№ 32
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500060 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3467/07.12.2021 г. от Община С., ЕИК ...
против решение № 231/19.11.2021 г., постановено по г. д. № 392/2020 г. по описа на ОС – С.
в частта, с която е осъдена Община С. да заплати на М. Д. Р. ЕГН ********** сумата от 25
000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в изкълчване на дясна глезена става и открито счупване на талуса (скочната кост,
ожулване на десният лакът с размери около З см и кръвонасядане по вътрешната страна на
лява подбедрица с размери 25/10 см., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
дата на завеждане на исковата молба (20.08.2018 г.) до окончателното изплащане, както и
сумата от 5 125.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 25
000.00 лева от датата на увреждането (20.08.2018 г.) до датата на завеждане на исковата
молба (26.08.2020 г.), както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части
и да отхвърли предявените искове изцяло. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3578/16.12.2021 г. от М. Д. Р. ЕГН **********
против решение № 231/19.11.2021 г., постановено по г. д. № 392/2020 г. по описа на ОС – С.
в частта, с която e хвърлен иска на М. Д. Р. ЕГН ********** над размера от 25 000.00 лева
до пълния предявен размер от 50 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в изкълчване на дясна глезена става и открито
1
счупване на талуса (скочната кост, ожулване на десният лакът с размери около З см и
кръвонасядане по вътрешната страна на лява подбедрица с размери 25/10 см., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от дата на завеждане на исковата молба
(20.08.2018 г.) до окончателното изплащане, както и за разликата от присъдения размер от 5
125.00 лева, до пълния предявен размер от 10 166.67 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане от датата на увреждането (20.08.2018 г.) до датата на завеждане на
исковата молба (26.08.2020 г.), както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното, в съответните части и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Ответникът по тази жалба счита, че същата е неоснователна.
Третото лице - помагач М. на з., х. и г. счита, че жалбата на Община С. е
неоснователна, а жалбата на Р. е основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от М. Д. Р. ЕГН ********** от гр. В., бул. „Ц.О.“ № 13 против
Община С., ЕИК ....
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата 50 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в изкълчване на дясна глезена става и открито счупване на талуса (скочната
кост, ожулване на десният лакът с размери около З см и кръвонасядане по вътрешната
страна на лява подбедрица с размери 25/10 см., причинени от инцидент от 20.08.2018 г. -
падане в коритото на река Г. от височина около 280 см. на първия дървен мост, намиращ се
на около 750 метра в посока запад-северозапад от ПИЦ „С.“, община С., част от екопътека
„К. на в.“, при стъпване на моста и подпиране на лявата си ръка на парапета, наличен само
от едната страна на моста, при което парапетът се счупил, което довело до залитане и
внезапна загуба на опора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на
завеждане на исковата молба (20.08.2018 г.) до окончателното изплащане, както и за
разликата от присъдения размер от 5 125.00 лева, до пълния предявен размер от 10 166.67
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане от датата на увреждането
(20.08.2018 г.) до датата на завеждане на исковата молба (26.08.2020 г.), ведно с обезщетение
за забавено плащане от датата на завеждане на исковата молба (26.08.2020 г.) до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
І. по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
1. за правната квалификация:
Правната квалификация на всеки иск се определя от твърдяните фактически
2
обстоятелства, на които той се основава. И в исковата молба, и в последващите изложения
на ищцовата страна недвусмислено се казва, че вредите са пряк резултат от неправилното
стопанисване от страна на община С. на обект екопътека „К. на в.“. Няма твърдения, че
процесните вреди са от вещ.
Следователно правната квалификация на главния иск е чл. 49 във връзка с чл. 45
от ЗЗД.
2. по същество:
В исковата молба се твърди, че, на 20.08.2018 г., Р. е паднала в коритото на река
Г. от височина около 280 см. на първия дървен мост, намиращ се на около 750 метра в
посока запад-северозапад от ПИЦ „С.“, община С., част от екопътека „К. на в.“, при
стъпване на моста и подпиране на лявата си ръка на парапета, наличен само от едната страна
на моста, при което парапетът се счупил, което довело до залитане и внезапна загуба на
опора.
Тези обстоятелства се доказват от показанията на св. И.Г. и на св. Г.М. (л. 217 –
218 от делото на ОС).
Посочено е, че в резултат на падането, на Р. са причинени изкълчване на дясна
глезена става и открито счупване на талуса (скочната кост, ожулване на десният лакът с
размери около З см и кръвонасядане по вътрешната страна на лява подбедрица с размери
25/10 см.
Тези обстоятелства се доказват от заключението на медицинската експертиза (л.
203 – 206 от делото на ОС). В заключението изрично е посочено, че съществува връзка
между инцидента и увредите на десния долен крайник.
Ответникът възразява, че не е легитимиран да носи отговорност, тъй като не е
собственик на вещта „екопътека“ и нейните отделни елементи.
Няма спор, че теренът, върху който е построена процесната екопътека не е
собственост на Община С.. Но в случая собствеността няма никакво значение.
Изграждането на екопътека „К. на в.“ е станало през 2013 г. Финансирането е
станало по оперативна програма „Европейско териториално сътрудничество Гърция –
България 2007 – 2013 г.“ Бенефициент по програмата е бил Община С.. Тя е сключила
договор с изпълнител и е приела извършените работи. Тези обстоятелства са посочени в
отговора на исковата молба.
Видно от писмо изх. № 102/26.01.2009 г. (л. 77 от делото на ОС),
осъществяването на проекта е съгласувано с Държавно горско стопанство – С..
Видно от договор от 28.09.2012 г. (л. 78 – 94 от делото на ОС), изпълнението на
проекта е възложено от Община С..
Видно от констативен протокол от 11.07.2013 г. (л. 95 – 100 от делото на ОС),
приемането на изпълнението е извършено от Община С..
Според заключението на счетоводната експертиза (л. 209 – 210 от делото на ОС),
3
за процесната екопътека е отговарял един от специалистите, назначен с трудов договор към
Община С., считано от 25.05.2016 г.
Видно от заключението на техническата експертиза (л. 256 – 258 от делото на
ОС), разрешението за строеж на екопътеката е издадено на Община С..
Видно от докладна записка от 19.03.2019 г. (л. 283 от делото на ОС) от кмета на
Община С. до Общинския съвет, е предложено да се предприемат действия по отдаване под
наем сградата на посетителския информационен център (ПИЦ), който се намира в началото
на процесната екопътека, като едно от задължителните условия е стопанисването на тази
екопътека и поддръжката на инфраструктурата на трасето. По това предложение е прието
решение № 1123/04.04.2019 г. на Общински съвет – С. за провеждане на конкурс за отдаване
под наем на ПИЦ, като едно от задължителните условия е стопанисването на екопътека „К.
на в.“ и поддръжката на инфраструктурата на трасето. Очевидно Община С. е считала, че
трябва да предприеме действия във връзка с техническото състояние на това съоръжение.
Следователно отговорността за поддържането на екопътека „К. на в.“ е на
Община С., което я прави легитимен ответник по така предявените искове.
Ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът била
допринесла за вредоносния резултат, като не се е съобразила с поставените табели и на свой
риск е предприела преминава през моста.
Това възражение е неоснователно.
На първо място, преминаването през процесния мост е единствената възможност
да се продължи движението по екопътеката – показания на св. М. (л. 217 от делото на ОС).
На второ място, не са ангажирани доказателства от които да може да бъде
направен извод, че са били налични табели, който да предупреждават за възможни
затруднения при преминаването през моста, включително счупвания на перилата.
На трето място, не са ангажирани никакви доказателства, че ищецът се е движела
по моста по начин, който да създава вероятност от счупване на елементи от неговата
конструкция или за самонадеяно поведение.
Въз основа на горното може да бъде направен категоричен извод, че е налице
хипотезата на чл. 49 от ЗДД. Ответникът следва да репарира причинените неимуществени
вреди, макар и без вина, тъй като носи отговорност за безопасността на изградената по
негово възлагане екопътека.
В исковата молба е посочено, че в следствие на инцидента Р. е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи в силни физически болки за продължителен период от
време, душевно страдание в следствие на уплаха и стрес по време и след инцидента.
Изпитвала неудобства, причинени от ограничения на движението на крайници на тялото,
ограничаване на социалния живот и личните контакти, престой в болнично заведение и
последващо продължително домашно лечение, след което са осъществени етапи на
рехабилитация, ползване на чужда помощ за изправяне, стъпване, придвижване и
обслужване за основни лични нужди, изпитани трудности и дисконфорт в периода на
4
бременност. Притеснявала се за здравето и живота на плода, който носила, за своето здраве
и живот, за своето бъдеще и това на семейството, за цялостното си здравословно състояние
и за последиците от травмите и кръвонасяданията, съмнявала се, че може да получи
инфекции на раните след операцията. Допълнително неудобство е изпитала и от летните
жеги, положения гипс, от транспортирането от гр. С. до гр. В.. Вкъщи се налагало стриктно
да спазва медицинските указания и да не стъпва на счупения и фиксиран крайник. В
периода на възстановяването тя живяла на втори жилищен етаж и не е можела да излиза без
чужда помощ, като 45 дни е ползвала патерици, а след това е ползвала проходилка и
инвалидна количка до декември месец 2018 г. и в това състояние е носила и детето в
утробата си, като увеличаващият се корем я е поставял в неудобно положение като стои
седнала в количката, а също и когато е ходила с патерици или чужда помощ. Дълбокото
душевно страдание е причинило ограничение в личния и социален живот, неспособност да
прекарва пълноценно време с бащата на детето, своите близки и приятели, да полага
пълноценни грижи по време на бременността за себе си и детето, да изпита пълноценно и
свободно радост от състоянието си, наложилите се промени в общите им планове и
невъзможността да участва в подготовката и приготовленията по посрещане на
първородното дете. Уплахата от падането в реката, при което е имало и риск за живота на
младата жена е довела до трайно емоционално разстройство. Р. се затворила в себе си,
изпитвала вина за състоянието си и своята безпомощност, тя осъзнавала, че в млада възраст
е можела да загуби живота си, отчитала, че това се случило пред очите на бащата на детето
й, че е можела да постави и плода в риск, изпитвала срам от падането и душевно терзание за
случилото се, което рефлектирало негативно на самочувствието й като жена. Наложилият се
ежедневен прием на лекарства в продължение на месеци било психически обременяващо, а
невъзможността да се труди и да има доходи за разноски и бъдещи планове й действа
депресиращо и понижава драстично усещането за сигурност и пълноценност като индивид.
Все още изпитва болки и затруднения при промяна на време или при полагане на грижи за
малкото си дете. Р. подлежи на периодичен медицински контрол с цел проследяване за по-
нататъшното развитие на последиците от инцидента, тъй като има риск от последващо
влошаване на здравословното състояние на крайника, в случай на неправилно заздравяване.
Претърпените вреди създават съображения за постоянно съблюдаване на натовареността на
ходилата, носене на подходящи обувки, да внимава с физическото натоварване, да се пази
повече при ходене.
Според заключението на медицинската експертиза (л. 203 – 206 от делото на ОС),
в резултата от инцидента от 20.08.2018 г., Р. е получила изкълчване на дясна глезенна става
и открито счупване на талуса (скочната кост). Имала е и ожулване на десният лакът с
размери около З см и кръвонасядане по вътрешната страна на лява подбедрица с размери
25/10 см. Така описаните увреди е възможно да бъдат получени при падане върху твърда
повърхност или твърд тъп предмет. Ищецът е била приета по спешност в Травматологично
отделение при МБАЛ „Д-р Б.Ш.“ АД - С. на 20.08.2018г. Извършени диагностично-лечебни
дейности, включващи - Ro графии, консултации с медицински специалисти, оперативно
лечение. В след оперативният период за време от 7 дни е проведено медикаментозно лечение
5
състоящо се от антибиотици, антикоагуланти, аналгетици, реанимационни разтвори,
извършено кръвопреливане и поставена гипсова имобилизация съобразно алгоритъм за
лечение на претърпяните увреждания. Тежестта на възникналите телесни увреди е както
следва: луксация на глезенната става (изместване на ставата) - период на възстановяване
около 2 месеца; открита фрактура на талуса - период на възстановяване, изключващ
усложненията - 7-8 месеца. Същите по тежест представляват средна телесна увреда без
опасност за живота на ищцата. Болката при претърпените ожулвания на горен и долен
крайник е несъществена поради претърпяната такава във връзка с откритата фрактура,
изкълчването на глезенната става и последващата оперативна интервенция.
По отношение на болезнеността при споменатите увреди и последващо лечение,
интензитетът е с намаляващ характер. Силна болка през острият период около 7 дни, след
което същата намалява. Получените травматични увреди водят до дискомфорт от страна на
ищцата както в острият следоперативен период, така и в периода на възстановяване -
невъзможност за движение без помощни средства, затруднение при извършвани на
ежедневните дейности свързани с придвижване за срок около 8 месеца. През времето от 8
месеца необходими за възстановяване са правени превръзки на раната на дясно ходило и е
провеждана рехабилитация.
При извършеният преглед на 27.01.2021 г. вещото лице е установило наличие на
пост раневи и на оперативни цикатрикси по предна, външна и вътрешна страна на дясно
ходило с размери средно около 10-17 см. Глезенната става е оточна като придвижването се
извършва с накуцване. Движенията в глезенната става (сгъване и разгъване) са в ограничен
обем в сравнение със здравата лява глезенна става. От направеното образно изследване на
дясна глезенна става се установява: начална артроза на същата.
Съществува връзка между инцидента и увредите на десния долен крайник.
Прогнозата на увредите, обхващащи дясна глезенна става и ходило е
неблагоприятна в течение на времето, поради възникването на посттравматични артрозни
промени, които водят до болка и затруднение при движение в ставата.
В допълнителната СМЕ, вещото лице дава заключение, че от представената
Етапна епикриза с № 9 от 05.03.2021 г., издадена от личния лекар на ищцата е видно, че
преди инцидента Р. не е страдала от заболяване на опорно двигателния апарат, поради което
не е било необходимо посещение при ортопед - травматолог. Не е страдала и от
вестибуларни нарушения. Същата е била клинично здрава. Не е боледувала от никакви
заболявания. Не са изписвани медикаменти за заболявания включително и за ортопедо
травматологични. Не е провеждала изследвания на опорно двигателната система, тъй като
не е имала необходимост.
Видно от показанията на свидетел М. (л. 217 от делото на ОС), който е бил на
мястото като служител на РСПАБ - С., Р. изпитвала силни болки, викала, стенела.
Видно от показанията на свидетел И.Г. (л. 217 – 219 от делото на ОС), след
падането Р. е изпитвала силни болки, имала е замайване, прилошавало и. Генов обяснява, че
6
се е грижел за всички нейни нужди, докато е била в болницата. След изписването пътували
до гр. В. близо 10 часа, тъй като ищцата изпитвала болка от вибрациите на колата,
уморявала се. Във гр. В. също продължил да я обгрижва, тъй като тя не е могла да се грижи
за себе си. Бутали са я в инвалидна количка, ходила е на рехабилитация, за да се раздвижва.
Около месец и половина е използвала инвалидна количка, а след това дълго време е ходила с
проходилка и едва след това започнала да използва патерици. Водел я на прегледи, а също
така ходела на гинеколог, тъй като се установило, че е бременна. До втория-третия месец от
бременността Р. ходела с помощни средства, след това се предвижвала с помощта на друг
човек, изпитвала болки и дълго време се страхувала да стъпи на крака. Била
нетрудоспособна. Контактите с други хора се ограничили. Чувствала се непълноценна, не се
чувствала добре, тъй като се е нуждаела от помощта на друг човек, за да стане, да отиде на
тоалетна, на прегледи. При дълго стоене или ходене кракът се подува. През цялото време на
възстановяването ищцата се страхувала както за своето здраве, така и за детето, което е
носела. Търсят специални обувки за този крак, за да ходи по- леко и за да се облекчат
болките. Чувства се дисконфортно от белезите, които има в областта на глезена. Не може да
ходи продължително време, тъй като когато кракът се умори, започва да куца.
При тази фактическа обстановка: претърпените медицински интервенции,
времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно
възстановяването, обемът и интензитета на изпитаните болки и страдания, личните и
семейни притеснения, затрудненото осъществяване на ежедневни дейности и при
приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от
25 000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди
и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, ведно с обезщетение за забавено плащане от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 25 000.00
лева, а до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
ІІ. по иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода от датата
на увреждането (20.08.2018 г.) до датата на завеждане на исковата молба (26.08.2020 г.):
След като е уважен главния иск до сумата от 25 000.00 лева, се дължи
присъждане на обезщетение за забавено плащане за периода от датата на увреждането
(20.08.2018 г.) до датата на завеждане на исковата молба (26.08.2020 г.). Математическото
изчисляване показва, че неговият размер по отношение на главница от 25 000.00 лева е 5
125.00 лева и тази сума следва да бъде присъдена, а до пълния предявен размер от 10 166.67
лева този иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
ІІІ. за разноските:
7
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена Община С.
заплати в полза на Държавата, по сметка на АС – Пловдив, сумата от 602.50 лева,
представляваща неплатена държавна такса за въззивното производство от М.Р. поради
освобождаване, а на адвокат П.Й. Н., рег. № ... сумата от 1 500.00 лева, представляваща
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция по съразмерност, определено
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и на базата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът,
посочен в договор за правна помощ от 13.12.2021 г. не обвързва съда.
Следва да бъде осъдена М. Д. Р. ЕГН ********** от гр. В., бул. „Ц.О.“ № 13 да
заплати на Община С. сумата от 1 100.00 лева, представляваща разноски за въззивното
производство по съразмерност
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 231/19.11.2021 г., постановено по г. д. № 392/2020
г. по описа на ОС – С..
ОСЪЖДА Община С. заплати в полза на Държавата, по сметка на Апелативен
съд – Пловдив, сумата от 602.50 (шестстотин и два лева и 50 стотинки), представляваща
дължима държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК за въззивното производство.
ОСЪЖДА Община С. заплати на адвокат П.Й. Н., рег. № ... сумата от 1 500.00
лева, представляваща възнаграждение за производството пред въззивната инстанция по
съразмерност, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА М. Д. Р. ЕГН ********** от гр. В., бул. „Ц.О.“ № 13 да заплати на
Община С. сумата от 1 100.00 (хиляда и сто) лева, представляваща разноски за въззивното
производство по съразмерност.
Решението е постановено при участието на М. на з., х. и г. в качеството на трето
лице – помагач на М. Д. Р. ЕГН **********.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9