Решение по дело №2731/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр. чл.107, ал.3, вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Н. С. Д., [ЕГН], гр.Варна, р-н В. В., [улица], чрез адв.Б. Ж., против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-6311-1/05.09.2023г. на орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-097/13.11.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, с който по парт. № 5305Н560449, № 5305Н562819, № 5305Н562934 и № 5305Н562949, за периода 2018г. - 2022г., са му установени задължения за ДНИ общо в размер на 2274,37лв. и лихви 722,57лв., и за ТБО общо в размер на 4207,56лв. и лихви 1336,72лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло установените задължения по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че всички имоти, за които с АУЗ са установени задължения за ДНИ и ТБО, са земеделски земи. Позовава се на разпоредбите на чл.7 и чл.8 ЗУТ и твърди, че за целите на данъчното облагане релевантно е само предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и след като за процесните земи няма влязъл в сила ПУП, по арг. от чл.10, ал.1 и ал.3 ЗМДТ, същите са необлагаеми, респ. на основание чл.64, ал.1, вр. чл.11 ЗМДТ, за същите не се дължи ТБО. В тази връзка сочи и че общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира съответния имот и с оглед разпоредбата на чл.106 ЗУТ не би могъл да установи конкретно предназначение. Намира за неправилно тълкуването на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ в смисъл, че изискването за промяна предназначението на земята, когато това се изисква със специален закон, се отнася само за имотите извън строителните граници на населените места, и твърди, че същото е произволно, не отговаря на езиковото тълкуване на разпоредбата и противоречи на разпоредбите на чл.17а от Закона за опазване на земеделските земи. Иска се отмяна на обжалвания АУЗ и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Б. Ж., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.21, ал.2 от Конституцията на РБ, и твърди, че обработваемата земеделска земя се облага с местен данък, едва след като се извърши промяна на предназначението, по реда, определен в специалния закон. Иска се отмяна на обжалвания АУЗ и се претендират разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, чрез юрк.Ж. Х. оспорва жалбата. Навежда подробни доводи за нейната неоснователност в представени писмени бележки С.д. № 4658/29.03.2024г. Позовава се на заключението по СТЕ и на събраните писмени доказателства, според които процесните имоти попадат в новите строителни граници на населеното място съгласно ОУП на Община - Варна, като за три от тях - ПИ с ид.10135.4041.51, ПИ с ид.10135.4041.53 и ПИ с ид.10135.4022.90 има влязъл в сила ПУП-ПРЗ. Противно на твърденията в жалбата, само за ПИ с ид. 10135.4039.13 не е разработван ПУП. Тъй като според ОУП процесните имоти попадат в строителните граници и представляват урбанизирана територия, и съгласно дефиницията за земеделска земя по чл.2 ЗСПЗЗ, твърди, че спрямо тях е приложима първата хипотеза на чл.10, ал.1 ЗМДТ, поради което въпросите дали имотите са урегулирани с ПУП и дали е променено предназначението им, са ирелевантни за данъчното облагане. Противно на твърденията на жалбоподателя счита, че както изискването за изготвен ПУП, така и за промяна на предназначението, се отнася само за втората група имоти - тези, извън строителните граници на населените места. Твърди, че становището на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна относно облагането на процесните имоти, е съобразено с практиката на съдилищата, според която имоти, попадащи в строителните граници, не могат да имат статут на земеделски земи и гори, както и че данъчната оценка на същите се определя по правилата на чл.13, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Намира за неотносимо отразяването на имотите в КК с начин на трайно ползване - нива, като по арг. от чл.2, ал.5 ЗКИР сочи, че обвързваща сила имат само данните по ал.1 и ал.2. Позовава се и на методически указания рег. № МД-Т21003862ВН_001ВН/30.06.2021г., издадени от изпълнителния директор на НАП на основание чл.4, ал.6 ЗМДТ и чл.10, ал.1, т.10 ЗНАП, както и на писмо изх.№ 01-00-2#1/14.04.2022г., според които поземлени имоти, (за които се твърди, че са земеделски земи или гори), разположени в урбанизирани територии, подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти и данъчната им оценка се определя в съответствие с правилото по чл.13, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, без да е необходима процедура по промяна на тяхното предназначение. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

1. С декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/01.08.2023г. /стр.79 от пр./, М. А. Н., декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. 10135.4039.13, представляващ „земя“, с площ 9035,00кв.м. В Таблица 1 на стр.3 от декларацията, на ред С_4, жалбоподателят е посочен като съсобственик на имота, с права съгласно т.8.7 - 24/180 ид.ч. Имотът е заведен под парт. № 5305Н560449.

Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и е земеделска земя /стр.9 от декларацията/.

Видно от скица № 15-593485-01.06.2023г. /стр.92 от пр./ и Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161317-02.06.2023г. /стр.93 пр./, в КККР за ПИ 10135.4039.13 е отразено: вид територия - земеделска, категория - 3, НТП - нива;

2. С декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/02.08.2023г. /стр.95 от пр./ и декларация вх.№ **********/18.08.2023г. /стр.114/, М. А. Н., декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. 10135.4022.90, представляващ „земя“, с площ 2929кв.м. В Таблица 1 на стр.3 от декларацията, на ред С_4, жалбоподателят е посочен като съсобственик на имота, с права съгласно т.8.7 - 24/180 ид.ч. Имотът е заведен под парт. № 5305Н562819.

Видно от скици № 15-1383287-23.12.2021г. и № 15-593463-01.06.2023г. /стр.104 и стр.122 от пр./, и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161305-02.06.2023г. /стр.105 пр./, в КККР за ПИ 10135.4022.90 е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория - 5;

Съгласно Заповед № 0782/21.03.2022г. на кмета на Община - Варна /стр.122 гръб/, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен със Заповед № Г-202/13.05.2016г. ПУП-ПРЗ, за ПИ стар ид. 10135.4022.34 с площ 3200кв.м., е определено урегулирането му в ПИ с ид.10135.4022.90 с площ 2929кв.м., идентичен с УПИ ІІ-34, кв.2.

Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - УПИ ІІ-34, кв.2, одобрен през 2016г. /стр.9 от декларацията/.

3. С декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/21.08.2023г. /стр.28 от пр./, М. А. Н., декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. 10135.4041.53, представляващ „земя“, с площ 12028кв.м. В Таблица 1 на стр.3 от декларацията, на ред С_4, жалбоподателят е посочен като съсобственик на имота, с права съгласно т.8.7 - 24/180 ид.ч. Имотът е заведен под парт. № 5305Н562934.

Видно от скици № 15-1383259-23.12.2021г. и № 15-593578-01.06.2023г. /стр.41-42/, и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161335-02.06.2023г. /стр.43/, в КККР за ПИ 10135.4041.53 е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория - 3;

Съгласно Заповед № 0439/18.02.2022г. на кмета на Община - Варна /стр.41 гръб/, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен ПУП - ПРЗ с Решение на ОбС-Варна № 2340-8 по протокол № 42/05, 06.08.2015г., за ПИ стар ид. 10135.4041.6, от целия с площ 33653кв.м., е определено урегулирането му в ПИ с ид.10135.4041.53 с площ 12028кв.м., идентичен с УПИ ІІ-6, кв.8.

Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - УПИ ІІ-6, кв.8, одобрен през 2021г. /стр.9 от декларацията/.

4. С декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/01.08.2023г. /стр.45 от пр./, М. А. Н., декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. 10135.4041.51, представляващ „земя“, с площ 18700кв.м. В Таблица 1 на стр.3 от декларацията, на ред С_4, жалбоподателят е посочен като съсобственик на имота, с права съгласно т.8.7 - 24/180 ид.ч. Имотът е заведен под парт. № 5305Н562949.

Видно от скици № 15-1383257-23.12.2021г. и № 15-593554-01.06.2023г. /стр.53, 54/, и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161330-02.06.2023г. /стр.55/, в КККР за ПИ 10135.4041.51 е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория - 3;

Съгласно Заповед № 0440/18.02.2022г. на кмета на Община - Варна /стр.53 гръб/, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен ПУП-ПРЗ с Решение на ОбС-Варна № 2340-8 по протокол № 42/05, 06.08.2015г., за ПИ стар ид. 10135.4041.6, от целия с площ 33653кв.м. е определено урегулирането му в ПИ с ид.10135.4041.51 с площ 18700кв.м., идентичен с УПИ ІV-6, кв.6.

Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - УПИ ІV-6, кв.6, одобрен през 2021г. /стр.9 от декларацията/.

5. Видно от писмо № РД23018503Вл_001Вл/12.09.2023г. /стр.12/ на кмета на район „Вл.Варненчик“, в периода 2018г. - 2022г. имотите не попадат в границите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване.

6. Видно от писмо № РД23020458Вл-001Вл/16.10.2023г. /стр.21/ на кмета на Район „Вл.Варненчик“, поземлени имоти с ид. 10135.4041.51, 10135.4041.53, 10135.4022.90 и 10135.4039.13 по КККР на гр.Варна, попадат в строителните граници, съгласно Общия устройствен план на Община - Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200 от 03.09.2012г. на министъра на РРБ, както и:.

- за ПИ с ид. 10135.4041.51 и 10135.4041.53 е действащ ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2340-8 (42)/05, 06.08.2015г. на ОбС-Варна;

- ПИ 10135.4022.90 е урегулиран с ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-202/13.05.2016г. на зам.кмет на Община-Варна;

- ПИ 10135.4039.13 попада в Устройствена зона за трайни насаждения, опитни полета на научни институти, разсадници и други, съгласно ОУП на Община - Варна.

7. Видно от писмо изх. № ПО-10-309-1/20.10.2023г. на директора на ОД Земеделие - Варна, за процесните имоти до момента няма извършена процедура по промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи и не е постановявано решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ. С оглед това е дадено становище, че характеристиките на имотите са: трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива.

8. Видно от Служебна бележка изх.№ 19/04.10.2023г. /стр.23/ издадена от ЗК „Тракия“, [населено място], идеални части от имоти в местност „Трошеви ниви“: 4041,51 - 18,70дка.; 4041.53 - 12,028дка., и местност Голям пясък: 4039.12-9,025дка., се обработват като земеделски земи и за тях има сключени договори за наем, и аренда за стопанските 2018-2023г.

9. На 05.09.2023г. е издаден АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-6311-1/05.09.2023г., с който за процесните имоти са установени задължения за ДНИ и ТБО, по партиди, както следва:

парт. № 5305Н560449 (24/180 ид.ч. от земя)	2018	2019	2020	2021	2022
ДНИ	56,19	56,19	56,19	56,19	56,19
лихви ДНИ	29,30	23,61	17,89	12,20	6,52
ТБО	103,95	103,95	103,95	103,95	103,95
лихви ТБО	54,20	43,68	33,10	22,57	12,05
Общо:	243,64	227,43	211,13	194,91	178,71

Задълженията са изчислени на база данъчна оценка към 2023г. - 210723,30лв., от които за притежаваните 24/180 ид.ч. - 28096,44лв.

парт. № 5305Н562819 (24/180 ид.ч. от земя)	2018	2019	2020	2021	2022
ДНИ	19,90	19,90	19,90	19,90	18,64
лихви ДНИ	10,38	8,36	6,34	4,32	2,17
ТБО	36,82	36,82	36,82	36,82	34,49
лихви ТБО	19,20	15,47	11,72	7,99	4,01
Общо:	86,30	80,55	74,78	69,03	59,31

Задълженията са изчислени на база данъчна оценка към 2023г. - 68313,10лв., от които за притежаваните 24/180 ид.ч. - 9108,41лв.

парт. № 5305Н562934 (24/180 ид.ч. от земя)	2018	2019	2020	2021	2022
ДНИ	376,74	376,74	376,74	376,74	175,00
лихви ДНИ	196,45	158,31	119,96	81,81	20,97
ТБО	696,96	696,96	696,96	696,96	323,75
лихви ТБО	363,43	292,87	221,92	151,34	38,80
Общо:	1633,58	1524,88	1415,58	1306,85	558,52

Задълженията са изчислени на база данъчна оценка към 2023г. - 504952,30лв., от които за притежаваните 24/180 ид.ч. - 67326,97лв.

парт. № 5305Н562949 (24/180 ид.ч. от земя)	2022
ДНИ	213,22
лихви ДНИ	23,98
ТБО	394,45
лихви ТБО	44,37
Общо:	676,02

Задълженията са изчислени на база данъчна оценка към 2023г. - 504952,30лв., от които за притежаваните 24/180 ид.ч. - 67326,97лв.

10. АУЗ № М-АУ-6311-1/05.09.2023г. е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, който с Решение № МД-РШ-097/13.11.2023г., съобщено на 14.11.2023г., го е отменил в частта на установените задължения за ТБО, в частта относно услугите по събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения и инсталации, И ГО Е ПОТВЪРДИЛ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ - за установените задължения за ДНИ и ТБО - само за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна е приел, че жалбоподателят, в качеството си на собственик на имотите, съгласно чл.11, ал.1 ЗМДТ и чл.64 ЗМДТ, е данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО. Възраженията в жалбата за необлагаемост на имотите са приети за неоснователни, т.к. според решаващия орган е приложима първата хипотеза на чл.10, ал.1 ЗМДТ и изискването за промяна на предназначението на земята, когато това се предвижда в специален закон, се отнася само за имоти, които са извън строителните граници на населените места, а в случая процесните имоти се намират в строителните граници според ОУП, представляват урбанизирана територия, а не земеделски земи по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ.

11. По делото е работила Съдебно - техническа експертиза, по която е прието заключение С.д. № 3686/13.03.2024г., от което се установява следното:

Процесните имоти се намират източно от Летище Варна. ПИ 10135.4039.12, 10135.4041.53 и ПИ 10135.4041.51 са близо до косата летищна писта, на пътя към [населено място], а ПИ 10135.4022.90 - северно от бул.Ц. О..

Четирите процесни имота се намират вън от съществуващата строителна граница на гр.Варна и в новата строителна граница по ОУП. В действащата КК четирите имота са с предназначение - ниви. При буквалното тълкуване на чл.5, ал.1 и 2 от Правила и нормативи за прилагане на ОУП на Община - Варна, следва да се счита, че и четирите имота са в урбанизирана територия.

ПИ с ид.10135.4039.13 в ОУП е отреден за озеленяване, сигнатура „Тгр“ - устройствена зона за трайни насаждения, опитни полета на научни институти, разсадници и др.“. ПИ 10135.4041.53 и ПИ 10135.4041.51 в ОУП имат отреждане за производствена територия, сигнатура „Птп“ - устройствена зона за високотехнологични производства. ПИ 10135.4022.90 в ОУП има отреждане „Смф1“ - „смесена многофункционална устройствена зона със занижени параметри“. Предназначението на имотите може да се променя.

Състоянието на имотите е установено от вещото лице по актуални към 2024г. сателитни снимки и от огледите на място. Установено е, че ПИ 10135.4041.53 и ПИ 10135.4041.51 се използват като ниви. При огледа на ПИ 10135.4039.13 вещото лице е установило, че около 2/3 от него са насипани с чакъл - отдолу едра фракция и над него дребна фракция, има изпълнени и линейни фундаменти за ограда, като в най-високата видима част височината на фундамента над терена е около 40см. Оставено е входно място за достъп на едрогабаритна техника. Имотът има вид, че се подготвя да бъде ползван за товарно-разтоварни дейности или паркинг на едрогабаритна техника, което не отговаря на предназначението по ОУП. Имот 10135.4022.90 представлява празна поляна между новите строежи от северната му страна и групата складове и работилници от южната му страна.

За ПИ 10135.4041.53, ПИ 10135.4041.51 и ПИ 10135.4022.90 има влязъл в сила ПУП-ПРЗ. За ПИ 10135.4039.13 няма изработен ПУП-ПРЗ.

Относно промяната на предназначението на имотите, СТЕ дава заключение, че след влизане в сила на заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ, е необходимо да се входира заявление за промяна предназначението на имотите в ОД „Земеделие“ и МЗХ. Процедурата приключва с приемане на решение от Комисия по чл.17 от ЗОЗЗ за промяна предназначението за имота. Решението влиза в сила след заплащане на такса по чл.30 ЗОЗЗ. Според КК имотите все още се водят ниви, т.е. описаната процедура не е проведена и статутът на имотите все още не е сменен.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресатът на оспорения АУЗ, в срока по чл.156, ал.4 от ДОПК, при проведено задължително административно обжалване и в частта, потвърдена с Решение № МД-РШ-097/13.11.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2, вр.чл.144, ал.1 от ДОПК, настоящият съдебен състав преценява, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – инспектор „КРД“, определен със Заповед № 2888/15.07.2019г. на кмета на Община-Варна за орган по приходите, който да извършва установяването, събирането и контрола на местните данъци, и такса битови отпадъци.

АУЗ е издаден и в предвидената от закона форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл.107, ал.3 ДОПК – поради неплащане на задълженията в срок и при липса на проведено установително производство по чл.108 от ДОПК (ревизия), поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Оспореният АУЗ е и мотивиран. В същия, органът по приходите е посочил имотите, за които са установени задълженията, номер и дата на подадените за тях декларации по чл.14 от ЗМДТ, номерата на откритите партиди, вид и административен адрес на имотите, правата на данъчнозадълженото лице, установени въз основа на приложените документи за собственост, както и данъчната оценка на имотите, в т.ч. за притежаваната от жалбоподателя ид.част от тях. В разпоредителната част на акта са посочени периода, вида и размера на установените задължения, съответните лихви за просрочие, както и че същите са изчислени към 05.09.2023г. – датата на издаване на акта.

В обжалвания АУЗ не са посочени приложените ставки за облагане и началния момент, от който са начислени лихвите, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, т.к. ставките за облагане и сроковете за заплащане на задълженията са нормативно установени и това е достатъчно за да се извърши проверка във фазата на съдебния контрол относно законосъобразността на установения размер – вж. чл.22 и чл.28 от ЗМДТ, и чл.14 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община-Варна – за ДНИ; чл.66, ал.3, чл.69, ал.2 от ЗМДТ, чл.20 и чл.22, ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община-Варна, и чл.18 от Приложение 1 към нея – за ТБО; чл.54 ЗМДТ за ДПС; чл.175, ал.1 от ДОПК и чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – относно размера на лихвите за невнесени в срок публични задължения.

В АУЗ не са посочени и конкретните изчисления при формиране на данъчната оценка на имотите, но това също не е съществен порок, доколкото формулите за изчисляване на данъчната оценка са нормативно установени – чл.20 от ЗМДТ, вр.чл.13 (за земите в строителните граници, без земеделските земи), респ. чл.19 (за земеделските земи и горите) от Приложение 2 към ЗМДТ, и съобразно вида на имотите (според тълкуването на приходната администрация) и декларираните за тях показатели, не се препятства възможността за извършване на проверка на коректността на изчисленията.

По отношение на задълженията за ТБО, АУЗ е частично отменен с Решение № МД-РШ-097/13.11.2023г., като е съобразена информацията от кмета на Район „Вл.Варненчик“ с № РД23018503Вл_001Вл/12.09.2023г., касаеща границите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, като е начислена ТБО само за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Оспореният АУЗ обаче е издаден при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, което налага неговата цялостна отмяна.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали процесните ПИ с ид-10135.4041.53, 10135.4041.51, 10135.4022.90 и 10135.4039.13 са облагаеми по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ и жалбоподателят е данъчнозадължено лице за тях по смисъла на чл.11, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗМДТ?

От значение за правилното разрешаване на този спор е отговорът на въпроса дали обстоятелството, че процесните ПИ попадат в строителните граници на гр.Варна съгласно ОУП е достатъчно условие същият да се счита за облагаем или е необходимо да има и конкретно предназначение, определено с ПУП по чл.8, т.1 ЗУТ, както и предназначението на земята да е променено от земеделска за неземеделски нужди?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчно облагане за отделни категории имоти са лимитативно изброени в разпоредбите на чл.10, ал.2 и ал.3, и чл.24 от ЗМДТ.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗМДТ, редакция към ДВ, бр.39/20.05.2011г. – приложима за задълженията 2018 - 2022г., с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл.10, ал.3 ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗУТ според основното им предназначение, териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат, е регламентирано в чл.8 ЗУТ. Всеки поземлен имот попада поне в една от категориите по чл.7, ал.1 от ЗУТ и има поне едно от конкретните предназначения по чл.8 от ЗУТ.

С разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ са обособени две групи поземлени имоти, които имат релевантно за данъчното облагане предназначение: 1/ поземлени имоти, които попадат в строителните граници на населените места (чл.3, ал.1 ЗАТУРБ) и селищните образувания (чл.2, ал.3 ЗАТУРБ), като и населеното място, и селищното образувание представляват урбанизирана територия. Границите на териториите на населените места (§ 5, т.6 ДР ЗУТ) и селищните образувания се определят съгласно чл.106, т.1 ЗУТ с общия устройствен план, а съгласно чл.8, т.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, с подробен устройствен план се определя конкретното предназначение за урбанизирани територии, т.е. за населените места и селищни образувания; 2/ поземлени имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ.

Съгласно § 1 ДР на ЗМДТ, „поземлени имоти“ са тези по смисъла на § 5, т.2 ДР на ЗУТ, т.е. част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.

Неоснователно в Решение № МД-РШ-097/13.11.2023г. директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна е приел, че след като законът не борави с понятието „урегулиран поземлен имот“ по смисъла на § 5, т.11 ДР на ЗУТ, а с понятието „поземлен имот“, то предназначението, дадено с ПУП е ирелевантно за облагането по ЗМДТ. Противно на така застъпеното становище, разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ борави с понятието „поземлени имоти“, които имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ, т.е. имат се предвид именно урегулираните поземлени имоти. Това е така, защото за целите на данъчното облагане релевантно е само предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ, като имотите с това предназначение могат да бъдат в урбанизирана територия или отделни поземлени имоти извън нея. Първите попадат в строителните граници на населените места и селищните образувания, а вторите се намират извън строителните им граници, като и двете групи следва да имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Конкретното предназначение по чл.8, т.1 ЗУТ се установява с подробен устройствен план по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, като безспорно поземлените имоти в строителните граници на населените места, т.е. в урбанизирана територия, трябва да имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ.

Освен предвижданията на плана е налице и начин на трайно ползване на имота, който може да бъде различен от предвиденото по плана. Съгласно чл.9, ал.1 ЗУТ, в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи на закон. Според ал.2 на с.р.1 промяната на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план и по реда на този закон.

От цитираната правна уредба следва, че само когато и трите кумулативни предпоставки са осъществени – имотът да попада в строителните граници на населеното място или селищното образувание, да има предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и предназначението на земята да е променено, той ще е годен за данъчно облагане обект.

В случая от събраните по делото доказателства - документи за собственост, скици от КК и Удостоверения за характеристики, безспорно се установява, че процесните поземлени имоти в КК са отразени с трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория - съответно 3 и 5. От приложените към декларациите по чл.14 ЗМДТ заповеди на кмета на Община - Варна по чл.16, ал.6 ЗУТ и заключението по СТЕ безспорно се установява и че за ПИ 10135.4041.53, ПИ 10135.4041.51 и ПИ 10135.4022.90 има влязъл в сила ПУП-ПРЗ. За ПИ 10135.4039.13 няма изработен ПУП-ПРЗ. Според отговор на директора на ОД „Земеделие“ - Варна изх.№ ПО-10-309-1/20.10.2023г., за посочените имоти до момента няма извършена процедура по промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди по реда на ЗОЗЗ и не е постановявано решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ, поради което и характеристиките на имотите са: трайно предназначение на територията - земеделска; НТП - нива.

От служебно попълнената част от декларациите и от заключението по СТЕ безспорно се установява, че според ОУП на Община – Варна, процесните ПИ попадат в т.н. нова строителна граница на гр.Варна, но противно на доводите на ответника, това обстоятелство, а и само урегулирането на три от имотите с ПУП-ПРЗ, не е достатъчно за да се приеме, че имотите са облагаеми с ДНИ, респ. че за тях се дължи и ТБО.

Общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намират процесните имоти – урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед разпоредбата на чл.106 от ЗУТ, да установи конкретно предназначение на този имот, съответно да промени предназначението на земята от земеделска в неземеделски нужди.

Наред с изискването в чл.10, ал.1 от ЗМДТ поземленият имот да е в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има и конкретно предназначение измежду посочените в чл.8, т.1 ЗУТ, което да е определено според подробен устройствен план по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112, ал.1 ЗУТ, а това условие в случая не е изпълнено по отношение на ПИ 10135.4039.13. Необходимо е също така да е сменено предназначението на имотите по специалния ред на ЗОЗЗ, което условие не е изпълнено по отношение на ПИ 10135.4041.53, ПИ 10135.4041.51 и ПИ 10135.4022.90 – така в Решение на ВАС № 341/12.01.2023г. по адм.д. № 5730/2022г.; Решение на ВАС № 3913/11.04.2023г. по адм.д. № 6888/2022г.; Решение на ВАС № 5218/17.05.2023г. по адм.д. № 8975/2022г.; Решение на ВАС № 5739/31.05.2023г. по адм.д. № 8854/2022г.; Решение на ВАС № 5429/23.05.2023г. по адм.д. № 8842/2022г.; Решение на ВАС № 7374/05.07.2023г. по адм. д. № 11434/2022г.; Решение на ВАС № 8283/03.08.2023г. по адм.д. № 5217/2022г.; Решение на ВАС № 12377/12.12.2023г. по адм.д. № 6884/2023г., както и по-старата практика, изразена в Решение на ВАС № 659/20.01.2015г. по адм.д. № 8066/2014г.; Решение на ВАС № 4660/30.09.2019г. по адм.д. № 8302/2015г.; Решение на ВАС № 8918/26.06.2014г. по адм.д. № 16828/2013г.; Решение № 5542/26.04.2018г. по адм.д. № 13436/2016г.; Решение на ВАС № 8923/12.06.2019г. по адм.д. № 14274/2017г.; Решение на ВАС № 13663/15.10.2019г. по адм.д. № 14612/2017г.; Решение № 14568/27.11.2018г. по адм.д. № 8236/2018г.;

Както е прието и в Решение на ВАС № 5218/17.05.2023г. по адм.д. № 8975/2022г. – по което страна е бил също директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, неоснователна е тезата на общинската приходна администрация, че изискването ПИ да имат предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ според ПУП, се отнася само за тези от тях, които се намират извън строителните граници на населените места и селищните образувания, но не и за разположените в строителните граници, както и че с включването на земеделските земи и гори в строителните граници на населените места и селищни образувания, определени с ОУП, те губят качеството си на такива.

Както в Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, така и в Закона за горите /ЗГ/ е регламентиран реда за промяна на предназначението на земеделските земи и гори, когато това се налага за създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) – чл.17а, ал.1, т.2 ЗОЗЗ и чл.73, ал.1, т.3 ЗГ.

Според чл.20, ал.1 ЗОЗЗ, границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии се определят с общ или подробен устройствен план, а според ал.2, промяна на предназначението на земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, може да се извършва и по квартали в съответствие с разработките на плана по предложение на кмета на общината. Според чл.73, ал.1, т.4, буква „б“ ЗГ, промяна в предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за създаване или разширяване на отделни урегулирани поземлени имоти, за които има влязъл в сила общ устройствен план. Тоест, специалните закони – ЗОЗЗ и ЗГ, регламентират ред за промяна на предназначението на земеделските земи и на поземлените имоти в горски територии, в случаите, когато те са включени в строителните граници на населените места с влязъл в сила ОУП.

В контекста на тази специална правна уредба основателно жалбоподателят твърди, че предвиденото с ОУП разширяване на строителните граници с включването в тях на нови поземлени имоти, респ. одобряването на ПУП-ПРЗ за три от имотите, не води автоматично до промяна на тяхното предназначение с влизането в сила на ОУП, респ. на ПУП-ПРЗ. ОУП, а впоследствие и ПУП, са необходимо, но не достатъчно условие за промяна предназначението на поземлените имоти – земеделски земи, т.к. промяната настъпва едва след влизане в сила на решението на компетентните органи по чл.24, ал.2 ЗОЗЗ и чл.77, ал.2 ЗГ. – така в Решение на ВАС № 538/14.01.2020г. по адм.д. № 8567/2019г.

Както приема ВАС в цитираното по-горе решение по адм.д. № 8975/2022г., именно затова, когато изменя чл.10, ал.1 ЗМДТ (ДВ, бр.106/2004г.) и въвежда облагаемостта с ДНИ на поземлените имоти, вместо на дворните места и парцели, законодателят въвежда изискването те да имат предназначение според подробен устройствен план по чл.8, т.1 ЗУТ, а чл.8, т.1 ЗУТ визира поземлени имоти в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях. С допълнението (ДВ, бр.98 от 2010г.) законодателят въвежда и още един критерий за определяне облагаемостта на имотите – да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Акцентът върху промяната на предназначението на земята по реда в специалните закони (земеделските земи и горите – по реда на ЗОЗЗ и ЗГ) сочи, че такава промяна следва да е налице по отношение на ПИ, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и по отношение на ПИ, които са извън тях. Изменението на чл.10, ал.1 от ЗМДТ цели синхронизиране на режима на промяна на предназначението за данъчно облагане с тези по действащите други специални закони, като поставя изискването освен влязъл в сила ПУП, с който е определено предназначение на имота по чл.8, т.1 от ЗУТ, да е приключила и процедурата по промяната предназначението, а в случая такава промяна за процесните имоти не е извършена – така и в Решение на ВАС № 222/09.01.2015г. по адм.д. № 2908/2014г.

Идентични мотиви са развити от ВАС и в Решение № 7374/05.07.2023г. по адм.д. № 11434/2022г., по което страна е бил също директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна.

Че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ следва да се тълкува именно в този смисъл безспорно следва от внесения през 2015г. от Правителството на РБ, по предложение на министъра на финансите, законопроект към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане- file:///D:/Downloads/%D0%97%D0%98%D0%94%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%97%D0%9A%D0%9F%D0%9E%20-%20%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20(2).pdf, който в § 15 е предвиждал изменение в ЗМДТ от 01.01.2016г., както следва:

а) алинея 1 да се измени така: „(1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания - урбанизираните територии. Облагат се с данък и поземлените имоти и земеделски земи извън строителните граници на населените места, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон“.

б) алинея 3 да се измени така: „(3) Не се облагат с данък земеделските земи извън строителните граници - урбанизираните територии, които имат характера на такива и са регистрирани по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен“.

Видно публикуваните на сайта на Министерство на финансите - file:///C:/Users/Dell/Downloads/%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8%20%D0%97%D0%98%D0%94%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%97%D0%9A%D0%9F%D0%9E%20-%20%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D0%BD%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20(2).pdf, мотиви към законопроекта, „С проекта се предлага промяна в чл.10, съгласно която поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им от техните собственици, да бъдат включени в обхвата на облагаемите с данък имоти. Предложението е с цел, от една страна, да се предотврати възможността за отклонение от данъчно облагане, а от друга страна, да се осигури равнопоставеност на лицата, които са променили предназначението на земеделските земи, попадащи в строителните граници на населените места и селищните образувания“.

Така предложеното изменение в ЗМДТ, станало известно в медиите като данък „Градина“, е отхвърлено от бюджетната комисия, съответно не е прието от Народното събрание – https://www.investor.bg/a/333-byudzhet-i-finansi/206673-parlamentat-othvarli-predlozheniyata-za-danak-gradina-i-danak-uikend.

По изложените съображения съдът не възприема тълкуването, дадено от състави на Адм.съд - Варна в решенията, на които се позовава ответната страна, както и това по Разяснение № 01-002/14.04.2022г. на зам.изп.д-р на НАП, според което изискванията за дадено предназначение с ПУП и за промяна на предназначението на земята, се отнасят само за имотите, които са извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Съдебната практика, на която се позовава зам.изп.д-р на НАП е изоставена в цитираните по-горе решения на ВАС.

Неоснователно ответната страна се позовава и на разпоредбата на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, според която земеделски по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Макар в случая имотите да попадат в урбанизирана територия, определена с ОУП, за да бъдат земеделска земя е достатъчно да не попадат в територия, обхваната от ПУП, какъвто е случаят с ПИ 10135.4039.13, респ. да не е приключила процедурата по промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ - какъвто е случаят с ПИ 10135.4041.53, ПИ 10135.4041.51 и ПИ 10135.4022.90 – така в Решение на ВАС № 8431/19.06.2014г. по адм.д. № 1823/2014г.

По арг. от чл.10, ал.3 ЗМДТ, ирелевантно към облагането е обстоятелството, че според СТЕ около 2/3 от ПИ 10135.4039.13 са насипани с чакъл - отдолу едра фракция и над него дребна фракция, има изпълнени и линейни фундаменти за ограда (като в най-високата видима част височината на фундамента над терена е около 40см), т.к. не е налице завършен строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ и имотът все още се счита за незастроен.

Безспорно е, че в графичната част на ОУП на Община-Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г., територията, заключена между съществуващата строителна граница и новата строителна граница - където според СТЕ са ситуирани процесните имоти, е предвидена с общия устройствен план за разширяване на територията на населеното място, но за територията и поземлените имоти, предвидени в ОУП за разширяване на границите на населените места и селищните образувания, не се променя автоматично тяхното предназначение с одобряването на устройствения план.

По арг. от чл.9, ал.2 и чл.12, ал.2 от ЗУТ, това е възможно само при наличие на влязъл в сила ПУП и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по силата на закон. Както вече беше изложено по-горе в мотивите на настоящото решение, наличието на влязъл в сила общ устройствен план, респ. на влязъл в сила ПУП-ПРЗ, е необходимо, но не достатъчно условие за извършване промяна в предназначението на територията и начина на трайно ползване на поземлените имоти. Промяната на трайното предназначение и на начина на трайно ползване се извършва по предвидените в Закона за горите /ЗГ/ и Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, като предназначението се счита променено след влизане в сила на решението по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ, съответно по чл.77, ал.2 от ЗГ – каквито процедури в случая не е доказано да са проведени и приключили по предвидения ред.

По изложените съображения в нарушение на чл.10, ал.1 от ЗМДТ с АУЗ № МД-АУ-6311-1/05.09.2023г. е прието, че ПИ с ид.10135.4039.13, 10135.4041.53, 10135.4041.51 и 10135.4022.90 са облагаеми и за същите се дължи ДНИ.

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите по чл.10, ал.1 от ЗМДТ.

След като процесните имоти не са облагаеми с ДНИ, жалбоподателят няма качеството на задължен за ТБО правен субект.

По изложените съображения АУЗ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени изцяло.

Предвид изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски. Същите, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, се претендират общо в размер на 1806,00лв., от които 10лв. държавна такса, 796,00лв. депозит за вещо лице и 1000,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие серия [рег. номер]/25.03.2024г. е изплатено изцяло в брой при подписване на договора .

Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, т.к. договореното и изплатено възнаграждение е под минималния размер по чл.8, ал.1, вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения - при обжалван материален интерес в размер на 8541,22лв., минималното възнаграждение е в размер на: 400,00лв. + 10 % х (8541,22лв. – 1000лв.) = 1154,12лв.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Н. С. Д., [ЕГН], гр.Варна, р-н В. В., [улица], Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-6311-1/05.09.2023г. на орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-097/13.11.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, с който по парт. № 5305Н560449, № 5305Н562819, № 5305Н562934 и № 5305Н562949, за периода 2018г. - 2022г., са му установени задължения за ДНИ общо в размер на 2274,37лв. и лихви 722,57лв., и за ТБО общо в размер на 4207,56лв. и лихви 1336,72лв.

ОСЪЖДА Община - Варна да заплати на Н. С. Д., [ЕГН], гр.Варна, р-н В. В., [улица], разноски за производството в размер на 1806,00лв. (хиляда осемстотин и шест лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.