№ 5363
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110119675 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.9 ЗПК във вр. чл.240 ЗЗД, и във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
113750/5.4.2024г. от ищец М***, срещу ответник В. В. К., ЕГН **********, с молба до съда
да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми – сумата 2000,00 лева/лв./ представляваща дължима
главница по Договор за потребителски кредит № М**********/9.11.2022г., ведно със законна
лихва за период от 4.12.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до
изплащане на вземането, и сумата 461,53 лева представляваща договорна лихва за период
10.12.2022г.-10.11.2023г., и сумата 136,86 лева представляваща мораторна лихва/за забава/ за
период 11.12.2022г.-21.11.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ №
37798/19.12.2023г. по заповедно по ч.гр.д.№ 66667/2023г. по описа на СРС.
При уважаване на предявените искове се моли съдът да присъди разноските сторени в
исковото и заповедното производство.
Обстоятелства, от които ищецът твърди, че произтичат правата му: В исковата молба
ищецът сочи, че на 9.11.2022г. отв.В. В. К. е кандидатствал за целеви потребителски кредит
при ищеца М*** и в резултат е сключен Индивидуален договор за Потребителски кредит
под № М**********/9.11.2022г. с параметри на кредита - срок на кредита 12 месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР)-48,40 %; Годишен лихвен процент-40 %; Общо
1
задължение по кредита–2461,53 лева; размер на месечна вноска по кредита–204,94лв., с
първоначална вноска в размер на 207,19лв.
Ответникът се задължил да върне заетата сума ведно с начислената възнаградителна
лихва.
Ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 9.11.2022г.
заплаща парична сума в размер на 2000,00 лв. на ответника в брой и издава „Разходен касов
ордер 6750“ за това.
Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния
план и в Договора. Съгласно чл.11.6 от Договора, Потребителят се задължава да върне
получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва,
съобразно посочения в чл.11.5 от Договора погасителен план.
Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си и е изпаднал в забава за всички 12
бр.погасителни вноски, ищецът е предявил вземанията си чрез съда като е подал заявление
по чл.410 ГПК пред съда, по което е било образувано ч.гр.д.№ 66667/2023г. на СРС и е
издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 37798/19.12.2023г., която е връчена на ответника-
длъжник, който е подал възражение по чл.414 ГПК, затова по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК е
дадено указание на ищеца да предяви исковете си по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Ищеца-
заявител е бил редовно уведомен за указанията на съда и е подал в едномесечния срок ИМ,
за което е образувано настоящото и последващо исково производство. По същество
производството е едно, но с две части – заповедна и искова.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи
предявените установителни искове срещу ответника, и с присъждане на разноските по двете
части на производството.
ОТВЕТНИКЪТ, е подал отговор на ИМ с вх.№ 165566/21.5.2024г. Оспорванията му са
изключително неясни, но според него не дължи сумите по кредита, защото не бил в
България на дата на подписване на процесен Договор, и бил с множество кредити, което се
виждало от справка на БНБ приложена към ОИМ.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, не се представлява. С
молби с вх.№ 186630/06.06.2024г. и с вх.№ 302614/26.09.2024г. ищецът е поискал делото да
се гледа при негово отсъствие в о.с.з., като е представил списък по чл.80 ГПК, а също е
изразил становище по съществото на спора, като е навел доводи за уважаване на
предявените искове.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично, чрез представляващ адвокат
поддържа допълнителни възражения направени в молба с вх.№ 320347/10.10.2024г.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, и съгласно правните
2
норми, които уреждат спорните отношения, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
пълномощно за ищец/л.5/; ДПЗС № 447/3.4.2024г./л.6/; платежно за ДТ от 5.4.2024г./л.7/; Д-р
за потр.кредит/ДПК/ № М**********/9.11.2022г. с положени подписи за ответник Вл.К./л.8-
11/; РКО № 6750/9.11.2022г. за получена сума на каса от ответник – 2000лв./л.12/; искане за
ПК от 9/11/2022г./л.13/; декларация-съгласие/л.14-15/; Декларация по чл.42, ал.2, т.2
ЗМИП/л.16/; Стандартен Европ.формуляр от 9.11.2022г./л.17-18/; документи представени с
ОИМ – У-е изд.от СДВР-отдел БДС от 29.1.2024г./л.32/; справка за кредитна задлъжнялост
на ответник от 12.12.2022г./л.33-46/.
По делото е прието и приложено предходната заповедна част на делото развила се по
ч.гр.д.№ 66667/2023г. на СРС образувано по заявление на ищеца по чл.410 ГПК с вх.№
348200/04.12.2023г. и издадена ЗИ№ 37798/19.12.2023г. по чл.410 ГПК за процесните суми
срещу ответника, т.е. настоящото исково производство е продължение на заповедното
производство по реда на чл.422 във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът, чрез представляващ адвокат, е представил на съда молба с вх.№
320347/10.10.2024г. с развити подробни възражения, като същата е приета и приложена по
делото, заедно със списък за сторени разноски, ДПЗС и адв.пълномощно, и копия на
писмени документи вече приложени и приети по делото с ОИМ подаден от ответник /л.52-
61/.
По делото е прието становище с вх.№348155/31.10.2024г./л.68-72/ подадено от ищец, с
което се правят доказателствени искания и се оспорват възраженията на ответника
направени с молба с вх.№ 320347/10.10.2024г.
С протоколно определение №29258/15.11.2024г. в проведено о.с.з. на 15.11.2024г. за
безспорно е прието между страните, че подписа и трите имена за ответника са изписани
лично от него при подписване на процесен договор. Със същото за спорен факт между
страните съдът е посочил, че остава датата на подписване на договора, като ответника
оспорва, че договора е подписан на датата, но не тази посочена в самия договор.
По искане на ищец по делото е назначена, изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза/ССЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и представена в
законово-установения срок съгласно чл.199 ГПК. Заключението не е оспорено от страните,
като същото е изслушано в о.с.з. проведено на 21.3.2025г. От заключението на вещото лице
се установява, че дължимата главница по процесен ДПК е 2000лв., 461,53лв е дължимата
договорна лихва, 125,72лв.лихва за забава до 4.12.2023г., 93,23лв. лихва за забава от
5.12.2023г. до подаване на ИМ на 5.4.2024г. Кредита не е обслужван – ответникът по него не
е извършвал плащания. Вещото лице посочва, че ГПР по процесен ДПК за главница и
договорна лихва по погасителен план е в размер на 48,40%.
Други доказателства от значение за спора страните не са представили по делото.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
3
изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК за
установяване на парично вземане е допустим, като предявен в законовите срокове съгласно
чл.415, ал.1, т.1 ГПК, след като длъжника-ответник е възразил по чл.414 ГПК с подадено
възражение с вх.№ 62990/26.2.2024г. по ч.гр.д.№66667/2023г. по опис на СРС.
От наведените твърдения с ИМ от ищеца съдът достига до извод, че се претендира
връщане на сума дадена под формата на паричен заем, т.е. квалификацията на иска е по
чл.240 ЗЗД след проведено заповедно производство по издадена ЗИ по чл.410 ГПК, т.е.
ищецът твърди, че сумата се дължи и следва да се върне по договор за паричен заем.
В производството по иск с правно основание по чл.240, ал.1 ЗЗД или иск за
установяване на вземане, за което се твърди, че произтича от заемен договор, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е
предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да
установи второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е
изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на
сумата и пр.
В конкретния случай съдът достига до извод, че страните са били в облигационна
връзка по спорния по делото ДПК№ М**********/9.11.2022г., защото ответникът е признал
подписването на процесния договор, макар, че първоначално е оспорвал, че не е полагал
подпис и не е изписвал имената си саморъчно. Тези факти съдът е приел за безспорни с
протоколно определение в проведено о.с.з. на 15.11.2024г. По отношение на оспорването на
ответник, че процесен ДПК е подписан на различна от посочената в него дата, в тежест на
ответник е да докаже тези свои възражения, което в конкретния спор не е сторено,
следователно съдът достига до извод, че процесен ДПК е подписна от страните на
посочената в него дата на 9.11.2022г.
По възражението за нищожност на клаузата за ГЛП от 40,00% съдът го намира за
напълно неоснователно, доколкото с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е определено във
връзка със защитата на потребителите: „Годишният процент на разходите/ГПР/ не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“.
Доколкото от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на приетата
експертиза се установи, че ГПР по процесен кредит е в размер на 48,40% то съдът достига
до извод, че законовата норма е спазена, като възраженията на ответника са напълно
неоснователни.
По възражението, че ГПЛ нарушава добрите нрави, съдът го счита за неоснователно,
доколкото законът определя размер на ГПР, който не бива да се надхвърля. Следователно
дали годишния лихвен процент е над трикратен размер на законна лихва е без значение, щом
е спазено ГПР да е под предвидения размер в чл.19, ал.4 ЗПК. Други доводи, защо са
4
нарушени добрите нрави не са наведени от ответник.
По възражението за нищожност на клаузи по чл.143 ЗЗП съдът намира, че същото е
твърде общо формулирано, без действително конкретизиране за настоящия случай, и
въпреки това възражението е неоснователно, защото за този тип нищожност съдът следва да
следи служебно, но видно от сключения между страните процесен ДПК няма нищожна
клауза по реда на чл.143 ЗЗП, защото всички клаузи са ясни, същия не е сключен при
ОУ/такива няма приложени/, като ищецът твърди, че договора е с индивидуални клаузи,
което е действително така, тъй като всички клаузи по него се съдържат в самия ДПК.
Следователно щом няма ОУ към процесния ДПК то няма нарушаване на чл.143 ЗЗП. От
друга страна няма нищожни клаузи, защото е видно, че в погасителен план е включена само
дължимата главница и договорната лихва, т.е. във вноските за връщане на заема няма
включени каквито и да било допълнителни такси или разноски.
По възражението, че процесен ДПК е нищожен защото са нарушени чл.10 и чл.11 ЗПК
съдът го приема за неоснователно, защото всички клаузи са ясни, размер на шрифт на букви
е такъв, че е напълно възможно да се установи съдържанието на целия договор, за всички
негови клаузи и за погасителен план. Това възражение е също формулирано без конкретика
за настоящ спор, доколкото адвоката представляващ ответника се е стремял да формулира
максимален брой възражения, но без стъпване на фактите и обстоятелствата свързани с
подписването и изпълнението на конкретния процесен ДПК.
Възражението, че размера на договорната лихва е определен едностранно от ищеца
остава недоказано, защото ответникът се е съгласил с нея при подписване на ДПК, а от
друга страна самата тя не нарушава добрите нрави, доколкото заем се предоставя, за да може
да се формира и печалба, чрез договорната лихва, затова се определя и лихвен процент, като
ответникът е бил наясно, че след като взема заем то той ще дължи връщането му заедно с
договорната лихва. Съдът достига до извод, че интересите на ответника не са нарушени,
като няма облагодетелстване на ищец по процесния ДПК, което да е в нарушение на
законовите норми.
Всички възражения наведени от ответник остават недоказани, поради което и не
следва да се вземат предвид.
Ищецът доказва изцяло претенцията си като основателна и за предявените размери,
затова същата следва да се уважи.
По възражението за погасителна давност съдът го намира за напълно неоснователно,
защото заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 4.12.2023г., а вноските по
погасителен план за процесния ДПК са за период 10.12.2022г.-10.11.2023г., т.е. три години
преди подаване на заявлението в съда е 4.12.2020г., или казано с други думи само вноски с
падеж преди 4.12.2020г. биха били погасени по давност, но такива няма по процесен ДПК.
За законната лихва за забава съдът чрез проверка с електронен калкулатора на НАП
установи, че същата за период 11.12.2022г.-21.11.2023г. е в размер на 231,44лв., и доколкото
е предявена в по-нисък размер, то следва да се уважи.
5
Поради всичко изложено и формираните изводи от съда, се достига до краен извод, че
претенциите на ищец са напълно основателни и следва да се уважат изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора следва да се присъдят разноски и само на ищеца по реда на
чл.78, ал.1 ГПК.
Списък с разноски по чл.80 ГПК са представили и двете страни, като съдът ги е приел
по делото/л.59-гръб за ответник, л.72 и л.106 за ищец/.
В своя списък ищецът претендира разноски за адв.възн-е в размер на 671,81лв. за
исковата част на производството и толкова за заповедната част на производството, което
прави общо сума от 1343,62лв., което е неоправдано висок размер при цена на исковете от
обща сума 2598,39лв., затова съдът достига до извод, че за цялото дело следва да се присъди
размера по ЗИ, т.е. само 671,81лв. без да се присъжда втори път по списъка за исковата част
на производство.
Така следва да се присъдят разноски от 1177,72лв. в полза на ищеца, от които 103,94лв.
за ДТ в исковата част на делото, 51,97лв. ДТ за заповедна част, 350лв. депозит за приетата
ССЕ, и 671,81лв. за адв.възнаграждение на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец М***, със съдебен адрес
гр.С***, и ответник В. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.С*** *** че ответникът дължи на
ищеца следните суми – сумата 2000,00 лева/лв./ представляваща дължима главница по
Договор за потребителски кредит № М**********/9.11.2022г., ведно със законна лихва за
период от 4.12.2023 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, и сумата 461,53 лева представляваща договорна лихва за период 10.12.2022г.-
10.11.2023г., и сумата 136,86 лева представляваща мораторна лихва/за забава/ за период
11.12.2022г.-21.11.2023г., за които е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ №
37798/19.12.2023г. по заповедно по ч.гр.д.№ 66667/2023г. по описа на СРС, на основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.9 ЗПК във вр. чл.240 ЗЗД, и във вр. с чл.79
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, с адрес гр.С*** *** да заплати на М***, със
съдебен адрес гр.С***, сумата от 1177,72 лева, сторените пред СРС съдебно деловодни
разноски по производството, включително по ч.гр.д.№ 66667/2023г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7