№ 5945
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100511919 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20100819/18.08.2023г. по гр.д. № 21154 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 54-ти състав са отхвърлени исковете на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* срещу Д. Д. Н., ЕГН **********
и Б. Д. Н., ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД за признаване за установено че Д. Д. Н., ЕГН
********** и Б. Д. Н., ЕГН ********** дължат на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане разделно при равни квоти на суми в
общ размер, както следва: сумата от общо 512,42лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението– 09.06.2020г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в магазин № 1
/гараж № 2 ,3, 4/ в гр. София, ул. ******* с абонатен № ******* за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от общо 52,58лв. представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 31.07.2018г. до
04.06.2020г; сумата от общо 28,25лв. ведно с лихва от 09.06.2020г. до
изплащането й, представляващи цена на дяловото разпределение на енергията
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 4,10лв. представляващи
1
лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода
от 01.07.2018г. до 04.06.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 23003/2020г. по описа на СРС.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25033627/05.09.2023г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ******* в частта, с която исковете са отхвърлени.
Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че представените нотариални актове
установявали, че ответниците са собственици на гараж 2, 3,4. Тези имоти били
обединени в магазин № 1. В сградата по проект нямало магазин. Скицата,
одобрена от Дирекция „Архитектура и градоустройство” установявала, че в
последствие гаражите са преустроени в магазин. Д. Н. като представител на
собствениците подписал акт за установяване идентификация на имота.
Управителят на ЕС представил акт за кубатура на магазин № 1. Главните
отчети били подписани от Д. Н. и от Б. Н., те сочели че имот е магазин № 1. В
списъка на потребителите за магазин № 1 бил положен подпис от Д. Н. като
представител на собствениците. Нямало подписан договор между страните за
доставка на енергия за стопански нужди и затова вземането било за
неоснователно обогатяване. Претендирало е разноски.
Въззиваемите – ответници по исковете Д. Д. Н., ЕГН ********** и Б. Д.
Н., ЕГН ********** чрез назначения им особен представител са оспорили
жалбата. Посочили са, че решението било правилно. Приетите доказателства
не били достатъчни, за да се установи преустройство на гаражите в магазин,
че гаражите са идентични с процесния магазин. Експертизите не
установявали, че е доставена топлинна енрегия.
Третото лице помагач на ищеца – Т. ООД, не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22008036/15.04.2021г. по регистъра на СРС от Топлофикация София”ЕАД,
ЕИК ******* срещу Д. Д. Н., ЕГН ********** и Б. Д. Н., ЕГН ********** с
2
която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр.
с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД, че Д. Д. Н., ЕГН ********** и
Б. Д. Н., ЕГН ********** дължат на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
******* заплащане разделно при равни квоти на суми в общ размер, както
следва: сумата от общо 512,42лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението– 09.06.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в магазин № 1 /гараж № 2 ,3, 4/ в гр. София, ул.
******* с абонатен № ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.;
сумата от общо 52,58лв. представляващи лихва за забава на плащането на
главницата за периода от 31.07.2018г. до 04.06.2020г; сумата от общо 28,25лв.
ведно с лихва от 09.06.2020г. до изплащането й, представляващи цена на
дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г.; сумата от 4,10лв. представляващи лихва за забава на плащането
на цената на дяловото разпределение за периода от 01.07.2018г. до
04.06.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
23003/2020г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответниците са собственици на гаражите, те били преустроени в
магазин, не бил подписан договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди , потребявали енергия в имота и така се обогатил със
стойността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на
обедняването на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумите, изпратил
им покана за плащането на сумите.
Ответниците Д. Д. Н., ЕГН ********** и Б. Д. Н., ЕГН ********** в
предоставения срок чрез назначения особен представител са оспорили
исковете. Навели са твърдения, че не било установено магазин № 1 да е
образуван от гаражи 2,3,4, че в него се ползва топлинна енергия. Това че
сграда би могло да е топлоснабдена не означавало, че и гаражите са
топлоснабдени. Отчет не бил правилен, не било правилно и дяловото
разпределение. Задълженията били погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца Т. ООД не е изразило
становище исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 23003/2020г. по описа на СРС
съгласно което по заявление вх.№ 3026483/09.06.2020г. е издадена заповед за
изпълнение с която е разпоредено Д. Д. Н., ЕГН ********** и Б. Д. Н., ЕГН
3
********** да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******
разделно при равни квоти суми в общ размер, както следва: сумата от общо
512,42лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението–
09.06.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в магазин № 1 /гараж № 2 ,3, 4/ в гр. София, ул. ******* с
абонатен № ******* за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от
общо 52,58лв. представляващи лихва за забава на плащането на главницата
за периода от 31.07.2018г. до 04.06.2020г; сумата от общо 28,25лв. ведно с
лихва от 09.06.2020г. до изплащането й, представляващи цена на дяловото
разпределение на енергията за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата
от 4,10лв. представляващи лихва за забава на плащането на цената на
дяловото разпределение за периода от 01.07.2018г. до 04.06.2020г., съдебни
разноски от 75лв., за така издадена заповед длъжниците са уведомени със
залепване на уведомление, на 07.04.2021г заявителят е уведомен за
подаденото възражение и за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта, такива доказателства е представил на 15.04.2021г.
Приети са неоспорени от страните нотариални актове № 29, № 30, № 31
всички от 17.11.2000г. съставени от нотариус В.Б., рег. № 302 на нот.К.,
разрешение за ползване от 20.12.2004г., , протокол за установяване на годност
на строеж от 01.12.2004г. съгласно които на 17.11.2000г. „А. 97 МВ”ООД е
продало на Б. Н. и на Д. Н., представлявани от баща им и законен
представител – Д. А. Н. гараж № 2 с площ от 18,68кв.м.; гараж 3 с площ от
20,09 кв.м. и гараж № 4 с площ от 18,68кв.м. в гр. София, ул. *******, които
към него момент са изградени в груб строеж, сградата е с магазини, , гаражи,
жилища, въведена в експлоатация на 20.12.2004г. Отделно те двамата са
записани като възложител на строеж и на гараж 1, 9, 20.
Прието е писмо за вписване на възбрана върху собствени на ответниците
имоти от 22.05.2014г., съгласно което ответниците са собственици на гаражи
1,2,3,4,9,20 в сградата.
Приет е протокол за идентификация на топлоснабдяван имот носещ
подписи за Д. А. Н. и за представител на ищеца, съставен на 12.09.2005г. ,
съгласно който магазин № 1 на партер на сграда на ул. *******, вх. А в гр.
София се състои от салон и от тоалетна, отопляме обем съответно от 160,79
4
куб.м. и от 12,82 куб.м. има водомер с пломба с № 1000393.
Приет е акт за разпределение на кубатура подписано от управителя на ЕС,
съгласно който на12.09.2005г. управител на ЕС е посочил, че отопляем обем на
магазин № 1 на ул. ******* е с обем от 173,61 куб.м.
Приети са скици от 2006г., съгласно които в сграда има магазини и гаражи
10,11, 15,16,17, 18, показани са фризьорски салон от 19,96 кв.м. и магазин № 1
с площ от 52,94 кв.м., магазини 2,3,4,5 .
Приети са извлечение от сметки на ищеца сочещи процесните задължения,
като за дялово разпределение начислени суми са в рамките от 1,09лв. до
1,24лв.
Приети са протокол от ОС на ЕС , договор от 10.06.2005г., съгласно които
ОС на ЕС на сграда на ул. Странджа” №1 150 са избрали и възложили на Т.
„ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата.
Приет е списък на потребители на топлинна енергия в сградата, носещи
подпис за Д. Н. за имоти с отопляем обем от 387,04 куб.м. с обозначение че се
касае за ап. 1 и за други имоти, обозначени като „..м1, м фр.с…“.
Приета е покана от ищеца до ответниците за заплащане на потребена
топлинна енергия в собствените им магазин № 1 с абонатен № ******* и
фризьорски салон с абонатен № 386231 на ул. *******
Приети са протоколи за отчет, носещи подпис за Д. А. Н., съгласно които
реални отчети на уреди в магазин № 1 на ул. ******* с абонатен № ******* са
извършени, като са снети отчети на водомер има водомер с пломба с №
1000393. на 15.05.2018г. В същите като имот с абонатен № ******* отново е
посочен магазин № 1 но с потребител Б. Н. и е посочено че се ползва като
адвокатска кантора – на 02.05.2019г. За 2017г. отчет за магазин № 1 е с
посочен потребител Н.. Всички сочат отчет по водомер с пломба с №
1000393.
Приети са изравнителни сметки за абонатен № ******* сочещи
начисления за сградна инсталация .
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че според
изравнителните сметки в имот с абонатен № 38620 радиаторите са
демонтирани , начислява се сградна инсталация и за БГВ по показания на един
5
водомер. , отопляем обем е 174 куб.м. , дялово разпределение е коректно ,
стойност на реално доставената енергия е 512,40лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД – иск установяване на съществуване на
задължение за заплащане на сума , с която неоснователно се е обогатил
ответникът за сметка на обедняването на ищеца и за обезщетение за забава на
плащане на сумите.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните
нотариални актове се установява, че ответниците са придобили собствеността
върху гаражи 2,3,4 в сграда на ул.*******.
Спорен въпрос по делото е дали тези гаражи са преустроени по начин
такъв, ч от тях да е образуван процесния магазин № 1. В тежест на ищеца е
било да установи това обстоятелство по несъмнен начин по делото, защото с
отговора на исковата молба е направено изрично оспорване на това
обстоятелство. Пълно и главно доказване на това обстоятелство съдът
приема, че не е проведено по делото. Това е така, защото разрешението за
ползване на сградата сочи, че в тази сграда през декември 2004г. по проект са
изградени гаражи, магазини, фризьорски салон, жилища. Скицата , издадена
в последствие показва както гаражи, така и фризьорски салон и магадини,
6
като номерата на гаражите не са последователни. Не са представени проектите
от 2004г. и така не може да се установи при сравнение с приетата скица, че
магазин № 1 показан на тази скица се намира на мястото, на които по
първоначалните проекти са били гаражи 2,3,4. За това че и към 2014г. , тоест
след издаване на скицата, тези гаражи съществуват като самостоятелни обекти
индиция е писмото за налагане на възбрана от 2014г., описващо тези гаражи
като самостоятелни обекти. Записванията по списъка на потребителите, както
и протоколите за отчет на уредите сочат магазин № 1 , но като потребител на
енергия в него до 2018г. е посочен Д. Н., а не ответниците. Не е установена
причината, поради която Д. Н. е записан като такъв, нито защо след 2018г. за
потребител е посочено друго лице. В нито един от тези документи, както и в
акта за разпределение на кубатура и в протокола за идентификация, не е
посочено, че магазин № 1 е образуван от гаражи 2,3,4. Следва да се посочи, че
доколкото в разрешението за ползване от 20.12.2004г. е посочено, че в
сградата има магазини, то е следвало да се установи от ищеца, че процесният
магазин е различен от тези, които са били по първоначалните проекти за
сградата, по които е издадено разрешението за ползване на сградата. Следвало
е да се установи и как е образуван магазин № 1 – било чрез представяне на
първоначалните проекти и последващите изменения, било чрез съдебно-
техническа експертиза с такава задача. Обозначаването на магазина като с
такъв с № 1 при съобразяване на факта, че и по първоначални проекти в
сградата е имало магазини, препятства несъмнен извод, че процесният
магазин е образуван от гаражи № 2,3,4. Това е така, защото житейски
обоснован е извода че по първоначалните проекти, включващи и магазини е
имало такъв с № 1, тоест магазин № 1 не е образуван в последствие чрез
преустройство на гаражи.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районният съд е
правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да
останат в тежест на въззивника, въззиваемите не са направили разноски по
делото и такива не им се следват.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от
ГПК.
7
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20100819/18.08.2023г. по гр.д. № 21154 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 54-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – Т.” ООД , ЕИК *******.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8