М О Т И В И към Н О Х Д N
568/09 г.
Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу подс. Н.Д.Н. е повдигнато обвинение по чл.211
предл.3-то вр. чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК
затова, че на 24.04.2007г. в гр. К. в условията на опасен рецидив,
след като се е представил за длъжностно лице с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил у Н.Г.Д. заблуждение и с това и причинил имотна вреда в
размер от 8000 лв..
В съдебното заседание след приключване на съдебното
следствие, представителя на РП-К. поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс.
за виновен, като му определи наказание около две години и осем
месеца лишаване от свобода.
В съдебното заседание подс.Н.Д.Н. се признава за
виновен, като признава изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за
тези факти.
Защитата на подс. Н. след приключване на съдебното
следствие пледира съдът да го признае за виновен, като
наказанието му бъде определено при условията на чл.55 от НК.
Съдът като взе предвид фактическата обстановка
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните на досъдебното
производство доказателства, както и направеното от подс. самопризнание и след
като ги прецени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното ;
На 24.04.2007 г. св.Н.Д., която работела като главен счетоводител във фирма ***
изтеглила от банка *** сумата
от 10000 лв. пари на фирмата. Зад нея стоял подс. Н., който след
като дошъл неговия ред, си тръгнал от банката, без да иска да
бъде обслужен.
С нея била и дъщеря и св. Й.Д..
Пред магазин ‘Универмаг’ в гр. К. св.
Н.Д. била настигната от подс. Н., който и
заявил, че е служител на *** и че е станала грешка като и били дадени бракувани пари.
Показал и списък с още 11 човека, на
които били дадени бракувани пари.
След това подс. и казал, че трябва да отидат до трезора
на банката, където да подменят парите.
Завел двете свидетелки в сградата на Данъчна служба в
гр. К., където на площадката между четвъртия и петия етаж
св.Н.Д. му далата сумата от 8000 лв..
Подс. взел парите, слязъл с
асансьора в сградата в приземния етаж, след което напуснал сградата.
Св.Й.Д. се усъмнила и се обадила в *** откъдето и
казали, че няма такова нещо.
Така изложените факти и обстоятелства,
описани в обстоятелствената част н обвинителния акт се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства-показанията на св.Н.Д.,
Й.Д. и Б.И. и писмените доказателства-протокол за разпознаване на
лица и предмети, които подкрепят изцяло направените от подс.
самопризнания.
Имайки предвид установената по безспорен начин
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
съдът намира, че подс. Н.Д.Н. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.211 предл.3-то вр. чл.210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б.А и Б от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
За гореописаното престъпление закона е предвидил три
отделни изпълнителни деяния-въвеждане в заблуждение, поддържане на
заблуждение или използуването на заблуждението, неопитността или
неосведомеността на заблуденото лице, като това трябва да бъде с користна цел,
както и да настъпи имотна вреда на заблудения, и имотна облага на измамника.
Позовавайки се на установената фактическа обстановка
съдът приема, че с действията си подс. като е заявил на св.Д., че е получила ‘бракувани
пари’ от банката, които трябвало да бъдат подменени е осъществил
изпълнителното деяние - въвеждане в заблуждение.
По този начин подс. е причинил на св.Д. имотна вреда в
размер от 8000 лв., респ. е набавил за себе си имотна облага в същия размер.
Така мотивирана св.Д. е извършила акт на имуществено
разпореждане и по този начин е получен престъпния резултат-имотна вреда.
Съдебната практика приема, че за
съставомерността на деянието не е необходимо да е налице единство между
измамения и ощетения в случая фирма ***.
При осъществяване на деянието подс.Н. се е представил
за длъжностно лице - служител в ***, имащ право за заменя ‘бракуваните
пари’ с действителни, поради което деянието му следва да се квалифицира по
чл.210 ал.1 т.1 от НК.
Преди осъществяване на деянието подс.Н. е бил осъждан
с присъди по НОХД 612/03 г. по описа на РС-Д., влязла в
законна сила на 09.11.06 г. на пет години лишаване от свобода, с присъди по
НОХД 882/06 г., влязла
в законна сила на 07.12.06 г. по описа на РС-Р. на осем години
лишаване от свобода и тъй като не изтекли пет години по смисъла на чл.30 ал.1
от НК, то сегашната му престъпна дейност следва да се
квалифицира като опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.А и Б от НК, а
деянието му следва да се квалифицира по чл.211 предл.3-то от НК.
От установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на подс. следва извода, че към момента на деянието е
действувал умишлено.
Подс. е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от него
искал е тяхното настъпване и се е стремил към тях.
Касае е се за форма на вината-пряк умисъл.
В този смисъл е и практиката на ВКС-Р-155/89,
Р-16/79-1,Р-55/90-1, Р-337/77-1, Р-29/90 ОСНК, Р-56/86 ОСНК и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът намира,че подс. Н.Д.Н. следва да
бъде признат за виновен и наказан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и личната опасност на подс., оцени
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства съгласно изискванията
на закона.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
приема-обремененото съдебно минало на подс. и лошите му характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващите вината обстоятелства
съдът приема направените самопризнания.
Следователно наказанието на подс.Н. следва да се
определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства, но
чрез приложението на разпоредбата на чл.55 от НК предвид императивния характер
на нормата на чл. 58а от НК и с оглед постигане целите на чл.36 НК-две години и
осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на основание
чл.61 т.1 от ЗИНЗС.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;