Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Ловеч,11.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично
заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Дарина П., като изслуша
докладваното от председателя в.гр.д.№81/2019г. по описа на Окръжен съд - Ловеч
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №546 от
28.12.2018г. постановено по гр.д.№904 по описа за 2018г. на РС – Ловеч Народно
читалище „Полковник Стоян Едрев-
Въззивна
жалба против така постановеното решение е постъпила от Народно читалище
„Полковник Стоян Едрев – 1895г.”, със седалище и адрес на управление: с.Радювене,
обл.Ловеч, представлявано от председателя
Ц.Д.К., чрез адв.П.П. ***, с която счита, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните
правила и необосновано, като го обжалва в частта, с която иска на ищцата М.Ц.С.
по чл.224, ал.1 от КТ е уважен за календарната 2015г. в размер на 757.64 лева и
за календарната 2016г. в размер на 757.64 лева и в частта с която читалището е
осъдено да заплати 100.00 лева държавната такса и 309.39 лева разноски по
делото.
Във въззивната жалба са изложени
следните съображения:
На първо место се възразява, че
първоинстанционният съд неправилно е
възприел отделни факти и обстоятелства, които са твърдени в исковата молба
и установени в хода на производството. В
тази насока са анализирани приложените по делото писмени доказателства и
свидетелските показания, въз основа на които съдът необосновано приел, че при
условията на пълно и главно доказване ищцата е установила съществуването на
трудово си правоотношение с ответника. За да достигне до този извод съдът се е
позовал на заповед, която няма отношение между страните или пък предписанията
на Инспекцията по труда да бъдат единствено доказателство за неизползвания
отпуск.
Възразява, че ищцата след
прекратяване на трудовото й правоотношение не е предала трудовото си досие, за
да бъде установено какви документи има в него – че е искала отпуск и такъв й е
бил отказан, че се е ползвала от правото си по чл.175, ал.3 от КТ сама да определя
времето на ползването на отпуска. Видно от приемо-предавателните протоколи с
дата 29.12.2016г. тя не е предала нито един архивен документ, а счетоводните
документи са предадени около 2 месеца след това.
По делото не е било спорно, че
ищцата е имала сключени два трудови договора, при което е следвало да полага
труд 12 часа дневно, но от свидетелските
показания е установено, че тя е работила сутрин от 8 часа до 17 часа след обяд
или двата договора е изпълнявала в едно и също часово време, при което изводът
на съда за наличие на главно и основно доказване не кореспондира със събраните
доказателства.
С жалбата са наведени и доводи,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства
и по-конкретно, че не са анализирани показанията на свидетелите доведени от
ответната страна.
Въззивникът сочи като допуснато
съществено процесуално нарушение липсата на мотиви относно всички направени в
писмените бележки възражения.
Въззивникът твърди, че при
събраните доказателства, че ищцата е била с два трудови договора, които
формират работно време от 12 часа, при призната инвалидност от 52%, в
по-голямата си част тя „едновременно” е изпълнявала задълженията си и по двата
договора. Съгласно чл.355, ал.2 от КТ това време следва да се признава за 1 ден
трудов стаж, при условие, че чл.355, ал.5 от КТ изрично забранява да се дублира
един и същи трудов стаж изработен от работника или служителя по едно и също
трудово правоотношение. Съдът е следвало да изложи съображения и досежно факта,
приема ли, че и двата трудови договора са основни или единият е допълнителен,
което би имало значение за определяне на обезщетенията.
Въззивникът счита предявения иск
с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за недоказан, а решението за необосновано
и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, при което следва
да бъде отменено и предявения иск отхвърлен изцяло, както и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК от М.Ц.С., ЕГН **********, чрез адв.А.Д.М.
***, с адрес за кореспонденция: гр.Ловеч, ул.Търговска №29 е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна, поради което моли
да бъде оставена без уважение. Въззиваемата твърди, че трудовото й правоотношение
е прекратено но 01.01.2017г. без да са й изплатени обезщетения за неизползвания
платен годишен отпуск за 2015г. и за 2016г. общо за 52 дни. С отговора се
възразява относно изложените доводи, че тя е тази, която е следвало да състави
писмената документация и че виновно не е предала трудовото си досие за да се
установят намиращите се в него документи.
Относно втори трудов договор с
отговора се сочи, че същия е прекратен считано от 27.11.2016г. и което трудово
правоотношение не е свързано с работата по трудовия й договор с Читалището.
Въззиваемата излага, че с оглед
на събраните гласни и писмени доказателства, заключението на вещото лице по
делото безспорно е установено, че работодателят не е изпълнил задължението си
да й изплати в срок до 28.05.2018г. обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 52 дни, въпреки дадените му от „Инспекция по труда”,
гр.Ловеч предписания.
Моли да се остави без уважение
въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение. Моли и за разноските в
размер на 200.00 лева за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Страните не са правили искания за
събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание въззивникът редовно
призован се представлява от адв.П.П. ***, която поддържа въззивната жалба.
Акцентира, че първоинстанционният съд не е анализирал прецизно събраните по
делото доказателства и е направил необосновани изводи. Така също счита, че
съдът е допуснал грешки и неточности, като при обсъждане на свидетелските
показания е възприел неверни факти. Възразява, че липсват мотиви дали от страна
на ищцата е искала да ползва отпуск и е отказано, и да бъдат съобразени нейните
права съгласно КТ, в която насока липсват мотиви, което следва да се приеме за съществено
процесуално нарушение. Твърди, че решението е постановено в нарушение на закона
– чл.355, ал.2, т.5 от КТ при безспорно установеното, че ищцата е работила на
два трудови договора, без да е изяснено кой от тях е основен и кой допълнителен,
при събраните доказателства, че ищцата като секретар на читалището и като
отговорник на клуба на инвалида е изпълнявала функциите си на едно и също
работно място. Моли да се отмени решението и се отхвърли предявения по чл.224
от КТ иск, като им се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна се
представлява от адв.А.М. *** поддържа отговора на въззивната жалба и моли
същата да бъда оставена без уважение. Моли и за разноските.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от лице което има право да обжалва и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е основателна.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правна квалификация чл.222,
ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Районен
съд – Ловеч е сезиран с иск подаден от М.Ц.С., ЕГН **********, с който твърди,
че за периода от 1997г. до 01.01.2017г е. работила като
секретар на Народно читалище „Полковник Стоян Едрев - 1895г.”, като до датата
на прекратяване на трудовият й договор е изпълнявала трудовите си задължения
добросъвестно и в съответствие с поставените й от работодателя изисквания. За
времето от 05.12.2016г. до 02.02.2017г. била в отпуск по болест и след изтичане
на отпуска й не била допусната до работното си място и разбрала, че е
прекратено трудовото й правоотношение, като от 01.01.2017г. има назначен друг
секретар на читалището. Трудовото й правоотношение е прекратено, но без да й
бъде издадена Заповед, което не е сторено и към момента на подаване на исковата
молба. С решение №2 от 04.01.2017г. в регистъра на юридическите лица са
нестопанска цел при Окръжен съд - Ловеч по партида на Народно читалище
„Полковник Стоян Едрев-1895г.” е заличена като секретар на читалището и за
такъв е вписана Йонка Стефанова Банчева.
Сочи,
че последният й Трудов договор е №1/22.01.2014г., с който е назначена на
длъжност „секретар”, с уговорено работно време 8 часа и основно месечно
възнаграждение в размер на 384.00 лева и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за 35 години в размер на 134.40 лева,
дължими до 30-то число на текущия месец.
С
допълнително споразумение №1/02.01.2015г. е уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 450.00 лева и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 162.00 лева, с 4-часов работен ден на читалищната
библиотека и плаващо работно време от 4 часа.
Съгласно
решение на ТЕЛК №1963/09.07.2014г. й е определена трайно намалена
работоспособност 52,5%, поради което й се полага платен годишен отпуск не
по-малко от 26 дни за всяка година. За периода от 22.01.2014г. до 01.01.2017г.
- датата на прекратяване на трудовия й договор имала неизползван платен годишен
отпуск в размер общо на 76 дни. За 2015 година и за 2016 година работодателят й
дължал обезщетение за неизползвани 52 дни платен годишен отпуск, при което работодателят
й дължи парично обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца.
Така
също ищцата твърди, че й се полагало и обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение, на основание чл.222, ал.3 от КТ.
Ищцата
излага още, че е подала жалба в „Инспекция по труда”, от където имало извършена
проверка и направени предписания с писма
изх.№18021283/22.03.2018г. и изх.№18033964/18.04.2018г., в които се посочвало,
че работодателят й е извършил нарушения на трудовото законодателство, като не й
е начислил и изплатил дължимото.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор, в който ответникът сочи, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен, тъй като ищцата е ползвала полагаемия й се платен
отпуск за календарните 2015 година и
2016 година. Действително, че в архива на Читалището не се съдържа необходимата
документация, но това не е основание да се твърди обратното, като в този смисъл
се позовава на чл.17а от Закона за
Читалищата, съгласно който секретаря, каквато
длъжност е изпълнявала ищцата, организира текущата, основна и допълнителна
дейност. Това нейно задължение е възпроизведено и в Устава на Читалището.
Счита, че ищцата не е изпълнявала
задълженията, които са й вменени в т.5 на длъжностната й характеристика,
тъй като видно от съставения й на 29.12.2016 год. приемателно-предавателен
протокол тя не е предала нито един документ, включително и собственото си
трудовото досие. В графата архивни документи е отбелязано „няма” и
счетоводните документи са предадени
по-късно на 20.02.2017 година. Обективно съединения иск с правно основание
чл.222, ал.3 от КТ счита за неоснователен, тъй като ищцата е получила обезщетение
при пенсиониране от институция по друг трудов договор, а обезщетение по този
текст на КТ, може да се ползва само еднократно.
Окръжен съд
– Ловеч след като прецени събраните по делото доказателства, предмета на
въззивното обжалване и наведените с въззивната жалба доводи, намира за
установено следното:
Страните
не спорят, че помежду им на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ е бил сключен Трудов
договор №1 от 22.01.2014г., с който
ищцата е назначена на длъжност „секретар”, с уговорено работно време 8 часа и
основно месечно възнаграждение в размер на 384.00 лева и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за 35 години в
размер на 134.40 лева, дължими до 30-то число на текущия месец. В договора са
регламентирани задълженията на
работодателя и тези на работника/служителя. Съгласно уговореното
ищцата се е задължила да изпълнява трудовите си задължения в съответствие с
установената трудова и технологична дисциплина; да изпълнява стриктно всички
задължения, които произтичат от длъжностната й характеристика, като има право
на 20 работни дни платен годишен отпуск съгласно чл.155 от КТ. Договорът е
сключен за срок от 6 месеца в полза на работодателя, а срокът на предизвестие
за прекратяване на трудовия договор е 30 дни. Посочен е срокът в който ищцата е
следвало да постъпи на работа - 01.01.2014 година.
С допълнително споразумение №1 от 02.01.2015г. условията
на работното време са променени - 4-часов работен ден на читалищната библиотека
и плаващо работно време от 4 часа с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 450.00 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит в размер на 162.00 лева.
Съгласно
длъжностна характеристика на длъжността
„Читалищен секретар” едно от основните задължения е: ”5.Осъществява координация
и контрол върху организацията на
документооборота. Включва цялостния технологичен процес на работата с
документите създаване, оформяне, обработване, движение, контрол върху
изпълнението и съхраняване (архивиране). Осигурява съгласуване на пълния процес
на движение на документите съгласно законовите изисквания, полагане на
официалния печат на читалището, регистрация и съхранение на всички договори,
заповеди и вътрешни нормативни документи”.
Съгласно
връчената и подписана от ищцата длъжностна характеристика се е задължила „Да
съхранява и завежда цялата служебна документация на читалището”.
Съгласно
чл.23 от Устава на Народно читалище „Полк.Стоян Едрев – 1895г.” Секретарят на
читалището организира изпълненията на
решенията на настоятелството, включително на решенията за изпълнение на бюджета;
организира текущата основна и допълнителна дейност ...”.
На
27.09.2016г. е проведено отчетно изборно
събрание на Читалището, като сред взетите решения е и следното: „М.Ц.С., ЕГН **********
да остане секретар до края на декември”.
На
29.12.2016г. е съставен протокол, с който на новоназначения секретар Й.С.Б.е предаден инвентар на Читалището, като по т.„Архивни
документи” е записано: „Няма”.
По
делото не е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
между ищцата и ответника. С писмо с изх.№11019-10-897-1 от 31.08.2018г. НОИ –
Териториално поделение – Ловеч е отговорило на Народно читалище „Полк.Стоян
Едрев – 1895г.”, че „... от 01.01.2015г. е отменено изискването за прекратяване
на осигуряването, съответно представянето на заповед за прекратяване на
трудовия договор при придобиване право
на пенсия”. „В този смисъл М.Ц.С. не е представяла заповедта си за прекратяване
на трудовия договор с НЧ„Полк.Стоян Едрев – 1895г.” в ТП на НОИ – Ловеч”.
За
да обоснове претенциите си ищцата се е позовавала и на писма с: изх.№18021283
от 22.03.2018г. и с изх.№18033964 от 18.04.2018г. на Дирекция „Инспекция по
труда” – Ловеч. С писмо с изх.№18021283 от 22.03.2018г. във връзка с постъпил
от ищцата сигнал е отговорено, че е извършена проверка на Народно
читалище ”Полковник Стоян Едрев 1895г.”, като са констатирани нарушения и дадено
предписание на ищцата да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 76 дни. С изх.№18033964 от 18.04.2018г. ищцата е уведомена, че читалището е
обжалвало принудителните административни мерки – задължителни предписания,
касаещи начисляване и изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, като преписката е преразгледана и с решение са
изменени броя на дните от 76 на 52 дни.
В хода на производството е установено,
че ищцата е работила и на втори трудов договор. Видно от Справка за актуално
състояние на всички трудови договори за ЕГН ********** на НАП, ТД – Велико
Търново от 23.01.2003г. до 27.11.2016г.М.Ц.С. е работила и по трудов договор с
Община Ловеч. Видно от Заповед №072 от 23.11.2016г. на основание чл.328, ал.1,
т.10 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
на лицето да се изплатят следните обезщетения: на основание чл.224, ал.1 от КТ
– обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни за 2016г.;
на основание чл.222, ал.3 от КТ – обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като служителката е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работила при същия работодател повече
от 10 години.
По делото е назначена и приета
съдебно-икономическа експертиза, която е
дала заключение, че с придружително писмо №********** от 03.01.2017г. в НАП
е декларирано прекратяване на трудовия
договор на М.Ц.С. с Народно читалище „Полк.Стоян Едрев – 1895г.”, но такава заповед не е
намерила налична при ответника. Вещото лице условно е посочило, че ако
съдът приеме, че се дължи обезщетение по
чл.224 от КТ, то следва неговия размер за 2015г. за 26 р.дни да бъде 757.64
лева и за 2016г. за 26 р.дни – 757.64 лева или общо 1515.28 лева. По
поставените от ответника въпроси експерта е дал отговор, като е съобразил Заповед
№072 от 23.11.2016г. на Община Ловеч. При проверка на ведомостите за заплати при Народно
читалище „Полк.Стоян Едрев – 1895г.” за 2015г. и за 2016г. вещото лице не е
установило да има начислен и изплатен платен годишен отпуск през тези години.
По
делото не е представено трудовото досие на ищцата. Не е установено в архива на
читалището да се съхранява трудово досие. Вещото лице се е запознала единствено
с трудовото досие при Община – Ловеч.
По
искане на страни съдът е допуснал до разпит свидетели.
Свидетелката
Й.И.знае „...от игла до конец работата на Читалището”. Участвала е при проверка
от страна на Проверителната комисия /показанията
не са последователни - не може да се установи
като член или председател/, като „По време на проверката почти всичко бяхме
проверили. Всички документи, фактури, заповеди, каквото трябва - цялата отчетност”. Говори, че М. не е
излизала от читалището, все нещо си е писала, все нещо е работила, при
проверката не са установили заповед за освобождаване, но заявява, че й е
казвала, че трябва да се оправи документацията /в тази насока е и посоченото от
свидетелката, че фактурите не са били придружени с разходни и приходни касови
ордери/.Тя не знае М. да е получавала от друго место заплата. М. е отговаря за
клуба на инвалида. „Тогава читалището не беше разделено”, но кога? Ходила е в
библиотека, но не си спомня да е видяла да има означено работно време. Не може
да каже М. кога е работила вечер до 20.00 часа, кого в събота и неделя.
Свидетелката
М.В.е член на читалищното настоятелство
от 2016г., но не е запозната някои документи как са се водили, но
„Документацията се водеше долу в клуба на бюрото във второто чекмедже стоеше
папката”. Казва, че и сутрин като отидат „...за кафе в осем тя е там, следобед
като отида тя пак е там”. На едно събрание е имало предложение М. да си
доизкара до пенсия, но не е имало
решение, „че е било разпиляно читалището”.
Свидетелката
Д.В.живее в с.Радювене от 1998г., познава
М., като секретар на читалището, има впечатлението, че тя е организирала
всичко. Спомня си, че през м.август 2015г. във връзка с лични ангажименти е
искала да вземе детски книжки, но пишело на библиотеката, че е в отпуск до края
на август. Знае, че М. е завеждала и клуба на инвалида. Понякога, „...като
минем и за един ден може да се напише, че е в отпуск”. Относно работното место на секретаря
свидетелката казва, че в една сграда и в една стая са клуба и Читалището.
Свидетелката
С.П. познава М.С., през лятото на 2016г. ползвала интернет в Читалището като си
спомня, че последната седмица на м.юли М. й казала, че интернет не работи и на
нейния въпрос до кога, тя й отговорила, че ”Няма да е скоро, защото аз от
следващата седмица съм в отпуск, и може би и след това”.. Отивайки на кафе са
виждали вратата на читалището затворена, тя се е прибрала в края на м.август,
като „във всеки случай дълго време беше затворена вратата до края на престоя си
в селото не съм ходила в Читалището”. Тя не е разговаряла с М. за какъв отпуск
става на въпрос за последната седмица на м.юли и м.август 2016 година.
Свидетелката
Е.В.е член на Настоятелството няколко мандата, била е културно масовик, с М. са
готвили всички сценарии по календар, заявява, че М. е била мотора на културната
дейност. Категорична е, че М. стои долу на първия етаж в малкия салон, никога
не стои в библиотеката, дори в секретарската стая не стои. Като са правили
календарния план за м.май 2016г., тя и казала, че поради предстоящото пенсиониране
й предстои да излиза в отпуск, след като празника за 24 май минал, имало лист
на вратата на който пишело, че е в отпуск. „Ние свикнахме да гледаме, че
читалището е затворено. Факта, че тя е двигателя от 22 февруари до 16 септември
настоятелството не се е събирало, никакво обсъждане не е имало, това е през
2016 година”. Поради навършване на пенсионна възраст М. й казвала, че трябва да си изчисти отпуските, които има за
да не загуби. Не й е уточнявала колко отпуска има да чисти. Въпреки, че са били
приятелки М. не й е казвала, че има инвалидна пенсия от 2006 година.
Свидетелката
Г.П. заявява, че през процесните 2015г. и 2016г. е била Кмет на с.Радювене
/общоизвестен факт е, че последните местни избори са проведени на 27.10.2015г./
и през нейните два мандата М.С. е била секретар на Читалището, като е участвала
дейно в живота на селото. Като председател на Проверителната комисия при
Читалището говори, че са проверили ведомостите за заплати за цялата 2017г. и
м.януари и м.февруари 2018г., в които единствено фигурира името на Й.Б.. От
ищцата били представени 4 болнични листа от 16 декември 2016г. до 02.02.2017
година. Сочи, че Читалището е било отворено сутрин 08.00 часа вечер до 17.30
часа, а по отношение на работното време на библиотека от 13.00 часа до 17.00 часа.
Твърди, че „Читалището си е било отворено и си е работила всеки ден”, но в
същото време „Не мога да кажа за всеки един ден, но тя е била на работното си
място”. Уточнява, че ключовете за Читалището ги държи секретаря. По отношение
на работното време на секретаря навежда и допълнителни факти, че секретаря е
оставал и след работно време за провеждане на събрания, че се е ангажирал и по
време до провеждането на избори, както и че се е налагало да отоплява малкия
салон и да отваря в 6.30 часа, за да
изчакат на топло децата, които отивали на училище до гр.Ловеч и до кв.Гозница.
В показанията си Г.П. е категорична, че при проверката в читалището са
прегледали изходящата поща и са искали регистър на вътрешните заповеди, но такъв регистър няма.
„Входящата и изходящата поща беше в окаяно състояние, досие на М.С. не ми беше
представено за проверка Никъде не видях и нямаше някакво предизвестие или молба
на М.С. за отпуска”. Сочи, че до нея не са достигали оплаквания, че читалището
е затворено, но и че то не е подчинено на Кметството.
Всички
свидетели са единодушни, че секретаря е стоял на първия етаж в малкия салон,
който се води като клуб на инвалида и
където се съхранява и документацията на Читалището. Нещо повече св.Д.В., Е.В.казват,
че ако някой желае да си вземе книга С. му дава ключа да си избере и сам да
запише какво е взел.
При
така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че следва да
бъдат направени следните правни изводи:
В процесния случай
се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение,
което е прекратено, като в тежест на ищцата е било да докаже в хода на
производството, че не й е заплатено дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Относно претендираното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ решението на
районен съд – Ловеч не е обжалвано и е влязло в сила.
Искът по чл.224,
ал.1 от КТ е осъдителен. За да е основателен така предявеният иск следва да са
налице двете кумулативно изискуеми условия за възникването му: както
положителната предпоставка -
прекратяване на трудовото правоотношение, така и отрицателната
предпоставка – ищеца да не е използвал полагащия му се платен годишен отпуск,
като без значение е основанието на което е прекратен трудовия договор.В случая
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не се е намерила в архива
на Читалището, въпреки, че счетоводителят, който е обслужвал счетоводно
ответника е дал обяснения пред вещото лице, че такава заповед е изготвена и
предадена на ищцата.
На
ищцата е било вменено задължението, като заемаща длъжността секретар на
Читалището изцяло да се грижи за документооборота: „Да съхранява и завежда
цялата служебна документация на читалището”. Но от свидетелските показания се
установява, че не е имало ред в тази насока. Така доведената от нея свидетелка Й.И.,
заявява че като член на Проверителката комисия след извършена проверка й е казвала, „...че трябва да си оправи
документацията”, а документите, че не са се намирали в стаята на секретаря, а в
едно чекмедже на маса в малкия салон/клуба на инвалида /св.Й.И./, където са
влизали много хора по различен повод, което не говори за добро съхранение на
архива. Обяснението на ищцата, че част от документите са унищожени от хора, които
са правили ремонт на читалището не е подкрепено с нито едно доказателство.
Относно факта, че не е имало достатъчен порядък в читалището са и показанията
на свидетелката С.П., която има сведение, че подарените на Читалището от
нейното семейство книги не са описани. Свидетелката Е.В.е запозната много добре,
че книгите от хранилището и от училищната библиотека стоят по стъпалата,
съмнява се че всички книги са картотекирани, както и че работници са унищожили
документи.
Безспорно
се установява, че ищцата не е изпълнявала в пълен обем задължението си по отношение на технологичния процес при
работа с документите. От собственото си недобросъвестно поведение тя иска да черпи права в настоящия
процес.
От
заключението на вещото лице се установява, че по разплащателните ведомости на
Читалището няма начислени и изплатени суми за
ползван платен отпуск. По делото липсват писмени доказателства за подавани молби за платен годишен отпуск по
реда на чл.173, ал.1 от КТ. Но не са налични и доказателства, че са подавани
молби за отпуск, но работодателят не е разрешил ползването му, при което
работника на основание чл.176, ал.3 от КТ сам може да определи времето на
ползването му, при условие, че уведоми писмено работодателя най-малко 14 дни
преди това.
От
съставения приемо-предавателен протокол
на 29.12.2016г. се установява, че в читалището не е намерена архива, като е
посочено „Няма”. Каква е причината за липса на архива не е установено при
разглеждане на делото, но не може да има спор, че задължение на ищцата е било
да съхранява и опазва наличната документация, а е и спорно доколко такава е
била съставена и налична.
Правилно
от страна на първоинстанционния съд са допуснати и разпитвани свидетели и по
отношение на обстоятелствата ищцата ползвала ли е платен годишен отпуск пред
2015 и през 2016 година, след като по
делото не е представена и се е установило, че при ответника няма налична
документация.На основание чл.165, ал.1 от ГПК е допустимо събирането на
доказателства в тази насока. Свидетелката на ищцата М.В.по конкретен повод си
спомня, че от 15 август 2015г. до края на месец август на библиотеката е била
оставена бележка, че поради отпуск няма да работи до края м.август. От
показанията на свидетелката С.П. се
установява, че в края на м.юли 2016г. ищцата й обяснила, че интернета няма да
работи, защото тя излиза в отпуск от следващата седмица, като отивайки сутрин
на кафе е виждала вратата на читалището затворена, което е продължила към края
на м.август. Свидетелката на ищцата Г.П. говори, че при извършената от
Проверителната комисия проверка, в която участвала и тя, не са намерили
регистър на вътрешните заповеди, като входящата и изходяща поща са били в
„окаяно състояние”. Въпреки, че няма намерени молби и заповеди за отпуск
свидетелката Е.В.по категоричен начин заявява, че ищцата й казала, че
„...трябва да си изчисти отпуските”, като за времето след 24 май на вратата на
библиотеката имало лист на който пишело „...в отпуск съм”. Казва, че : „Ние
свикнахме да гледаме читалището затворено”. Факта, че през лятото читалището не
е било отворено свидетелката свързва с това, че тя като член на Настоятелството
знае, че не са се събирали от 22 февруари до 16 септември” на 2016 година.
На
вещото лице е поставена задача да посочи през кой период са ползваните от
ищцата 4 отпуски по болест, като от
заключението се установява, че това не е през времето, за което говорят
свидетелите. От трудовото досие на ищцата при Община Ловеч, където има подавани
молби за отпуск, подробно в заключението на съдебно-икономическата експертиза са
посочени периодите на отпуска, които не съвпадат със свидетелските показания.
Допълнително
следва да бъде посочено, че ищцата е работила по два трудови договора, като
този сключен с Народно читалище „Полковник Стоян Едрев – 1895г.” е при 4-часов
работен ден в читалищната библиотека и 4 часа плаващо работно време.
От заключението на вещото лице се
установява, че ищцата е била и в трудово правоотношение с Община Ловеч на
длъжността „Организатор” на Клуб на инвалида, считано от 01.01.2013г. на
4-часов работен ден , което е прекратено със Заповед №072 от 23.11.2016г. на
основание чл.328, ал.1, т.10 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ.
При така установените трудови
правоотношения ищцата е следвало да има 12 часов работен ден, но никой от
свидетелите не установи ищцата да е
работила по 12 часа на ден. Свидетелите говорят за мероприятия провеждани и
вечер, и събота, и неделя, но тази ангажираност на ищцата е била инцидентна, а
не ежедневна. Кой от трудовите договори е основен и кой допълнителен не се сочи от ищцата, а разпоредбата на
чл.355, ал.5 от КТ забранява да се дублира един и същи трудов стаж изработен от работник или служител
по две трудови правоотношения. Експерта изготвил заключението е установил, че
ищцата е ползвала платен годишен отпуск при работодателя Община Ловеч, на
основание чл.224, ал.1 от КТ са й
изплатени за 17 дни 246.33 лева при прекратяване на трудовия договор или в
случая ищцата претендира и по двете трудови правоотношения обезщетение на
основание чл.224, ал.1 от КТ при вече признатото й това право по трудовото
правоотношение с Община Ловеч.
За
да присъди обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ първоинстанционния съд
изцяло се е позовал на дадените от Инспекция по труда – Ловеч предписания на
Читалището. Но тези предписания не са могли да бъдат ценени, не са годни
доказателства по делото, не са събрани в
хода на настоящето производство, като при извършените проверки не е съобразено,
че ищцата е била и в трудово правоотношение с Община Ловеч, а единствено е
взета предвид документацията при Читалището.
Настоящата
инстанция не се съгласява с изводите направени от Районен съд – Ловеч в смисъл,
че ответникът дължи обезщетение на основание чл.224, ал.1 на ищцата.
При
гореизложеното Окръжен съд – Ловеч намира предявеният от М.Ц.С. иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата от по 757.64 лева обезщетения за неизползван платен годишен отпуск
за 2015г. и за 2016г., като неоснователен и недоказан, че следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на процеса на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата М.Ц.С.
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника Народно читалище „Полковник
Стоян Едрев – 1895г.” направените за
двете инстанции съдебно-деловодни разноски от по 100.00 лева или общо 200.00
лева представляващи адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№546 от 28.12.2018г. постановено по гр.д.№904 по описа за 2018г. на Районен съд
– Ловеч, в частта, с което Народно читалище „Полковник Стоян Едрев-
ОТХЪРЛЯ предявения
от М.Ц.С., ЕГН ********** *** против Народно читалище
„Полковник Стоян Едрев-
ОСЪЖДА М.Ц.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Народно
читалище „Полковник Стоян Едрев-
В останалата част Решение №546 от
28.12.2018г. постановено по гр.д.№904 по описа за 2018г. на РС – Ловеч не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението на основание чл.280,
ал.3, т.3 от ГПК не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.