№ 1230
гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20243110202767 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице
против НП №03-2400152/12.06.2024г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че
са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в АУАН и НП не се съдържа описание
на съставомерните признаци на нарушението. В АУАН и НП не е посочено място на
нарушението. Дружеството не е работодател на лицето, както и липсва вменяване на
задължението за конкретно лице по смисъла на чл.61 от Наредбата. В АУАН и НП не се сочи
каква е връзката на дружеството с посочения строеж. Липсва и замерване на височината, за
да се прецени относима ли е разпоредбата на чл.61 от Наредбата. Формулира се искане за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ дружеството.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното
постановление.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С рамков договор за строителство от 30.03.2022г. „Варна Вю Резидънс“ ЕАД
1
възложило на „Елит хоум“ ЕООД СМР на строителен обект, находящ се в гр. Варна,
местност „Св. Никола“, бул. «Осми Приморски полк“ №284.
От своя страна „Елит хоум“ ЕООД , с договор за строителство от 06.03.2024г.
възложило извършването на СМР на обект – жилищна сграда №11 от горепосочения
строителен обект на „Ливекс строй“ ООД.
На 19.04.2024 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Н. и св. В., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект
„Варна Вю“, находящ се в гр. Варна, местност „Св. Никола“, бул. «Осми Приморски полк“
№284. Повод за проверката бил сигнал за смъртен случай с работник на обекта.
На място св. В. и св. Н. установили, че починалото лице – Г. Ц. В. е работило за
дружество „Ливекс строй“ ООД. В процеса на почистване след работа лицето се е намирало
до чешма, в непосредствена близост до сграда №8 на обекта, като изгубва равновесие и пада
на стълбите на външното стълбище на сградата, което води до подземията й и настъпила
смъртта му.
Строителния обект представлявал затворен комплекс, състоящ се от няколко
жилищни сгради, от които починалото лице е работило по сграда №11, а инцидентът е
настъпил в сграда №8. Проверяващите преценили, че височината от която е паднал
починалия е около два метра, като липсвали съоръжения за защита от риск от падане от
височина, които да са достатъчно високи и изградени най – малко от защитна бордова лента
за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно
решение.
На 20.05.2024г. св. В. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството в качеството му на работодател и строител, като описал в
обстоятелствената му част установеното при проверката. Била посочена и правна
квалификация на деянието по чл.61 от Наредба № 2 МИЗБУТСМР.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения
постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2400152/12.06.2024г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.61 от МИЗБУТСМР. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.413 ал.2 от КТ – имуществена
санкция около минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства –протокол от извършена проверка; идентификационна
карта; акт за спиране и др., както и гласните такива- показанията на св. В. и св. Н..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви
2
и взаимно се допълват.
В показанията си св. В. и св. Н. сочат на личните си възприятия от проверката на
обекта. Показанията на двамата свидетели кореспондират с писмените доказателства по
делото- акт за спиране, констативен протокол и др.
За да се произнесе по делото, съдът прие, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в
НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се
посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението.
В случая както в АУАН, така и в НП липсват факти, които в достатъчна степен да описват
нарушението, за което е ангажирана административно наказателна отговорност на
дружеството, както и липсва конкретизация на нарушената законова норма, а и се
констатира разлика в описанието на нарушението в АУАН и НП относно субектът на
същото.
Въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 61 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за безопасни условия на труд при извършване на
СМР. Общите изисквания за безопасни условия на труд при работа на височина са
регламентирани в нормите на чл. 60, чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредбата, работи на височина се извършват при осигурена
безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или
лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни
(защитни) мрежи). Съгласно чл. 61 от Наредбата паданията от височина се предотвратяват
чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени
най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце
или чрез еквивалентно алтернативно решение, като съгласно чл. 62 от същата за
предотвратяване на риск от падане при работа на височина се осигуряват средства за
колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.
Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, в същите липсват каквито и да е факти,
от които да се направи извод, че в строителен обект- „Варна Вю“, находящ се в гр. Варна,
местност „Св. Никола“, бул. «Осми Приморски полк“ №284, се извършват строително
монтажни работи, от кого и по чие възлагане, кой е строител и кой собственик на сградата,
респ. възложител на строежа. Нещо повече в АУАН и НП извършване на СМР изобщо не е
посочено. Съгласно легалната дефиниция - § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ СМР са работите, чрез
които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или
възстановяват. Отделно от това няма данни и констатации какви дейности точно са
извършвани на височина, като в АУАН и НП липсва конкретизация кои от многобройните
3
изисквания в цитираните правни норми от Наредба № 2/2004 г., за неспазването на които е
ангажирана отговорността дружеството по чл. 61 от Наредбата, не са били съобразени.
Недопустимо е съставомерни факти от предмета на доказване да се установяват за пръв път
в с. з., тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект.
На следващо място както в АУАН, така и в НП е следвало да се посочат фактите, въз
основа на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател и възложител, предвид
ангажиране отговорността на наказаното лице за нарушение по чл. 61, от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. на основание чл. 413 ал.2 от КТ. Това не е сторено, поради което НП е издадено
в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, още повече, че в НП изобщо не е посочено какво
е отношението на въззивното дружество към посочения строеж, визира се единствено
правният извод, че дружеството е работодател и възложител. Горното е от съществено
значение доколкото отговорността за осигуряване на специфичните условия за безопасност
при СМР е ясно регламентирана и вменена в задължение на конкретни лица (възложител на
строежа, строител, координатор по безопасност и здраве, технически ръководител,
бригадир).
На следващо място сама по себе си нормата на чл. 61 от Наредбата не вменява
задължение на конкретно лице, а е указателна - указва по какъв начин се предотвратяват
паданията от височина. В тази връзка тя винаги следва да е посочена във връзка с друга
норма регламентираща поведение на конкретен адресат- строител, възложител, бригадир и т.
н. В АУАН и НП е налице пълна неяснота по отношение на това каква е връзката на
въззивника с посочения строеж. Няма факти в тази насока, не е посочена и конкретна правна
норма вменяваща задължение на конкретен адресат. Там е посочено, че въззивника бил
работодател и възложител, но Наредбата задължения на работодател не вменява, а и се
установи, че работниците са в ТПО с друг субект. Субектите върху които лежат
задълженията са други. Безспорно доколкото КТ предвижда санкция за работодател, то
субекта на административно наказателна отговорност трябва да притежава и това качество,
но наред с друго такова - строител, възложител и т. н. на които субекти Наредбата вменява
конкретни задължения.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са
съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на
процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно
защитата си срещу повдигнатото обвинение.
В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с обективната съставомерност на
нарушението за което е наложена санкция води до пълна неяснота във волята на АНО, а от
там и до пълна невъзможност за проверка за законосъобразност на атакуваното НП досежно
съответствието или не на същото с материалния закон. В крайна сметка на какво основание
и в какво качество от въззивника се дири административно наказателна отговорност - като
строител, като възложител или само като работодател и въз основа на коя законова норма
4
може само да се гадае.
Съдът констатира и основателност на възраженията, че не е ясно в какво качество е
санкционирано дружеството са основателни, още повече, че се установи, че дружеството не
е в ТПО с работниците и че е възложило съответните отговорности на друго юридическо
лице въз основа на приложените по делото писмени доказателства, а именно на
подизпълнител, работодател на лицата, престиращи работна сила.
Безспорно е и това, че редица нормативни актове /КТ, ЗЗБУТ, множество подзаконови
актове/ вменяват задължения на работодателите свързани с осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. В случая обаче бланкетния състав на нормата на чл. 413, ал. 2 от
КТ е запълнен с разпоредба на Наредба № 2, в която не е вменено конкретно задължение за
работодател /както и изобщо задължение за конкретно лице/ от една страна, а от друга
страна, както беше посочено по-горе посочената наредба прави ясна диференциация на
специфичните задължения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при
извършването на СМР и на лицата върху, които същите лежат, като тази диференциация
също не е обвързана от качеството работодател. Задълженията са вменени на строител,
възложител, бригадир, технически ръководител, координатор по безопасност и здраве. Т. е.
за да бъде ангажирана отговорността на определено лице по чл. 413, ал. 2 от КТ за
нарушаване разпоредбите на цитираната наредба субектът трябва да притежава и някое от
качествата посочени по-горе. В конкретния случай факти в горната насока не са изложени в
НП, а липсата и на конкретна норма вменяваща задължение за конкретно лице води до пълна
неяснота във волята на АНО. Не са описани факти, че санкционираното лице притежава
качеството на работодател и качеството на възложител, като не става ясно има ли
упълномощено от него лице.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила и като такова следа да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №03-2400152/12.06.2024г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на „Елит Хоум” ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.413 ал.2 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6