Решение по дело №171/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е   

№410

гр. Бургас, 23.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря Стойка Вълкова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 171 по описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Банка ДСК ЕАД, ЕИК121830616, със седалище гр. София, ул. Московска№19,  с която  са предявени искове за приемане за установено по отношение на ответниците Д.Н. Г. и Д.К. Г., и двамата от гр. Карнобат, ул. В. №*, че в полза на ищеца съществува вземане по ч.гр.д.№997/2017г. на РС-Карнобат, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК№1051 от 24.08.2017г. за сумата от 170 925,42 евро главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г. и допълнително споразумение към него от 11.11.2009г., сумата от 125 179,87 евро договорна лихва за периода 26.04.2010г.- 22.08.2017г., сумата от 1598,10 евро-наказателна лихва съгласно т.20.1 от общите условия, представляваща лихвена надбавка за забава в размер на 3 процента върху главницата за периода 01.03.2012г.- 17.08.2017г., сумата от 237,40 евро наказателна лихва съгласно т.20.2 от ОУ, представляваща лихвена надбавка за забава в размер на 10 процента върху главницата за периода 18.08.2017г.-22.08.2017г., както и сумата от 875,91 евро такси и разноски по договора за кредит до 22.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2017г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е предоставил на ответниците ипотечен кредит в размер на 180 000 евро по силата на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2003г., който е бил усвоен на 30.03.2006г. с извършен превод по сметка на продавача. Поддържа, че съгласно договора е следвало кредитът да бъде погасен на 300 равни месечни вноски, с падеж 30 число на всеки текущ месец, считано от усвояването му, като кредитополучателите да заплащат договорна фиксирана лихва през първите три години в размер на 5,50 процента. Посочва, че след изтичане на този период е уговорено заплащането на  преференциална лихва в размер, определен едностранно от банката съгласно приложение№1. Ищецът излага, че на 11.11.2009г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за кредит, в което са постигнали съгласие за гратисен период от 12 месеца за заплащане на главницата и крайният срок за издължаване на кредита не се променя. Позовава се на договорка в допълнителното споразумение, че неплатената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата по кредита на първия работен ден, следващ последната падежна вноска от гратисния период, както и на променен лихвен процент от банката по кредита в размер на 10 процента. Заявява, че последното редовно плащане от ответниците е извършено на 30.10.2010г., като с връчената им нотариална покана от ищеца на 20.07.2017г. цялото остатъчно задължение по кредита е обявено за предсрочно изискуемо. Ангажира доказателства. Претендира разноски, включително направените в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, които считат исковата молба за нередовна предвид липсата на конкретизиране на процесните вземания по месеци и размери съгласно погасителен план. Прави се възражение за погасителна давност на вземанията по договора. Считат, че не са ползвали преференциална лихва и се позовават на нищожност на клаузата по чл.7,1 и 7,4 от договора, на осн. чл. 146 вр. чл. 143, т.12 от ЗЗП, като развиват подробни съображения. Оспорват приложеното допълнително споразумение като неавтентично, както и погасителния план към исковата молба на стр. 19-24 по делото. Твърдят, че  подписът, който е положен за Д. Г., не е на ответника, както и, че от банката са подменени част от страниците от съдържанието на допълнителното споразумение. Посочват, че крайният срок за издължаване на кредита е 30.03.2031г. и понастоящем не е настъпил падежа. Освен това според ответниците предсрочната изискуемост е била обявена от ищеца още на 08.03.2011г., било е образувано заповедно и въз основа на него исково производство и предявените от банката спрямо тях установителни искове са отхвърлени.

Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която ищецът извършва конкретизация на процесните вземания, като препраща към изготвена счетоводна справка на стр.59-61 по делото. Не оспорва, че през 2014г. е инициирал заповедно производство срещу ответниците за процесните вземания, по което обаче не е уведомил длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост и предявеният от него иск по чл.422 от ГПК е бил отхвърлен с решение по т.д.№384/2015г. на БОС в съответствие с възприетото задължително становище в ТР №4/2013г. на ОСГТК.

Ответниците не са се възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу така депозираната допълнителна искова молба в законния срок.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл. чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ, които са допустими, като предявени в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Не е налице сила на присъдено нещо по т.д.№384/2015г. на БОС относно процесните вземания, доколкото в настоящото производство исковете се основават на ново обстоятелство, настъпило след приключване на първото исково производство, а именно изпратени уведомления до ответниците от ищеца, с които кредитът е обявен за предсрочно изискуем. 

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото  договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д.Н. Г. като кредитополучател, банката е предоставила на ответника кредит  в размер на 180 000 евро  за покупката на 1/6 ид.част от имот №56007, находящ се в гр. Приморско, местността Пясъка. В чл. 2 от договорът е определен срок от 300 месеца, считано от датата на усвояването на кредита за погасяване на кредита.

По делото няма спор между страните, че кредитът е усвоен на 30.03.2006г. еднократно за посоченото в договора предназначение и средствата са преведени от ищеца безкасово по сметка на продавача.

В 7, т.1 от договора страните са постигнали съгласие кредитополучателят да дължи на банката фиксирана лихва в размер на 5,50 процента за период от три календарни години, считано от датата на усвояване на кредита, а след изтичането на този срок да заплаща преференциална лихва в размер, определен от банката в „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит“-приложение№1 на договора, като промяната на лихвата от банката е задължителна за страните. При промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната на месечната погасителна вноска, за което предоставя на кредитополучателя актуален погасителен план според чл.7, т.2 от договора.

Падежът на месечната вноска съгласно чл. 6 е 30 число на съответния месец. При неплащане до 7 дни след падежната дата по т.6 на главница и/или лихва остатъкът от кредита се олихвява с прилагания лихвен процент по чл.7, т.1, увеличен с наказателна надбавка от три процентен пункт- чл.19, т.1. Съгласно чл.8, т.1 кредитът се издължава с равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план, неразделна част от договора.  Страните са постигнали съгласие допуснатата забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни де се санкционира с предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и до предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът по кредита да се олихвява с прилагания лихвен процент по чл.7, т.1, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

На кредитора  в чл. 20, т.1, б“а“ от договора е признато право да превърне кредита за предсрочоно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и главница.

Договорът за кредит е подписан от кредитополучателя Д. Г.. Под последната страница от него е положен подпис  и от името на съпругата на кредитополучателя Д. Г., за която в чл.25 се сочи, че е уведомена за кредита и за солидарната отговорност за погасяване на задълженията по чл. 25, ал.2 от СК, както и за ипотеката и се подписва като втори кредитополучател.

Кредитът е обезпечен с ипотека върху имот №56007, находящ се в гр. Приморско, местността Пясъка.

Неразделна част от договора представлява Приложение № 1 за условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит, съгласно което кредитополучателят има право на преференциалната лихвена отстъпка след третата година от 1 пункт за кредити в лева и евро, т.е променлив лихвен процент 8,50 за кредити в евро и допълнителна преференциална лихвена отстъпка още 0,50 пункта в случай, че по разплащателната сметка постъпва месечното възнаграждение, на база на което е разрешен кредит, но не по-малко от вноската по кредита, увеличена със средствата за издръжка на член от семейството.

В допълнително споразумение от 11.11.2009г., сключено между банката и кредитополучателя Д. Г. е констатирано, че остатъкът от дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение е в размер на 173 168 евро, от които 168 394,79 евро главница и 4724,05 евро възнаградителна  лихва и 1,16 евро наказателна лихва. Страните са признали, че по кредита е погасена сума в размер на 1496,84 евро. От своя страна кредиторът се е отказал от сумата 1,16 евро наказателна лихва и от такси в размер на 48 евро. По отношение на остатъка в чл.1 е договорен гратисен период за погасяване на главницата 12 месеца, но в този период насрещната страна следва да заплаща част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора в размер на 715,09 евро -т.1.

Предвидено е непогасената част от начислената лихва с първоначалния договор да се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период- т.2. Според чл.1, т.3 при настъпване на предсрочна изискуемост по време на гратисния период  капитализация на лихвата не се извършва. При предсрочна изискуемост след изтичане на гратисния период  отпада капитализацията, считано от датата на предсрочна изискуемост и капитализираните суми да се считат отново за дължима лихва -чл.1, т.4. В чл.2 е запазена  крайната падежна дата за окончателното погасяване на дълга. Посочено е в чл. 6, че към датата на сключване на допълнителното споразумение базовият лихвен процент 4,69%, стандартната надбавка 5,31% или общият лихвен процент по кредита възлиза на 10 процента. Кредиторът се е задължил да предостави нов погасителен план след първата падежна дата, следваща подписване на допълнителното споразумение – чл. 8.

Съгласно раздел III, чл.9, т.1 от общите условия на ищеца-версия от 10.11.2009г., подписани от първия ответник, кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочена в договора и едностранното право на кредитора да променя базовия лихвен процент. Съгласно клаузата на чл. 24.3 от Общите условия кредиторът има право да променя едностранно БЛП и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин при: изменение от поне 1 % за месец на стойностите на „LEONIA“,“ EURIBOR“ и  „LIBOR“; изменение от поне 1% на месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени в България//CPI/; въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система върху банката; промени в нормативните актове или регулациите на ЦБ, засягащи  функционирането и изискванията към банките; изменение поне от 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка и съществена промяна в паричната политика на ЦБ, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Според чл.21, т.1 от ОУ  предсрочната изискуемост настъпва при неплащане в срок на уговорените погашения по лихвата и/или главницата.

От кредитираното от настоящата съдебна инстанция заключение на вещото лице Д., неоспорено от страните, се установява, че подписите за кредитополучател под всяка от страниците на договора за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г., общите условия, допълнителното споразумение и погасителния план към допълнителното споразумение са изпълнени от ответника Д. Г.. Подписите, в долните десни ъгли  в погасителния план към първоначалния договор за кредит, озаглавен калкулатор КСПЖ, находящ се на стр. 19-24 по заповедното производство, не са изпълнени от ответника, както и подписът, положен за Д. Г. под  договора за кредит, не е изпълнен от страната.

Видно от служебно извършената от съда справка по т.д.№384/2015г.на БОС с влязло в сила на 19.08.2016г. решение №302 от 19.07.2016г. са отхвърлени исковите претенции на Банка ДСК ЕАД спрямо ответника Д.Н. Г., относно установяване  съществуването на вземания по процесния договор за кредит, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 411/2014г. на КРС, с главно основание по чл.422 от ГПК  и е прекратено производството по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с предмет същите вземания поради недопустимост. С диспозитива на съдебното решение е признато за доказано оспорването от ответника на известие за доставяне от Български пощи, с което в хода на заповедно производство му е съобщено обявяването на предсрочната изискуемост на остатъчните задължения по кредита от банката.

Съдът констатира, че в исковата молба по т.д.№384/2015г.на БОС се съдържа изрично изявление на кредитора, че с предявяването на исковете обявява целия непогасен остатък от главницата за предсрочно изискуем поради допуснатата забава в плащанията на главницата и лихвата. Исковата молба  е връчена на ответника Д. Г. на 27.11.2014г., като считано от тогава банката е обявила кредита за предсрочно изискуем спрямо него. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК 

или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, когато са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване /в този смисъл Решение № 161от 08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 год. на ВКС, ТК, ІІ ТО/.

Към настоящото производство е присъединено ч.гр.д.№997/2017г. на РС-Карнобат, въз основа на което е образувано настоящото исково производство с предмет предявени искове по чл.422 от ГПК. На 20.07.2017г. преди иницииране на заповедното производство на длъжниците от заявителя са връчени нотариални покани от 03.07.2017г., с които е обявил кредита за предсрочно изискуем.

В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение  и в документа по чл.417,т.2 от ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката като основание, от което произтича солидарната отговорност на ответницата Д. Г. е посочено, че същата е страна по договора за кредит и кредитополучател, като това твърдение се поддържа и в уточнителната молба от ищеца в хода на исковото производство от 24.04.2019г., а именно, че отговорността й произтича от разпоредбата на чл.25 от договора и се е подписала под него като втори кредитополучател.  Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК  е с предварително предопределен предмет и представлява продължение на заповедното по чл. 417 от ГПК. Целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, по идентичен начин както е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за незабавно изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане на същото основание за възникване на дълга, заявено в заповедното производство. Документите, които са послужили за издаване на заповедта по чл.417 от ГПК са извлечение от счетоводните книги, договора за кредит и допълнителното споразумение към него, т.е. отговорността на ответницата в случая единствено произтича от подписването на договора за кредит като кредитополучател, като други надлежно въведени факти от ищеца в предмета на спора няма, в това число, че тя следва да отговаря солидарно в качество на съпруга на кредитополучателя по силата на закона, тъй като задължението е възникнало за задоволяване на нужди на семейството. Надлежно въведеното от ищеца в производството по чл.422 от ГПК обстоятелство, на което основава претенциите си спрямо ответницата Г., не се доказва по делото, тъй като съгласно приетата съдебно-графологична експертиза подписът под договора за кредит не е изпълнен от нея.

Следователно ответницата няма качеството кредитополучател, поради което съдът приема за неоснователни предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК срещу нея.

Основателно е възражението на ответниците, че клаузите в договора за кредит за покупка на недвижим имот от 30.03.2016г., че едностранната промяна на възнаградителната лихва от банката е задължителна за страните след изтичане на срока за ползване на преференциалната лихва, довело до практическо увеличаване на лихвения процент почти два пъти от 5,5% на 9,5%, в допълнителното споразумение, според които неплатената част от дължимата лихва по първия договор за кредит се капитализира към остатъка от главницата по кредита и върху нея се начислява нова лихва до настъпване на датата на предсрочната изискуемост, следваща гратисния период, както и определянето на лихвения процент от банката с допълнителното споразумение на 10 пункта, са нищожни, тъй като са неравноправни и  не са индивидуално определени  по чл. 146 вр.чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП.

Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение съдът следи служебно. Безспорно ответникът Д. Г. се явява потребител на банкови услуги по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Според чл 144, ал. 2 ЗЗП промяната на лихвения процент може да бъде осъществена едностранно, само ако е налице основателна причина, а на потребителя е обезпечено правото за изразено несъгласие, чрез едностранно прекратяване на договорната връзка.

В случая от самото съдържание на клаузата на 7, т.1 от договора е видно, че увеличението на лихвения процент от банката е задължително, без да има възможност потребителят да влияе върху съдържанието на облигационната връзка и да се откаже от нея. Не се доказва от ищеца, чиято е тежестта на доказване, кредитополучателят да е получил достатъчно предварителна информация относно методиката, по която банката променя едностранно цената на предоставената услуга, и по точно относно вида, количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти, включени в променливия лихвен процент съгласно чл.2, т.4 и чл. 3 от приложение№1 към договора, озаглавено „Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит/, както и тази информация да е била публично известна.  Още повече, че дори погасителен план към първоначалния договор за кредит не е подписан от ответната страна, като липсват доказателства банката да е уведомила страната за увеличение на лихвения процент, както и да е бил предоставен от кредитора на длъжника и подписан от страните актуален погасителен план съгласно изискването на чл.7, т.2 от договора след първото увеличаване на лихвата от банката. При договор за предоставяне на банков кредит условията, при които банката може едностранно да увеличава лихвения процент, трябва да са формулирани ясно и разбираемо чрез описание на метода за изчисляване на променливия лихвения процент, който трябва да съдържа конкретно разписана изчислителна процедура. Съгласно съдебната практика на касационната инстанция - решение №23 от 07.07.2016г. по т.д.№3686/2014г. на ВКС, I ТО, при позоваване на неравноправен характер на договорна кауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуална неравноправност на клауза от потребителски договор търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като по делото нито са изложени твърдения от ищеца в тази връзка, нито са ангажирани доказателства.

В общите условия –чл.24, т.3 са предвидени само обективни обстоятелства за едностранна промяна на лихвения процент от банката, като липсват доказателства кредитополучателят да е запознат с методиката на банката за правилата относно промяната на първоначално договорената фиксирана лихва в размер на 5,50%. Условията за уговаряне на преференциален лихвен процент, приложение №1 към договора са типови, като на две места е отбелязано под клаузите в скоби попълва се с думи първата или третата година.  По изложените съображения, съдът счита недоказаните факти за неосъществени и като прилага неблагоприятната доказателствена тежест за ищеца, намира, че същият е действал недобросъвестно и е неприложимо правилото на чл. 144, ал. 3 т. 1 ЗЗП.

 Допълнителното споразумение, в което посочените пороци са възпроизведени, представлява спогодба върху непозволен от закона договор на основание чл.366 от ЗЗД. Клаузата относно размера на възнаградителната лихва от 10 % в допълнителното споразумение е нищожна, както и относно начисляването на увеличения лихвен процент в погасителния план към допълнителното споразумение, върху лихвата от стария дълг, включена в капитализираната главница, вноски №29-260.  Анатоцизмът по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ.

Нищожността на допълнителното споразумение има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва. Договорът за кредит от 30.03.2006г. има действие между страните както относно размера на първоначално уговорената възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на отделните погасителни вноски.

Въпреки, че ответникът Г. не е подписал погасителния план към договора за кредит, същият видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, е извършвал погашения в продължение на три години и половина съгласно погасителния план до 07.08.2009г., когато е погасил вноска №40 с падеж 30.07.2009г. В чл. 6 и  чл.8, т.1 от договора ясно е посочено, че месечните вноски са равни анюитетни и падежът им е тридесето число на месеца. С оглед на това съдът намира възражението на ответника, че липсва определен падеж и конкретен размер на задълженията му за неоснователно.

В приетото по делото заключение на вещото лице Михалев по съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните, е определен размерът на непогасената главница  към изготвяне на заключението на 162 561,44 евро, от които падежирала неплатена главница 29 002,60 евро и 133 558,84 евро главница до пълно погасяване на кредита. Последното редовно плащане е на 07.08.2009г., с което е погасена вноска №40 с падеж 30.07.2009г.

При горните мотиви съдът приема, че в полза на ищеца съществува вземане за главница по процесния договор за кредит спрямо ответника Д. Г. в размер на 162 531,44 евро.

Вещото лице е изчислило размера на договорната лихва, при непроменен лихвен процент от 5,5 пункта съгласно първоначалната уговорка между страните, която за периода 28.02.2009г.-22.08.2017г. възлиза на 60 331,64 евро.

Съгласно т.2 от ТР№3/2017г. на ОСГТК на ВКС  размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Не следва да се начислява договорна лихва за периода след настъпване на предсрочната изискуемост, която за ответника е настъпила на 27.11.2014г. с връчване на исковата молба по т.д.№384/2015г. на БОС.

Следователно ответникът Д. Г. дължи договорна лихва в размер на 5,5 процента за периода 26.04.2010г. -27.11.2014г. По отношение на размера на иска за договорна лихва за посочения период, не са ангажирани доказателства, като съдът определя същия на основание чл.162 от ГПК при отчитане на констативно-съобразителната част от заключението на вещото лице, което в табличен вид  на стр.35-38 е отразило каква следва да е дължимата непогасена договорна лихва от началото на действието на договора до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК 23.08.2017г. по поставената задача от ответниците, съобразно първоначалните уговорки между страните.

С оглед на това съдът намира, че за периода 26.04.2010г. -27.11.2014г.  ответникът Г. дължи сумата от 33 800 евро договорна лихва, като за горницата над посочения размер до размера от 125 179,87 евро искът за договорна лихва за периода 26.04.2010г.-22.08.2017г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При това положение съдът следва да разгледа направеното при условията на евентуалност възражение от ответника за изтекла погасителна давност. На първо място съдът намира, че не се касае за периодични плащания, за които по силата на чл. 111 буква „в” от ЗЗД се предвижда погасителна тригодишна давност. При договора за кредит принципно има едно неделимо плащане, като обстоятелствата, че страните са се уговорили месечните вноски да се плащат по погасителен план, разсрочено не ги превръща в периодични плащания, тъй като се касае за частични плащания по един договор, за които кредиторът се е съгласил да приеме изпълнението от длъжника на части. Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението, в конкретния случай от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – на 27.11.2014г, като не е изтекла към подаване на заявлението по ч.гр.д. 997/2017г. на КРС -  23.08.2017г.  В тази връзка съдът съобрази, че за договора за банков кредит е приложим общия петгодишен давностен срок, който тече считано от изтичане срока по кредита, респективно от настъпване на предсрочната изискуемост /в този смисъл решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о./

При горните мотиви спрямо ответника Г. искът за главницата е основателен и следва да бъде уважен до размера от 162 531,44 евро, като за горницата над посочения размер до предявения размер от 170 925,42 евро следва да бъде отхвърлен. Искът за договорни лихви е основателен за периода 26.04.2010г. -27.11.2014г.  до размера от  33 800 евро договорна лихва, като за горницата над посочения размер до размера от 125 179,87 евро искът за договорна лихва за периода 26.04.2010г.-22.08.2017г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По предявените акцесорни искове за наказателни лихви съдът намира, че същите касаят неизпълнение на задължения за заплащане  на капитализираната главница по допълнителното споразумение, в която се включват и недължими лихви, начислени по нищожна клауза, като последното споразумение не е произвело действие в отношенията между страните и поставило ответника в забава. По изложените съображения исковете за наказателни лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 Основателен е искът за сумата от 875,91 лева дължими от кредитополучателя такси и разноски, включващи сумата от 384 евро такса управление, 60 евро такса изискуемост и 439,91 евро разноски за подновяване на срока на ипотеката, които разноски не се оспорват от ответника.

При този изход от спора в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 8209,05 лева в исковото производство и 7813,07лв. в заповедното производство, които следва да бъдат възложени на ответника Д. Г.. Ищецът следва да заплати на ответницата Д. Г. сумата от 13750лева съдебно-деловодни разноски за производството пред БОС.

 Така мотивиран, съдът

 

 

Р    Е    Ш     И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Банка ДСК ЕАД, ЕИК121830616, със седалище гр. София, ул. Московска №19, съществува вземане  срещу Д.Н. Г., ЕГН **********, с адрес ***/2017г. на РС-Карнобат, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК№1051 от 24.08.2017г. за сумата от 162 531,44 евро /сто шестдесет и две хиляди евро петстотин тридесет и едно евро и четиридесет и четири евроцента/, представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г., сумата от  33 800 евро /тридесет и три хиляди и осемстотин евро/, представляваща договорна лихва за периода 26.04.2010г. -27.11.2014г., както и за сумата от 875,91 евро /осемстотин седемдесет и пет евро и деветдесет и един евроцента/, представляваща такси и разноски по договора за кредит до 22.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 23.08.2017г. до окончателното плащане.  

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Банка ДСК ЕАД за приемане за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу Д.Н. Г., по ч.гр.д.№997/2017г. на РС-Карнобат, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК№1051 от 24.08.2017г.,    за главница за горницата над уважения до предявения размер, за договорна лихва над уважения размер за периода 26.04.2010г. -27.11.2014г. до предявения размер за периода 26.04.2010г.-22.08.2017г., за сумата от 1598,10 евро-наказателна лихва съгласно т.20.1 от общите условия, представляваща лихвена надбавка за забава в размер на 3 процента върху главницата за периода 01.03.2012г.- 17.08.2017г., както и за сумата от 237,40 евро наказателна лихва съгласно т.20.2 от ОУ, представляваща лихвена надбавка за забава в размер на 10 процента върху главницата за периода 18.08.2017г.-22.08.2017г.

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Банка ДСК ЕАД за приемане за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу Д.К. Г., ЕГН **********, с адрес ***, при условията на солидарна отговорност по ч.гр.д.№997/2017г. на РС-Карнобат, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК№1051 от 24.08.2017г. за сумата от 170 925,42 евро главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г. и допълнително споразумение към него от 11.11.2009г., сумата от 125 179,87 евро договорна лихва за периода 26.04.2010г.- 22.08.2017г., сумата от 1598,10 евро-наказателна лихва съгласно т.20.1 от общите условия, представляваща лихвена надбавка за забава в размер на 3 процента върху главницата за периода 01.03.2012г.- 17.08.2017г., сумата от 237,40 евро наказателна лихва съгласно т.20.2 от ОУ, представляваща лихвена надбавка за забава в размер на 10 процента върху главницата за периода 18.08.2017г.-22.08.2017г., както и сумата от 875,91 евро такси и разноски по договора за кредит до 22.08.2017г.

 

            ОСЪЖДА Д.Н. Г. да заплати на  Банка ДСК ЕАД направените по делото съдебно-деловодни разноски, представляващи сумата от 8209,05 лева разноски по исковото производство и сумата от 7813,07 лева разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА Банка ДСК ЕАД да заплати на Д.К. Г. сумата от  13700 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: