№ 17348
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110125097 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ищеца „Топлофикация
София“ЕАД, искова молба ,вх. №95269/13.05.2022год.,с която са предявени осъдителни
искове, с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД против И. Ж. Я.
и Е. Ж. Я.а ,за заплащане при условията на разделна отговорност,при следните квоти :
И. Ж. Янко – ½ от сумата или 66,83лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.10.2018год. – 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от
13.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 11,44лв.,мораторна лихва
за периода 15.09.2019год. до 26.04.2022год.,сумата в размер на 18,04лв.,стойността на
услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019год. до 30.04.2021год. , ведно със
законната лихва от 13.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на
3,31лв.,мораторна лихва за периода 31.05.2019год. до 26.04.2022год.
Е. Ж. Я.а - ½ от сумата или 66,83лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.10.2018год. – 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от
13.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 11,44лв.,мораторна лихва
за периода 15.09.2019год. до 26.04.2022год.,сумата в размер на 18,04лв.,стойността на
услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019год. до 30.04.2021год. , ведно със
законната лихва от 13.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на
3,31лв.,мораторна лихва за периода 31.05.2019год. до 26.04.2022год.
С определение № 31834/23.11.2022год.,постановено по делото ,производството е прекратено
в частта ,с която са предявени осъдителни искове против ответницата Е. Ж. Я. , ЕГН :
********** ,с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД като
недопустими.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците били клиент на топлинна енергия
за битови нужди, като собственици на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен
към абонатна станция,по смисъла на чл.153 ,ал.1 от ЗЕ.Сочи,че е доставил топлинна енергия
по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката .ответниците
,видно от извлечение от сметки за абонатен №387678 използвали доставяната от
1
дружеството топлинна енергия през периода от 01.10.2018год. до 30.40.2021год. ,също и
услугата дялово разпределение за периода м.04.2019год. – м.04.2021год.Твърди ,че не е
заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга
за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава. Претендират
се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът И. Ж. Я. е депозирал писмен отговор. Оспорва претенциите на ищеца
като твърди ,че апартамент №35,в гр.София,бул.“Витоша“ 93,вх.В е открит абонатен №
206891.Сочи ,че извлеченията от сметки за абонатен № 387678 не били относими към
спора.Твърди ,че няма незаплатени задължения към ищеца като към 12.09.2022год.
последния му дължал връщане на надвнесена сума в размер на 192,44лв.Сочи ,че е подавал
жалби до ищеца за открити две партиди за един и същи апартамент,като последния отказал
да закрие абонатен № 387678.Освен това твърди ,че задълженията са погасени и по давност.
Направено е възражение за прихващане с дължимата сума от 192,44лв.,в случай че бъдат
уважени претенциите на ищеца.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Бруната „ООД, което изразява
становище за основателност на исковете,представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 149 ,чл.150 от ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот,апартамент 35, находящ се в
гр.София,бул.“Витоша“ №93,вх.В,ет.2 е собственост на И. Ж. Я. и Е. Ж. Я.а /починала на
17.02.2022год./
С Молба-декларация от 15.11.1996год. Е. Ж. Я.а е поискала да й бъде открита
партида на горепосочения адрес .
Ето защо следва да се приеме ,че за периода 01.10.2018год. – 30.04.2021год.
собственици на процесия имот са били ответника И. Ж. Я. и Е. Ж. Я.а ,при равни дялове .
Представен е и Договор №1918/18.09.2002год. ,сключен между „Бруната
България“ЕООД и ЕС на адрес бул.Витоша,№ 93 за услугата топлинно счетоводство ,за срок
от 1 година и Протокол от 20.05.2002год. от ОС на собствениците на бул.“Витоша“,93,вх.В.
Съгласно представените от „Бруната „ООД писмени доказателства ,за периода
м.05.2019год – м.04.2021год. са попълнени формуляри за отчет за абонатен № 206891 на
29.05.2019год. и за абонатен № 387678 ,хол ,за когото е посочено ,че е част от ап.35,вх.3 на
18.05.2021год. и 17.06.2020год.,които са подписани от клиент,който подпис не е оспорен по
делото.
Видно от Справка изх.№1253/21.11.2005год. е извършено преразпределение на
пълни отопляеми обеми на адрес бул.Витоша,№ 93,вх.В като за апартамент 35,вх.В,с абонат
Е. Ж. Я.а е посочен аб.№ 206891с пълен отопляем обем 117м3 и вх.Г ,нов абонатен номер
387678 с пълен отопляем обем от 53м3.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ,основно и допълнително ,ТЕ за
абонатната станция на адрес бул.“Витоша“ № 93,вх.Г-Д се измерва и отчита от общ
топломер,монтиран в абонатната станция.Същия се отчита от ищеца ,чрез преносим
терминал в началото на всеки месец по електронен път.Абонатната станция топлозахранва
2
два входа – Г и Д и част от апартаментите във вход В ,които са с по две отделни партиди
,защото се топлозахранват от двете АС на блока.Технологичните разходи в АС са
изчислявани и отчислявани от ТЕ ,преди нейното разпределение между абонатите.
В процесния период 01.10.2018год – 30.04.2021год. ФДР е отчитала уреда в хола
на имота ,като са попълвани документите за главен отчет,които са подписани от
потребите,които са коректно отразени в изравнителните сметки.По данни на ФДР в
процесното жилище ,в хола е имало монтирано отоплително тяло ,на което е монтиран
топлоразпределител.В допълнителното заключение вещо лице сочи ,че при огледа е
констатирало ,че жилището е в ремонт и всички отоплителни тела са демонтирани.В имота
има само вертикални щрангове – няма хоризонтални тръби,захранващи радиаторите
,премахнати са заедно с тях.Вещото лице сочи ,че ап.35 и всички под и над него са
разделени по две отделни партиди,защото се захранват от двете абонатни
станции.Помещението,предвидено за хол с абонатен номер 387678 се топлозахранва от АС
на вх.Г и Д.
В основното заключение е посочено ,че ап.35,хол с аб.№ 387678 има отопляем
обем по проект 53м3 и на базата на този отопляем обем се разпределя енергия ,отдадена от
сградна инсталация ,съгласно НТ. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
начислявана на база общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за
всеки отчетен период – по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за
топлоснабдяването.Изготвяни са изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон като
изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределяне съм действащата наредба за
топлоснабдяване.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията на ответника са за ТЕ
за отопление в размер на 133,62лв. като е налице разлика от фактурираните суми по
прогнозни данни в размер на 4,29лв. ,за връщане.От тях 7,82лв. е за топлинна енергия за
отопление на имота ,а 125,80лв. ,ТЕ за сградна инсталация.
Съдът възприема заключенията на вещото лице по СТЕ като обективно и
компетентно изготвено, от лице разполагащо с нужните специални познания и опит в
областта.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, няма данни за извършени
плащания , които да погасяват задължения от процесния период.Задълженията за топлинна
енергия по фактури за аб.№387678 е в размер на 133,65лв. ,а за начислената сума за дялово
разпределение е 36,08лв.
Размерът на лихвата за забава за главницата за ТЕ е в размер на 23,40лв. за периода
от датата на съответната фактура до 26.04.2022год. ,а тази за дялово разпределение е 6,61лв.
В допълнителното си заключение вещото лице по ССчЕ сочи ,че двата абонатни
номера 387678 и 206891 не са обединени.За периода 01.10.2018год. – 30.04.2021год. за аб.№
387678 са направени прихващания - годишно изравняване към 31.07.2020год. с 46,56лв. с
прогнозни фактури,годишно изравняване към 31.07.2020год. -4,38лв. и възстановяване
поради промяна в цената,задължение по прогнозни фактури от 31.10.2020год –
30.04.2021год – 52,05лв.Няма данни за прихващания на суми между двата абонатни номера
за процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл. 150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
3
одобрени от комисията. Според нормата на чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в
сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл. 142, ал.2 ЗЕ топлинната
енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
От събраните доказателства се установи, че ответника е бил съсобственик на
процесния имот през исковия период като е притежавал ½ идеална част, поради което има
качеството на потребители по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ /в този смисъл е и ТР № 2/18 г. по
т.д.№ 2/17 г. на ОСГК на ВКС/.
В случая за апартамент 35 ,вход В ,част от него с абонатен № 206891 е към АС на
вх.В ,а отделно помещение – хол с отопляем обем от 53м3 се топлозахранва от АС на вх.Г и
Д ,поради което за него е открит друг абонатен № 387678
Съдът приема ,че съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, ответникът като
собственик на ап.35 ,вкл. и частта присъединена към АС на вх.Г и Д е клиент на топлинна
енергия и за тази част.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установява ,че сградата ,вкл. и вх.Г и Д
е топлоснабдена като за процесния период и имот с аб.№ 387678 е била реално доставено
количество топлинна енергия на стойност 133,62лв. От същата 7,82лв. е за топлинна
енергия за отопление на имота ,а 125,80лв. ,ТЕ за сградна инсталация.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.Вещото лице е посочило,че процесният имот ,хол ап.35 има отопляем
обем по проект 53м3 и на база този обем е била разпределена топлинната енергия ,отдадена
от сградната инсталация .
Или от изложеното следва ,че размерът на реалното количеството топлинна
енергия е определен от СТЕ и ССчЕ ,въз основа на данни от показанията на измервателните
уреди и изравнителните сметки, относими за процесния период.Размерът на лихвата за
забава е установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.Липсват данни за
извършени плащания за погасяване на процесните задължения.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответника ,че то е погасено по давност.
4
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 13.05.2022год.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 13.05.2019г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала
да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид
и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното
положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона
за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2
месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-
голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие
За процесния период 01.10.2018год. – 30.04.2021год. приложение намират
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители
за битови нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10.
08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение
настъпва след изтичането на този 45 дневен срок.
Следователно погасени по давност са задълженията за периода 01.10.2018год до
31.12.2018год. в размер на 13,39 лв. ,тъй като падежът на задължението за м.12.2018год. е
настъпил на 14.02.2019год. и към датата на депозиране на исковата молба в съда
/13.05.2022год./ е изтекъл 3 годишния период.
За останалата част от периода 01.01.2019год. до 30.04.2021год. не са налице
основания да се приложи погасителната давност .
Тъй като за периода 01.10.2018год. – 30.04.2019год. след изравняването е налице
разлика между прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия ,отчетено в края на периода от 12,10лв. ,за доплащане ,то за тази сума е
5
възникнало ново вземане ,което не е погасено по давност.Или към задълженията за периода
01.01.2019год. – 30.04.2021год. следва да бъде добавена и тази сума от 12,10лв. ,поради
което същото възлиза общо на сумата от 132,36лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.Стойността на тази услуга съда възприема
,съгласно справката за издадени фактури,а в случая се доказва и че тя е извършвана реално
от третото лице помагач ,и която възлиза на 36,08лв.,поради което и тази претенция на
ищеца е основателна и доказана.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда ,13.05.2022год. ,до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурите, обективираща задълженията за отчетен период
01.01.2019год – 30.04.2021год. видно от представеното с исковата молба копия от
съобщения към тези фактури са издадена на 31.07.2019год. , 31.07.2020год. и 31.07-
2021год.Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за
периода от 15.09.2019 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 26.04.2022 г. ,което върху уважената
главница от 132,36лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 23,06лева като в случая
ищеца е претендирал сума от 22,88лв. или в по-нисък размер и съда не може да се произнесе
6
свърхпетитум.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
3,01лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
Поради изложените съображения ответника И. Ж. Я. дължи на ищеца ½ част от
задълженията или 66,18лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2019год. – 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от 13.05.2022год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 11,44лв.,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 26.04.2022год.,сумата в размер на 18,04лв.,стойността на услугата дялово
разпределение за периода 01.04.2019год. до 30.04.2021год. , ведно със законната лихва от
13.05.2022год. до окончателното й заплащане.
Не са налице основания да се извърши прихващане с вземания на ответника спрямо
ищеца ,тъй като се доказва по безспорен и несъмнен начин твърдяното вземане по фактура
№ ********** от 31.08.2022год. да е ликвидно и изискуемо.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски , съразмерно с уважената част от исковете.
В настоящото производство са доказани разноски в общ размер от 350лв.,от които :
100лв. д.т. , ,150лв. – депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК.Съразмерно уважените му
претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер на
336,12лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има и ответника ,който е поискал
такива.Същия е доказал разноски в размер на 300лв. – адвокатско възнаграждение
уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от
23.09.2022год. и 500лв. – депозити за вещи лица.
Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски в размер
на 31,80лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Ж. Я. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.“Витоша“ №
93,вх.В,ап.35 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , сумата в размер на
66,18лв.,представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия топлоснабден имот ,
апартамент 35, - хол ,с абонатен № 387678 , находящ се в гр.София,бул.“Витоша“
№93,вх.В,ет.2за периода 01.01.2019год. – 30.04.2021год.,ведно със законната лихва от
13.05.2022год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 11,44лв., мораторна лихва
за периода 15.09.2019год. до 26.04.2022год.,сумата в размер на 18,04лв.,стойността на
услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019год. до 30.04.2021год. , ведно със
законната лихва от 13.05.2022год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
вр. чл.86 от ЗЗД : за разликата над уважения размер от 66,18лв. до пълния предявен
размер от 66,83 лева – главница,представляваща стойност на незаплатена топлинна и за
7
периода от 01.10.2018год. до 31.12.2018год. като неоснователен ,погасен по давност
;както и за сумата в размер на 3,31лв.,мораторна лихва за услугата дялово разпределение
за периода 31.05.2019год. до 26.04.2022год. като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Ж. Я. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.“Витоша“ №
93,вх.В,ап.35 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
336,12лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б , да заплати на И. Ж. Я. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,бул.“Витоша“ № 93,вх.В,ап.35 , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 31,80лв.,представляваща деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, като трето лице,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8