чрез които се определят и редица функционални и експлоатационни на всяка едропанелна сграда, от изключителна важност при решаване на въпроса кои от панелите в нея са носещи, е да се определи и конкретната номенклатура, по която е строена сградата. Вещото лице по повторната експертиза приема, че това е посочената Бс-69-Сф, за която, в цитирания в заключението втори поред доклад, т.3.2 „Вътрешни носещи стенни панели“ е посочено, при система Бс-69-Сф този тип панели са с дебелина 14 см. и че панелите се армират с хоризонтални и вертикални плоски скелети, които оформят пространствен армировъчен скелет и са с диаметър ф6 от обикновена гладка стомана клас А-I. В т.2 от същия доклад е записано, че при сградите, изпълнени по система Бс-69-Сф носещи са напречните стени, в т.ч. и калканните фасадни стени, и средната надлъжна стена. В заключението на вещото лице е посочено, че при извършен тест с уред „4-in-1 Multi-Detector”, марка „Parkside”, било установено наличието на метална рамка по контура на вратата и метални пръти през около 0,15 см. в двете посоки по стената. Изрично е посочено, че уредът не отчита вида и диаметъра на стоманените елементи, а само наличието им.

В съдебно заседание на 14.09.2021 г. вещото лице е пояснило, че приема, че жилищната сграда е строена по посочената в докладите номенклатура - Бс-69-Сф с оглед периода, в който сградата е била построена, доколкото разрешението за строеж за това било издадено през 1976 г. или 1977 г. Тук следва да се отбележи, че вещото лице по първоначалната експертиза сочи в своето заключение, че сградата била построена през 1975 г. Вещото лице по повторната експертиза е посочило, че, доколкото знае, към този период не е действала друга номенклатура, по която сградата би могла да бъде построена. Въз основа на установената дебелина от 14 см. на стенния панел, в който е извършен отвора (вж. данните в конструктивно становище на л.25 – л.26 от преписката) и на описанието на вътрешните носещи стени в цитираните в заключението два доклада, отнасящи се именно до сградите, строени по номенклатура Бс-69-Сф, вещото лице приема, че този панел е носещ и с изпълнението на процесния отвор в него се засяга конструкцията на сградата.

Съдът, на основание чл.202 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК, не възприема заключението на вещото лице по повторната техническа експертиза, доколкото същото почива на предположения, които се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. На първо място, не отговаря на истината твърдението, че към датата на построяване на жилищната сграда, не е действала друга номенклатура за строеж на едропанелни сгради, освен Бс-69-Сф. Двуцифреното число в наименованието на всяка от номенклатурите показва именно годината на тяхното разработване, а в интернет има общодостъпна информация за съществували и прилагани на практика други номенклатури, през периода 1975 . - – 1977 г. [1].

На следващо място, вещите лица и по първоначалната и по повторната експертизи съвсем погрешно приемат, че сградата е построена по номенклатура Бс-69-Сф. Макар да твърдят, че са извършили проверка в архива на Община Русе, и двете вещи лица не са съобразили съхранявания там проект за сградата, макар и само в част ВиК. От изисканите от съда служебно документи – обяснителна записка за технически проект за вътрешна ВиК инсталация е видно, че сградата е описана като: “Безскелетна едропанелна жилищна сграда /допълнение към номенклатура Бн-VIII-Рс – 2,70 Бн-VIII-Рс 223+33+223+33 – двустранно влизане бл.“*“ – Русе“.  Базова номенклатура Бн-VIII – Рс е разработена през 1962 г. и принадлежи към т.нар. русенски номенклатури [2].

Обстоятелството, че сградата е изградена по номенклатура за едропанелно жилищно строителство, различна от приетата и от двете вещи лица, и особената важност, която има конкретната номенклатура във връзка с начина на разположение на панелите и разпределение на натоварванията между тях, поставя под съмнение правилността на заключенията на вещите лица. На следващо място, вещото лице по повторната експертиза изрично сочи, че не разполага със скенер, чрез който да може да установи точното местоположение и сечение на положената в стенния панел армировка. Данните относно същата и начина на нейното разполагане в пан* биха могли да дадат информация за това дали процесната стена е носеща или не. От данните по административната преписка е видно, че административният орган е основал своят извод, че стенният панел е носещ единствено с неговата дебелина, без да е извършвал замервания за дебелина и посока на преминаване на армировката с техническо устройство или изчисления за разпределението на натоварванията в сградата с оглед местоположението на пан*. Такива изчисления не са извършвали и назначените вещи лица. И двете вещи лица са посочили, че не могат да потвърдят с категоричност дали стената, в която е изпълнен процесния отвор за врата, е носеща, тъй като не са запазени конструктивната част от проекта на сградата и албумите за приложимата за същата номенклатура.

Разпитаният по делото свидетел – В.К., е фактическият извършител на строежа, поради което същият се явява заинтересован по смисъла на чл.172 от ГПК в полза на жалбоподателя, който го е посочил. Свидетелят обаче единствен разполага с непосредствени впечатления по отношение на техническите характеристики на пан* и е депозирал показанията си под страх от наказателна отговорност. Същият сочи, че панелът, в който е извършил отвора, е с дебелина около 14 см., но в него, поне в частта на изрязания от него отвор, не констатирал наличието на арматура като сочи, че „най-отдолу имаше само две осмички“, т.е. два арматурни пръта с диаметър по 8 мм. Вещото лице по повторната експертиза също е констатирало наличието по протежение на цялата стена през интервали от около 15 см. В съдебно заседание вещото лице допълва:“В стенните панели по принцип армировката трябва да е мрежа  – вертикална и хоризонтална. Освен в хоризонтална посока минавах и във вертикална посока и уредът ми пищеше. Имаше вертикална и хоризонтална армировка от пръти според уреда ми. Не съм описала в заключението тази армировка, защото не мога да установя диаметъра й. Ако е тип мрежа, възможно е и панелът да не е носещ, но трябва да е много тънка армировката“. При установеното противоречие в поясненията на вещото лице и показанията на свидетеля административният орган, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, е следвало да ангажира доказателства като поиска да бъде възложена допълнителна експертиза за диаметъра и посоката на преминаване на армировката в пан*, което не е сторено. На следващо място, от показанията на св.К. и поясненията на вещото лице К. става ясно, че процесният стенен панел преминава по дължината на покривната плоча като е перпендикулярен на стенните панели на същия етаж, върху които ляга плочата, поради което няма качеството на носещ такъв. Както беше посочено, вещите лица не са извършвали изчисления по отношение разпределението на натоварванията между панелите. Няма извършвано и цялостно обследване на сградата, в рамките на които да са налични подобни изчисления, поради което предложената от К. теза, доколкото не се касае до напречен панел, върху който да ляга плочата на горния етаж, нито може да се приеме, нито да се отхвърли. По-конкретно не става ясно дали тази стена има само рапределителна по отношение на двата съседни апартамента функция, без да е носеща, или представлява „средна надлъжна стена“, за която в т.2 „Основни елементи на ЕПЖС, изпълнени по система Бс-69-Сф от цитирания от вещото лице и ответника доклад, е посочено, че е носеща. Доколкото се установява, че процесната сграда е изградена по различна номенклатура - Бн-VIII-Рс от тази, разгледана в докладите - Бс-69-Сф, не става ясно, дали това положение би било вярно и за нея.

В обобщение следва да се посочи, че административният орган не е провел успешно доказване по отношение на обстоятелството, че стенният панел, в който е изпълнен процесният отвор, е носещ и посредством изпълнението на този отвор се засяга конструкцията на сградата. Щом това обстоятелство не е доказано, то изпълненият отвор не може да бъде квалифициран като строеж като следва да бъде прието, че същият съставлява единствено текущ ремонт, за чието извършване инвестиционен проект и разрешение за строеж не са необходими. Щом не се касае въобще до строеж, то той не би могъл да бъде и незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, както неправилно е приел ответникът по жалбата. По изложените съображения оспорената заповед се явява издадена в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в настоящото и предходното производства, включително тези в производството пред ВАС съгласно чл.226, ал.3 от АПК. Според представения от жалбоподателя списък същите възлизат общо на 1710 лева. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на ЗУТ, следва да бъдат възложени в тежест на ДНСК, която дирекция има качеството на юридическо лице съгласно чл.221, ал.1 от ЗУТ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                                  Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Х.Ш.А.Ш., с ЕГН **********,***, заповед № ДК-02-Р-3 от 30.09.2020 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Русе, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ: „отвор за врата“, с местонахождение гр. Русе, ул. „*“ №*, бл. „*“, вх. * (Д), ет. *, ап.№ *и ап.№ *.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, с адрес гр.София, бул.“Христо Ботев” № 47, представлявана от началника арх. В. К., да заплати на Б. Х.Ш.А.Ш., с ЕГН **********,***, сумата от 1710 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

     СЪДИЯ: