Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1587 по описа на Добричкия районен съд за
2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.Б.Г. с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № ПИОС 240/02.12.2019
г., издадено от инж. * – заместник-кмет на
Община град Добрич, с което на К.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба за организацията, безопасността на
движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на
територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ/, на основание чл. 49, ал. 1 и
Приложение 12 във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ на Община град Добрич е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление – за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В случая, на К.Б.Г. е била
наложена глоба с фиш № 005138 от 08.08.2019 г. в размер на 50 /петдесет/ лева,
за извършено нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата за организацията,
безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и
пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ на Община град
Добрич/. Тъй като Г. възразил срещу фиша, респективно – оспорил нарушението, на
26.09.2019 г. му е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в
присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е
бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „не печех на пешеходците” /цитат/. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения
по акта.
Видно от приложения по делото
АУАН, в него като свидетели са вписани Г.В.К. и П.Н.П.. В акта изрично /чрез
подчертаване/ е посочено, че свидетелят Г.В.К. е очевидец, присъствал при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, като досежно свидетеля П.Н.П.
е вписано, че същият е свидетел при съставяне на акта.
Ето защо твърдението на
жалбоподателя, че не било конкретизирано на какво точно са станали свидетели,
посочените в акта лица, се явява голословно.
Въз основа на съставения АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 във вр.
с ал. 1, б. „а” от ЗАНН и приложената по делото Заповед № 1663 от 25.11.2019 г.
на Кмета на Община град Добрич, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата за липса на реквизити в АУАН и в НП,
съобразно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, по следните
съображения:
Описаните в АУАН и в обжалваното
НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба за организацията,
безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и
пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ/, съгласно която
норма, паркирането е забранено в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци и на тротоари, извън разрешените за това места.
Изхождайки от обективните белези
на състава по чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ, за надлежно описание на
въпросното противоправно деяние следва да се приема това, което дава данни
относно обстоятелството налице ли е паркирано пътно превозно средство в
нарушение на нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ.
Съдът не счита, че е налице
недостатъчна конкретизация на нарушението по чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ в
АУАН и в обжалваното НП. От описанието на нарушението в АУАН става пределно
ясно, че на 08.08.2019 г., около 15:25 часа, в гр. Добрич, по ул. „Славянска”,
до *, К.Б.Г. е паркирал лек автомобил „Ауди А4” с рег. № * на тротоара, извън
разрешените за това места. Същата фактическа обстановка е пресъздадена и в НП. От
простата съпоставка между двете описания е видно, че те са идентични, като
водят до безпротиворечивия извод, че нарушението на жалбоподателя се изразява в
това, че на 08.08.2019г., около 15:25 часа, в гр. Добрич, по ул. „Славянска”,
до *, е паркирал лек автомобил „Ауди А4” с рег. № * на тротоара, извън
разрешените за това места – нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ.
В разглеждания случай въззивната
инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни
обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение
по чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ. Посочени са и собственото, бащиното и
фамилното име на нарушителя, точният му адрес и единния граждански номер.
С оглед изложеното, съдът намира,
че така направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно
описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които
са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са
осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби от НОБДДВПСПТ, за
които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно
положение не съществува.
Правилно в НП нарушението е
подведено под санкционната разпоредба на чл. 49, ал. 1 - Приложение 12 от
НОБДДВПСПТ на Община град Добрич, съгласно която, за нарушение по чл. 4, ал. 3,
т. 2, предвиденото наказание е глоба в размер от 50 до 200 лв.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 4,
ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ, паркирането е забранено в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци и на тротоари, извън
разрешените за това места.
За нарушение на тази императивна
разпоредба, предвиденото наказание е глоба в размер от 50 до 200 лева /чл. 49,
ал. 1-Приложение 12 от НОБДДВПСПТ на Община град Добрич/.
Жалбоподателят е санкциониран за
това, че на 08.08.2019 г., около 15:25 часа, в гр. Добрич, по ул. „Славянска”,
до *, е паркирал лек автомобил „Ауди А4” с рег. № * на тротоара, извън
разрешените за това места – нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ,
като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на К.Б.Г. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от разпитаните в съдебно заседание свидетели
– Р.К.М. и Г.В.К., които потвърждават констатациите в акта и в наказателното
постановление.
Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетелите Р.К.М. и Г.В.К., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършения от тях пътен контрол и
чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Съдът кредитира и показанията на
водения от страна на жалбоподателя свидетел К.Г.Г., чиито показания, макар и
лаконични и пестеливи, кореспондират с показанията на свидетелите М. и К. и потвърждават
фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП.
На практика така установената
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Както с жалбата, така и в
съдебно заседание навежда доводи, че в действителност е паркирал автомобила си,
но същият не е пречел на преминаващи пешеходци, автомобили или на когото и да е
другиго, като ангажира и писмено доказателство – копие от нотариален акт за
покупко-продажба не недвижим имот, удостоверяващ, че е собственик на
апартамент, находящ се в град Добрич, ул. „Славянска” *.
Тези обстоятелства обаче са
правно ирелевантни и остават извън предмета на доказване по делото, отчитайки,
че жалбоподателят е санкциониран за това, че е паркирал автомобила си на
тротоара, извън разрешените за това места, а не за това, че паркираният от него
автомобил създава опасност или пречка за движението. Т.е., създаването на
опасност или пречка за движението не е елемент от състава на вмененото му
нарушение.
Обстоятелството, че
жалбоподателят е собственик и живее в непосредствена близост до мястото на
извършване на нарушението, също не е оневиняващо обстоятелство.
Както вече бе посочено, съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ, паркирането е забранено в
паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци и на
тротоари, извън разрешените за това места.
Легални дефиниции за „престой” и
„паркирано” моторно превозно средство се съдържат в НОБДДВПСПТ.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на НОБДДВПСПТ, моторното превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товаро-разтоварни работи в присъствието на водача.
Паркирано пък е това моторно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата по т. 1, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или препятствие, или в изпълнение на правилата за
движение /т. 2 от § 1 на Допълнителните разпоредби на НОБДДВПСПТ/.
При това положение и с оглед
липсата на обстоятелства, характеризиращи превозното средство като престояващо
/качване и слизане на пътници или извършване на товаро-разтоварни работи в
присъствието на водача/, следва единственият възможен извод, че моторното превозно
средство е било паркирано, при това в нарушение на чл. 4, ал. 3, т. 2 от
НОБДДВПСПТ.
Тук следва да се отбележи, че при
съставяне на АУАН, Г. не е оспорил вмененото му нарушение, като е направил
единствено възражения, че автомобилът му не е пречел на пешеходците.
Или, от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено, че като
водач на автомобила, К.Б.Г. се явява субект на нарушението, за което е наказан.
Изложената фактическа обстановка,
отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена
въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Р.К.М., Г.В.К. и К.Г.Г..
С оглед изложеното, съдът намира
така описаното нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ за доказано,
поради което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя. Наложената от административнонаказващия орган глоба е в
минимален размер, а именно – 50 /петдесет/ лв. и не подлежи на преразглеждане
от съда.
Съдът намира, че нарушението не
представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид.
Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така
нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че жалбоподателят е
паркирал автомобила си на тротоара, извън разрешените за това места, осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да
няма вредни последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до
извършване на нарушението. Следва да се има предвид и че е извършено нарушение
със завишена степен на обществена опасност, свързано най-вече с безопасността
на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и
всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това
положение и дума не може да става за маловажен случай.
По горните съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират сторени
по делото разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ПИОС 240/02.12.2019 г., издадено от инж. * –
заместник-кмет на Община град Добрич, с което на
К.Б.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 2 от
Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на
водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град
Добрич /НОБДДВПСПТ/, на основание чл. 49, ал. 1 и Приложение 12 във вр. с чл.
4, ал. 3, т. 2 от НОБДДВПСПТ на Община град Добрич е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо
Димитров/