№ 1
гр. Бургас, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000241 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана от Т. В. В., ЕГН **********, адрес град С***, против решение №
192/ 05.08.2022 г., постановено по т.д.№ 415/ 2021 г. по описа на Окръжен съд
Бургас, с което са отхвърлени претенциите му против „Травъл ин БГ“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска № 2, представлявано от Д. Г. М., за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 25 410 лв., с която същият се е обогатил
неоснователно поради предаването й от ищеца на ответника при липса на
основание за това, без наличие на правоотношение, ведно със законната лихва
върху претендирания размер главница от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане.
Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, моли се за отмяната му и за постановяване на решение, с което
да се присъди исковата сума.
Поддържа се, че съдът е възприел неправилен момент, от който е
започнало течението на давностния срок, а именно датата на предоставяне на
паричната сума от въззивника на дружеството. Сочи се, че предаването на
паричната сума е било с определена цел, която е била посочена в исковата
1
молба, а именно предоставяне на сума, равняваща се на липсващата касова
наличност за времето до приключване на данъчната ревизия. Поддържа се, че
данъчната ревизия е приключила с РА от 26.01.2017 год. и от тази дата е
започнала да тече погасителната давност, която следва да изтече на
26.01.2022 год., а не на възприетата от съда дата. Твърди се, че след
приключване на данъчната ревизия исковата сума не е била върната на
въззивника. Страните уговорили начин на връщане и съставили договор,
който ответната страна отказала да подпише. Въззивникът се позовава на
разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД и твърди, че страните са определили
момента на изпълнение (приключването на данъчната ревизия), от който
момент следва да се пресмята давността.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по жалбата от „Травъл ин
БГ“ ЕООД, чрез упълномощен адвокат Ст.Е.. Сочи, че искът е бил заведен на
02.09.2021 година. Сумата, чието връщане се претендира, била постъпила по
банкова сметка на дружеството на 16.01.2016 година с основание „захранване
на сметка“. Въззиваемият намира за правилни изводите на съда за началния
момент на погасителната давност в хипотезата на чл.55 ал.1 от ЗЗД за
даденото при начална липса на основание, които според него съответстват на
възприетото в ППВС №1/79 год. Намира, че началният момент на срока по
чл.110 от ЗЗД е датата на предаване на сумата – 15.01.2016 год., от което
следва, че претенцията е предявена след изтичането на петгодишния
давностен срок.
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявен е иск пред Окръжен съд Бургас от Т. В. В. против „Травъл
ин БГ“ ЕООД за присъждане на сумата от 25 410 лв. Ищецът е поддържал, че
продал дяловете си от капитала на „Травъл ин БГ“ ЕООД на „Пиргос ланд“
ООД, представлявано от Д. М., както и че постигнал договорка с
приобретателя на дружествените дялове да предостави на „Травъл ин БГ“
ЕООД сумата от 25 410 лв. за времето, докато трае данъчната ревизия на
дружеството, за да бъде „показана“ като касова наличност. Поддържал е, че
превел сумата от 25410 лв. на 15.01.2016 год. по банковата сметка на
дружеството, както и че данъчната ревизия приключила с ревизионен акт на
2
26.01.2017 год., но въпреки това сумата не му била върната.
В приложения отговор срещу исковата молба ответникът е оспорил
иска. Посочил е, че действително след покупката на дружествените дялове е
установено, че касовата наличност от 269 428,77 лв. липсва. Заявил е, че
поради тази липса са предприети счетоводни операции, като липсата е
осчетоводена по дебита на сметка 498 „Други дебитори“, а ищецът се
съгласил да възстанови липсващите парични средства, като в периода от
16.02.2016 год. до 26.02.2016 год. със седем банкови превода по сметка на
управителя (Д. М.) превел общо сумата от 156 690 лв., която била
осчетоводена по кредита на сметка 4981 „Други вземания“. Освен това е
заявил, че исковата сума вече е възстановена на ищеца, тъй като с два превода
от 04.04.2016 год. и 25.07.2016 год. са му преведени общо 203 729,45 лв.
Противопоставил е възражение за погасителна давност.
С обжалваното решение съдът е квалифицирал и разгледал иск по
чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД. Приел е, че липсва валиден юридически факт,
въз основа на който да се извърши имущественото разместване, а от
ответника не се сочи и доказва такъв. Счел е, че в полза на ищеца е
възникнало вземане за връщане на сумата от 25 410 лв. като получена без
основание, но то се е погасило по давност, която е започнала да тече от
момента на предаване на сумата – 15.01.2016 год. и е изтекла преди
предявяването на исковата молба.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
допълнение, във връзка с оплакванията в жалбата, излага и следното:
Във въззивната жалба се поддържа, че паричната сума е била
предадена с определена цел, описана в исковата молба, а
първоинстанционният съд неправилно пренебрегнал договореностите между
страните и поради това неправилно приел, че давността е започнала да тече от
датата на предаването – 15.01.2016 год.
От фактическите твърдения на въззивника, изложени последователно
и в исковата молба, и във въззивната жалба, се налага извод, че уговорка за
предаване на сумата е била постигната между страните по сделката за
прехвърляне на дружествените дялове – Т. В. (бивш собственик на капитала)
3
и „Пиргос ланд“ ООД (приобретател на дружествените дялове), но не и между
страните по настоящото дело – Т. В. и „Травъл ин БГ“ ЕООД. Отсъствието на
каквото и да било правоотношение представлява начална липса на основание
по смисъла на първия фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД – така т.1 от
ППВС №1/79 год. Преследваната цел, която се сочи в исковата молба, не е
равнозначна на основание, а отделно от това е непозволена и противоречи на
правопорядъка и добрите нрави. Когато имущественото разместване е
настъпило при начална липса на основание, за обогатилия се възниква
задължение за връщане на даденото. Погасителната давност за вземането
започва да тече от момента на получаване на престацията – т.7 от ППВС
№1/79 год. Както срокът на погасителната давност, така и началния момент,
са определени от първоинстанционния съд в съответствие със закона и
задължителната съдебна практика. Погасителната давност е започнала да тече
на 15.01.2016 год. , спряла е да тече на 13.03.2020 год. по време на
извънредното положение, обявено от Народното събрание – чл.3 т.2 от
ЗМДВИП, възстановила е течението си на 21.05.2020 год. - §13 от ЗИДЗЗ
обн.ДВ бр.44/2020 год. и е изтекла на 22.03.2021 год., т.е. преди завеждането
на исковата молба, което е станало на 02.09.2021 год. Нормата, сочена от
въззивника – чл.84 ал.1 от ЗЗД, не намира приложение, тъй като между
страните по делото няма конкретно правоотношение и обвързаност.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на
Бургаски окръжен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 682лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192/ 05.08.2022 г., постановено по т.д.
№ 415/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, адрес град С**** със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Оборище“, № 76, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Травъл ин
БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище град Бургас и адрес на управление ул.
„Александровска“ № 2, представлявано от Д. Г. М., разноски във въззивното
4
производство в размер на 2 682 (две хиляди шестстотин осемдесет и два) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5