МОТИВИ към присъда по НОХД № 415/16г. на ОС-Пазарджик.
Обвинението против подс. И. ***,
повдигнато с внесения в съда обвинителен акт, е за това, че на 18.12.2015г., в
тъмната част на денонощието, около 18.50 часа, в гр.Пазарджик, на ул. “П.“, при
управление с превишена скорост от 72 км.ч. на МПС - автомобил марка „Х.“, модел
Х-3, с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Като водач на пътно превозно средство е бил длъжен при избиране на
скоростта на движението да се съобрази … с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие“; чл. 21 ал. 1 от ЗДвП:
„При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство от
категория „В“ е забранено в населено място да превишава скоростта над 50 км.ч.“
и чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците“, вследствие на което причинил по
непредпазливост смърт на пешеходеца Н.А. Л. от гр.Пазарджик, който пресичал
ул.“П.“ – престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“в“ във връзка с чл. 342 ал. 1 изр.
3-то от НК във вр. с чл. 20 ал. 2, чл. 21 ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП.
В съдебно заседание на 06.04.17г. прокурорът изменя
обвинението, като твърди, че превишената скорост на движение на подсъдимия е
била 84 км.ч., а не както е в обвинителния акт - 72 км.ч.
Подсъдимият дава обяснения по така
предявеното му обвинение. Твърди, че карал зад лек автомобил тип „баничарка“, движещ се бавно, така
че левият му фар /фарът на управлявания от подсъдимия автомобил/ се намирал зад
този автомобил, след това минал вдясно и тогава видял сянка, чул силен удар и
спрял плавно. Твърди, че скоростта му към този момент била 50 км.ч.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимият И.Я. е
правоспособен водач на МПС, категория „В“ за управление на лек автомобил и
категория „М“ за мотопед. За придвижване ползвал лек автомобил марка „Х.“,
модел Х-3, с повишена проходимост, с рег. № *****, собственост на майка му Д. И.
***.
На 18.12.2015г. подсъдимият посетил с този автомобил
базата на Съюза на българските автомобилисти, която се намира преди входа на
гр.Пазарджик откъм гр.Пловдив. Времето било сухо и студено.
Около 18:45 часа вечерта Я. се качил на автомобила и
тръгнал от СБА в посока към центъра на гр.Пазарджик. Зад него, с друг автомобил,
микробус марка „М.В.“, тръгнал неговият приятел свидетелят А.М.. Било тъмно и Я.
се движел с автомобила „Х.“ на къси светлини. При преминаването му през
кръговото кръстовище на входа на гр. Пазарджик тръгнал по ул. “П.“. На същото
кръстовище зад него се включил в движението полицейски патрулен автомобил, в
който се намирали свидетелите Н.К. и К.В. ***. Свидетелят А.М. изостанал и се
включил след тях. Трите автомобила продължили движението си по ул. „П.“ в западна
посока към центъра на града.
От кръговото кръстовище до кръстовището с ул. „Д.Д.“,
след магазин „К.“, в посока центъра на града, улица „П.“ се състои от две
улични платна за насрещно движение- северно и южно. Платната са разделени надлъжно с остров от трева, широк
около 4 метра. Всяко от платната има по две ленти – лява и дясна за еднопосочно
движение, като лявата лента се използва най-често за изпреварване на попътно
движещите се МПС. В разделителния остров от трева между двете платна, през
разстояния от 43 - 49 метра, са разположени стълбове с лампи за улично
осветление. От дясната страна на северното платно за движение към центъра на
града има тротоар, по дължината на който е поставена метална преграда, която да
ограничава пешеходците да пресичат улицата на необозначените места.
От кръговото кръстовище до кръстовището със светофарите
на ул. “П.“ с ул. „М. Ш.“, преди магазин „К.“, подс. Я. се движел в северното
платно в посока към центъра на града по лявата лента за движение и изпреварил
няколко автомобила. В тази зона, според изчисленията на вещото лице, назначено
на съдебната фаза на процеса, по видео материали от охранителна камера на
автокомплекс „О.“, той се движел със скорост около 84 км/час.
Светофарът на кръстовището на ул. “П.“ с ул. „М. Ш.“ по
това време не работел. Улица “П.“ е главен път.
Я. ***“. По същото време свид. Г.М. се движел по северния
тротоар на ул. “П.“. На кръстовището с ул.“М. Ш.“ решил да пресече ул. “П.“ от
север на юг, за да отиде до магазин „К.“, който се намира откъм южната й
страна. Огледал се наляво и стъпил на пешеходната пътека, започваща от към северния
тротоар. Преминал дясната лента за движение на северното платно. Стигнал
средата на северното платно на улицата. Тъкмо започнал да пресича лявата му
лента за движение, когато видял, че откъм кръговото кръстовище - източна
посока, по лявата лента на северното платно бързо наближава автомобила „Х.“.
Тогава свид. М. се затичал да пресече втората лента, за да не го блъсне
автомобилът.
Обв. Я. преминал кръстовището с автомобила зад гърба на
тичащия свидетел М. и продължил движението си напред към центъра на града,
западна посока, по лявата лента за движение на северното платно на ул. “П.“.
По същото време от магазин „К.“ излязъл 70 - годишният Н.А.
Л. от гр.Пазарджик, който бил облечен с тъмно яке и носел найлонова торба с
лимони и други продукти, купени от магазина. Той тръгнал да пресича ул. “П.“
пред магазина в отсечката между кръстовището с ул. „М.Ш.“ и ул. „Д.Д.“. Вървял
от южна към северна посока. Пресякъл южното еднопосочно платно на ул.“П.“. По
южния тротоар и в разделителния остров между двете платна на улицата няма
метални прегради. В този район от южна страна пешеходците могат да навлизат
свободно. Зоната, която Н. Л. избрал за пресичане, няма пешеходна пътека. Там
имало само проправена пътека от пешеходците през тревата на разделителния
остров, която продължавала на отсрещната страна на северния тротоар, където
един от елементите на металната ограда бил демонтиран и се стигало свободно до
тротоара през образувания отвор. Така пешеходците от северния тротоар пресичали
улицата по-напряко, за да стигнат по-лесно до магазин „К.“ или да се върнат
обратно от него.
Подс. Я. ***“. Продължил движението си с автомобила в
северното платно на ул. “П.“ по лявата лента в права посока. Пред него нямало
автомобили. Карал на къси светлини със скорост от 84 км/час. Времето било
студено, сухо, без мъгла, в тъмната част на денонощието, около 18:50 часа на
18.12.2015 г.
Откъм северния тротоар, по проект и на място, нямало
лампи за улично осветление. Короните на дърветата от към този тротоар давали
сенки върху северното улично платно. Видимостта на обв. Я. от купето на
автомобила била до осветената от късите му светлини зона - около 35 м. пред
автомобила.
Н.Л. пресякъл южното платно. Стъпил на разделителния
остров. Пресякъл по пътеката разделителния остров и започнал да пресича
северното платно. Целта му била да стигне до северния тротоар, като мине през
направения през оградата му отвор. В момент, когато подс. Я. наближил с лекия
автомобил мястото, където пешеходците пресичали улицата по създадената от тях
пътека през разделителния остров и с фаровете осветил тази зона, на 35 метра
пред автомобила в средата на северното платно видял пешеходеца Н. Л., който се
движел в посока към северния тротоар, тоест пешеходецът пресичал отляво
надясно, спрямо посоката за движение на подсъдимия. Я. не реагирал за
намаляване на скоростта на автомобила. Връхлетял с автомобила върху пешеходеца
и го ударил. Едва след удара подсъдимият предприел плавно спиране.
От автомобила „Х.“, модел Х-3, ударът е нанесен с части,
разположени в предната му дясна страна, като първият контакт е осъществен с
част под бронята на автомобила с последващи ударни части – преден горен ръб на
капака над двигателното отделение, задна част на капака над двигателя и дясна
средна част на предното панорамно стъкло на автомобила.
За пешеходеца Л. ударът е осъществен в дясната подбедрица
на височина 36-37 см, като при този удар пострадалият е бил полуобърнат спрямо
идващия към него от изток автомобил, при десен опорен крак, стъпил на земята с
последващо дозавъртане. Качен е върху предния капак над двигателното отделение
и с главата си е ударил предното панорамно стъкло, в средата на дясната му част.
При и след настъпване на удара обв. Я. продължил
движението на автомобила праволинейно, като плавно и постепенно го
преустановил, без да остава следа от спирачен път по асфалтовото покритие на
пътното платно.
Пешеходецът е носен от автомобила, докато Я. намалявал
скоростта и на 8 - 9 м., преди да спре, тялото се приплъзнало и се е отделило
от автомобила, като паднало пред автобусна спирка, до бордюра на северния
тротоар на улицата. Там се намира и кръстовището на ул. “П.“ с ул. “Д.Д.“,
която идва от южна страна.
Мястото на удара било в северното пътно платно на ул. “П.“,
между кръстовището с ул. “М.Ш.“ и кръстовището с ул. „Д.Д.“, на разстояние
77-78 м. преди кръстовището с ул.“Д.Д.“ и на 3.5 – 4.00 м. от южния бордюр на
северното платно.
След изпадането на пешеходеца Н.Л. на пътя и спирането на
автомобила, от него излязъл подс. Я..
Той започнал да вика: „Блъснах човек! Блъснах човек!“. До автомобила на Я.
спряла движещата се зад него патрулна кола със свидетелите К. и В., които се
обадили на дежурния в РУ на МВР Пазарджик. До тях спрял и свидетелят А.М..
Пристигнали екипи на полицията и на спешна медицинска
помощ. Лекарите установили, че пешеходецът Л. бил починал. Служителите на
полицията извършили оглед на местопроизшествието и проба за алкохол на издишан
въздух от подс. Я. с техническо средство „Алкотест Дрегер“, който не отчел
наличие на алкохол. Я. дал и кръв за медицинско изследване. Химическите
експертизи дават заключение, че не се доказва наличие на алкохол, на опиеви
алкалоиди и на други лекарствени средства в кръвта на подс. Я..
Заключението на съдебно медицинската експертиза на трупа
на Н.Л. и Комплексната медицинска и автотехническа експертиза сочат, че при
огледа и аутопсията му са установени травматични увреждания в резултат на
действието на твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия чрез удар с или
върху такъв, които добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма
– пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил, с последващо носене и
изпадане на терена към момента на инкриминираната дата.
Преди настъпването на смъртта и в близките преди това
часове Н.Л. не бил употребил алкохол.
Вследствие на
удара Н.Л. получил тежка, открита,
съчетана черепномозъчна, гръбначномозъчна, гръдна, коремна и опорно - двигателна
травма: многофрагментно счупване на черепа в челната, тилната област и
арахноидален кръвоизлив в челната и теменната област; тежък мозъчен оток с
малкомозъчно вклиняване в големия тилен отвор; разчленяване на гръбнака на ниво
Т х 4 – Тх 5, със засягане на гръбначния мозък; разкъсване на аортата; контузия
на белите дробове; счупване на левите ребра от 4 до 10 по задна лопаткова линия
и левите ребра покрай гръдната кост от 2 до 5, в хрущялната им част и счупване
на десните ребра от 1 до 4 по задната, край гръбначна линия, на десни ребра от
5 до 9 по предна мишнична линия; масивен вътрегръден кръвоизлив (250 мл);
разкъсване на далака и черния дроб; масивен вътрекоремен кръвоизлив (200 мл);
счупване на лявата раменна кост; многофрагментно счупване на дясната подбедрица
(двете кости), с травматична ампутация на ниво 36-37 см от петата на трупа; разкъсно-контузни
рани по главата, шията, тялото и дясната подбедрица; анемия на вътрешните
органи; охлузвания и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците. Н.Л. е
имал атеросклероза, проявена във ІІ-ІІІ стадий на аортата, коронарните,
мозъчните и бъбречните артерии; хроничен двустранен пиелонефрит.
Причините за настъпването на смъртта на Н.А. Л. е
тежката, открита, съчетана, несъвместима с живота черепномозъчна,
гръбначномозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма, довела до остро
нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове и масивна вътрешна
кръвозагуба, остра анемия на вътрешните органи и спиране на сърцето.Смъртта е
настъпила бързо, за минути.
Техническото състояние на автомобила преди удара е било
изправно.
Произшествието е настъпило в пътен участък в населено
място, където ограничението на скоростта за леки автомобили, съгласно чл. 21
ал. 1 от ЗДвП е до 50 км/час.
Специфичното за конкретното място на удара е, че там не е
имало обозначена пътека за преминаване на пешеходци.
Като условия на средата – зимен сезон, сухо време, нощни
условия в населено място, в участък с улично осветление с междустълбово
разстояние от 43 – 49 м, при видимост - 34 м пред автомобила до осветената от
фаровете зона. Видимостта е намалена в сравнение с дневната светлина.
Според
заключението на комплексната медико – автотехническа експертиза от януари
2016г. /л.62 – л.86 от том втори на ДП/:
Техническото състояние
на лекия автомобил „Х.“ непосредствено преди настъпване на ПТП е отговаряло на
техническите изисквания и не се намира в причинна връзка с произшествието.
Мястото на удара е на 77
– 78 метра от линията на ориентира по направление на абцисата запад – изток, по
направление на ординатата от юг на север, спрямо южен бордюр на северното
платно а ул. „П.“ на 3.5 – 4 метра. Ударът е изцяло в северното пътно платно на
ул. „П.“.
Скоростта на автомобила
„Х.“ непесредствено преди ПТП е била равна и не по-ниска от 71 – 72 км.ч.
Според експертизата, от
инженерно – техническа гледна точка, ударът е бил предотвратим: дължината на
опасната зона на автомобила, движещ се със скорост от 72 км.ч. и спиращ
екстрено е равна и не по-голяма от 59.4 метра, което разстояние е по-малко от
разстоянието от 70 метра на автомобила в момента на възникване на опасността
пред него. Дължината на опасната зона на автомобила, при движение с 50 км.ч.
при екстрено спиране е равна и не по-голяма от 34.8 метра, което разстояние
също е по-малко от разстоянието от 70 метра, на което се е намирал автомобила
от опасността, в момента на нейното възникване.
Експертизата дава
следния механизъм на настъпване на ПТП:
Преди удара: Автомобилът
„Х.“ на 18.12.2015г. около 18.45ч. се движел по западната част на уличното
платно след кръстовището на ул. „П.“ с ул. „М.Ш.“, като имал праволинейно и
равноускорително движение със скорост равна и не по-ниска от 71 – 72 км.ч.
Пешеходецът Н.Л. по същото време се движел, пресичайки северното пътно платно
на ул. „П.“, след кръстовището на същата улица с ул. „М.Ш.“ в направление от юг
на север.
Ударът настъпил: За
автомобила „Х.“ инициалният удар върху пресичащия пред него пешеходец е нанесен
с части, разположени вдясно от централната му линия – първият контакт е
осъществен с част под бронята на автомобила с последващи ударни части – преден
горен ръб на капака над двигателното отделение, задна част на вече огънатия
капак над двигателя и дясна средна част на предното панорамно стъкло на
автомобила. За пешеходеца инициалният удар е осъществен в дясната подбедрица на
височина от 36 – 37 см., като при този удар пострадалият е бил полуобърнат към
идващия към него автомобил при десен опорен крак с последващо дозавъртане, при
което пострадалият е получил травми в областта на коремната област и вече
„склопен“ върху предния капак над двигателното отделение на автомобила,
настъпват и счупвания на ребрата в предната и задната части на тялото.
След удара: автомобилът
при и след удара не е спирал екстрено. След удара плавно и постепенно е
преустановил движението си, без оставяне на спирачни следи по асфалтовото
покритие до мястото, където е намерен при огледа на местопроизшествието.
Пешеходецът, поради положението, което заел след удара върху автомобила, е
носен известно време и разстояние, в което автомобилът е намалявал скоростта си
и на 8 – 9 метра преди установяването си тялото се приплъзнало и предвид
получената резултантна сила върху него към момента на отделянето си, оставило
следа по асфалтовото платно и спряло окончателно до бордюрната линия, пред
автобусната спирка, където са намерени установени окончателно двата обекта на
експертизата.
Според заключението на
назначената на досъдебното производство допълнителната автотехническа
експертиза от март 2016г. /л.96 – л.126 от том втори на ДП/: технически съобразената безопасна скорост за движение на
автомобила, при видимост на водача до 34 м пред автомобила, трябва да бъде
равна и по-ниска от 42 км/час, за да може той да спре пред осветеното от него
препятствие.
Според заключението на назначената
на съдебното следствие автотехническа експертиза : скоростта, с която се е
движел автомобилът на подсъдимия преди и по време на произшествието е била 84
км.ч., при което дължината на опасната
зона е била 106.2 метра. В момента на навлизане на пешеходеца върху платното за
движение на автомобила на подсъдимия, автомобилът се е намирал на 142 м. от
мястото на удара. Дължината на осветяване е 35 – 40 метра ефективно осветена
зона пред левия фар и двойно по дълга пред десния, а настрани до 5м. вляво и
вдясно спрямо надлъжната ос на автомобила. Предвид скоростта на движение на
автомобила е липсата на закъснително движение, произшествието е било
непредотвратимо. При движение със скорост 52 км.ч. максимум, своевременна
реакция на водача и ефективно задействана спирачна система, реализираща
максимално спирачно закъснение и видимостта в границите на осветената зона на
фаровете на автомобила, ударът би бил предотвратим. Липсват факти, които да са
основание за извод, че водачът е предприел действия за намаляване на скоростта или
спиране от момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно до момента на
удара.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе частично от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н.К., А.М., Н. Ш., К.В., Д.П., Г.М., заключенията на вещите лица, писмените и веществени доказателства.
Обяснението на
подсъдимия, че се движел зад друг автомобил /“баничарка“/, който на практика
ограничавал видимостта и иззад който изскочил внезапно пострадалият, се
опровергават от доказателствата по делото. Единствено показанията от съдебното
следствие на свидетеля А.М., приятел на подсъдимия, потвърждават това
твърдение. При това го потвърждават само частично, единство по това, че пред
автомобила на подъсдимия действително имало „миниван“, както го нарича
свидетеля. Но в съществени детайли твърденията на М. много се различават от
тези на подс. Я.. Подсъдимият твърди, че „баничарката“ се движела в лявата
лента, а „Хамарът“ бил така разположен, че десният му фар бил зад този
автомобил, при което Я. завил леко вдясно, за да изпревари. Според свидетеля М.,
подсъдимият тръгнал да изпреварва отляво. Така свидетелят твърди: „Преди това, точно като навлизахме вече в светофара,
виждах че „Х.ът“ се изнася да изпреварва някакъв миниван, наляво се изнасяше да
го изпреварва, той си беше в лявата лента. Виждах, че има някаква кола отпред,
пред И., която е в лявата лента. И. е в дясната лента, има кола пред него в
лявата лента, патрулката е в лява лента, аз съм в дясно. И. нямаше къде да
изпревари, предполагам, че е искал да му
мигне, просто тръгна да се изнася наляво“. В същото време подсъдимият заявява:
„ … пропуснах пешеходеца по пешеходната пътека, минах в дясната лента, точно
след светофара, както карах пред мен настигах баничарка, той караше бавно,
лявата ми страна, левият ми фар беше зад баничарката, аз се изместих в дясно и
изведнъж нещо стана, видях една сянка“.
Извън това съществено противоречие има още нещо,
придаващо крайна недостоверност на показанията на свидетеля М.. Същият е
разпитан на досъдебното производство, буквално непосредствено след приключване
на огледа на местопроизшествието, където не споменава за наличието на такъв
автомобил пред този на подсъдимия. Очевидно се касае за необоснована защитна
позиция на подсъдимия, съгласувана със свидетеля, който, воден от приятелските
си отношения с Я., депозира показанията си изцяло в услуга на последния,
опитвайки се да му помогне да избегне наказателната отговорност.
Друго твърдение на подсъдимия, което съдът не кредитира е
това, че непосредствено преди удара Я. се движел със скорост от 50 км.ч.
Деформациите по автомобила, травматичните увреждания на пострадалия и
изчисленията на автоекспертите категорично опровергават тези обяснения на подс.
Я. и говорят за една значително по-висока скорост.
Косвени доказателства в тази посока се съдържат и в
показанията на свидетелите Д.П. и Г.М..
В показанията си свидетелят Д.П. еднозначно установява
факта, че лично е видял и разпознал автомобила „Х.“, който се движел по ул. „П.“
в посока към центъра на града. При това свидетелят е категоричен, че този
автомобил се движел със скорост, значително превишаваща скоростта на останалите
автомобили.
В същия смисъл са и
показанията на свидетеля Г.М., дадени пред съда и от досъдебното производство,
които са прочетени по реда на чл. 281 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 от НПК.
Свидетелят установява, че му се наложило да притича, след като бил предприел
пресичане на пътното платно, поради високата скорост на движение на „Х.а“. На
досъдебното производство свидетелят заявява: „Въпросното МПС се движеше поне
два пъти по-бързо от автомобила в дясната лента“. Няколко секунди по-късна
свидетелят чул силния звук от удара, при настъпването на процесното ПТП.
Относно осветеността на
участъка от пътя, на който е настъпило процесното пътно – транспортно
произшествие не се събраха категорични доказателства, че уличното осветление е
работело. Болшинството от свидетелите нямат спомен и твърдят, че там по-скоро е
било доста тъмно. Свидетелят К.В., полицай, заявява следното: “Беше си тъмничко мястото. Светофарите вече не помня дали
работеха. От светофарите на „П.“ до мястото на удара беше тъмно. … На мястото,
където стана местопроизшествието не работеше уличното осветление, защото аз си
сложих светлоотразителна жилетка за моя безопасност, беше доста тъмно на
произшествието“.
При тези данни, съдът
прие, че уличното осветление на мястото на произшествието не е работело.
Относно скоростта, с
която се движел подсъдимият непосредствено преди удара и в момента на
настъпване на същия, съдът възприе заключението на автотехническата експертиза,
изготвено от доц. д-р инж. П. на съдебното следствие, а не това на инж. С.М. от
досъдебната фаза на процеса.
По експертизата на доц.
д-р инж. П., скоростта на движение на автомобила „Х.“, управляван от подсъдимия
е изчислена по няколко метода. При това са получени следните резултати: по
метода на Нисторм – Кост, на база деформациите върху автомобила – скорост от
порядъка на 88 км.ч.; по
метода на Чен, също според деформациите върху автомобила – скорост от около 85
км.ч.; според травматичните увреждания на
пострадалия – скорост от порядъка на 83 км.ч. Изчислена като средно геометрично
от така получените стойности, скоростта е определена на около 84 км.ч.
За проверка на
достоверността на изчисленията вещото лице е извършило и анализ на база графо –
аналитична оценка на движението на автомобила, заснето от камера на
автокомплекс „О.“ гр. Пазарджик. При това е определена скорост от порядъка на
85 км.ч.
В същото време, за да
определи скоростта на автомобила, инж. С.М. използва формула /стр.14 от
заключението, стр. 75 от том втори на досъдебното производство/, в която
участват като параметри изминатият път при „служебно“ спиране на автомобила,
спирачното закъснение и сумарното време до задействане на привода. Вторият
начин, по който инж. М. определя скоростта е по формула, използвана при
отхвърляне на пешеходеца и то при положение, че в конкретния случай такова
отхвърляне няма, а има носене на пострадалия върху автомобила.
В допълнителното
заключение на автотехническата експертиза, изготвена от инж. М., същият
определя скоростта на движение на „Х.а“ също по записа от камерата на
автокомплекс „О.“. При това, за разлика от другия експерт, доц. д-р инж. П.,
който използва програмен продукт, разделящ кадъра на равни времеви интервали,
инж. М. не използва такъв, а определя времето по часовника на камерата, което
съдът намира за метод със значително по-малка прецизност. Това, както и
използването от инж. М. на формула с отхвърляне на пострадалия, каквото в
случая няма, мотивираха съда да възприеме заключението на доц. д-р инж. П.
относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия преди и по време на
удара.
Защитата оспорва, че
автомобилът, заснет от охранителните камери на автокомплекс „О.“ не е този на
подъсдимия. За изясняване на това обстоятелство е назначена и изслушана от съда
видеотехническа експертиза /лист 33 до лист 45 от досъдебното производство/.
При това, сравнявайки снимките от цитираната камера със снимки на автомобил „Х.
Х3“, експертът дава заключение, че вероятно на посочените фотокопия е заснет
един и същ автомобил, посочен като „Х. Х3“. Ползвайки посоченото заключение и
личните си възприятия от приложените към експертизата снимки, предвид
характерния силует на автомобила „Х.“, участващите в настоящия съдебен състав
приеха за безспорно установено, че камерите на автокомплекс „О.“ са заснели
автомобила на подсъдимия на 18.12.2015г. в 19.50.01 часа /снимки, приложени на
страница 12 от заключението на видеотехническата експертиза/.
Защитата обръща внимание и на обстоятелството, че според
записите на камерите, пострадалият бил заснет на изхода на магазин „К.“ в 18.45
часа, а автомобилът „Х.“ в 19.50 часа, тоест 65 минути по-късно. Съдът намира,
че посочената разлика се дължи на обстоятелството, че часовниците на двете
камери не са синхронизирани, което и не е задължително, а житейски е напълно
обяснимо. Поради това цитираното разминаване в показанията на часовниците на
двете записващи устройства по никакъв начин не поставя под съмнение
установената хронология на събитията по делото. Автомобилът на подсъдимия е
заснет буквално секунди, преди да настъпи сблъсъкът с пострадалия пешеходец.
Защитата възразява, че
огледът на местопроизшествието на практика не бил извършен от разследващия
полицай А. И., а от вещото лице, което няма такава компетентност. Разследващият
полицай бил пристигнал в последния момент от огледа. Съдът безусловно споделя
принципното становище, че на този етап от процеса единствено органите на
досъдебното производство са компетентни да извършват процесуално – следствени
действия, към които спада и огледът на местопроизшествие. От друга страна
фактическото твърдение, на което се основава конкретното възражение, не намира
опора в нито едно от доказателствата по делото. В показанията на нито един от
свидетелите Н. Ш., разпитван два пъти, и А.М., на които се позовава защитникът,
не се съдържа твърдение, че разследващият полицай е пристигнал в края на огледа
или, че не е присъствал по времето на извършване на огледа на мястото на произшествието.
От друга страна по делото са приложени надлежно съставени протокол за оглед на
местопроизшествие и скица към същия от 18.12.2015г., в които изрично е
записано, че огледът е извършен от разследващият полицай А. И. с помощта на вещото
лице инж. М.. По силата на чл. 131 от НПК, този протокол, който безспорно е
съставен по предвидения от процесуалния закон ред, е доказателство за
извършеното процесуално действие оглед на местопроизшествие, за реда, по който
е извършено и за събраните доказателства.
По изложените
съображения съдът прие за неоснователно възражението на защитата за допуснато
съществено процесуално нарушение при извършване на огледа на
местопроизшествието.
Защитата прави аналогично
по съдържание възражение по повод действия на експерта инж. С.М. за нуждите на
изготвянето на допълнителната автотехническа експертиза от досъдебното
производство с посочено време на изготвяне месец март 2016 година /лист 96 до
лист 126 от том втори на досъдебното производство/. Това възражение е напълно
основателно и съдът го споделя изцяло.
За да изготви цитираното
допълнително заключение, експертът е посетил местопроизшествието на
неустановена дата в интервала от 08.02.16г., когато му е връчено
постановлението за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза /лист
95 от том втори на досъдебното производство/, до края на месец март, който
месец е посочен от експерта като време на изготвяне на заключението на
последната страница от същото. При това повторно посещение на местопроизшествието
експертът изготвил фотоснимки /приложени на стр. 3 от заключението, лист 98 от
досъдебното производство/, с цел да онагледи осветеността на мястото. Със
същата цел експертът извършил физическо измерване на величината на осветеността
в луксове, с помощта на мобилния си телефон. На тези свои действия експертът
основал заключението си за осветеността на мястото на произшествието.
Съдът категорично не
възприема заключенията на вещото лице инж. М. в цитираната им част. За това има
поне три основателни причини. На първо място по съдържанието си действията на
инж. М. съставляват повторен оглед на местопроизшествието, което е от
компетентността единствено на органите на досъдебното производство. Второ -
подобно измерване би могло да се извърши валидно само с техническо средство,
преминало съответен преглед и с доказана годност да прави подобни измервания. Трето
- резултатите от едно такова измерване не могат да служат за изводи по делото
относно осветеността към момента на процесното произшествие, доколкото са
извършени в неустановен момент, достатъчно отдалечен във времето от
инкриминираната дата, през който период от време са могли да настъпят
съществени изменения в изправността и функционирането на уличното осветлени на
конкретното място.
При така установената фактическа
обстановка подс. И.Я. е осъществил състава на
престъплението по чл. 343 ал 1 б.“в“ във
връзка с чл. 342 ал. 1 предл. 3-то от НК
във връзка с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, като на 18.12.2015г., около 18.50 часа, в
гр.Пазарджик, на ул. “П.“, при управление на МПС, автомобил марка „Х.“, модел Х-3 с Д К № *****, движейки
се с превишена скорост от 84 км/час, при максимално разрешена от 50 км/час в
рамките на населеното място, в нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, причинил по
непредпазливост смъртта на пешеходеца Н.А. Л., от гр.Пазарджик.
Подсъдимият не е допускал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, но е могъл и е бил длъжен
да ги предвиди - действал е по непредпазливост, под формата на небрежност. Така подсъдимият се е движел в тъмната част на
денонощието, в чертите на населено място и то по булевард от едната страна на
който се намира един от най-посещаваните магазини в града - „К.“, а от другата
страна една от ромските махали. Самият подсъдим ежедневно е минавал по този
маршрут и е имал много ясна представа зе непрекъсното пресичащите неправилно
пешеходци. В съдебно заседание на 06.04.2017г. подсъдимият заявява: „Живея в град Пазарджик. Минавам всеки ден по три - четири
пъти покрай „К.“. Виждал съм там хора, които пресичат неправомерно, извън
пешеходните пътеки, всеки Божи ден“. Правната
норма, задължаваща подсъдимия, като водач на МПС, да предвиди възможните
препятствия е тази на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Този текст задължава водачите на
МПС, при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с всички
налични фактори, така че да могат да спрат при възникването на предвидимо
препятствие.
Пряко свързан с формата на вина е и въпросът бил ли е
пострадалият предвидимо препятствие по смисъла на цитирания чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Отговорът на този въпрос еднозначно е положителен. Освен наведените
доводи за местоположението на хипермаркета „К.“ в непосредствена близост до
местопроизшествието има и още един много показателен факт. Това е
обстоятелството, че самият пострадал се е движел по маршрут, използван
ежедневно за неправилно пресичане на ул. „П.“ и то точно на мястото на
произшествието – движението на пешеходци по този маршрут, минаващ през мястото
на удара, е до такава степен интензивно и непрестанно, че на място има
образувана пътека в затревената площ на разделителния остров между двете платна
за движение, като е премахнат и един елемент от предпазната ограда,
ограничаваща движението на пешеходците.
От правна страна съдът прие, че разпоредбата на чл. 20 ал.2 от НК, регламентираща понятието
„несъобразена скорост“, следва да се изключи от правната квалификация на
деянието. Като несъобразена може да бъде квалифицирана скоростта, само ако
същата е в рамките на разрешената. Превишената скорост е винаги несъобразена.
Също така нормата на чл. 116 от ЗДвП е прекалено общо
формулирано правило за поведение, за да може да служи за обосноваване на
наказателна отговорност.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за
невиновен да е причинил смъртта на пострадалия вследствие нарушение по чл. 20
ал.2 и чл. 116 от НК и го оправда в тази част от обвинението.
Единственото съставомерно нарушение, намиращо се в пряка
причинно – следствена връзка с настъпилия престъпен резултат е превишената
скорост, нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП. В случая е налице пряка причинно –
следствена връзка между превишената скорост и престъпния резултат, доколкото и
двете автотехнически експертизи категорично установяват, че при движение с разрешената скорост от 50 км.ч., ударът е бил
предотвратим.
При конкретната пътна ситуация е било достатъчно
подсъдимият да се движи с разрешената скорост от максимум 50 км.ч. и
своевременно да реагира на възникналата опасност, предприемайки екстрено
спиране, при което ударът би бил предотвратен.
По делото се установи, че подсъдимият не е реагирал на
появилата се опасност, чрез намаляване скоростта на движение или опит за
спиране. Тоест принципно би могъл да се постави въпросът за евентуални нарушения
по чл. 21 ал.1 от ЗДвП /липса на контрол/ или по чл. 20 ал.2 изречение последно
от ЗДвП – неизпълнение на задължението да намали или спре, при възникналата
предвидима опасност. Дори да се приеме обаче, че е извършено някое от тези
нарушения, то същото не се намира в пряка причинно – следствена връзка със
съставомерния резултат, смъртта на пешеходеца, доколкото, поради превишената
скорост на движение, ударът е бил непредотвратим. Тоест, дори да беше реагирал
на опасността по указаните от чл. 21 ал.2 от ЗДвП начини, подсъдимият не би
могъл да избегне удара, поради високата скорост на движение на управлявания от
него автомобил.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е типично висока за този вид престъпления, но и се определя от конкретните
обстоятелства, при които е извършено.
От една страна е
налице значително превишаване на максимално допустимата скорост в рамките на
населеното място – повече от 30 км.ч. е превишението. От друга страна
пострадалият има изключително съществен принос за настъпване на съставомерния
резултат. Пешеходецът, като участник в движението, е предприел пресичане, при
това в тъмната част на денонощието, в грубо нарушение на разпоредбата на чл. 113
ал.1 т.1 от ЗДвП, като пресякъл на място, на което няма пешеходна пътека, при
това без да се съобрази с приближаващото пътно превозно средство – автомобилът
на подсъдимия.
Подсъдимият е личност с леко завишена степен на обществена опасност. От една страна същият има
положителни характеристични данни и не е осъждан, нито преди, нито след
извършване на инкриминираното деяние. От друга страна Я. е системен нарушител
на Закона за движение по пътищата. Видно от справката за нарушител, приложена
на лист 98 от том първи на досъдебното производство, на подсъдимия Я. за
периода от 12.12.2008г. до 06.04.2015г. са съставени шест акта за установяване
на административни нарушения по ЗДвП, а за времето от 10.01.2009г. до
16.04.2015г. против него са издадени пет наказателни постановления за такива
нарушения. Касае се за нарушения по чл. 150 ал.1 т.6 от ЗДвП – управление на
МПС, без съответно свидетелство за правоуправление ; чл. 5 ал.2 т.3 от ЗДвП – управление на МПС под
въздействието на алкохол ; чл. 139 ал.2 т.4 от ЗДвП – липса на светлоотразителна жилетка в
оборудването на автомобила; чл. 6 т.1 от ЗДвП – несъобразяване с пътните знаци и маркировката на пътя ; чл. 137А ал.1 от ЗДвП – непоставяне
на обезопасителен колан по време на движение ; чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – не носил свидетелство за
правоуправление; чл. 5
ал.3 т.2 от ЗДвП – управление на пътно превозно средство, спряно от движение и
отново по чл. 150 от ЗДвП - управление на МПС под въздействието на алкохол или
упойващи вещества.
Освен всички описани
наказания, подсъдимият Я. с присъда № 43 от 29.02.2016г., влязла в сила на
10.06.2016г., е признат за виновен в това, че на 29.03.2015г., в гр. Пазарджик,
е управлявал МПС – лек автомобил „Х.“ модел „Х-3“, след употреба на наркотично
вещество – амфетамин, престъпление по чл. 343Б ал.3 от НК, като е освободен от
наказателна отговорност и на основание чл. 78А от НК му е наложена глоба от
2000 лева. Свидетелството за
правоуправление на подсъдимия е било отнето със заповед за налагане на
принудителна административна мярка и му е върнато на 02.10.2015г. /протокол на
лист 93 от том първи на досъдебното производство/, а инкриминираното деяние е
извършено само малко над два месеца след това. Това обстоятелство следва да се
отчете, както като повишаващо степента на обществена опасност на извършителя,
така и на самото деяние.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в очевидно трайната нагласа на подсъдимия да не съобразява поведението си с
основни правила на ЗДвП, гарантиращи безопасността на движението по пътищата.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, значителното съпричиняване на
престъпния резултат от пострадалия.
Отегчаващи обстоятелства - значителното превишаване на
разрешената скорост; многобройните
предишни наказания за нарушения по ЗДвП, част от които тежки; обстоятелството, че инкриминираното
деяние е извършено малко повече от два месеца, след като му е върнато
свидетелството за правоуправление, отнето по повод шофиране след употреба на
амфетамин.
При
тези данни, като
отчете относителната тежест на всяко от смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства и като даде лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимият И.Я. следва да бъде осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода.
С
оглед размера
на наложеното наказание институтът на
чл.66 ал.1 от НК е
неприложим. Затова
и на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съдът определи общ
първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на
подсъдимия И. Я..
На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното на подсъдимия И.Я. наказание лишаване от свобода времето, през което
същият е бил задържан под стража, считано от 23.12.2015г. до 15.03.2016г.
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия И.С.Я.
от правото да управлява МПС за срок от три години. При определяне размера на
лишаването от правоуправление, съдът взе предвид посочените по-горе смекчаващи
и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като придаде
по-значителна относителна тежест в случая на системните нарушения на ЗДвП.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства: Лек автомобил марка „Х.“, модел Х-З „ с ДК № ***** в Тилова база на ОД МВР
Пазарджик да се върне на подсъдимия И.Я.;
Веществените доказателства: зъбна
протеза счупена, 1 бр. яке с тъмен цвят,
разкъсано и напоено с червено-кафява течност да бъдат унищожени.
Веществените доказателства: чифт
сини маратонки, син тефтер с преснимани лични документи на Н.Л., черна плетена
шапка /скиорска/, 3 броя банкноти на обща стойност 9 лева – 1 брой от 2 лева
със серия № БЦ 768*******; 1 бр. от 2 лева със серия № БЮ53******* и 1 бр. от 5
лева със серия № Б344****** в сейф на банка; 1 бр . мобилен телефон марка
„Глобул“ М 100 черен на цвят с ИМЕЙ **********, -при домакина на ОСлО при ОП
Пазарджик, да се върнат на наследниците на пострадалия Н.А. Л., бивш жител ***.
С оглед
осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимия И.Я. беше
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
направените по делото разноски в размер на 1858.83 лева /хиляда осемстотин
петдесет и осем лева и осемдесет и три ст./.
С оглед осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал.3
от НПК, подсъдимия И.Я. беше осъден да заплати в полза на държавата по бюджета
на Съдебната власт, по сметка на Пазарджишки окръжен съд, разноски в размер на
794.57 лева /седемстотин деветдесет и четири лева и петдесет и седем ст./.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :