Решение по дело №1676/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 688

 

гр.Бургас,31.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 1676 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „*” АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в гр. *, к.к. „*“, к-с „*“, партер, чрез представляващия – *, срещу Наказателно постановление № *., издадено от *– Зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Фактическата обстановка и извършването на нарушението не се оспорват, но се въвеждат твърдения за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателната процедура, изразяващи се в неправилно съставяне на АУАН в отсъствието на представител на нарушителя, вписването в акта само на един свидетел и неправилна преценка за  неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Развиват се подробни доводи по всеки един от наведените пороци, като се достига до извод за незаконосъобразност на издаденото НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. * – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Посочва, че доводите за отмяна на НП са чисто формални, като още веднъж се спира на всеки един от тях. Пледира за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган (АНО), се явява юрисконсулт Стоилова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Посочва, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, като в подкрепа на тази си позиция акцентира, че дружеството-жалбоподател не е публикувало финансовите си отчети не само за 2017г., а и по принцип, което завишава обществената опасност на извършеното.  В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 10 – НП е връчено на представител на дружеството на 18.03.2019г., а жалбата  е депозирана на 25.03.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 28.08.2018г. при извършване на съпоставка чрез програмен продукт „СУП” и извършена справка в Търговския регистър, св. М.К. – инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, установила, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на задължено лице по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет за 2017г. в Търговския регистър, в законоустановения срок, а именно до 02.07.2018г. (30.06.2018г. е събота – почивен ден, респективно срокът изтича в първия работен ден след това, който е именно 02.07.2018г). Свидетелката установила, че търговецът е подал ГДД за 2017г. по чл. 92 ЗКПО на 31.03.2018г., в която е декларирал, че за 2017г. е реализирал нетни приходи от продажби в размер на 2444787,50 лева.

Св. К. преценила, че с горното е допуснато нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на 28.08.2018г. изпратила покана до седалището на търговеца (л.19), за явяването на представител в ТД на НАП-Бургас, за съставяне на АУАН. Поканата била върната с отбелязване на лицето по връчването, че пратката е непотърсена (известие за доставяне на л. 22). При тези данни св. К. изпратила поканата по електронен път, като същата била доставена на 21.09.2018г. в 09.13 часа (удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 21).  Доколкото в предвидения 7-дневен срок от 21.09.2018г. упълномощен представител на търговеца не се явил в ТД на НАП, на 01.10.2018г. св. К. съставила АУАН с № F421037. След съставяне на АУАН, свидетелката пристъпила към неговото връчване. В тази връзка на 01.10.2018г. изпратила покана (л.20) до седалището на дружеството, като видно от известието за доставяне на л. 23 – пратката отново не била потърсена. Актът бил редовно връчен на упълномощен представител на жалбоподателя едва на 20.12.2018г. Пълномощникът (пълномощно на л. 14) подписал АУАН и получил препис от него без да депозира възражения. В законоустановения срок – писмени възражения от дружеството също не били депозирани.

След връчване на АУАН на 11.02.2019г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО квалифицирал поведението на търговеца, като нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на основание чл. 74, ал.1 ЗСч му наложил „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в АУАН, а пледира единствено за допуснати процесуални нарушения и приложение на чл. 28 ЗАНН.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *– зам. директор на ТД на НАП-Бургас, който към дата 11.02.2019г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018г. на МФ. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, който безспорно е компетентно лице по смисъла на чл. 78, ал.1 ЗСч.  Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на твърденията на жалбоподателя - вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за отмяна на НП, тъй като АУАН е съставен в отсъствие на същия и при липса на установените в чл.40, ал.2 от ЗАНН предпоставки. В конкретния случай органите по приходите са действали максимално добросъвестно и са изпратили покана до седалището на дружеството, с която са го поканили да изпрати представител за съставяне на АУАН. Въпросната покана не е била получена единствено по вина на търговеца, който не е осигурил лице в адреса си на управление, което да приема книжата. Въпреки това актосъставителят е направил всичко възможно за съхраняване на правата на дружеството, като е изпратил и покана по електронен път, която е била доставена до електронния адрес на жалбоподателя, но въпреки това представител не се е явил в ТД на НАП. При тези факти, настоящият състав счита, че няма как жалбоподателят да черпи права от собственото си бездействие и доколкото актосъставителят е направил всичко възможно за уведомяването на нарушителя за предстоящото съставяне на акт и едва след това е пристъпил към съставянето му по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН, то и нарушение не е допуснато.

Дори хипотетично да се допусне, че такова нарушение в случая е налично, то не е съществено, доколкото не се отразява на правото на защита на жалбоподателя. От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на упълномощен представител на последния, с което му е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, преди издаването на НП. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая не е ограничено правото на защита на санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от приложените в преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В тази насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на БАС, обективирана в Решение №1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение № 1016 от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от 12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение №1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.

Неоснователни са и възраженията за опорочаване на процедурата, поради съставяне на АУАН в присъствието само на един свидетел.

Следва да се има предвид, че нарушението е установено на базата на официални документи (справка в Търговския регистър), поради което и на основание чл. 40, ал.4 ЗАНН е било допустимо въобще да не се посочва свидетели при съставяне на акта. Въпреки това и с оглед прецизност съдът счита, че дори и да не се сподели горното виждане, то крайният извод за липса на съществен процесуално нарушение пак би бил верен. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, дори такъв по чл.40, ал.3 от ЗАНН, по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, а досежно фактите – същите не се оспорват по никакъв начин от жалбоподателя и лесно могат да се проверят от всеки в общодостъпния Търговски регистър. Следва да се има предвид и че нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Нещо повече, в чл.40, ал.4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл, ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, схващано като невъзможност да разбере вмененото му нарушение, като същевременно не води и до съществен порок на акта, а наказателното постановление  да бъде отменено само на това основание. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение № 1450/12.10.2015г. по к.н.а.х.д. № 1178/2015г. на АдмС-Бургас, Решение № 1373/24.06.2013г. по к.н.а.х.д. № 267/2013г. на АдмС-Бургас и други.

С оглед горното настоящият състав счита, че в хода на производството не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения, поради което и няма основание за отмяна на НП на тази плоскост.

По същество следва да се посочи следното - съгласно  чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч, всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или съответния орган – чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

Разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч предвижда, че който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.

В конкретния случай няма спор, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си за публикуване на годишния си финансов отчет за 2017г. в срок до 02.07.2018г. (30.06.2018г. е събота – почивен ден, респективно срокът изтича в първия работен ден след това, който е именно 02.07.2018г). Няма спор и че за 2017г. дружеството е извършвало дейност и е отчело нетни приходи от продажби в размер на 2444787,50 лева – т.е. за него е неприложима новата редакция на нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 (изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) от ЗСч, с която е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.

С оглед горното съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на „*” АД с ЕИК: *, доколкото с бездействието си същото е допуснало нарушение по чл. 74, ал.1 ЗСч.

Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.

В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от ЗСч. Нарушението, извършено от дружеството е чрез "бездействие". То е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.  Нарушението е формално - на просто извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на АдмС-Бургас по сходни казуси – Решение № 1897 от 14.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2406/2017 г.; Решение № 973 от 17.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 99/2018 г.; Решение № 1232 от 22.06.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 904/2018 г.; Решение № 1767 от 30.10.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2629/2017 г. и още много други.

От друга страна АНО е взел предвид липсата на предишни нарушения на жалбоподателя при индивидуализацията на имуществената санкция, като я е определил в границите на минималния възможен размер (0,1% от нетните приходи – 2444787,50 лева = 2444,79 лева, а санкцията е в размер на 2500 лева). Не следва да се пренебрегва обстоятелството, че видно от приложените доказателства дори към настоящия момент търговецът не е отстранил нарушението, както и че липсва публикуване на финансов отчет не само за 2017г., а и въобще, което допълнително увеличава обществената опасност на извършеното. Поради това, настоящият състав счита, че няма причина за изменение на НП и намаляване на санкцията, до абсолютно минималния възможен размер, доколкото в настоящия си вид същата съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното и нарушителя и поради това се явява справедлива и би постигнала целите на закона.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *., издадено от *– Зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, на „*” АД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.