Р Е Ш
Е Н И E №
260011
гр.Хасково, 21.06.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд първи въззивен граждански
състав
на двадесет и първи юни две
хиляди двадесет и втора година
В закрито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
В.гр.д. № 255
по описа на съда за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 247 ГПК - поправка на очевидна фактическа грешка
Подадена е молба от Й.Г. относно поправяне на очевидна
фактическа грешка, допусната в решение № 202/10.07.2020 г. по в.гр.д. №
255/2020 г. на Окръжен съд – Хасково.
В молбата е посочено, че допусната очевидна фактическа
грешка касае пресмятането на дължимата държавна такса. В т. 12 от решението
съдът посочил:
„…На тази плоскост следва да се разгледат доводите на
жалбоподателя (л. 17, абзац девети), че изводите на съда в т. 149 от
обжалваното решение относно предявена претенция за сума в размер на 3000 евро
били неправилни. Касае се за сумиране от страна на районния съд на двете
отделни претенции: 1500 + 1500 = 3000 евро, а не за някаква нова по размер
претенция. Впрочем, в т. 149 от решението не е дадена правна квалификация на
предявената претенция, а е разгледан само въпроса за разноските по делото,
по-конкретно за дължимия размер на държавната такса…“
Молителят сочи, че не е предявявал подобен иск в
сочените от съда размери. Предявеният от него иск се свеждал до искане
ответниците да му заплатят сума в общ размер от 1500 евро на месец за периода
от 21.02.2017 г. до приключване на делбата, а не по 1500 евро от всеки един от
ответниците на месец. Основанието е, че той притежавал дял от 50 кв.м. от
съсобствения имот и към тогавашния период от време средният месечен пазарен
наем е 30 евро/кв.м., и съответно съм поискал да получавам: за 50 кв.м. по 30
евро/кв. = 1500 евро месечен наем съразмерно неговия дял. Това се подкрепяло от
доказателствата по делото и така били обосновани всички искови претенции на
въззивника до този момент. В резултат на това дължимата такса, записана от съда
в решението, била в пъти по-висока от тази, която се дължала в действителност. Прави
искане за отстраняване на допусната фактическа грешка в решението и вместо
7130.95 лв. да бъде записана вярната такса в размер на 2702.90 лв.
За да се
произнесе по направеното искане, съдът намира следното:
По обща
дефиниция очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст
на решението. Не представляват очевидна фактическа грешка онези пропуски, които
съдът е допуснал при формирането на своята воля – такива биха били грешките,
които водят до неправилност или необоснованост на акта от правна страна. Видно
от изложеното в молбата по чл. 247 ГПК се установява, че всъщност неправилното
изчисляване на държавната такса не е в резултат на разлика между формирана и
изразена воля, а в резултат на изводи на съда относно правната квалификация на
претенциите за обезщетение в делбеното производство, техният брой, между кои лица
и за какъв размер,като молителят счита, че въззивният съд неправилно е
квалифицирал и неправилно е разграничил исковите претенции по предмет и страни.
За да се произнесе по коригиране на държавната такса, това би означавало
въззивният съд да преразгледа въпроса за исковите претенции и да се произнесе
по нов и различен начин от този, по който вече се е произнесъл. В този случай
се касае не за коригиране на допуснат от
съда пропуск, а за формиране на изцяло нови изводи.За да стигне до посочените в
т. 12 от решението изводи, въззивният съд е изхождал от анализа на обжалваното
първоинстанционно решение и неговия диспозитив, в който са разграничени две
претенции, всяка по 1500 евро. Ако се приеме, че въззивникът е прав, това
означава в настоящото производство въззивният съд да преразгледа отново
първоинстанционното решение и да ревизира собственото си решение по същество,
каквато не е целта на производството по чл. 247 ГПК, поради което молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх.
260847/13.04.2022 г., подадена от Й.Ч.Г., адрес за кореспонденция: **** тел.***,
съдебен адрес:***, офис 19, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 202/10.07.2020 г. по в.гр.д. № 255/2020 г. на Окръжен съд – Хасково, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд – София, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.