№ 902
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502611 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4343 от 18.07.2024 г. на СГС, 1-14 с - в, по гр. д. № 1786/2023 г.
„Консолид комерс“ ЕАД (в ликвидация), с ЕИК *********, е осъдено да заплати на Н.
Т. Н., с ЕГН **********, както и на О. Т. Т., с ЕГН **********, на основание чл.79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 5 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД сума в размер на по 27 720 лв. за
всяка от тях, представляваща брутно възнаграждение по договор за възлагане на
ликвидация, сключен с Е. П. Н., за периода от м. юли 2019 г. до м. декември 2021 г.,
както и сума в размер на по 3 524, 57 лв. за всяка от тях, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 15.02.2020 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба -15.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото по чл. 78, ал. 1 ГПК.
Със същото решение са отхвърлени претенциите за периода м. 01 и м. 02.2022
г., за разликата над от по 27 720 лв. до предявения размер от по 29 670 лв., както и за
обезщетения за забава - за разликата над уважения размер от по 3 524, 57 лв. за всяка
ищца, до предявения размер от 5 330 лв. и за периода от 01.07.2019 г. до 14.022020 г.,
като неоснователни и погасени по давност.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника „Консолид
комерс“ ЕАД (в ликвидация), чрез особения му представител, определен от съда,
срещу решението в частите, в които исковете са уважени, с излагане на доводи, че в
тези части решението е незаконосъобразно и неправилно - постановено в нарушение
на материалния закон и процесуален закон. Излагат се основно съображения във
връзка с действия на съда в проведените пред него съдебни заседания, като се
поддържа, че неправилно са приети доказателства, които са били преклудирани. Сочи
1
се, че представените от ищците доказателства в заседанието от 15.04.2024 г., след
отмяна даденият ход на устни състезания с определение от 20.12.2023 г., са били
преклудирани и не е трябвало да се съобразяват от съда. Излагат се и доводи, че не са
представени доказателства за продължаване действието на договора за възлагане на
ликвидация № 54/21.12.2017 г. след 2019 г. или за друг сключен договор за този
период. Поддържа се, че след като съдът е приел, че ликвидационното
правоотношение възниква въз основа на решение на едноличния собственик на
капитала, а не въз основа на договор, с които да се конкретизират условията на
правоотношението, съдът е следвало да отхвърли исковете, тъй като те са заведени на
договорно основание. Ищците не са твъдели, че претенцията им се основава на
решение на едноличния собственик на капитала на дружеството. Неправилно съдът е
приел, че договор № 94/06.12.2019 г. и анекс към него, представляват продължение на
договора за възлагане на ликвидация № 54 от 21.12.2017 г., а ищците не се позоват на
удължаване на срока на този договор. Освен това сочи, че съдът се е произнесъл по
иск, с която не е сезиран, тъй като в исковата молба ищците не се позовават на договор
№ 94/06.12.2019 г. или на анекс към него. Представените по делото писмени
доказателства за по различен договор от този, на който ищците се позовават в исковата
молба. Поддържа, че те не са направили уточнение или пояснение на исковата молба в
нито един момент на производството. Основните съображения са, че съдът е
мотивирал решението си въз основа на писмени доказателства, представени извън
предвидените в ГПК срокове или едва в писмените бележки на ищците, като не е
дадена възможност на особения представител на ответника да взема становище по тях,
с което е нарушил процесуалния закон. Моли да се отмени решението в оспорената
уважена част и да се отхвърлят изцяло претенциите. Претендира разноски за особен
представител.
Ликвидаторът на дружеството „Консолид комерс“ ЕАД (в ликвидация) с молба
от 11.11.2024 г. е потвърдил изрично действията на особения представител по подаване
на въззивната жалба. В съдебна заседание на 13.02.2025 г. моли да се отмени
решението и да се отхвърлят исковете изцяло. Прави възражения за прекомерност на
разноските на ищците за адвокатски възнаграждения, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - ищците Н. Т. Н. и О. Т. Т., чрез представителя си, в срока
по чл. 263 ГПК са оспорили жалбата в писмен отговор. Считат, че жалбата е
недопустима, тъй като към момента на подаването й дружеството вече има назначен
ликвидатор, считано от 24.04.2024 г., съгласно вписването в партидата на дружеството,
който е негов законен представител по смисъла на чл. 17 ТЗ, вр. с чл. 266 ТЗ. В
съдебно заседание представителят на ищците е оспорил жалбата и по същество, като е
посочил, че не са налице основания за ревизиране на първоинстанционното решение,
което е съобразено с доказателствата по делото и материалния закон. При
постановяване на решението съдът не е допуснал твърдените в жалбата нарушения.
Молят да се потвърди решението в оспорените части. Претендират разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на
решението, а за допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от съображенията на въззивника, изложени в жалбата. Съдът следи
и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението се оспорва само в частта, в която срещу въззивника са уважени
2
обективно и субективно съединени искове с правно основание на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 5 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане възнаграждение по
договор за възлагане на ликвидация, сключен с Е. П. Н. (наследодателка на ищците),
за периода от м. юли 2019 г. до м. декември 2021 г., както и обезщетение за забава
върху сумите за периода от 15.02.2020 г. до 28.02.2022 г.
В рамките на проверката, която съдът осъществява по реда на чл. 269 ГПК,
въззивният състав намира, че решението е валидно и допустимо постановено в
оспорената част. Съдът не е допуснал нарушения на императивни материалноправни
норми.
Жалбата срещу решението е подадена в срок и от легитимирана за това страна.
Неоснователно се поддържа, че въззивната жалба е недопустима, като подадена от
особен представител, назначен от съда, доколкото последният назначен ликвидатор на
дружеството „Консолид комерс“ ЕАД (в ликвидация) изрично е потвърдил действията
на особения представител по подаване на въззивната жалба, с молба от 11.11.2024 г.
От фактическа страна по делото е установено и не е спорно, че едноличен
собственик на капитала на “Консолид Комерс” ЕАД е „Държавна консолидационна
компания“ ЕАД, на което едноличен собственик на капитала е държавата чрез
Министерство на икономиката.
Не е спорно в производството и от направена от съда справка в ТРРЮЛНЦ се
установява, че по протокол № РД-06-134/21.07.20217 г. и на основание протокол №
307/21.07.2017 г. на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“
ЕАД (“ДКК“ ЕАД), в качеството на едноличен собственик на капитала на „Консолид
комерс“ ЕАД е взето решение за прекратяване, чрез ликвидация на „Консолид комерс“
ЕАД и е определен срок на ликвидацията до 31.12.2017 г. Назначен е ликвидатор В. Ч.
С..
С приетия пред СГС Протокол № РД - 06-168/21.12.20217 г., въз основа на
решение по протокол № 356/21.12.2017 г. на СД на „ДКК“ ЕАД, е взето решение за
продължаване на срока на ликвидация на дружеството до 31.12.2018 г. В т. 2 по
решението В. Ч. С. е освободен като ликвидатор на дружеството, като е назначен
ликвидатор Е. П. Н., с определено възнаграждение на месец в размер на три
минимални работни заплати за страната и е възложено сключване на договор за
възлагане на ликвидация на изпълнителния директор на „ДКК“ ЕАД.
Също така не е спорно и се установява, че с Е. П. Н. е сключен договор №
54/21.12.2017 г., по който и е възложено да извърши ликвидацията на „Консолид
комерс“ ЕАД в срок до 31.12.2018 г. - чл. 1 и чл. 2. С чл. 15, ал. 1 от договора е
определено възнаграждение на ликвидатора в размер на три минимални работни
заплати за страната, платимо ежемесечно, но не по-рано от последното число на
текущия месец. Възнаграждението на ликвидатора е за сметка на дружеството.
С допълнително споразумение към договора от 21.12.2018 г. е постигнато
съглашение за продължаване на срока на договора до 21.12.2019 г. Според
споразумението останалите уговорки от договора от 21.12.2017 г. остават
непроменени.
От вписванията по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ се установява, че
срокът на ликвидацията на ответното дружество е продължен до 31.12.2019 г. на
основание протокол № РД - 06-164/05.12.2018 г., като отново е възложено на
изпълнителния директор на „Държавна консолидационна компания“ (ДКК) ЕАД да
сключи договор за възлагане на ликвидацията с Е. П. Н..
3
Впоследствие, с протокол № РД-02-77/05.12.2019 г., едноличният собственик на
капитала „ДКК“ ЕАД е взел решение срокът на ликвидацията на ответното дружество
да бъде продължен до 31.12.2020 г., като отново е възложено на изпълнителния
директор на „ДКК“ЕАД да сключи договор за възлагане на ликвидацията с Е. П. Н..
Въз основа на това решение е сключен нов договор № 94/06.12.2019 г. със срок
до 31.12.2020 г., с който е възложена ликвидация на дружеството на Е. П. Н..
Условията на този договор са изцяло идентични с предходния договор № 54/21.12.2017
г.
С решение по протокол № РД-03-62/03.12.2020 г. на едноличния собственик на
капитала „ДКК“ ЕАД, срокът на ликвидацията на ответното дружество е продължен
до 31.12.2021 г., като е възложено на изпълнителния директор на „ДКК“ ЕАД да
подпише анекс към договора за възлагане на ликвидацията с Е. П. Н. за продължаване
на срока до 31.12.2021 г. Приет е анекс № 1 към договор № 94/06.12.2019 г., с който
срокът на договора е удължен до 31.12.2021 г.
Не е спорно и от справка в ТР се установява, че Е. П. Н. е заличена като
ликвидатор на ответното дружество на 13.06.2022 г.
Съгласно приетото без възражения заключение на ССчЕ дължимото брутно
възнаграждение за периода м. 07.2019 г. – м. 12.2019 г. е в размер на 10 080 лв., за
периода 2020 г. – общо дължимото възнаграждение е 21 960 лв., за 2021 г. – 23 400 лв.,
а за м. 01 и 02.2022 е в размер на 3 412, 50 лв. Като общата брутна сума за периода е в
размер на 58 852, 50 лв. Нетната сума е в размер на 43 668, 36 лв. Общият размер на
лихвата за забава върху брутните възнаграждения за периода 01.08.2019 г. - 15.02.2023
г. (завеждане на делото) е в размер на 13 269, 21 лв., като от тази сума е изключен
периода 13.03.2020 г. - 09.04.2020 г. по ЗМДВИП. Лихвата за забава върху нетните
възнаграждения за същия период, е в размер на 10 296, 64 лв.
Не е спорно и видно от удостоверение за наследници от 28.02.2022 г. се
установява, че Е. П. Н. е починала на 22.02.2022 г., като е оставила за законни
правоприемници ищците в производството, за които не е спорно, че имат равни права
в наследството. – по 1/2 част.
При така установената фактическа обстановка, като съобрази възраженията на
страните, направени във въззивното производство, съдът намира следното от правна
страна:
Както е посочил и първоинстанционния съд, по делото е установено, че на
21.07.2017 г. е взето решение за прекратяване на ответника, чрез ликвидация, като е
възложено сключване на договор за ликвидация с представляващия едноличен
собственик на капитала.
Описаните по - горе договори с наследодателя на ищците Е. П. Н., съответно
договор № 54/21.12.2017 г. и анекс към него, с който действието му е удължено до
края на 2019 г., както и договор № 94/06.12.2019 г. и анекс към него, с който
действието му е удължено до края на 2021 г., уреждат отношенията между
ликвидатора и дружеството в ликвидация. Тези договори по имат мандатен характер,
поради което спрямо тях въззивният състав намира, че следва да се приложат
правилата на договора за поръчка, регламентирани в чл. 280 - чл. 292 ЗЗД. По такива
договори, довереника (ликвидатор) дължи управление и представителство - чл. 280 от
ЗЗД и чл. 147 от ТЗ. По силата на мандатното правоотношение, след вписване в
търговския регистър, ликвидаторът има правата и задълженията на управителя,
ограничени с оглед целите на ликвидацията. Той управлява и представлява
4
дружеството в ликвидация /чл. 269, ал. 1 от ТЗ/, има специфични задължения във
връзка с ликвидацията /чл. 267, чл. 268, чл. 270 и чл. 271 от ТЗ/ и носи същата
отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и други
изпълнитлени органи на търговските дружества /чл. 266, ал. 2 от ТЗ/. Доверителят по
правоотношението, в случая ответното дружество, дължи възнаграждение, когато
такова е уговорено. В случая в чл. 15, ал. 1 от договорите е определено, че на
ликвидатора се дължи възнаграждение в размер на три минимални работни заплати за
страната, което е платимо ежемесечно, не по-рано от последното число на текущия
месец. Това възнаграждение е за сметка на дружеството в ликвидация.
Съдът не споделя възражението на ответника, че договорите за възлагане на
ликвидацията не обвързват „Консолид комерс“ ЕАД, понеже са сключени с „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД. В случая последното дружество е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество и договорите за назначаване като
ликвидатор на Е. П. Н. са сключени в изпълнение на решения на едноличния
собственик на капитала, по цитираните по - горе протоколи, като орган упражняващ
правата от компетентността на общото събрание на акционерите, съгласно чл. 221, т. 9
от ТЗ.
Освен това, според справката по партидата на дружество „ДКК“ЕАД, което е
едноличен собственик на капитала на „Консолид кмерс“ ЕАД в ТРРЮЛНЦ,
представляващ „ДКК“ ЕАД в периода от 23.12.2015 г. до 01.09.2021 г. е Я. Т. С., който
е подписал договорите за възлагане на ликвидация, като представляващ „ДКК“ ЕАД.
Предвид изложеното, неоснователно е възражението на ответника, че едноличният
собственик на капитала не е надлежно представляван от законен представител или
упълномощено лице.
От приетите и описани по - горе договори и анекси към тях се установява, че
между ответника и наследодателката на ищците Е. П. Н. в исковия период е налице
правоотношение по договори за възлагане на ликвидация, което обвързва ответника.
От доказателствата се установява също, че дружеството дължи възнаграждение
за предоставяне на предварително уговорени действия - извършване на дейност по
ликвидация с конкретно очертани параметри на правата и задълженията на
ликвидатора. Неоснователно в жалбата се твърди, че съдът се е позовал на
доказателства приети извън установените в закона преклузии, доколкото, с
определение от 20.12.2023 г., СГС е отменил първоначално дадения ход на устни
състезания по делото. Поради липса на вписан в ТР ликвидатор на дружеството в този
момент, съдът е назначил особен представител на ответника, на когото е дадена
възможност за направи възражения в писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК - след
връчване на препис от исковата молба. Доказателствата, представени от ищците, в
първото проведено заседание след отмяна на хода, за приети от съда като новооткрити
и по отношение на тях не е налице преклузия, в какъвто смисъл за възраженията на
ответника в жалбата.
Неоснователни са и другите поддържани в жалбата възражения от
представителя на ответника, че е направено недопустимо процесуално изменение на
основанието на иска, тъй като първоначално в исковата молба е посочен единствено
договор № 54/21.12.2017 г. и анекс към него, не и договор № 94/06.12.2019 г. и анекс
към него, с който действието на договора за възлагане на ликвидация е удължено до
края на 2021 г., който е представен по – късно в производството.
Както приема и СГС, основанието на исковата претенция е задължение за
5
заплащане на възнаграждение на наследодателката на ищците, въз основа на
възложена от дружеството ликвидация. Представените доказателства от страната в
подкрепа на основателността на иска не водят до изменение на първоначално
заявеното основание или до някакво изменение на иска, както твърди представителят
на ответника.
Следва да се посочи също, че договор № 94/06.12.2019 год. Съдържа абсолютно
идентични условия като предходния договор № 54/21.12.2017 г., поради което следва
да се приеме, че става въпрос само за продължаване срока на договора за възлагане на
ликвидация.
Възраженията на ответното дружество, че наследодателката на ищците не е
изправна страна по договорите, също са останали недоказани, а от там -
неоснователни. За да стигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че
приложимата към процесния случай нормативна уредба - ТЗ и Правилника за реда за
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала /ПРУПДТДДУК/, дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако
довереникът е загубил доверието му, и да прекрати предсрочно мандатното
правоотношение, без да се изискват специални основания за това, а дори оттеглянето
на поръчката не е основание да се приеме, че не се дължи уговореното
възнаграждение за извършената работа до оттеглянето– по аргумент от чл. 288 от ЗЗД.
В конкретния случай не се твърди, нито се доказва възложителят „Консолид
кмерс“ ЕАД (в ликвидация) да е поискал разваляне на договора на основание неточно
изпълнение на задълженията на наследодателката на ищците в хода на поръчката, или
прекратяване на предвидените в договора основания за това. Напротив, от обсъдените
по - горе доказателства се установява, че срокът на действие на договора е удължаван
неколкократно, по решение на едноличния соственик на капитала „ДДК“ ЕАД. При
липса на ангажирани от ответното дружество доказателства за неизпълнение на
конкретно договорно задължение, се налага извод, че уговореното възнаграждение на
ликвидатора се дължи - по на чл. 286 от ЗЗД.
При съобразяване на изложеното в съвкупност, въззивният състав споделя
изводите на СГС, че наследодателката на ищците Е. П. е изпълнявала възложената и
дейност по ликвидация на ответното дружество в периода от 01.012018 г. до
31.12.2021 г., като за периода от 01.01.2022 г. до датата на смъртта й на 22.02.2022 г.
няма данни, както за продължаване на срока на договора за възлагане на ликвидация и
за осъществена дейност от нейна страна.
Следователно исковете в съответствие с материалния и процесуален закон са
приети за основателни. Ответникът нито твърди, нито доказва изпълнение на
паричната престация, поради което предявеният иск законосъобразно е приет за
основателен за установения със заключението на съдебно-счетоводната експертиза
размер.
По направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
вземанията в жалбата не са излагат никакви конкретни съображения. За пълнота
следва да се посочи само, че основателно възражението е разгледано от СГС, като е
отчетено направеното от ответника признание на дълга.
С приемане на функциите на ликвидатор, след решението за определянето му
като такъв, между ликвидатора и дружеството възниква частноправно
правоотношение, което по своята правна характеристика е мандатно, както се посочи.
В случая вземанията на ищеца в качеството му на ликвидатор на търговско
6
дружество за заплащане на възнаграждението по договора са уговорени като
периодични - ежемесечни плащания в предварително определен размер, поради което
процесните вземания се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД, тъй като изплащането на възнаграждението е периодично плащане (решение №
148 от 0511.2010 г. по т. д. № 1144/09 г., на ВКС, І ТО, решение № 150 от 29.05.2015 г.
по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ІV ГО). По смисъла на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС периодични са задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа. В случая задължението на ответника за заплащане на
възнаграждение на ликвидатора е било дължимо всеки месец, като ответникът е
изпадал в забава не по – рано от последното число на текущия месец.
Съдът споделя изводите на СГС, че по делото е установено признание на
вземането от кредитора, съобразно чл. 116, б. “а“ от ЗЗД. Съгласно ТР № 4/14.10.2022 г.
по т. д. № 4/2019 год. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекъсване на давността по
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира
признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов
представител по начин, по който е оглед обстоятелствата е нормално признаването да
достигне до знанието на кредитора. Приема се, че такова признание е налице, когато
се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.
Признанието следва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до
кредитора или негов представител и да се отнася до съществуване на задължението.
В случая, с писмо от 25.07.2022 г., в отговор на искане на ищците вх. № 94-00-
35/08.07.2022 г., представляващият дружеството, към този момент ликвидаторът Б. Б.,
изрично е заявил, че не оспорва дължимостта на месечното възнаграждение в размер
на три минимални работни заплати, както и неговия падеж на последно число на
месеца. В качеството се на представител на дружеството той е признал вземане в полза
на предходния ликвидатор Е. П. Н. в размер на 59 841, 60 лв. С признанието на дълга,
направено преди да изтече давността за вземанията (25.07.2022 г.), се прекъсва
погасителната давност, а съгласно чл. 117 от ЗЗД - от прекъсване на давността почва да
тече нова давност, която към датата на исковата молба – 15.02.2023 г. не е изтекла,
както е приел и СГС.
По отношение размера на вземанията по главницата във въззивната жалба не са
изложени конкретни доводи, поради което съдът не намира основание за промяна
изводите на първоинстанционния съд по този въпрос, а препраща към тях, на
основание чл. 272 ГПК.
По исковете по чл. 86 ЗЗД, въззивният състав намира следното :
Доколкото задължението на ответника е парично, за периода на своята забава
същият дължи мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случая ответникът
е изпаднал в забава считано от 01 - во число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи възнаграждение. Претенцията е била заявена от 01.07.2019 г. до 28.02.2022 г.
Безспорно е по делото, че ответното дружество е било в забава в плащането на
главното парично вземане. При определяне конкретния размер на задълженията за
7
лихви СГС е съобразил възражението за погасяване по давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
основателно го е уважил за част от вземанията. Тъй като в жалбата отново не са
изложени конкретни съображения и по този въпрос, съдът не намира основание за
промяна изводите на СГС относно размерите на задълженията за лихви за забава,
които не са погасени по давност – т. е. за периода 15.02.2020 г. – 28.02.2022 г., който е
заявен в исковата молба.
При липса на други данни за правата на ищците в наследството съдът
основателно е присъдил сумите по равно за двете ищци.
Доколкото крайните изводи на въззивният състав съвпадат изцяло с тези на СГС,
решението в оспорената уважителна част е постановено при спазване на материалния
и процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася и до решението в
частта по присъдените разноски.
По разноските пред САС :
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна - ищците.
Ищците претендират разноски за депозит за особен представител от 100 лв. и 4 000 лв.
общо за двете адвокатски хонорар за въззивната инстанция. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на хонорара, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Като съобрази интереса по спора, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за ВАР и извършените от адвоката действия, съдът намира, че
претендираното възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението за намаляването му следва да се остави без уважение.
Така мотивиран СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4343 от 18.07.2024 г. на СГС, 1-14 с - в, по гр. д.
№ 1786/2023 г., в частта, в която „Консолид комерс“ ЕАД (в ликвидация), с ЕИК
*********, е осъдено да заплати на Н. Т. Н., с ЕГН **********, както и на О. Т. Т., с
ЕГН **********, на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 5 от ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД сума в размер на по 27 720 лв. за всяка от тях, представляваща брутно
възнаграждание по договор за възлагане на ликвидация, сключен с наследодателката
им Е. П. Н., за периода от м. юли 2019 г. до м. декември 2021 г., както и сума в размер
на по 3 524, 57 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за забава, за периода
от 15.02.2020 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба - 15.02.2023 г. до изплащане на вземането и разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останала неоспорена от ищците част.
ОСЪЖДА „Консолид комерс“ ЕАД (в ликвидация), с ЕИК *********, с адрес :
гр. София, ул. „Тинтява“ № 86, чрез ликвидатора адв. Х. М., да заплати на Н. Т. Н., с
ЕГН ********** и на О. Т. Т., с ЕГН **********, двете с адрес по делото : ***, чрез
адв. А., депозит за особен представител в размер на 100 лв., както и 4 000 лв., общо за
двете, адвокатски хонорар за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9