№ 1983
гр. Пловдив, 13.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201578 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. П. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. М.Ф. против Електронен фиш серия К № 4355206 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди максимално
допустимата скорост за движение в процесния пътен участък да е 60 км/ч,
както и от описанието на нарушението да не става ясно мястото на
извършването му. Моли електронният фиш да бъде отменен. С допълнително
писмено становище с вх. № 39903/16.07.2021 г. на лист 90-91 от делото
поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липса
на разписка за връчването на електронния фиш. Взема становище да не е
доказана по делото техническата изправност на средството за измерване
поради извършването на метрологичната проверка от същия орган, който е
наложил наказанието. Счита да има неяснота къде се намира мястото на
извършване на нарушението. Претендират се направените по делото
разноски. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши *** Г.Б.,
приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
1
фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, надлежно да е описано мястото на извършване на
нарушението, правилно да са определени правната му квалификация и
размерът на административното наказание. Поддържа нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и след отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача като гаранция за
правилно измерена скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Д. П. З., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
21.01.2021 г., а жалбата е подадена на 04.02.2021 г. чрез
административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 11.01.2021 г. в 15:15 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе“
4-ти км при Общински приют за безстопанствени кучета в посока гр.
Пазарджик жалбоподателят Д. П. З. управлявал собствения си лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. № *** със скорост на движение от 71 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 71 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя З. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4355206,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
2
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 19-20 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. (лист 24 от делото)
се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196
е преминало проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на
метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се
още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-909/12.01.2021 г. (лист 23 от делото) се установява, че
на дата 11.01.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с №
MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 08:00 ч. и
краен час на работа 20:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, ул.
„Пазарджишко шосе“ 4-ти км Общински приют за безстопанствени кучета,
където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч, като контролът е осъществяван и в двете посоки на
движение на контролираните МПС.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, че стойността на измерената скорост е 74 км/ч, а заснемането е
извършено на 11.01.2021 г. в 15:15 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Д. П. З..
От писмо с вх. № 31205/11.06.2021 г. от директор на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 78 от делото) се изяснява, че ул. „Пазарджишко
шосе“ 4-ти километър (Общински приют за безстопанствени кучета) се
намира на км 220+084 на републикански път I-8 „Пазарджик - Пловдив“.
От писмо с вх. № 36246/02.07.2021 г. от директор на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 83 от делото) се установява, че
административната граница на гр. Пловдив съгласно поставените от Община
Пловдив табели е при км 219+390. Посоченото писмо също служи като
доказателство, че пътният участък ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км
(Общински приют за безстопанствени кучета) се намира на пътен километър
220+084.
От писмо с вх. № 54508/24.09.2021 г. от директор на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 105 от делото) се изяснява, че пътен километър
220+084 от път I-8 попада в зоната на прав участък в границите на населено
място, като няма сигнализация за ограничение на скоростта с пътни знаци и е
приложимо общото ограничение за движение в населено място. Това писмо
отново служи като доказателство за обстоятелството, че табелите за начало и
край на населено място са поставени на км 219+390, а нарастването на
3
километража е в посока гр. Пазарджик - гр. Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул.
„Пазарджишко шосе“ 4-ти км /Общински приют за безстопанствени кучета/ в
посока гр. Пазарджик; датата – 11.01.2021 г.; точният час на извършване на
нарушението – 15:15 часа; регистрационният номер на МПС – ***;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Д. П. З.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 71 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon-M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът приема, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Надлежно е
удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приетата по делото снимка.
От протокола за използване на АТСС се установява, че техническото средство
е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул. „Пазарджишко шосе“ 4-ти км
(Общински приют за безстопанствени кучета), като контролът е
осъществяван и в двете посоки. Работата с АТСС е започнала на 11.01.2021 г.
в 08:00 часа и е приключила в 20:00 часа на същата дата. Именно през този
времеви интервал и на същото място е извършено и процесното деяние,
заснето на статичното изображение.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 11.01.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
4
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Възраженията срещу начина на връчване на електронния фиш са
неотносими към преценката за неговата законосъобразност и обоснованост.
Връчването на електронния фиш е действие, последващо неговото издаване,
поради което евентуални пороци при връчването не засягат самото
съдържание на фиша, нито вече приключилата към този момент процедура
по неговото издаване. Връчването на ЕФ не е и елемент от производството по
налагане на административното наказание, а има значение за теченето на
сроковете за обжалване пред съд и преценката дали този срок е спазен в
случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е приел жалбата за
допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е реализирал
в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на електронния
фиш, а правото му на защита не е нарушено по никакъв начин. Все в тази
връзка неоснователно е и възражението срещу липсата на разписка, след като
жалбата е приета за подадена в срок. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 освен с
препоръчано писмо с обратна разписка, но така също и от длъжностните лица
на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В случая е налице именно
втората хипотеза, поради което ЕФ не е изпращан с писмо с обратна разписка,
но е въведена дата на връчване в системата за управление на АНД.
Не е ограничено и правото на жалбоподателя да избере желания от него
път на защита. В съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП изрично е
посочено, че не е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или
възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Вместо това директно е подадена жалба
срещу електронния фиш. Жалбата има деволутивно действие и пренася спора
пред съда. В тази връзка, както трайно е изяснено в съдебната практика, след
като е подал въззивна жалба, собственикът не би могъл за пръв път след това
да подава и декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. След сезирането на съда и
пренасянето на спора пред него директорът на съответната областна дирекция
на МВР не би могъл да се произнася, включително да анулира един обжалван
пред съда електронен фиш. Следователно с подаването на жалбата
собственикът З. съзнателно е отказал да въвежда в процеса твърдения, че
друго лице е извършило нарушението или да възразява по реда на чл. 189, ал.
6 от ЗДвП. Измежду различните възможности за защита, които
процесуалният закон предоставя на лицето по чл. 188 от ЗДвП,
жалбоподателят е решил да се обърне директно към съда с подаването на
жалба. С приемането на същата за допустима въпросът за редовността на
връчването изчерпва значението си за процеса. В случай, че жалбоподателят
беше подал писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или възражение по
чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, на които да бъде отказано разглеждане поради
просрочие, въпросът за връчването би могъл да има практическо значение. По
5
делото обаче категорично се установява, че такива действия не са извършвани
от жалбоподателя З., а след подаването на въззивната жалба до съда те и не
биха могли да бъдат сторени за пръв път. По гореизложените съображения
възражението срещу редовността на връчването на електронния фиш е
неоснователно. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция - така Решение № 1760 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1637/2021 г.
на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Неоснователно е и възражението срещу доказателствената стойност на
протокола за проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. Твърди се, че проверката
за изправността на АТСС не е извършена от независим орган, тъй като
санкциониращият и проверяващият орган да съвпадат. За обосноваване на
възражението си жалбоподателят изопачава доказателствата по делото по
начин, който категорично не се споделя от настоящия състав. Протоколът за
извършената метрологична проверка на средството за измерване е издаден от
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди“ в Български институт по метрология. От своя
страна обжалваният електронен фиш е издаден от ОД на МВР Пловдив. При
тези факти липсва твърдяното от жалбоподателя дублиране на санкциониращ
и проверяващ техническата изправност на АТСС орган, а възражението е
неоснователно. Протоколът за метрологична проверка е редовно съставен, от
компетентно лице, а доказателствената му стойност не е оборена по делото.
По тези съображения съдът изцяло дава вяра на удостоверените в протокола
обстоятелства.
По приложението на материалния закон настоящият съдебен състав
намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен
начин се установява, че жалбоподателят З. е извършил от обективна и
субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От
обективна страна на 11.01.2021 г. в 15:15 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Пазарджишко шосе“ 4-ти км при Общински приют за безстопанствени
кучета жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил с марка и
модел „Опел Вектра“ и с рег. № ***, като се е движил със скорост от 71 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч.
Възражението на жалбоподателя да не става ясно мястото на извършване
на нарушението съдът намира за неоснователно. Мястото на деянието е
описано достатъчно ясно и конкретното му местоположение е установено от
събраните по делото писмени доказателства. От съда е събрана информация
от Община Пловдив и от Областно пътно управление – Пловдив при Агенция
„Пътна инфраструктура“ за точното местоположение на процесния пътен
участък. Твърди се от жалбоподателя така събраните доказателства да са
противоречиви, а за това противоречие - да обуславя основание за отмяна на
електронния фиш. Този довод не може да бъде споделен, тъй като в
административнонаказателния процес съдът има служебно задължение да
установи обективната истина по делото. Невсякога доказателствата могат да
бъдат изцяло еднопосочни и последователни. Констатирането на
6
противоречие в тях обаче не означава автоматично и невъзможност за
разкриване на обективната истина. Дължимото в случая поведение е това
противоречие да бъде отстранено. Съдът напомня, че мястото на извършване
на нарушението представлява реално съществуващ обект от обективната
действителност и да се приеме, че неговото местоположението е
неустановимо по делото поради дадено противоречие в доказателствата, би
било равнозначно на абдикиране от задължението за установяване на
обективната истина.
За изясняването на действителното местоположение на обекта и
отстраняване на поддържаното от жалбоподателя противоречие на първо
място се обръща внимание, че това дали процесният пътен участък попада в
или извън границите на населено място е правна преценка, т.е. изисква се
подвеждането на определени факти от обективната действителност под
съответните правни норми. В случая тези факти са разположението на
мястото на извършване на нарушението и неговото съпоставяне спрямо
началото и края на населеното място. От събраните писмени доказателства
тези необходими факти се установяват по делото, като за мястото на
извършване на нарушението се доказа да съвпада с км 220+084 от път I-8 „гр.
Пазарджик - гр. Пловдив“ /така писмото на лист 78 и отново писмото на лист
83 от делото/, докато за административната граница на гр. Пловдив се
изяснява да попада на км 219+390, където са поставени табелите за начало и
край на населеното място, установено от писмата на лист 83 и лист 105 от
делото. Съгласно § 6, т. 49 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „населено
място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. В случая знакът за начало и край на
населеното място е поставен на км 219+390, а тъй като нарастването на
километража на пътя е в посока от гр. Пазарджик към гр. Пловдив, то това
води до единствен възможен извод, че участъкът на км 220+084 попада в
границите на населеното място. Това на свой ред обосновава извода и че
правилно е установена максимално разрешената скорост на движение от 50
км/ч.
Съдът изрично подчертава, че доколкото преценката дали
интересуващият делото пътен участък попада в или извън границите на
населеното място е правна, а не фактическа, то съдебният състав не е
обвързан от становището, което дава една или друга администрация - в
случая Община Пловдив и Областно пътно управление – Пловдив. Това е
така, тъй като трети лица не могат да вменяват на съда директни правни
изводи, които той да е длъжен да приеме за установени. От цитираните по-
горе писма, приобщени като писмени доказателства по делото, настоящият
състав възприе и ползва единствено удостоверените в тях факти за
конкретното местоположение на обектите /общинският приют за
безстопанствени кучета и табелите за начало и край на населено място/, а
правният си извод направи суверенно и въз основа на тези установени факти.
Досежно писмото с вх. № 37097/06.07.2021 г. от кмета на Община
7
Пловдив, на което се позовава жалбоподателят, следва да се отбележи, че то е
лишено от всякаква конкретика, съдържа директни изводи, за които се каза,
че не могат да обвържат съда. Не се посочва точното местоположение на
обектите, за да се извърши самостоятелна преценка по начина, по който беше
сторено по-горе в мотивите на съдебното решение. Това писмо не оборва
извода, че процесният обект попада в надлежно сигнализираните и
обозначени граници на населеното място.
На следващо място позоваването на писмото на лист 81 от делото е
некоректно, тъй като същото изрично е изключено от доказателствената
съвкупност и не е прието по делото с протоколно определение от 19.07.2021 г.
/лист 94 от делото/. Съдебният състав вече е изложил мотивите си за това
решение, като отново се напомня, че в писмото поради техническа грешка е
изписан номерът на настоящото дело. Същото обаче е адресирано до IX
наказателен състав на Районен съд – Пловдив и съдържа отговор за
местонахождението на пътен знак В26 на км 213+230, каквото запитване от
настоящия състав не е отправяно. На въпроса, поставен от съда до ОПУ –
Пловдив с писмо с изх. № 14243/10.06.2021 г. /лист 76 от делото/, е
отговорено с писмото на лист 83 от делото, като се обръща внимание, че в
посочения материал изрично е цитиран изходящият номер съгласно описа на
РС Пловдив на кореспонденцията, на която се отговаря. Съдържанието на
писмото на лист 83 също изцяло смислово съответства на поставените от съда
въпроси.
По отношение на споменаването на км 220+700 в писмо с вх. № 22229 от
05.05.2021 г. на лист 40 от делото причината може да се търси както в
допусната неточност, така и поради това, че с него се отговаря на запитване
от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, поради
което точното съдържание на поставения въпрос не е известно. На
отправените от съда две запитвания последователно е отговорено, че
местонахождението на интересуващия делото обект е на км 220+084 от път I-
8, поради което съдът възприема това обстоятелство, давайки вяра на
постъпилите отговори. Следва изрично да се отбележи и че предвид
установеното по делото местонахождение на границата на населеното място,
то км 220+700 също попада в обхвата на град Пловдив, а съгласно писмото на
лист 40 от делото там отново няма въведено ограничение на скоростта с
пътни знаци. Последното обстоятелство се отбелязва единствено за пълнота
на изложението, тъй като настоящият състав приема, че деянието е
осъществено на км 220+084 от път I-8.
В заключение следва да се посочи, че по делото не е събрано нито едно
доказателство, от което да се установява, че мястото на извършване на
нарушението попада преди км 219+390 на път I-8, тоест извън границите на
населеното място. Всички доказателства сочат точно обратното. В тази връзка
дори и да има известна непрецизност при описанието на самия
административен адрес, то съгласно трайната съдебна практика, когато
нарушението е извършено в границите на населено място и при действието на
8
общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, то неправилното посочване на
географските координати или на конкретния административен адрес не е
недостатък от категорията на съществените - така Решение № 434 от
17.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3752/2019 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1795/2020 г. на
Административен съд – Пловдив. Такава е и процесната хипотеза, при която
по несъмнен начин се установява, че движението на автомобила е в границите
на град Пловдив.
Недоказано, а и оборено от доказателствата по делото остана и
твърдението на жалбоподателя организацията на движението в процесния
пътен участък да е предвиждала максимално допустима скорост от 60 км/ч,
вместо общото ограничение за движение в населено място от 50 км/ч,
приложимо за ППС от категорията на процесния лек автомобил. Това
обстоятелство беше изследвано по делото, като от постъпилия отговор с
писмо с вх. № 54508/24.09.2021 г. /лист 105 от делото/ се установява, че пътен
километър 220+084 от път I-8 попада в зоната на прав участък, в границите
на населено място. Няма сигнализация за ограничение на скоростта с
пътни знаци и приложение намира общото ограничение за движение в
населено място. Същото съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч. По тези
съображения съдът приема, че именно това е стойността на разрешената
скорост и тя е правилно определена в електронния фиш. Представената от
жалбоподателя снимка не оборва този извод. За снимката се установява да
отразява обстоятелства към месец септември 2019 г., докато процесното
деяние е от януари 2021 г. Неясно остава и кой точно участък от пътя
възпроизвежда и в каква посока на движение, тъй като само по себе си
наличието на пътен знак някъде преди или след мястото на нарушението не
означава, че е той е продължавал да действа и към км 220+084.
Досежно авторството на деянието в случая наказанието е наложено на
жалбоподателя З. в качеството му на собственик на лекия автомобил, с който
е извършено нарушението и който не е посочил друго лице като фактическия
водач съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на
електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото
изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този
начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Законът за
движението по пътищата регламентира законова презумпция относно субекта
на отговорността с разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът
може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По
9
делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят З. да е подал
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
отговорността му като собственик на превозното средство. С безрезултатното
изтичане на срока за подаване на писмена декларация от собственика с данни
за друго лице, което да е извършило нарушението, предметът на доказване по
делото се концентрира около обстоятелството кой е бил собственикът, а не
водача на автомобила към датата на деянието. С подаването на жалба срещу
електронния фиш вместо на писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
собственикът З. съзнателно е отказал да въвежда в процеса твърдения, че
друго лице е извършило нарушението.
По делото като веществено доказателствено средство е приета изготвена
от АТСС тип Cordon M2 с № MD1196 снимка. Тя отговаря на изискванията по
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и затова се ползва с предвидената доказателствена
стойност. Използваната за изготвянето на снимката видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Cordon M2 е с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации. Техническото
средство, с което е установено нарушението, оперира с лазерен лъч и е
снабдено с вградена система за разпознаване в реално време на номера на
МПС, движещи се с превишена скорост, които се разпознават от системата
без човешка намеса. След заснемане на нарушението, данните за същото и за
МПС, с което е допуснато превишението на скоростта, се съхраняват в
паметта на техническото средство и въз основа на тях се издава електронният
фиш - така Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1795/2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2356 от 19.11.2019 г.
по к.а.н.д. № 2125/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 469 от 04.03.2021 г. по к.а.н.д. № 78/2021 г. на Административен
съд – Пловдив. От приетата по делото снимка се установява, че разпознатото
от АТСС превозно средство е процесният лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.
№ ***, собственост на жалбоподателя З..
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 21 км/ч, поради което
10
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 71 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 74 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 71 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 21 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя - глоба от 100 лева, е правилно определено
и индивидуализирано. Не се налице основания за неговото изменение, като
наказанието е индивидуализирано в единствения възможен размер, тъй като
съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на наказанието глоба
под предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 3 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
11
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Д. П. З..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4355206 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д. П. З., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА Д. П. З., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12