№ 572
гр. Благоевград, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501015 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№14326/23.09.2025 г., подадена от С.
Т. С., ЕГН **********, Т. С. С., ЕГН ********** и М. С. С., ЕГН **********,
тримата от *********, чрез адв.Б., със съдебен адрес *********, против
Решение № 131/07.05.2025 г. по гр.д.№ 721/2023 г. по описа на РС-Гоце
Делчев, в следните му части:
1/ в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М. С. С.
срещу *********, представлявана от кмета А. М., да се премахне
нерегламентирано изградената подпорна стена, изградена от каменна зидария
на циментов разтвор, намираща се от източната част на недвижимия имот на
ищците, представляващ УПИ V - 543, с площ от 300 кв.м., находят се в
*********, в кв. 34 по кадастралния план на населеното място от 1993г., посл.
изм. със заповед № 181/16.04.2009г. на кмета на Общината;
2/ в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М. С. С.
срещу *********, представлявана от кмета А. М., да се премахне
1
нерегламентирано изградената улична чешма, навлизаща от източната част
навътре в същия собствен на ищците недвижим имот, описан по-горе;
3/ както и в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М.
С. С. срещу *********, представлявана от кмета А.М., да възстанови
възможността достъпът до имота да се осъществява по първоначалния начин
(т.е. отпреди посегателството) - чрез премахнатия естествен наклон на пътя
откъм източната му страна на имота, или алтернативно вместо това да постави
изкуствена рампа.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Гоце Делчев е
валидно и допустимо, но неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му
части.
Според въззивника, съдът е дал правилна правна квалификация на
исковете, с които е сезиран, но неточно е приложил както материалния закон
(приложими за случая норми на ЗС, ЗКИР, ЗУТ и действалите във времето
норми на старите благоустройствени актове - ЗПИНМ и Правилника за
прилагането му), така и процесуалните разпоредби, отнасящи се до основните
принципи на гражданския процес, до предмета и тежестта на доказването и до
доказателствената стойност на писмените и гласните доказателства. С оглед
на това се изразява становище, че са формирани частично неправилни, а и
непълни изводи, които са довели до постановяването на неправилно и
незаконосъобразно решение.
По отношение произнасянето на съда по подпорната стена от източната
страна на процесния имота и чешмата, поставена от същата му страна, се
твърди, че съдът, позовавайки се на приетото заключение, е приел за
основателна претенцията за премахване на подпорната стена само в северната
част, не и от източната страна на имота. Обяснява се, че по подобен начин е
решен въпроса и за каменната чешма, за която е прието, че съвсем малка част
от нейния северозападен ъгъл попада в имота.
Според ищеца, изводите на съда в тази насока страдат от вътрешно
противоречие, тъй като от една страна съдът констатира навлизане в имота и
нарушение на имотна граница, без да коментира намира ли правно основание
за това, а като краен извод извежда, че тези искове за защита на нарушено
право на собственост са неоснователни.
Обосновава се становище, че самото констатирано навлизане
2
представлява смущаване в упражняването на собствеността, като в случая то е
и неправомерно, тъй като ответникът нито е изложил твърдения, нито е
установил правно основание за навлизането. Излагат се съображения, че дори
да не е установено навлизане, а разполагане на незаконен строеж, който
тангира по имотната граница или е в непосредствена близост до нея, това би
било достатъчно, за да се уважи петиторен иск на собственика срещу
нарушителя. Обяснява се, че в случая е налице смущаване на вещното право
(абсолютно, по правната си природа) от ответната община, макар и без да се
отнема владението на собственика.
Поддържа се, че поставянето на чешмата на описаното от вещото лице
местоположение от една страна ограничава достъпа до имота и променя
начина, по който той може да се ползва, а от друга създава значителни
неудобства за собственика - шум, струпване на хора и дори животни, риск от
замърсяване и потенциални течове на вода, като преди всичко - то е напълно
самоволно и необосновано, без съгласие от страна на собственика, респ. без
издаден административен или нормативен акт, даващ възможност на
длъжностните лица на общината да я поставят там.
Като противоречащо на материалния закон се квалифицира
разбирането на РС, че минималното навлизане на чешмата и на оградата от
източната страна не е основанине да бъдат уважени исковете за премахването
им. Обосновават се изводи, че дори и най-минимално нарушаване на имотна
граница е релевантно, ако не почива на законно основание. В изложените от
РС мотиви в тази насока, въззивникът разкрива противоречие, изразяващо се в
това, че от една страна се признава обективния факт на навлизането, но
въпреки това искът е отхвърлен. Аргументира се противоречие и на
постановката по т.3 на ТР 4/2017 г., постановено по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на
ВКС, както и изцяло на разрешенията по ТР 31/06.02.1985 г. по гр.д. №
10/1984 г., ОСГК на ВС на НРБ.
Като обобщение, въззивникът посочва, че фактическата обстановка е
изяснена правилно пред първоинстанционния съд, като е установен факт на
неоснователно въздействие върху имота, т.е. хипотеза по чл.109 ЗС, но в
същото време, съдът е отказал да даде търсената защита.
В жалбата се излагат доводи и по отношение на възприетото от съда
наличие на „допустима от закона грешка при определяне на границите на
3
имота“. Според въззивника, съдът е смесил предмета на защита по негаторния
иск с този по чл.54 ЗКИР, като понятието „допустима от закона грешка“ няма
законова опора при негаторния иск.
Въззивникът прави оплакване и досежно тълкуването на събраните в
хода на първоинстанционното производство гласни доказателства, което
опредяля като едностранчиво и изопачено. Освен това се сочи, че съдът е
извършил само преразказ на показанията на свидетелите, без да направи
правен коментар на същите. Аналогични са оплакванията и относно анализа
на зключенията на вещото лице, при който според въззивника липсват
самостоятелни правни мотиви, а текстуалната им част е просто преписана, не
и подложена на правен анализ.
Като нарушение се сочи и възприети от съда изводи на вещото лице,
които са правни такива и касаят плана на населеното място, действието по
време и приложението на предходни нормативни актове, статута на
регулационните линии.
Заявява се, че първоинстанционния съд е основал решението си на
документи, които са не посочени от страните за събиране и които не са
приобщение по съответния ред, а са приложени към допълнителната
експертиза от вещото лице, изцяло по негова инициатива.
Освен това, според въззивника, в решението си РС е установил факти,
свързани с наличие на придаваеми места от улица към имота на ищците, които
не са били заявени от ответника с отговора на исковата молба. В този смисъл
се аргументира нарушение на диспозитивното начало в процеса.
Относно частта на решението, съдържаща произнасяне по искането ни
за възстановяване подхода, алтернативно за улесняването му чрез поставяне на
изкуствена рампа, се твърди, че съдът е отхвърлил тази претенция само
защото е приел, че гласните доказателства и заключението на експерта
хармонично установяват изграждането на рампа от пясък и цимент,
позволяваща влизането в имота. Според въззивника обаче, искането му е било
за осигуряване на траен, безопасен и равностоен на предишния достъп, като
временна рампа от пясък и цимент, поставена от трети лица и извън имотната
граница, не го удовлетворява. Освен това се обяснява, че липсва анализ дали
рампата е законно изградена; дали е трайна и безопасна и равностойна ли е на
предишния достъп, който следва да осигурява правото на необезпокоявано,
4
необременено упражняване на собственост.
Поради това въззивникът изразява становище, че съдът е допуснал
неправилно приложение на чл. 109 ЗС и по последния кумулиран негаторен
иск, като е приел, че нарушението е преустановено, без да установи траен и
равностоен достъп, и без да се произнесе относно качеството, правната
допустимост и техническата адекватност на въпросната рампа.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени
решението на РС-Гоце Делчев в обжалваните части и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира се
присъждане и на направените в двете инстанции разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от
насрещната страна.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната
проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
5
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният
съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното
решение.
По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за
нужно да посочи следното:
Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС.
Законът предоставя възможност на собственика на един имот да иска
всяко трето лице да преустанови противоправното си въздействие върху
имота или да премахне резултата от вече извършените действия. Средството
за това е негаторният иск по чл.109 ЗС, който е предоставен за защита на
правото на собственост в случаите, в които, без да е отнето владението върху
имота на собственика, правото му на собственост се нарушава с такива
неоснователни действия, които ограничават и пречат на собственика да
упражнява своето право в пълен обем, пълноценно да владее и ползва вещта.
Ако действията на ответника са основателни, то няма да е налице хипотезата
на чл. 109 ЗС, като същото важи и за ситуация, при която действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Затова при всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
върху този имот ответникът осъществява неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава пречки за ищеца при ползването на собствения му имот, по-
големи от обикновените /ТР 4-2017-ОСГК, т. 3/.
Също така, претендираната защита следва да съответства на нарушението
и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното
право на ищеца, без да ги надхвърля –в този смисъл са решение № 139 от
25.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 457/2009 г. по описа на ВКС, I
г.о., решение № 132 от 30.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 66/2009 г. по описа
на ВКС, II г.о., решение № 132 от 30.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 66/2009
г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 135 от 31.07.2014 г., постановено по
гр.д.№ 334/2014 г. по описа на ВКС, I г. о. и др. Наличието на това
съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как
6
действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват
правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е
налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез иска по чл.109 от
ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез извършено
строителство, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството
ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази
насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърняване е
пряко свързано с нарушените от ответника благоустройствени правила, дали
отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита
на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца
увреждане на правата му /в този смисъл решение № 115 от 30.10.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 3769/2019 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК/.
По настоящето дело е безспорно, че въззивниците са собственици на
основание наследство и покупко-продажба на процесния недвижим имот,
представляващ УПИ V-543 с площ от 300 кв.м., находящ се в *********, в кв.
34 по КП на населеното място от 1930 г., посл. изм. със заповед №
181/16.04.2009 г. на кмета на *********, ведно с намиращата се там
постройка, при съседи на имота: от изток– улица, от запад - УПИ IV-543, от
север и юг – улици.
Също така не се спори, а и от заключението на вещото лице по СТЕ и от
публично обявената от Министерство на културата информация, е видно, че
имотът на въззивниците е разположен в частта от *********, която с
Разпореждане на МС № 89 от 02.09.1977 г. е обявена за исторически и
архитектурени резерват /публ. В ДВ бр. 73 от 1977 г./.
В случая, в исковата молба, а впоследствие и в депозираната уточнителна
молба пред РС, ищците твърдят, че предприетите от ответника действия, с
които се засяга имота им, им пречат да го ползват, тъй като от една страна е
ограничен достъпа им от източната му страна, а от друга страна е
препятствана възможността имота да се ползва в цялост.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, прието в
първоинстанционното производство се установява, че 1/ от северната част на
процесния имот, е изпълнена ограда (подпорна стена) от суха каменна
зидария, попадаща изцяло в него, 2/ от север-североизток е изпълнена ограда
(подпорна стена) от каменна зидария на циментов разтвор, с височина от 1.05
7
м + 1.30 м., мерена спрямо по-ниското ниво на терена, на улицата от изток с
о.т. 117-118, попадаща частично в процесния парцел /УПИ/; 3/ от североизток
е изпълнена улична чешма от каменна зидария на циментов разтвор, попадаща
частично в процесния парцел /УПИ/.
Експертът е отразил в заключението си, че площта на парцел /УПИ/ V -
543 от квартал 34 по плана на *********, *********, Благоевградска област,
одобрен със Заповед № 4087 от 16.12.1930 година, изменен, досежно
процесния имот, със заповед № 181 от 16.04.2009 година на кмета на
*********, изчислена по координатите, отразени в протокола за трасиране на
границите му от 09.06.2011 г., възлиза на 332.40 кв.м. Посочено е, че към
настоящия момент 22.10 кв.м. от парцела /УПИ/ не се ползва от
собствениците, а се ползва за движение на пешеходци и МПС.
Отделно, инж.С. е заявил, че в общинската администрация в Сатовча не е
предоставена информация, от която да е видно провеждане на процедура за
уреждане на сметки по регулация (за заплащане на придаваеми места)
досежно парцел /УПИ/ V - 543 от квартал 34 по плана на *********,
*********, Благоевградска област, одобрен със Заповед № 4087 от 16.12.1930
г. на ОбНС - Благоевград, изменен, досежно процесния имот, със заповед №
181 от 16.04.2009 г. на кмета на *********. Установено е обаче предходен
собственик на имота, а именно Т. З.Б. да е придобил по силата на дворищна
регулация собственост върху празни места, придадени към собствения му
парцел /УПИ/ V - 543 от кв.34 по плана на *********. Това е индиция и че
регулацията от 1930 г. е приложена, доколкото вещото лице поради липсата на
категорични данни не може да даде отговор в тази насока /посоченото при
разпита му в о.с.з. от 22.11.2024 г./.
При така изяснения статут на процесния имот, както и събраните гласни
доказателства относно това кой и кога във времето е предприел описаните в
исковата молба действия, с които той се засяга, настоящият състав намира
следното:
В случая безспорно, от източната част на процесия имот е била налице
денивелация, при която е имало образуван естествен наклон от двора на
въззивниците към улицата, който е позволявал мястото там да се използва
като вход-изход. Също така страните не спорят, а и от гласните доказателства
се установява, че това положение е променено след ремонта на ВиК мрежата
8
на селото, извършен около 2009 г., когато е построена и процесната чешма.
При преценката си дали с това се засяга имота на въззивниците, следва да
се отбележи, че от една страна от разпита на вещото лице, проведен пред РС в
о.с.з. от 22.11.2024 г., се установява, че имотът е урегулиран с плана от 1930 г.,
като в последствие е налице частично изменение от 2009 г. въз основа на
заповед на кмета на *********. Както е посочил инж.С., имотните граници
към 1930 г. не се припокриват с уличната регулация. Това е видно и от
графичното отразяване на приложената към експертизата скица и е относимо
и за източната граница на парцела, където видно, уличната регулация в някои
части навлиза, а в друга излиза извън имота. Така в частта, в която се намират
подпорната стена и чешмата, съобразно изчертаното от вещото лице, е видно,
че те са позиционирани на регулационната линия, без да навлизат в имота.
Нещо повече – в най-южната част на източната страна на имота, стената
навлиза в улицата като завзема част от нея.
С оглед на това настоящият състав не кредитира заключението на вещото
лице по отговора на въпрос 4, а именно, че каменната ограда и уличната
чешма попадат частично в процесния имот.
Освен това, следва да се посочи, че дори и да беше така, в производството
по иска по чл.109 от ЗС съдът трябва да изследва, както се посочи и по-горе,
дали действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват
правата на ищеца.
В тази насока следва да се има предвид, че съдебната практика приема, че
собственикът на земята не е длъжен да търпи строеж в имота си /попадащ
изцяло или частично в него/, тъй като той представлява неоснователно
действие по смисъла на чл.109 от ЗС, доколкото липсва надлежно учредено
право на строеж. Приема се, че по този начин се намалява без негово съгласие
свободната площ от поземления имот, което той има право да ползва като едно
от правомощията на правото му на собственост върху земята, а за сметка на
това се създава сервитут по реда на чл.64 ЗС. Този нарушен баланс между
правата на собственика на земята и собственика на строежа представлява
пречене по смисъла на чл.109 от ЗС.
В настоящия случай, по делото не се установи извършения строеж от
източната част на имота на въззивниците да е законен –да има всички
необходими строителни книжа.
9
Независимо от това положение, в практиката се приема, че
обстоятелството, че строежът е незаконен не е достатъчно за уважаване на
негаторния иск - незаконното строителство само по себе си не означава, че
ищецът е възпрепятстван да ползва поземления имот. Трайната съдебна
практика приема, че основание за защита при незаконно строителство се
поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от
вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на
правомощия, които пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната
защита /в тази насока решение № 625/03.12.2010 г., постановено по гр.д.№
1426/2009 г. по описа на ВКС, I-во г.о., решение № 130/20.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 4650/2017 г. по описа на ВКС, II-ро г.о., решение №
291/25.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 629/2009 г. на ВКС, I-во г.о. и др./.
В мотивите на ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2015 г.,
ОСГК е прието, че преченето не се доказва при такова нарушение на
строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в
закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване
на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето
на живеещите в определено населено място или част от него. В случая с факта,
че строежа в източната част на имота на въззивниците /подпора стена и
чешма/, е без строителни книжа /още повече, че се касае за строеж в място,
обявено за исторически и архитектурени резерват, за което са налице
специфични изисквания за съгласуване на СМР/, е изпълнено първото условие
за уважаването на негаторния иск, доколкото построяването, държането и
ползването на незаконен строеж винаги е неоснователно действие. Въпреки
това, доколкото строежът отговаря на санитарно-хигиенните изисквания
/чешмата е част е от изграден водопровод/, както и че към момента няма риск
за собствениците и ползвателите на имота /стената в източната част не е
компроментирана, за разлика от тази в северната част, съобразно посоченото
от вещото лице при разпита му пред РС в о.с.з. от 22.11.2024 г./, то настоящият
състав приема, че не е налице заплашване и/или опасност от вредно и
смущаващо въздействие за собственика на поземления имот, произтичащо от
упражняване на правомощията на собственика на строежа. Въззивниците
като титуляри на правото на собственост върху земята могат да
безпрепятствено да ползват същата по предназначение до промяна в
обстоятелствата относно съществуващия строеж.
10
Отделно от това, във връзка с наведените във въззивната жалба доводи, че
чешмата създава редица неудобства за въззивниците, изразяващи се в шум,
струпване на хора и животни, риск от замърсяване и потенциални течове,
следва да се отбележи, че същите останаха недоказани.
Това налага извод за неоснователност на въззивната жалба досежно
произнасянето на РС по исковете за осъждане на въззиваемата община да
премахне подпорната стена, изградена в източната част на имота, както и да
премахне изградената в тази част чешма.
По отношение иска за възстановяване достъпа до имота от източната му
страна, следва да се споделят изводите на РС, че такъв още преди завеждане на
делото е осигурен на собствениците отново от източната страна, но в най-
южната й точка. Въззивниците не ангажираха доказателства по какъв начин
това им пречи да ползват имота си. Не са налице и обективни данни, от които
да може да се направи подобен извод. От друга страна с исковата молба
въззивниците са направили алтернативно искане да се постави рампа за
достъп до имота им, което както се посочи, е направено от ответната община
още преди подаване на исковата молба. С оглед вложените материали при
изграждането й /пясък и цимент/, които предполагат устойчивост и
стабилност на строежа, не може да се приеме, че тази рампа не е безопасна и
има временен характер.
Ето защо и в тази й част въззивната жалба е неоснователна, а решението
на РС правилно и законосъобразно.
При пълно съвпадение на изводите на настоящата съдебна инстанция с
тези на районния съд, постановеното от последния решение в обжалваните му
части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, право на разноски има единствено въззиваемата
страна. Искане в тази насока обаче липсва, поради което съдът не се произнася
с решението си в частта за разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 131 от 07.05.2025 г., постановено по гр.д.№
11
721/2023 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев в следните му части:
1/ в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М. С. С.
срещу *********, представлявана от кмета А. М., да се премахне
нерегламентирано изградената подпорна стена, изградена от каменна зидария
на циментов разтвор, намираща се от източната част на недвижимия имот на
ищците, представляващ УПИ V - 543, с площ от 300 кв.м., находят се в
*********, в кв. 34 по кадастралния план на населеното място от 1993г., посл.
изм. със заповед № 181/16.04.2009г. на кмета на Общината;
2/ в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М. С. С.
срещу *********, представлявана от кмета А. М., да се премахне
нерегламентирано изградена улична чешма, навлизаща от източната част
навътре в същия собствен на ищците недвижим имот, описан по-горе;
3/ както и в частта, с която е отхвърлен искът на С. Т. С.в, Т. С. С. и М. С.
С. срещу *********, представлявана от кмета А.М., да възстанови
възможността достъпа до имота да се осъществява по първоначалния начин
(т.е. отпреди посегателството) - чрез премахнатия естествен наклон на пътя
откъм източната му страна на имота, или алтернативно вместо това да постави
изкуствена рампа.
В останалите части, като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез ОС-
Благоевград до ВКС, в 1-месечен срок от получаването му от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12