Решение по дело №61/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 123/31.10.2012 г., постановено по гр. д. № 199/2012 г., Мрайонен съд е признал уволнението на Д. И. К. от гр. К. за незаконно и е отменил заповед № РДА 08- 192/27.10.2010 г. на началника на РИО гр. К., възстановил я на предишната й работа като директор на ОУ „Н. В. с. Г., община М., осъдил е ОУ „Н. В. с. Г., община М. да й заплати обезщетение в размер на 3937.73 лв., за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 27.10.2010 г. до 27.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2010 г. до окончателното изплащане, като иска до пълния предявен размер от 4141.80 лв. е отхвърлен. С решението са присъдени разноски и държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ОУ „Н. В. с. Г., община М., който го атакува с молба да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърлят исковите претенции на Д. И. К. от гр. К.. В жалбата излага подробни съображения. Поддържа се, че неправилно съдът приел, че трудовото правоотношение на ищцата, възникнало на 26.07.2010 г., уговорено за срок от три месеца, по силата на чл. 68 ал. 5 от КТ следвало да се смята за сключено за неопределено време, тъй като било в нарушение на ал. З и ал. 4 на чл. 68 от КТ и поради това не можело да бъде прекратено на основание чл. 325 т. З от КТ- с изтичане на уговореният срок. Искането на ищцата да сключи срочно трудово правоотношение било обективирано в подписаното с РИО- К. споразумение, което имало силата на закон между страните и пораждало за тях всички последици, които са договорени. Законодателят в разпоредбата на чл. 107 от КТ уредил по различен начин възникването на трудовото правоотношение от избор или конкурс и тази разпоредба се явявала специална по отношение на разпоредбата на чл. 68 от КТ. Била дадена възможност страните да договарят и други условия по трудовото правоотношение, вкл. неговата срочност. Първоинстанционният съд следвало да отхвърли като недоказана претенцията на ищцата да бъде обезщетена за времето, през което е останала без работа поради прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като в проведеното на 17.10.2012 г. съдебно заседание, съдът приел писмени доказателства, представени от ищцата, чийто срок за приемане бил преклудиран. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил. Ответницата по жалбата не се явява в съдебно заседание, представлява се от пълномощник, който моли атакуваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно. Поддържа, че всички доказателствени искания били направени с исковата молба и по делото било прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, която установила размера на претендираното трудово възнаграждение.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред първоинстанционният съд са предявени искове от Д. И. К. от гр. К. за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяна на заповед № РДА 08- 192/27.10.2010 г. на началника на РИО гр. К., за възстановяването й на предишната й работа като директор на ОУ „Н. В. с. Г., община М. и за заплащане на обезщетение в размер на 4141.80 лв., за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 27.10.2010 г. до 27.04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2010 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

В исковата молба ищцата твърди, че със заповед № РДА 09-178 от 17.05.2010 г. на основание чл. 90 ал. 1 и чл. 91 от КТ във вр. чл. 37 ал. 6 от ЗНП бил обявен конкурс за заемане на длъжността „директор” на ОУ „Н. В. с. Г., общ. М.. Същата участвала в конкурса и между нея и РИО гр. К. било сключено споразумение № РДА 08-151/26.07.2010 г., по силата на което била назначена на длъжността „директор” за срок от 3 месеца. Ищцата поддържа, че неправилно било прекратено трудовото й правоотношение със заповед № РДА 08-192/27.10.2010 г. на началника на РИО гр. К., на основание чл. 325 т. 3 от КТ. Счита, че условието трудовият й договор да бъде сключен за определен срок противоречи на чл. 68 от КТ и доколкото била приложима разпоредбата на чл. 68 ал. 5 от КТ, то трудовият й договор следвало да се счита за сключен за неопределено време, поради което не било налице основание за прекратяването му.

От фактическа страна се установява следното:

Със Заявление вх. № 33/21.06.2010 до началника на РИО- К. ищцата заявила желание да участва в конкурс за заемане на длъжността „директор” на ОУ „Н. В. с. Г., община М..

С писмо изх. № ОД-04-284/15.07.2010 г. на началника на РИО- К., ищцата била уведомена, че резултата й от конкурса е 113 точки и е класирана на второ място, като й е даден двуседмичен срок от получаване на съобщението да постъпи на работа. На 26.07.2010 г. в гр. К. било сключено споразумение № РДА 08-151 между РИО- К. и ищцата. Страните се споразумели за размера на трудовото възнаграждение, платения годишен отпуск, и за това, че трудовото правоотношение е срочно- за срок от три месеца. Ищцата постъпила на работа на 27.07.2010 г.

Със заповед № РДА 08-192/27.10.2010 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието в гр. К., на основание чл. 325 т. 3 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение на Д. И. К. с място на работа ОУ „Н. В. с. Г., общ. М., на длъжност „директор”, считано от 27.10.2010 г., поради изтичане на уговорения срок. Заповедта била връчена на ищцата на 27.10.2010 г. На 01.11.2010 г. ищцата се регистрирала като безработна, видно от копие на Регистрационна карта, издадена от Дирекция „БТ” К..

Видно от декларация от 01.08.2012 г., подписана от ищцата, същата за времето от 27.10.2010 г. до 06.04.2011 г. не е работила по трудово правоотношение. Съгласно трудов договор № 002/06.04.2011 г., същата е заемала в Община М. длъжността „педагог”, считано от 07.04.2011 г. до 29.02.2012 г., като за месец април брутното й трудово възнаграждение възлиза на 342.10 лв.

От заключението на вещото лице Д.П., което не е оспорено и се приема от съда, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението- м. септември 2010 г. било в размер на 690.30 лв. Обезщетението за периода 27.10.2010 г. до 05.04.2011 г., през което ищцата е останала без работа, възлизало на 3698.55 лв. 3а времето от 06.04.2011 г. до 27.04.2011 г., за 16 работни дни, същата следвало да получи сумата в размер на 581.28 лв., като на заеманата от нея длъжност в Община М. за посочения период получила 342.10 лв. или в по- малко с 239.18 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

Основанията за възникване на трудово правоотношение са трудов договор, избор и конкурс. Съдържанието на трудовия договор е установено с разпоредбите на чл. 66 от Кодекса на труда. На основание чл. 119 от КТ, трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време като конкретните клаузи се уговарят по взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение, а когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа, работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 107 от КТ, което се извършва със споразумение. Съгласно разпоредбата на чл. 96 от КТ при проведен конкурс, трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място и изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето. Независимо от това, че трудовото правотношение възниква от конкурс, по ред, различен от сключване на трудов договор, последиците са същите- за съответното лице се създават същите права и задължения при осъществяване на функциите на длъжността или работата, която заема, възникват всички права и задължения, произтичащи от възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение.С оглед изложеното и след като предметът на възникналото от конкурс трудово правоотношение напълно съвпада с предмета на трудовия договор- предоставянето на работна сила срещу възнаграждение, а съгласно чл. 76 от КТ, правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовото правоотношение, а и разпоредбите на глава 16 раздел І- прекратяване на трудовия договор от КТ, съгласно разпоредбата на чл. 336 от КТ се прилагат съответно и за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс, то несъстоятелен е довода на жалбодателя, че разпоредбите на чл. 68 от КТ се прилагат само при трудовите договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 от КТ трудов договор за определен срок може да се сключи само при конкретни условия. Съгласно сочената разпоредба, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по- дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго; до завършване на определена работа; за заместване на работник или служител, който отсъства от работа; за работа на длъжност, която се заема с конкурс- за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс; за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Съгласно ал. 3 на сочената разпоредба срочен трудов договор по ал. 1 т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. А съгласно ал. 4- по изключение срочен трудов договор по ал. 1 т. 1 за срок най- малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по- кратък срок по писмено искане на работника или служителя. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 68 от КТ предвижда, че трудов договор по ал. 1 т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време. В случая, посочените предпоставки за сключване на срочен трудов договор, не са налице.

Трудовото правоотношение между ищцата и ответника по делото е възникнало от конкурс. Съгласно разпоредбата на чл. 91 от КТ, конкурсът се обявява от работодателя чрез централния или местния печат, при необходимост конкурсът може да се обявява и по друг подходящ начин. Обявлението за конкурса трябва да съдържа наименованието на предприятието, мястото и характера на работата и изискванията за длъжността; начина за провеждане на конкурса; необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по- кратък от 1 месец. Ал. 3 на сочената разпоредбата предвижда, че характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея.Относно тези обстоятелства по делото не се спори.

По делото не се твърди и не се спори, конкурсът за заемане на длъжността „директор” на У., да е бил обявен за определен срок. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 96 от КТ, предвижда, че трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата. Съгласно ал. 4 на сочената разпоредба, ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 2, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудовото правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което той се уведомява писмено, каквато хипотеза в случая е налице. Не се спори и за това, че трудовото правоотношение между страните по делото е възникнало и ищцата е постъпила на работа на 27.07.2010 г., което е отбелязано в споразумението по чл. 107 от КТ във вр. с чл. 96 ал. 1 от КТ с № РДА 08 151/26.07.2010 г., респ. същата е постъпила на работа в сроковете по чл. 96 ал. 2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от КТ, когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение, като те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение. В случая, страните по делото в приложеното споразумение, наред с уговореното възнаграждение, са уговорили и срок на трудовото правоотношение от три месеца, макар конкурсът да не е бил обявен за определен срок, а и в споразумението не е посочено на какво основание е уговорен срока на трудовото правоотношение. Основанието на чл. 325 т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс, би било приложимо по силата на чл. 336 от КТ, само при положение, че конкурсът за заемане на конкурсната длъжност, е бил обявен за определен срок, което в случая не е било сторено. /Виж Р. № 41/22.02.2010 г. по гр. д. № 3504/2008 г. на І- во гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. И след като процесното споразумение е сключено в нарушение на чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ, следва да се счита за такова за неопределено време.

Довода на жалбодателя, че първоинстанционният съд следвало да отхвърли като недоказана претенцията на ищцата да бъде обезщетена за времето, през което е останала без работа поради прекратяване на трудовото и правоотношение, тъй като в проведеното на 17.10.2012 г. съдебно заседание били приети писмени доказателства, чийто срок за приемане бил преклудиран, е неоснователен. Действително на посочената дата 17.10.2012 г. първоинстанционният съд е провел съдебно заседание и е приел като писмени доказателства декларация, подписана от ищцата и служебна бележка с изх. ╣ 5445/07.08.2012 г., издадена от БТ- К.. Следва да се посочи обаче, че още с исковата молба, ищцата е посочила доказателства, установяващи обстоятелството, че е останала без работа, както и такива, установяващи размера на претендираното обезщетение. Представените доказателства в последното съдебно заседание имат характера на нови доказателства по смисъла на чл. 147 от ГПК- установяват обстоятелства, настъпили след предявяване на исковете, поради което са допустими, още повече, че същите съдържат информация за период от време, който е по- кратък от този, претендиран от ищцата и посочен в исковата молба и допълнителната такава от 13.12.2010 г.

Поради изложеното, съдът приема, че предявения иск за отмяна на уволнението като незаконно е доказан и следва да се уважи, а с оглед неговия изход се явяват основателни и обусловените искове по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ- за възстановяване на заеманата преди това длъжност и заплащане обезщетение на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, съобразно заключението на вещото лице. Като е направил същите изводи и е уважил предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото искането на жалбодателя за присъждане на разноски е неоснователно и такива не следва да се присъждат.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/31.10.2012 г., постановено по гр. д. № 199/2012 г. по описа на М.ския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/