РЕШЕНИЕ
№ 1864
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110157822 по описа за 2021 година
Предмет на делото са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът АЛ. Н. Х. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в [адрес], и
потребител на услугата водоснабдяване, предоставяна от ответника [фирма] в този имот, за
което била открита партида по клиентски № **********. Излага, че ответното дружество
претендира от него сумата 654,90 лева, представляваща сбор от стойността на доставена
питейна вода и лихва за забава върху нея, начислени до 05.09.2018 г. Сочи, че не дължи
същата, тъй като вземането за нея е погасено по давност с изтичането на тригодишен
давностен срок. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на [фирма] сумата 654,90 лева.
Ответникът [фирма] твърди, че в процесната сума от 654,90 лева е включена
стойността на доставена питейна вода в размер на 494,85 лева и 160,05 лева – лихва за
забава върху нея, дължими за периода от 03.03.2012 г. до 05.09.2018 г. Признава исковете,
както и че вземанията са погасени по давност.
Софийски районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, както
и на доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Между страните по делото не е спорно, че АЛ. Н. Х. е собственик на имот, находящ
се в [адрес], клиентски № **********, и съответно потребител на предоставяната от
ответника услуга водоснабдяване, като това изрично е признато от него с исковата молба. С
доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни между
страните обстоятелствата, че ответникът претендира от ищеца заплащането на процесната
сума 654,90 лева, представляваща сбор от стойността на доставена питейна вода и лихва за
забава върху нея, начислени до 05.09.2018 г., както и че вземанията са погасени по давност,
поради което съдът ги приема за установени.
С оглед на горното се налага извод, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК са
основателни, поради което следва да бъде признато за установено, че АЛ. Н. Х. не дължи на
1
[фирма] сумата 654,90 лева, представляваща сбор от стойността на доставена питейна вода в
размер на 494,85 лева и лихва за забава върху нея в размер на 160,05 лева, начислени до
05.09.2018 г.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, за
да намери приложение посочената норма, следва да са налице кумулативно двете визирани
предпоставки – ответникът да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал
повод за предявяване на иска. В случая тези предпоставки са се осъществили. [фирма] е
признало исковете. Настоящият съдебен състав намира, че с поведението си ответникът не е
дал повод за предявяването им, изхождайки от смисъла на института погасителна давност. С
изтичането на давностния период за съответното субективно право, последното не престава
да съществува (не се погасява самото право), а единствено се препятства възможността на
кредитора да търси принудителното му изпълнение. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение (арг. от чл. 118 ЗЗД, според който ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар да не е знаел, че давността е изтекла). Не е налице основание да се
очаква (и изисква) от кредитора сам да се откаже от погасено по давност негово субективно
право без позоваване от длъжника на ефекта на давността, още по-малко да се очаква, че
самият кредитор следва да прилага давността служебно. В случаите, когато вземането е
погасено по давност, то продължава да съществува и кредиторът има право да кани
длъжника да изпълни, макар и самият той да е наясно, че същото е погасено по давност, като
изпълнението зависи изцяло от волята на длъжника. Последният има възможност да реши
дали да престира или да откаже, позовавайки се на изтекла в негова полза погасителна
давност. Длъжникът може да се позове на изтекъл давностен срок както извънсъдебно, така
и в хода на образуван срещу него исков процес. Законодателят не е предвидил специален
ред и форма за възражението на длъжника, че счита задълженията си погасени по давност.
Поради това същият има възможност да заяви това извънсъдебно в обикновена писмена
форма. Сам по себе си фактът, че кредиторът иска от длъжника да изпълни едно погасено по
давност задължение, не обосновава извод, че е даден повод за завеждане на дело, тъй като
това е право на кредитора и не следва да бъде отричано. Такъв повод би било изявление от
страна на кредитора, че не счита съответното вземане погасено по давност (спор дали
вземането е погасено по давност или не). Тогава би възникнал правен спор, за
разрешаването на който би било необходимо ищецът да се обърне към съда. В случая няма
данни за такъв спор между ищеца и [фирма] (от страна на АЛ. Н. Х. не се твърди и не са
ангажирани доказателства, че е заявил на дружеството, че счита задълженията си погасени
по давност и съответно, че последното не е било съгласно с това изявление). Ищецът не е
уведомил ответника по никакъв начин преди подаването на исковата молба, въз основа на
която е образувано делото, че прави възражение за изтекла погасителна давност, а директно
е предявил исковите си претенции. Твърдението за изтекъл в негова полза давностен срок за
първи път е релевирано с исковата молба, без да бъде дадена възможност на ответното
дружество да заяви дали оспорва, че задълженията са погасени по давност.
Кредиторът има право да търси от длъжника изпълнение на погасено по давност
задължение, като от последния зависи дали да го изпълни. Обратното виждане - да се отрече
правото на ответното дружество да търси изпълнение на погасени по давност задължения,
противоречи на смисъла на института на погасителната давност, поради което настоящият
съдебен състав не го споделя. Обстоятелството, че ответникът изпраща съобщения до АЛ. Н.
Х., с които го кани да изпълни задълженията си, не е повод за завеждане на делото, тъй като
той има право на това. Освен това длъжникът може да се откаже от изтекъл в негова полза
давностен срок изрично или мълчаливо, като изпълни задълженията си. Докато длъжникът
не заяви на кредитора, че няма да престира поради изтекла давност, последният не е наясно
със становището му по този въпрос и може свободно да претендира изпълнение.
2
Поведението на кредитор, който включва погасени по давност задължения в изпращани до
потребителя-длъжник съобщения за наличие на непогасени задължения, е изцяло
правомерно, поради обстоятелството, че тези погасени по давност задължения не са
престанали да съществуват. Дори фактът, че кредиторът предупреждава длъжника, че при
незаплащане на погасени по давност суми, ще потърси принудителното им събиране, не
може да обоснове извод за наличие на повод за предявяване на съответните искове. В случай
че ответното дружество предяви иск за заплащане на погасените по давност суми, правото
на АЛ. Н. Х. да се позове на изтекъл в негова полза погасителен давностен период и да не
изпълни задълженията, без да претърпи негативни последици от това, е напълно защитено.
При условие, че възражението е основателно, искът за изпълнение на погасени по давност
задължения ще бъде отхвърлен.
Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК цели да стимулира ищеца да потърси извънсъдебно
разрешаване на спора с ответника преди да се обърне към съда. В противен случай, ако
ищецът предяви директно претенцията си пред съда, а спорът е можело да бъде разрешен
доброволно, следва да се приеме, че ищецът е злоупотребил с предоставеното му право на
иск (чл. 3 ГПК), поради което следва да понесе отговорността за сторените от ответника
съдебни разноски.
В горния смисъл са Определение № 95/ 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/ 2018 г., по
описа на ВКС, IV ГО, и Определение № 66/ 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/ 2017 г., по описа
на ВКС, III ГО.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК АЛ. Н. Х. следва да бъде
осъден да заплати на [фирма] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че АЛ. Н. Х., ЕГН
**********, с адрес: [адрес], не дължи на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: [адрес], сумата 654,90 лева, представляваща сбор от стойността на доставена
питейна вода на адрес: [адрес] **********, в размер на 494,85 лева и лихва за забава върху
нея в размер на 160,05 лева, начислени до 05.09.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК АЛ. Н. Х., ЕГН **********, с адрес:
[адрес], да заплати на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
[адрес], сумата 100 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3