Решение по дело №425/2018 на Районен съд - Стара Загора

     Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……                                 21.12.2018 година                    град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

На девети октомври                                                                    2018 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: Александър Г.                                                     

 

Секретар: Росица Димитрова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г.

гр.дело № 425 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр.чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.258 от ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът ЕТ „АЛЕКС-Г.ХАЛИЛ”, гр.Стара Загора, представляван от Гюнай Хасан Халил, твърди в исковата си молба, че през периода от м.февруари 2008 г. до края на 2009 г. изпълнил възложени СМР на обекти, одобрени от изпълнителния директор на МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД гр.Стара Загора и от членовете на съставени от него комисии. След извършване на възложените СМР възложителят за дълъг период от време не заплащал извършените строителни дейности под различни предлози. След многобройни срещи и настояване от страна на ищеца, със заповед № 519/27.11.2012 г. на изп. директор на МБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович" АД Ст. Загора била определена комисия за проверка и съставяне на приемо-предавателни протоколи за извършените СМР. В резултат на това и след проверка на извършените от ищеца СМР на основание посочената заповед № 519/27.11.2012г. на изп. директор на МБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович" АД Ст. Загора били съставени двустранни протоколи - Акт обр.19 от 22.01.2013 г. за обект „Ремонт фоайе 7-мо копче" на обща стойност 21014,86лв. ДДС. На 22.02.2017г. изпратил нотариална покана до УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД Ст.Загора, по която не последвал никакъв отговор до настоящия момент. Сочи, че законната лихва върху тази сума, считано от датата отправена и получена от ответника нотариална покана на 22.02.2017г. до 31.12.2017г. била в размер на 1824,93лв. Въпреки така съставения и взаимно приет и подписан от двете страни протокол - акт обр.19 за видове, количества и стойност на извършените СМР, до настоящия момент сумата, представляваща стойността на извършените СМР, не била изплатена. Моли съда да постанови решение, с което на осн.чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата 21014,86 лева представляваща извършени и приети от ответника с акт обр.19 от 22.01.2013 г. СМР, подробно описани в него по количества и стойности СМР, сумата 1824,93 лева, представляваща лихва за забава на това задължение от 22.02.2017г. до 31.12.2017г., законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба - 18.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

На основание чл.131 от ГПК ответникът УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович" АД гр.Стара Загора представят писмен отговор в който заявява, че изразявали становище по така депозираната искова молба, като становището им по допустимостта на иска било следното: иска бил недопустим, което можело да бъде констатирано още на тази фаза от процеса, на следните основания: в него се твърдяло, че през периода февруари 2008 до края на 2009 г. ищеца бил изпълнил СМР-та (непосочени детайлно в ИМ, каквото е изискването на Закона и в този смисъл тя е нередовна) на обекти одобрени от изп. директор на тогава все още МБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович" АД Стара Загора. Претенцията за вземания във вр. със заплащане на тези СМР-та, видно от този текст в ИМ било възникнало към края на 2009 г., или по всяка една позиция, към момента на извършването й. ИМ е заведена на 18.01.2018 г., към който момент погасителната давност за такова вземане, отдавна е изтекла. Съгл. чл.110 ЗЗД с изтичане на 5 годишна давност се погасяват всички вземания за които Закона не предвижда друг срок, а в чл.111 от същия Закон е посочено, че с изтичане на 3 годишна давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд - буква „а", и вземания за обезщетения и неустойки по неизпълнен договор - буква „б" и най-накрая с такава 3 годишна давност се погасяват и вземанията за лихви - буква „в". Съгл. чл.114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В същото време няма уговорка между страните и такава не се твърди, че е съществувала, та да има нужда от покана и в този смисъл поканата рег.№ 1278/22.02.2017г. нотариално заверена от нотариус Р.Богданова рег.№435 на НК с район на действие СтРС, връчена на 23.02.2017г. на изпълнителния директор на доверителя ми, е без правно значение. Не от тази дата задължението (ако изобщо съществува) е станало изискуемо. Самия ищец признава в ИМ, че след извършване на възложените СМР ответника не му ги бил заплатил под различни предлози, т.е. те са били изискуеми от края на 2009г., те не са станали изискуеми и от датата на протокола за установяване на завършването и заплащането на натурални строително-монтажни работи, който е изготвен на 22.01.2013г., а от края на 2009 г. Оставям на страна истинността на съдържанието на този протокол и формално тук коментирам само датата, която е положена на него. Това няма да бъде началото на започналата да тече погасителната давност. Още повече, че за твърдения период на извършване на оформените в 38 позиции отделни строително монтажни работи, липсват каквито и да е актове изискуеми по ЗУТ и Наредбите по приложението му. Протокола от 22.01.2013г. била с абсолютно невярно съдържание. Изтичането на погасителна давност е юридически факт с пряко отношение към правото на иск. След като погасителната давност е изтекла, правото на иск се погасява и то не може, и не следва да получи чрез държавата съдебна закрила. Допустимостта е една от изрично уредените в процесуалния Закон проверки, които са служебно задължение на съда на осн. чл.130 ГПК. При констатиране на основание за недопустимост, Закона разпорежда, че „когато при проверка на исковата молба съда констатира, че предявения иск е недопустим, той връща исковата молба" - цитат от самата правна норма. Тъй като било налице това основание за недопустимост на иска, което било с характеристиката на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, които следва да не е налице - изтекла погасителна давност, моля уважаемия съд да върне исковата молба и да прекрати настоящото дело.Становище по основателността на иска. Той е и неоснователен, за това защото: Приложение на чл.266 ЗЗД при такъв ответник, за когото харченето на средствата, с които разполагал, които били от публичен характер - ответника бил държавна болница с преобладаващо мажоритарно участие на държавата и миноритарно участие на няколко общини от старозагорска област в неговия акционерен капитал, без участието на каквито и да е частни физически или юридически лица, за които средства се прилага единствено и само Закона за обществените поръчки, не може да става. Общите правила на договора за изработка и респективно правилото на чл. 266 ал.1 било недопустимо за прилагане. Това не е какъв да е поръчващ, това не е частноправен граждански или търговски субект, а държавно-общинска болница, чийто бюджет се формира от плащания постъпващи от Държавната Здравно Осигурителна Каса. Поръчки направени не по установения от Закона ред, (ако действително е имало такива) те очевидно са били устни - обстоятелство, което ищеца не уточнява, но най-вероятно ще се окаже, че е точно така, е практика, която заобикаля закона, абсолютно недопустима и нищожна, и граничи с действие/бездействие ангажиращо наказателната отговорност на съответните длъжностни лица. Без осъществяване на процедура по специалния Закон за обществените поръчки - обявяване, разгласа, прозрачност, поощряване на конкуренцията, равнопоставеност и пр. и пр., чрез реализация на съответната процедура и уведомяване за това на специализираната Държавна Агенция за обществените поръчки, такива средства не могат да бъдат харчени, като без всякакво правно значение е подписания протокол от 22.01.2013 г.. Той не може да заличи в качеството му на частен документ неосъществена процедура по ЗОП и не означава нито приемане, нито установяване и най-малкото пораждане на задължение за заплащане на каквито и да е СМР-та. Член 170 от ЗУТ задължава цялата дейност по едно строителство да се документира. Самия договор за строителство трябва да бъде в писмен вид. В конкретния случай ищеца не само, че не представя, но и не твърди, че има каквито и да е архитектурно- строителни книжа, вън и независимо от обстоятелството, че очевидно книжа по осъществена процедура по ЗОП той не притежава, защото такава не е осъществявана. Но и липсвали, и очевидно не са били изготвени изобщо, като изброяването, което ще направя по-долу не е изчерпателно, а фиксира само основните документи във всеки един строителен процес - няма оферта, няма приложени идеен проект и количествено стойностни сметки към него, няма одобрени работни проекти, няма одобрение на същите от съответните контролни органи - строителен надзор и общински власти, няма задания на инвеститора, няма издадено строително разрешение и протокол за строителна линия и ниво, няма договор за строителен надзор, няма проектанти, няма актове по съответните образци от Наредбите на ЗУТ, няма акт-образец 16 и издадено разрешение за ползване. Нямало никакви документи, по посочените в протокола 38 вида работи нямало представени никакви фактури, пътни листове, няма посочено с какъв транспорт е работено, няма посочени работници, които да са осъществявали това строителство, няма представени ведомости за заплати, отново няма нищо в този смисъл. В исковата молба се претендира 21 014,86 лв. главница, в която сума е вкл. и 3 502,48 лв. ДДС. На такова ищеца би могъл да има право, само ако има издадена фактура, тя е декларирана в справките декларации за съответния данъчен период и е ползван данъчен кредит. Фактура към материалите на ИМ няма приложена, най-вероятно такава няма издадена изобщо, както и каквито и да е други съпътстващи счетоводни документи и действия свързани с отчитане на претендираните СМР, за конкретния обект - ремонт фоайе 7-мо копче, каквото и да означава това. По този въпрос има значителна и непротиворечива практика на ВКС, точно във връзка със спорове за строителни работи, която допълнително ще представя на съда, при положение, че се даде ход на съдебния процес, независимо от възражението ми за недопустимост на същия.Към исковата молба е приложена Заповед №519/27.11.2012г., подписана от тогавашния изп. директор на МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" - д-р А., която очевидно не се отнася за този обект, което ясно личи от това, че ищеца имал претенции за: I-во Вътрешно отделение, 11-ро Вътрешно отделение, Клинична лаборатория,VІ-то Вътрешно отделение, УНГ, I-во и 11-ро Детско отделение. В заповедта е отразено, че се претендират СМР за тези обекти, като сред тях „ремонт фоайе 7-мо копче" не присъства. Самата заповед също я оспорвам, защото тя отново не е съобразена със Закона и няма никакво значение, че изхожда от тогавашния директор на ответника. Закона не може да бъде нарушаван вкл. и с актове изходящи от възложител по употреба на публични средства. Тази заповед не била съобразена със Закона и по своя характер представлява частен документ, който е нищожен и не следва да прояви каквато и да е формална или материална доказателствена сила. В нея се цитирало някаква докладна записка от гл.счетоводител на тогавашната болница. Заявявали, че така докладна записка в архивите на болницата не съществувала и не е съществувала. Ако ищеца твърдял обратното(което очевидно било така, след като се позовава на заповедта) да бъде задължен да я представи. Такъв частен документ ние твърдим, че няма изготвен и никога не е бил изготвян. В протокола от 22.01.2013г., след преамбюла му е посочено на втория ред текст „по възлагателен протокол от 15.10.2008г.". Никакви възлагателни протоколи не съществуват, уважаеми г-н съдия, и тук също моля ако ищеца претендира, че такъв има, да го представи в оригинал пред съда и с копие за ответника. Никакви СМР-та не са били приемани от доверителя ми, като на първо място протокола не бил подписан от всички членове на комисията, вкл. и от двама представители на ищеца. Съгласно заповедта комисията е в с-в 10 човека плюс двама на ищеца и посочения изрично бивш отговорник инвеститорски контрол инж. Т.В.. Протокола от 22.01.2013г. бил подписан от 4 човека, от които лицето Катя Овчарова не е член на комисията. Самите разпореждания в заповедта не са изпълнени, защото на първо място ищеца не е предоставил на комисията подробни количествено-стойностни сметки за извършените СМР, за конкретно на обекта посочен в протокола. На второ място е разпоредено със заповедта след извършване на проверката да бъде съставен доклад придружен с констативни протоколи и актове за извършени СМР, Очевидно такъв доклад не е изготвен (това би следвало да бъде писмен документ носещ подписите на всички членове на комисията) както и няма никакви констативни протоколи и актове за извършени СМР. Такива не се твърдят и не се представят с ИМ. Във връзка с това по-надолу ще имали съответното доказателствено искане. На следващо място, срока за изпълнение на заповедта е 15.12.2012г., а протокола е от 22.01.2013г., т.е. след крайния срок за изпълнение на заповедта. На последно място не личи по никакъв начин какъв контрол по изпълнение на тази заповед, който е възложен на гл.счетоводител, е осъществен.И най-накрая няма никакви данни, а и не се твърдяло, че заповедта била връчена на всички членове на комисията и на другите три лица. Оспорвали всички твърдения в ИМ, оспорвали всички обстоятелства на които се основавал иска и в същото време излагали по- долу и възражения и обстоятелствата, на които те се основавали:Оспорвали твърдението, че са извършвани някакви СМР, вкл. и на посочения обект. Оспорвали твърдението, че тези СМР-та били приети за извършени от ответника. Не съществувало задължение за плащане по претендираните СМР-та от ответинка към ищеца. Устно възлагане на каквото и да е строителство от страна на който и да е бивш управител на болницата е абсолютно забранено от ЗОП, ЗУТ и Европейски Директиви, свързани с обществените поръчки, които били задължителни за прилагане за Република България, съобразно договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС), на който България отдавна била член. Подобна практика категорично се забранявала от тези Директиви и се санкционира от Европейския Съд. В свята правоприлагаща дейност всеки български съд трябва да се съобразява и с това обстоятелство. Общите правни норми на договора за поръчка били неприложими, т.к. чрез тях се заобикалял закона и се нарушавали императивни материално правни норми. Устни, неформални договори за поръчка са допустими в облигационните правоотношения само м/у частно-правни субекти. Дори и да е била осъществена процедура по ЗОП, договор с ищеца не би могъл да бъде сключен, защото той имал големи публични задължения и нямал редовно счетоводство. Становище по доказателствата представени от ищеца: Оспорвали  протокол без номер от 22.01.2013г. за установяване завършването и заплащането на натурални строително-монтажни работи, относно отразеното в него съдържание, което не отговаря на истината. Протокола представлява частен документ с невярно съдържание. Заповед №519/27/11/2012г. е нищожен частен документ, макар той да изхожда от предишен представител на ответника, т.к. без осъществяване на процедура по ЗОП, никакви СМР-та не могат да бъдат извършвани, а в последствие отчитани и най-малкото заплащани, а така също без каквито и да е изготвени архитектурно-строителни книжа, фактури, актове, пътни листове, ведомости и т.н. Що се отнасяло до нотариалната покана, оспорвали нейното съдържание, т.к. отразените в нея претенции не отговаряли на истината. Не оспорвали представения лихвен лист и извлечение от TP. 

По делото е постъпило писмено допълнение от ответника, че е бил надлежно сключен договор между същите страни за извършване на СМР-та на обект „фоайе седмо копче” на обща стойност 11964,62лева, съгласно оферта от 01.02.2008г., като е открита строителна площадка на този обект. С Протокол №1 от 30.06.2008г. е изготвен акт образец № 19, който е подписан от инж.В., който е приет и съответно въведен в експлоатация, издадена е фактура от 30.06.2008г. и е подписана от инж. В. и цялата сума е платена на ищеца. Това заявява ответника, като заявява, че няма други процедури осъществени за същия обект и представя материали в тази връзка - оферта от 01.02.2008г., договор от 06.02.2008г. между същите страни за същия обект, протокол за приемане, приемно-предавателен протокол за завършване на обекта, фактура от 30.06.2008г. и преводно нареждане за превеждане на сумата по фактура.

В съдебно заседание ищецът Гюнай Хасан Халил, действащ като ЕТ”АЛЕКС- г.Халил”Стара Загора, поддържа исковата си молба лично и чрез пълномощника си адв.М., който претендира направените по делото разноски и представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович” – Стара Загора, представлявани от процесуалния си представител адв.М. оспорват изцяло претенциите като неоснователни, като моли за присъждане на направените по делото разноски, представя подробна писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От представения по делото договор от 06.02.2008г. огтветникът в качество на възложител възложил на изпълнителя - ответник по делото СМР на обект фоае VІІ-копче на МБАЛ Проф.Д-р Стоян Киркович”, АД Стара Загора съгасно попълнена ценова оферта, с протокол за откриване строителна площадка на VІІ-мо копче на МБАЛ проф.д-р Стоян Киркович от 30.05.2008г. като с протокол №1 от 30.06.2008г. за установяване завършването и изплащането на натурални видове строителни и монтажни работи на ищеца в качеството на изпълнител ремонт на обект „Ремонт фоайе -7-мо копче” на СМР, които са приети с приемателно-предавателен протокол от 30.06.2008г. и фактурирани с фактура № 33/30.06.2008г. като сумата е заплатена от ответника на ищеца.

 

Представен е и Протокол обр.19 за установяване завършването и заплащането на СМР за обект „Ремонт Фоайе 7-мо копче” от 22.01.2013 г., двустранно подписан от комисия, назначена от изпълнителния директор на болницата със заповед № 519/27.11.2012г. и ищеца-изпълнител, съгласно който е установено извършването следните натурални видове строителни и монтажни работи: за обект „Вход север настилки” – демонтаж балатум, изравнителна шпакловка под, доставка и монтаж на ламиниран паркет, доставка и монтаж дървени первази паркет, направа зидария от Итонг, демонтаж на дървени витрини, демонтаж на врата двойна, демонтаж на дървена дограма прозорци, доставка и монтаж на РVС дограма, доставка на двойна врата – МDF, блажно боядисване по тръби, блажно боядисване по радиатори, доставка и монтаж ъгли за латекс, доставка и монтаж лайсни за под – метални, кофраж и бетон за щурц под Итонг, шлайфане преди боядисване с автоемайл лак, демонтаж на фаянсова облицовка, направа на хастар под облицовка, демонтаж на мивка комплект, демонтаж на кухненска батерия, доставка и монтаж на батерия, доставка и монтаж на мивка комплект, къртене варова мазилка вътре, направа на варова мазилка вътре, направа шпакловка върху мазилка Итонг и кърпежи, направа латексово грундиране, боядисване с латекс стени и тавани двукратно, демонтаж на луминисцентни лампи, демонтаж на ключ и контакт, доставка и монтаж луминисцентни лампи, доставка и монтаж ключ обикновен, доставка и монтаж контакт Шоко, доставка и монтаж декоративна лампа-топка, демонтаж на декоративна лампа - топка, доставка и монтаж огледало над мивка, изкърпване покрай PVC и дървена дограма, направа фаянсова облицовка.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства, като са разпитани в качеството на свидетели лицата Таньо Нинков Танев и Вътьо Илиев Илиев, и са назначени и изслушани съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

В показанията си св.Таньо Танев /строителен техник при ЕТ „АЛЕКС – ГЮНАЙ ХАЛИЛ” Ст.Загора/ заявява, че през периода 2008г. – 2009г. Ищецът извършил доста ремонти в болницата, между които и спешен ремонт на кабинета на директора поради възникнал инцидент, ремонт на централно фоайе и др., включително и ремонт на фоайе VІІ-мо копче, при който не са засягани колони.   Заявява, че всички ремонти били възлагани устно; от страна на ответника имало комисии, които следели извършването на ремонтите на обектите и ги приемали след замерване и изчисляване. Те били от няколко души от болницата – старши сестри, началници отделения и т.н. Директора на болницата –д-р Бекярова била много дейна осъществявала ежедневен контрол, както и завеждащи отделенията.

Св.Вътьо Илиев заявява, че работи при ответника от 1980г. През 2005г. – 2010г. било създадено дъщерно дружество на болницата, което се занимавало с поддръжката. Това било дружество „Екзакт комфорт” – поддръжка към болницата, но отделно дружество, в което имало ел.техник, строителен работник, поддръжка ВиК, дърводелец. По отношения предявения на свидетеля констативен протокол от 15.10.2008г. заявява, че не го е подписвал, тъй като нямал право. Заявява, че е възможно да е правен ремонт на фоайе VІІ-мо копче, тъй като в болницата непрекъснато се правели ремонти, но не знае със сигурност. Нямал достъп до фирми и не познавал ищеца.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че при извършването на измервания на място от вещото лице са констатирани разминавания, които вещото лице е изложило в сравнителни таблици, приложени към заключението; по отношение на скритите дейности вещото лице сочи, че не са измерени и за тях са приети записаните в протоколите първоначални стойности; по отношение на работите, които не са констатирани в представената от вещото лице таблица са записани нулеви стойности. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на СМР на обект: вход север настилки, ремонт стаи изп.директор, секретар и зала възлиза на 7922,19лв. с ДДС; стойността на СМР за обект централно фоайе и информационна служба до пазачите възлиза на 6716,17лв. с ДДС.

 В заключението на съдебно-техническата експертиза е отразено, че след оглед и замерване на място за установяване на отразените в акт обр.19 СМР, имайки предвид отдалечеността във времето на извършване на ремонтните дейности на обекта, както и част от техния вид /скрити работи/, експертизата приема като вярно записаното в Протокол обр.19, подписан от две технически компетентни лица от ответника и от самия ищец. Съгласно заключението на тройната съдебно-техническата експертиза стойността на СМР на обекта: фоайе VІІ-мо копче възлиза на 21014,86лв. с ДДС. Вещите лица сочат също, че съгласно Наредба №2, чл.20 ЗУТ гаранционния срок на строителните работи е 5 години, т.е. отдавна е изтекъл; имайки предвид, че изпълнените СМР представляват „текущи ремонти” /ЗУТ, ДР т.43/ възможно е в рамките на този почти 10 годишен период от изпълнението им да се е наложило някои от тях да бъдат подновени, възстановени или сменени, вследствие на амортизация, повреда, износване и пр. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че при съпоставка на констативен протокол от 15.10.2008т.на обект Ремонти по фоайе VІІ-мо копче МБАЛ проф.Д-р Сто.Киркович Ад и процесния протокол Акт обр.19 от 22.01.2013г. се устновява, че отразените видове СМР н Протокол обр.19 от 22.01.2013г. съответстват с отразените водиве СМР н Констативен протокло от 15.10.2008г. по количество, като в констативния протколо т 15.10.2008г. няма посочени единичини цени за единица обем СМР и стойност. Ремонтните дейности, изпълнявани на територията на МБАЛ „Проф.Д-р Стояно Киркович”АД са имали характер на преустройство, реконструкция или основен ремонт, като възлагането, отчитането, приемането и въвеждането им в експлоатация за периода 2008-2009г.са били съобразени с наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и по–конкретно чл.5 от Наредба №1,    

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответника не съществува задължение към ищеца във връзка с процесните СМР, както и задължение изобщо към ищеца; в счетоводството на ищеца ЕТ „АЛЕКС – ГЮНАЙ ХАЛИЛ” Ст.Загора не съществува осчетоводено вземане  за процесните СМР на процесния обект; за протоколите Акт 19 не са издавани фактури и поради тази причина не са подадени Справка-декларации по ДДС за съответния период, както и не е ползван данъчен кредит; за периода 2008г. до 01.2014г. не се представени счетоводни регистри за синтетично и аналитично отчитане във връзка с процесните СМР на процесните обекти и протоколи. Във връзка с поставените задачи вещото лице дава заключение и за наетите по трудово правоотношение лица при ищеца.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът приема следното: Между страните са съществували договорни отношения по договор за изработка. С договора за изработка изпълнителя се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. Основните договорни задължения на страните по договора за изработка са – за изпълнителя: да изработи нещо съгласно поръчката и в срок без отклонения от нея и то така, че изработеното да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение /чл.258, чл.261 ал.1 ЗЗД/ и да предаде изработеното на поръчващия /чл.264 ал.1 вр. с чл.258 ЗЗД/, а за възложителя са: да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата; да приеме изработената съобразно договора работа и да заплати възнаграждение за приетата работа.

В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът, в качеството на възложител е възложил на ищеца-изпълнител, а той от своя страна е поел задължение за извърши ремонт на обект: Фоайе VІІ-мо копче, като извърши СМР, описани в Констативен протокол от 15.10.2008г., срещу заплащане на възнаграждение от страна на ответника. Анализа на събраните по делото доказателства налага извода, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора да извърши ремонт на възложените обекти. Това се установява от съставения от страните, двустранно подписани протоколи обр.19, в които са посочени по вид, количество и стойност извършените от ищеца СМР,

С подписването на протокола обр.19 поръчващия ответник е приел извършената от ищеца работа и то без възражения /няма данни и доказателства за такива/. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.266 ЗЗД вр. с чл.258, изр.2 ЗЗД за поръчващия възниква задължението да заплати възнаграждението за приетата работа. От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на СМР за обект: Фоайе VІІ-мо копче възлиза на 21014,86лв. с ДДС.

Съдът намира за ирелевантни за възникването и съществуването на правоотношението между страните по договора за изработка твърдяните от ответника нарушения на ЗОП и НВМОП при сключването му, тъй като тези нарушения не са основание за недействителност на сключения между страните договор и могат да обусловят единствено възникване на административно-наказателна отговорност за възложителя.  

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница, представляваща неизплатено възнаграждение. По отношение на това вземане безспорно е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114 ал.1 ЗЗД/. В случая вземането на ищеца е станало изискуемо на 22.01.2013г., когато със подписването на протокол обр.19 е приета извършената работа, тъй като тогава възниква за възложителя-ответник задължението за заплащане на възнаграждение за приетата работа. Исковата молба е предявена на 18.01.2018г. и към този момент петгодишният давностен срок не е изтекъл.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за главница, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка се явява основателен и доказан до размера, установен от заключението на съдебно-техническата експертиза – 21014,86 лв. с ДДС.

С оглед основателността и доказаността на иска за главница, съдът намира, че основателен се явява и обективно съединения иск за заплащане на лихва по чл.86 ЗЗД за забава в плащането на главницата. Ищецът претендира лихва за забава от датата на получаване на нотариалната покана от ответника – 22.02.2017г. до 31.12.2017г. Видно от представената нотариална покана рег.№1278/22.02.2017г., със същата ищецът е предоставил на ответника 7-дневен срок от получаването й за заплащане на дължимото възнаграждение. Поканата е връчена на ответника на 23.02.2017г., като предоставения 7-дневен срок изтича на 02.03.2017г. Следователно ответникът е изпаднал в забава на 03.03.2017г. Размера на лихвата за забава в изплащането на главницата от 21 014,86лв. за периода 03.03.2017г. до 31.12.2017г., служебно изчислен от съда, възлиза на 1774,73лв., като в този размер следва да бъде уважена претенцията за мораторна лихва, а в останалата й чест – до размера на 1824,93лева и за претендирания период 22.02.2017г. до 02.03.2017г. вкл. следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца частта от направените по делото разноски /1500лв. адвокатско възнаграждение, 913,59лв. държавна такса и 350лв. възнаграждения за вещи лица – общо 2763,59лева/ съразмерно с уважената част - в размер на 2757,51лв.

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски /570лв. възнаграждения за вещи лица/ съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1,25лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович” АД Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Ген.Столетов №2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ„АЛЕКС-ГЮНАЙ ХАЛИЛ” Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Братя Жекови №3, ет.5, ЕИК *********, представляван от Гюнай Хасан Халил, съдебен адрес чрез адв.И.М. ***, хотел „Верея”, офис 205, сумата от 21 014,86лв./двадесет и една хиляди и четиринадесет лева и 86стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за обект „Ремонт фоайе 7-мо копче” по договор за изработка, съгласно констативен протокол от 15.10.2008г. и протокол обр.19 от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска - 18.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1774,73лв./хиляда седемстотин седемдесет и четири лева и 73стотинки/, представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 21014,86лв. за периода 03.03.2017г. – 31.12.2017г., както и 2757,51лева/две хиляди седемстотин и петдесет и седем лева и 51стотинки/, представляваща частта от направените по делото разноски съразмерно с уважената част от предявените искове.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ„АЛЕКС-ГЮНАЙ ХАЛИЛ” Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Братя Жекови №3, ет.5, ЕИК *********, представляван от Гюнай Хасан Халил, съдебен адрес чрез адв.И.М. ***, хотел „Верея”, офис 205, против УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Ген.Столетов №2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, иск за лихва за забава над присъдените 1774,73лева в останалата част до общо претендирания размер от 1824,93лв. и за периода от 22.02.2017г. до 02.03.2017г., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА ЕТ„АЛЕКС-ГЮНАЙ ХАЛИЛ” Ст.Загора, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.Братя Жекови №3, ет.5, ЕИК *********, представляван от Гюнай Хасан Халил, съдебен адрес чрез адв.И.М. ***, хотел „Верея”, офис 205, ДА ЗАПЛАТИ НА УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович” АД Стара Загора, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Ген.Столетов №2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1,25лева/един лев и 25стотинки/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :