№ 717
гр. Сливен, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230101287 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът А. М. Б. дължи на ищеца Р. И. Б. сумата от 2200,00 лв.,
представляваща главница - неизпълнено задължение за връщане на заемната
сума по Договор за заем от 30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 4631/2020 г. по
описа на РС - Сливен до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.01.2018 г. между ищеца като
заемодател и ответника като заемател бил сключен писмен Договор за заем,
по силата на който заемодателят предал заемната сума в размер на 2200 лв., а
заемателят се задължил да я върне в срок до 30.10.2018 г. Ответникът не
върнал сумата, поради което по заявление на ищеца по чл. 410 ГПК било
образувано ч. гр. д. № 4631/2020 г. по описа на СлРС.
На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 2200,00 лв., представляваща
главница - неизпълнено задължение за връщане на заемната сума по Договор
за заем от 30.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 4631/2020 г. по описа на РС -
Сливен до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител - адвокат, с който
1
изразява становище за допустимост на иска, но неоснователност по същество.
Оспорва сключването на договора за заем от 30.01.2018 г. с твърдения, че
подписът в договора не е положен от ответника и имената му не са изписани
от него. В случай, че се установи, че подписът е положен от ответника и е
налице валиден договор за заем, твърди, че ответникът е върнал заемната
сума. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и също
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез
своя пълномощник - адвокат поддържа предявения иск, моли да бъде уважен
и претендира направените разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
назначения си особен представител - адвокат, чрез който поддържа
становището, изложено в писмения отговор. Моли за отхвърляне на иска,
поради връщане на заемната сума от ответника.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
страна следното:
От писмените доказателства по делото, се установява, че на 30.01.2018
г. между ищеца Р. И. Б. като заемодател и ответника А. М. Б. като заемател
бил сключен Договор за заем, по силата на който заемодателят предал
заемната сума в размер на 2200 лв., а заемателят се задължил да я върне в
срок до 30.10.2018 г.
Съгласно чл. 13 от Договора същият служи като разписка за
предаването на сумата.
С протоколно определение от 14.09.2021 г. по делото съдът е открил
производство по чл. 193, ал. 2 ГПК по оспорване истинността на писмения
Договор за заем от 30.01.2018 г.
Допусната е съдебно-графическа експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, както и
неоспорено от страните.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-графическа
експертиза, ответникът А. М. Б. е положил подписите за „заемател“ в
Договора за заем от 30.01.2018 г, както и собственоръчно е изписал имената
2
си.
По делото не са събрани доказателства ответникът да е заплатил цялата
или част от заемната сума на ищеца.
По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 4631/2020 г. по описа на
РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260081/18.01.2021 г. срещу ответника за сумата
от 2200 лв. - главница по Договор за заем от 31.01.2018 г. ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от 17.12.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 294,00 лв. разноски. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до
образуването на настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим.
Неговият предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира
предявения иск за изцяло основателен и доказан.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу
насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът е реален и се
счита за сключен от момента на предаване на съответната сума. За
основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по
твърдения договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е
предоставил търсената парична сума, която е получена от ответника и
настъпването на уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по
основание и размер дължимостта на процесната сума.
Предвид приетите по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-графическата експертиза, безспорно доказано е по делото, че ищецът
и ответникът са били обвързани от облигационно правоотношение по валиден
3
и действителен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предал
на ответника сумата от 2200 лв., а последният се е задължил да ги върне в
срок до 30.10.2018 г. Изискуемостта на задължението за връщане на заемната
сума е настъпила. Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ответника е
да докаже, че е заплатил дължимата сума по заемното правоотношение.
Такива доказателства не бяха ангажирани в производството.
Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
На основание чл. 194, ал. 2 ГПК съдът следва да постанови също, че
оспорването на истинността на писмения Договор за заем от 30.01.2018 г. (на
л. 7 от приложеното ч. гр. д. № 4631/2020 г. по описа на СлРС) не е доказано,
в която част решението е с характер на определение.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в общ размер на 958,00 лв., от които 44,00 лева - заплатена държавна
такса, 200,00 лв. - заплатен депозит за възнаграждение на особен
представител и 420,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство, както и 44,00 лева - заплатена държавна такса и 250,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Сливен сумата от 550,00 лв.,
представляваща направени разноски - възнаграждение на вещо лице по
допуснатата съдебно-графическа експертиза, заплатено от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. М. Б., ЕГН: **********, с
адрес ********* ДЪЛЖИ на Р. И. Б. , ЕГН: **********, с адрес *********,
на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД , сумата от
2200,00 лв. /две хиляди и двеста лева/, представляваща главница -
неизпълнено задължение по Договор за заем от 30.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2020 г. до окончателното
4
й изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение № 260081/18.01.2021
г. по ч. гр. д. № 4631/2020 г. по описа на СлРС.
ПРИЗНАВА на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, че оспорването на
истинността на документа Договор за заем от 30.01.2018 г. (на л. 7 от
приложеното ч. гр. д. № 4631/2020 г. по описа на СлРС) не е доказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. Б., ЕГН: **********, с
адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Б. , ЕГН: **********, с адрес
*********, сумата от 958,00 лв. /деветстотин петдесет и осем лева/,
представляваща направените по делото разноски, от които: 664,00 лв.,
представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от
294,00 лв., представляваща разноски, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 4631/2020 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК А. М. Б., ЕГН: **********, с адрес
*********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС - Сливен сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/,
представляваща направени разноски - възнаграждение на вещо лице по
съдебно-графическа експертиза, заплатено от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5