Р Е Ш Е Н И Е
№ 447/02.05.2023
година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно
заседание на 18.04.2023 г., в състав:
съдия: Константин Григоров
секретар: Димитрина Д.
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 434 по описа на съда за 2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.27а, ал.1-5 от Закон за
закрила на детето (ЗЗДет).
Образувано
е по жалба от Ж.Д.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Н. Б-А.от
АК – Бургас, със съдебен адрес:***, офис 4. Обжалва се заповед №
ЗД/Д-СН-030/10.02.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” –
Сливен (ДСП), с която, на основание чл.25, ал.1, т.3, вр. чл.4, ал.1, т.2,
предл. първо от ЗЗДет, детето П.П.Т., ЕГН **********, с родители: майка Ж.Д.М.
и баща П.Й.Т., временно, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет, е
настанено в семейството на Ж.Б.М., ЕГН ********** и Д.М.М., ЕГН **********
(баба и дядо по майчина линия), двамата с постоянен адрес:***.
Иска се отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна
по изложени в същата подробни съображения. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с
адвокат Б. – А.. Поддържа жалбата и сочи, че по делото не е установена
невъзможност от нейна страна да отглежда сина си. Сочи, че родителите й винаги
са отделяли детето от нея, гонели я, живяла с други хора и сега, когато имала
семейство и работа искала да живее с детето си. Уточнява, че сигналът бил
подаден от детето един месец след деня, в който се твърди, че спрямо него е
имало побой, което било индиция, че твърденията в сигнала не са верни. Липсвала
медицинска документация, което доказвало липсата на насилие. Според адвокат Б.
родителите на жалбоподателката я принуждавали да избира между двете си деца. Тя
нямала семейни проблеми. Проблеми създавали нейните родители. Иска заповедта да
бъде отменена.
Ответникът
– Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена. Изтъква, че
ДСП следва, по всякакъв начин, да гарантира най-добрия интерес на детето. Намира,
че към момента било по-добре временно детето да продължи да бъде настанено при
близки, като не бъдат ограничени контактите с родителя и при възможност
родителят да полага грижи за своето дете, то да бъде реинтегрирано и върнато
при него. Към момента се ползвала социална услуга – работа с психолог, което
щяло да помогне за подобряване отношенията между родител и дете. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
Заинтересованата
страна П.П.Т., редовно призован, се явява лично и с назначен особен
представител, адвокат К.К. (л.137), който изразява становище за неоснователност
на жалбата. От административната преписка се доказвало, че П.Т. е дете в риск,
съгласно законовата дефиниция. Това задължавало административния орган да издаде
обжалваната заповед за временно настаняване. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Явява се
и социален работник Д. Т. С.-И., определена със заповед №
2003-ЗДЗД-0297/17.03.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане”
Сливен.
Заинтересованата
страна П.Й.Т., уведомен по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, не се явява и не
изпраща представител.
Заинтересованата
страна Ж.Б.М., редовно призована, се явява лично. Заявява, че се обадила на
майката и не искала да се стига до социални грижи. Искала по най-добрия начин
да изпълнят желанието на детето да остане при баба си и дядо си, за да го
запазят психически и физически. Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата
страна Д.М.М., редовно призован, се явява лично. Иска жалбата да бъде
отхвърлена, тъй като самото дете искало да остане в Сливен. Изтъква, че изцяло
се съобразявал с желанията на П..
Факти:
П.П.Т. е
роден на *** г. с родители: Ж.Д.М. – майка и П.Й.Т. – баща.
На
06.01.2023 г. в отдел „Закрила на детето”, ДСП Сливен постъпил сигнал от П.П.Т. (л.64), в
който той описал, че родителите му са разделени, като майка му упражнявала
родителските права спрямо него, а с баща си не поддържал връзка от години. От
година и половина П. живеел заедно с майка си и с мъжа, с който тя живее на
семейни начала, в ****. Описал още, че майка му и нейният съжител го тормозили, обиждали, биели и по всякакъв
начин гледали да го дразнят. Биели го с юмруци, с шамари, с предмети, дори с
ритници. Обиждали го всеки ден и почти всеки ден му посягали. Последният побой
се състоял на 06.12.2022 г., в 02:00 ч. през нощта с юмрук по главата и по
ръцете. Дядото по майчина линия дошъл да го вземе и от този момент живеел и
учил в Сливен. Детето посочило, че не желае да се връща при своята майка в гр.
Бургас, а иска да остане при баба си и дядо си в гр. Сливен. Описва, че органи
на реда идвали два пъти на проверка, поради нанесени побои, като единият бил
нанесен от съжителят на майката.
На същата дата в ОЗД/ДСП Сливен била получена
молба (л.63) от Ж.М. и Д.М. – баба и дядо по майчина линия на П.Т., в която
описали, че на 06.12.2022 г. след пореден инцидент с приятеля на майката на
детето – П.И., който му нанесъл побой, го прибрали в Сливен. Сочи се, че детето
споделило, че многократно бил бит, обиждан и унизяван. Бабата лично присъствала
на обидно отношение и поведение от страна на майката към П.. Ж.М. изразила
желание да се ангажира с отглеждането му в своето семейство.
По повод двата сигнала, социален работник от
ОЗД Сливен, извършил посещение на адреса, посочен от Ж. ***. По
време на посещението присъствал и П.Т.. За посещението бил изготвен протокол
(л.62). Били изготвени отделни доклади за оценка на всеки от постъпилите
сигнали (л.51-56). Установените факти и направените изводи в тези доклади са
идентични. Описано е, че Ж. и Д. М. заявили, че от раждането на внука им П. те
се грижат за него. Дъщеря им и майка на П. – Ж.М. за около три години живяла на
семейни начала с бащата П.Т., но се разделили. Т. не полагал грижи за детето,
не поддържал контакти с него и не изпращал финансови средства за издръжка.
Същият живеел и работил в чужбина. Не се интересувал от детето и не го търсил. М.
обяснили, че от около 2 години майката живее в Бургас, като била взела и П.. На
06.12.2022 г. узнали, че спрямо детето бил нанесен побой в 02 ч. от съжителя на
майката – П.П.. Описали, че детето било удряно с юмруци по главата, обиждано и
унизявано. След тази случка М. взели П. в дома си, като поели грижите по
отглеждането и възпитанието му. Същите писмено заявили съгласие за настаняване
на детето в тяхното семейство (л.57,58). В докладите е описано още, че дядото Д.М.
бил с поставена водеща диагноза: Колон сигмоидеум и общо заболяване Карцином на
сигмата Т2р, Н-0. Операзия – резекция на сигма (26.04.2012 г.).
Бил
проведен индивидуален разговор с детето П.Т., който заявил, че се чувства добре
и спокойно в семейството на баба си и дядо си и не иска да живее при майка си в
Бургас, тъй като там бил подложен на постоянен физически и психически тормоз от
нейна страна и от страна на нейния съжител – П.П.. Обяснил, че за периода, в
който живеел в Бургас, майка му и П. ежедневно го тормозели, дразнели, обиждали
с думите „свиня, боклук, педераст”, плюели го, биели го с юмруци, с ритници, с
шамари, с предмети – стирка, която се строшила в гърба му. Последният побой,
преди сигнала, се състоял на 06.12.2022 г. в 02 ч. през нощта, когато спейки му
бил нанесен юмрук в областта на главата, а след това бил удрян и по ръцете.
Детето споделило, че не познава баща си и не поддържа връзка с него. Към
момента с майка си били във влошени отношения, която го заплашвала по телефона,
че ще го настани в дом и ще наеме хора да го върнат в Бургас. От 06.12.2022 г. П.
бил записан като ученик в 8 Г клас на ПГХТ Академик Неделчо Неделчев – гр.
Сливен. Вписан е в пациентската листа на д-р К.Г., гр. Бургас. Към момента на
докладите детето било в добро здравословно състояние и предстояла смяна на
личен лекар. Описано е още, че П. имал изграден приятелски кръг в общността,
тъй като израснал в гр. Сливен.
В
докладите е описано още, че семейство М. имат и син на 35 г., който е с
диагноза „детска церебрална парализа”, с 90 % чужда помощ (пожизнено).
Жилището,
в което живеели М. било собственост на дядото Д.М. и неговата майка. Състояло
се от хол с тераса, спалня, детска стая, кухня и килер. Имало отделен санитарен
възел, било електрифицирано и водоснабдено. Поддържала се добра жилищно-битова
хигиена. От около четири години бабата Ж.М. работила по постоянно трудово
правоотношение – работник кухня в ДГ Теменуга, гр. Сливен с месечно
възнаграждение 1000 лв. Дядото Д.М. бил пенсионер, но от четири години работи като
шофьор на такси. От тази дейност получавал месечен доход около 500 лв., както и
512,89 лв. пенсия, еднократни към пенсията в размер на 70 лв. и помощи по чл.70
от ЗХУ в размер на 28,91 лв. Нямал друг източник на доходи.
В
семейната среда, в която към момента на докладите се отглеждало детето не били
установени обстоятелства или действия, които да застрашават живота, здравето и
сигурността му. М. показали загриженост относно бъдещето на детето.
В
докладите са посочени изводи, че детето П.Т. е: - дете, спрямо което е
извършено психическо и физическо насилие; - дете, което е жертва на насилие от
страна на родител и неговото съжителстващо лице; - дете, лишено от родителска
грижа; - дете, чиито родители са разделени; - дете, чиято майка неглижира
детето си; - дете, чийто баща трайно не полага грижи за него; - дете, за което
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Направен е извод също, че П.Т. бил дете в
риск по смисъла на ЗЗДет, ДР, т.11, а) чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето
е останало без тяхна грижа; в) за което съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
С
нарочно писмо (л.50) директорът на ДСП Сливен, сезирал директора на ДСП Бургас
с искане да бъде извършено проучване на майката Ж.Д.М., относно намеренията й
спрямо детето. Изискан е социален доклад, с конкретни данни относно: - история
на отношенията в семейството; - намеренията на майката спрямо детето; -
жилищно-битови условия; - трудова заетост и доходи; - съжителстващи лица; -
други деца, отглеждани в семейството; - здравословно състояние и др. информация
по преценка.
Аналогично
искане (л.49) било изпратено и до директора на ДСП Възраждане, гр. София по
отношение на бащата П.Й.Т..
Била
сезирана и Районна прокуратура – Сливен относно сигналите за системно физическо
и психическо насилие над малолетния (л.48).
С изх.№ СЛ/Д-СН/4821-008/30.01.2023 г. (л.46)
директорът
на ДСП Бургас изложил следното по отправеното питане:
Бил
посетен адресът на местоживеене на майката на П.: ****.
Жилището се намирало в нова жилищна сграда. Бил установен контакт с майката Ж.Д.М.,
съжителят й П.И. П.и малолетното дете И..
В проведения разговор била получена
информацията, че бащата на детето и Ж.М. съжителствали около четири години,
като през това време живели в гр. София, на свободен наем. П.Т. се родил през
времето на тяхното съжителство. След като отношенията между родителите
приключили Ж.М. и детето се върнали в гр. Сливен, където живели при нейните
родители. Към онзи момент П. бил около 2 – 3 годишен. Майката заявила, че тя и
детето не поддържат контакти с бащата П.Т.. М. обяснила още, че никога не се е
разбирала с родителите си, както и, че когато била на 20 години, те са я
изгонили от дома си. Споделила още, че когато П. бил в първи клас имала
съжител, с когото направили опит да създадат семейство, но родителите й не били
съгласни, тъй като настоявали тя да си гледа детето и да работи, без да има
семейство. В този период М. оставила П. при родителите си и отишла в гр.
Бургас, където се устроила на квартира и си намерила работа. През 2018 г. се
запознала с П.П., с когото установили съжителство, като първоначално живели при
нейните родители в гр. Сливен. П.и М. обяснили, че имали ежедневни проблеми с
родителите на М., свързани с битовизми, начин на отглеждане на детето и
постоянни забележки към тях. Двамата решили да напуснат дома на родителите на М.
***. П.обяснил, че живели в дома на родителите му, но след това закупили
жилището, в което живеят към настоящия момент. Жилището било закупено от П.с
ипотечен кредит.
Жилището се състояло от кухня с обособена
трапезария и всекидневна, спалня, отделна детска стая, която била на П., баня и
WC. Жилището било обзаведено съобразно нуждите
и потребностите на домакинството, с нови, удобни и функционални мебели.
Хигиенно-битовите условия били много добри. П.и М. имали общо дете на 2 и
половина години. Детето било припознато от П.. Дядото и бабата по бащина линия
участвали активно в грижите за детето. Към момента на посещението на адреса
детето било в
дома. Същото посещавало 1-ва яслена група в непосредствена близост до адреса на
местоживеене. Майката обяснила, че детето често боледува, поради което към
момента е в дома си. То било видимо спокойно в присъствието на социален
работник и се заигравало с играчките си.
На следващо място е посочено, че П.П. работи
като готвач, а Ж.М. като сервитьор с общ месечен доход около 3000 лв. М. била
студент II-ри курс, Педагогика, задочно обучение в
университет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас.
Относно процесния инцидент от 06.12.2022 г. М.
обяснила, че била на работа, когато П. й позвънил, за да каже, че ще излиза с
приятели и ще мине през нейната месторабота, за да вземе пари – 10 лв., които
тя му дала. Впоследствие, докато все още била на работа, М. започнала да
получава съобщения по телефона, че нещо се прави по дебитната карта на П.. Тя
му позвънила да го попита какво се случва. Тук М. уточнила, че детето има
дебитна карта, в която постъпвали средствата от неговата социална стипендия –
50 лв. месечно. Нейните родители настоявали, че това са средства на детето и
било редно да му бъдат давани ежемесечно. По този въпрос също имало спор между М. и родителите й. След като се прибрали от работа П.и М.
се скарали на П., тъй като установили, че той взел, без разрешение
картата си, и опитвал да извършва операции с нея. М. обяснила, че е виждала
сина си да играе on-line
хазартни игри на телефона си. Споделила и за натрупана
телефонна сметка в размер на 200 лв. на телефона на дядото (нейния баща),
използвани за различни игри. П.и М. обяснили, че на същата дата малкото им дете
се почувствало зле, което наложило посещение в медицинско заведение за преглед,
където останали до сутринта. Когато се прибрали в дома си, баща й бил там и
заявил, че взима П. ***. М. и П.отрекли да са удряли П. по какъвто и да е
повод. Уточнили, че П. е палав, доста буен и трудно спазва наложени правила.
Докато бил ученик в Бургас майката многократно била викана в училището, заради
поведението му и ниския успех. П. повтарял, че иска да живее в дома на дядо си
и баба си, тъй като там му се позволявало всичко и не му се оказвал контрол.
Според П.и М. багажът му бил приготвен от предния ден 05.12.2022 г., поради
което смятат, че всичко било предварително планирано. Описано е още, че на
момчето били поставени брекети, които изисквали ежемесечно посещение при
специалист, а от декември това не се случвало. На следващо място М. споделила,
че в предходен период баща й Д.М. упражнявал физическо насилие и спрямо нея.
Заявила, че иска детето да се върне при нея и да продължат съвместния живот с П.,
но без намесата на родителите й. В телефонни разговори с П., същият споделял,
че иска да дойде на гости, но да остане да живее при баба си и дядо си, тъй
като там не му се държи сметка какво прави. М. описала, че момчето качва снимки
с наргиле и цигари в социални мрежи, което тя не одобрява. В предходен период П.
наричал съжителя на майка си „татко”, но след намесата на нейните родители това
се променило и към момента го наричал „бате П.”. Същите ежедневно искали от нея
пълномощно за детето и заявили, че срещу нея и съжителя й има подадена жалба.
В заключение М. и П.заявили, че искат П. да се върне в
дома си в Бургас и семейството да продължи живота си.
С доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете (л.39-42) социален работник към ДСП Сливен, като обобщил
установените към онзи момент факти посочил изводи и препоръки, според които
детето П.Т. е „дете в риск” по смисъла на §11, б.А и В от ДР на ЗЗДет, за което
съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Указана е препоръка, че е необходимо да се
работи с детето и неговите близки, както и да се провеждат консултации с тях за
преодоляване на конфликтни ситуации; осигуряване на базовите и образователните
му потребности; осигуряване на сигурна и стабилна среда за нормалното му
развитие; преодоляване на бъдещи рискове за емоционалното, психическо и
физическо развитие на детето.
Административният орган изготвил становище за годност по
отношение на заинтересованите страни Ж.М. и Д.М. (л.37). В това становище
отново са обобщени установените в производството факти. Посочено е, че
семейство М. заявили, че не изпитват затруднения при обгрижването на детето,
познават навиците и предпочитанията му и в писмени декларации заявили готовност
да продължат да се грижат за него. Били в състояние да оказват необходимия
контрол над поведението му. За периода, през който детето било при тях нямали
проблеми. Органът формирал извод, че семейната среда, осигурена от семейство М.,
осигурява основните потребности на детето П.Т. и не крие рискове за неговото
отглеждане и възпитание. Същите можели да полагат грижи за детето, както и да
му осигуряват условия за отглеждане и развитие.
Бил изготвен социален доклад (л.33-36), в който била
описана хронология на действията, извършени от органа по повод постъпилите
сигнали от П.Т. и Ж.М.. Отново са описани установените факти и са изведени
изводи и препоръки, според които: П.П.Т. е „дете в риск” по смисъла на § 11,
б.А от ДР на ЗЗДет, за което съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Описано
е, че пред служители на ДСП Бургас, майката Ж.М.
отричала тя и нейният съжител да са удряли П. „по какъвто и
да е повод”. Двамата изразили желание детето да се върне в дома им в гр.
Бургас. От своя страна бабата и дядото по майчина линия – Ж.М. и Д.М. заявили
писмено съгласие в декларации по чл.24, ал.З от ППЗЗД за настаняване на техния
внук П.Т. в тяхното семейство.
За случая била уведомена РП – Сливен.
С писмо от 25.01.2023 г. на директора на ДСП Сливен било
изпратено писмено запитване до ДСП Възраждане, София (л.49), на чиято територия
се намирал П.Й.Т. (баща на П.), но до момента на доклада не бил получен отговор
относно намеренията на същия спрямо детето.
На следващо място в доклада се описва, че не били
установени други близки или роднини на територията на община Сливен, които биха
могли да поемат грижите по отглеждането и възпитанието на детето. В семейната
среда, осигурена от семейство М., не били установени обстоятелства или
действия, които да застрашават живота, здравето и сигурността на П.Т.. Бабата Ж.М.
и дядото Д.М. показвали загриженост относно бъдещето на детето. Направен е
извод, че оставането на детето при тях ще бъде в интерес за неговото нормално,
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. П. също
изразил желание да живее в семейството на своите баба и дядо по майчина линия.
Между тях имало изградена емоционална връзка. На същите било дадено положително становище, относно годността им да полагат
грижи при отглеждането и възпитанието на момчето в семейна среда. Били в
състояние да осигурят сигурна и безопасна среда за нормалното развитие на
детето.
Предвид изложените обстоятелства и на
основание чл.25, ал.1, т.4, вр. чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет, социалният работник
изложил препоръки, че спрямо детето, следва да бъде предприета мярка за закрила
– настаняване в семейство на роднини или близки, а именно в семейството на
бабата и дядото по майчина линия – Ж.М. и Д.М., двамата с постоянен и настоящ
адрес:***, със срок – до навършване на пълнолетие на детето и/или до настъпване
на промяна в обстоятелствата или законови основания за прекратяване или промяна
мярката за закрила. Според социалния работник, тази мярка щяла да гарантира в
достатъчна степен интересите на детето П.Т. и щяла да предостави възможност то
да получи адекватни за възрастта и индивидуалните му потребности грижи и
внимание.
Като
взел предвид посочените обстоятелства, изготвените от ОЗД/ДСП Сливен становище
и социален доклад и констатирания спрямо детето риск и необходимостта от
гарантиране на неговите живот, здраве, безопасност, цялостно развитие и
най-добър интерес, по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет, на основание чл.25,
ал.1, т.3, вр. чл.4, ал.1, т.2, предл. първо от Закон за закрила на детето,
директорът на ДСП Сливен издал процесната заповед. Същата била получена от
жалбоподателката на 15.02.2023 г., видно от известие за доставяне (л.29) и била
обжалвана с жалба вх. № СЛ/Д-СП/4821-017/28.02.2023 г.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.03.2023 г., на основание
чл.15, ал.1 от ЗЗД по делото е изслушано детето П.П.Т..*** до Бургас пътувал с
автомобил, управляван от дядо му. Учи в Сливен. Сочи, че в Сливен е по-хубаво,
по-спокойно. Бил добре в семейството на баба си и дядо си, Там се чувствал
по-добре. При майка си никога не се чувствал спокоен. П. и майка му винаги се
държали лошо с него. П. му крещял, викал, посягал, обиждал. Понякога това се
случвало без повод. Случвало се често. Наричали го боклук, прасе, мръсник,
педал. Когато отишъл при баба си и дядо си, се почувствал по-добре. Там имал
всичко – стая, храна, компютър, дрехи. Баба му и дядо му не се карали и не се
обиждали взаимно. Понякога дядо му употребявал алкохол, но това не било проблем
между дядото и бабата или между дядото и П.. Дядо му се държал приятелски.
Ходели на разходки. П. сочи, че всеки ден ходи на училище. Учи в Професионална
гимназия по хотелиерство и туризъм. Там имал приятели. В Бургас учил в
Електрото. И там се чувствал добре, но в Сливен му било по-добре във всяко
отношение – у дома и в училище. Баба му му помагала с ученето, като му обяснявала,
което не разбира. Тя работи в детска градина, а дядо му е шофьор на такси. За
училище питал баба си. В Бургас това го нямало. Заявява, че иска да остане в
Сливен.
По
делото е представена характеристика на ученика П.Т. от неговия класен
ръководител в ПГЕЕ „К. Фотинов” – Бургас (л.14, стр.2), в която се сочи, че
ученикът постъпил в училището през учебната 2022/2023 г. в 8 В клас,
специалност „Програмиране на роботи”. Напуснал училището на 07.12.2022 г. През
периода на обучението П. бил задоволително старателен ученик, оценките му по
общообразователните предмети били от средни до добри. Редовно посещавал
учебните занятия. Допуснал само 2 извинени отсъствия и 2 закъснения за час.
През периода на обучението проявявал добро отношение към учителите, установявал
и поддържал добри отношения с връстници и съученици. Били провеждани разговори
с родителите във връзка с нарушаване дисциплината по време на часовете и
неизпълнение на задачите за домашна работа. П. нямал регистрирани нарушения на
Правилника за дейността на училището.
Представена
е Информация за същия и от ПГХТ „Акад. Неделчо Неделчев” – Сливен (л.15),
изготвена от директора на учебното заведение. Сочи се, че ученикът постъпил в
училището на 07.12.2022 г. Бил в добро физическо и психическо развитие,
спокоен, уравновесен, неконфликтен. Имал изградени умения за общуване, справяне
и самоуправление. Бил приятелски настроен, бързо се вписал в класа, тъй като
познавал част от учениците, с които учил в основното училище. Редовно посещавал
учебните часове, не допускал закъснения. Ученикът не бил много мотивиран за
учене, не бил амбициозен и инициативен, понякога не внимавал, допускал
нарушения на дисциплината в часовете и препятствал учебния процес по английски
език, за което имало регистрирани 6 забележки от учителя. Изпълнявал домашните
работи, но понякога по-повърхностно. Приключил първия учебен срок с успех добър
3,77. Не участвал в състезания, олимпиади, извънкласни и извънучилищни дейности
и инициативи. Класният ръководел не се е срещал с родителите на ученика. Майката
не е предоставила информация за причините, поради които ученикът се мести в
друг град и друго училище, нито търсила такава за развитието и адаптацията на П.
в новата среда. От неговия успех и поведение се интересувала бабата Ж.М., която
заедно с дядото се срещала с класния ръководител и го информирала, че П. живеел
при тях и били ангажирани с отглеждането, контрола на успеха и дисциплината.
Цялостната оценка на класния ръководител за развитието и представянето на
ученика била добра.
По делото,
в качеството на свидетели, са разпитани Ц.Ф.П.– майка на П.П., с когото жалбоподателката
съжителства и Г.Н.С.– колежка на жалбоподателката.
П.а
сочи, че живяла заедно със сина си, П. и Ж.М. в едно домакинство почти една
година в Бургас. Това било, когато си купили жилище и го оправяли. По това
време П. учил в Бургас. Свидетелката живяла със семейството около един месец и
в Сливен. Това било, когато Ж. родила втория си син. П. тогава живеел при баба
си и дядо си, защото бил в лятна ваканция. Идвал и при майка си, но жилището
било по-малко, нямало много възможности да остава при тях. П.а сочи, че откакто
познава П. той живее при майка си. Ходил на училище, Ж. била бременна.
Отношенията между детето и майка му били добри. Описва, че скандали между
двамата не е имало, а настояване от страна на Ж., за да учи. Учила с него,
защото когато го изпитвала, той не си е знаел уроците и майка му седяла с него
да учи. Тогава се повишавал тон, но според свидетелката това е във връзка с
учебния процес. В периода, в който свидетелката живяла със семейството, спрямо П.
не бил указван нито физически нито психически тормоз. Момчето посещавало баба
си и дядо си през ваканциите и поддържал връзка с тях по телефона. П. се
отнасял мило с по-малкия си брат и нямало признаци на ревност спрямо майката.
Свидетелката е чувала П. да казва, че иска да се приберат в Сливен – той, майка
му и малкият му брат. На следващо място описва, че била възмутена, че П. не
дошъл за Коледа, а когато се прибрал за междусрочната ваканция заявил, че е
употребявал алкохол. Качвал в Инстаграм снимки от барове – на осми декември и
на двадесети декември, като е пушил наргиле. Последно пуснал на живо в
Инстаграм как пуши електронна цигара, но в момента, в който видял, че
свидетелката го гледа, веднага спрял. Според свидетелката Ж.М. е много добър
родител. Грижи се за децата си и настоява П. да учи. Той ходил на уроци преди
матурите в 7-ми клас. Ж. била в постоянни конфликти с родителите си, които се
отнасяли различно към двете й деца. Споровете били относно това, че Ж. не
гледала П., не го настоявала, че го тормозела психически и физически. Казвал,
че иска да живее при баба си и дядо си, защото при тях си живеел добре.
Поведението на майката и П., когато имали конфликти било като скандал, като
караница. П.а сочи, че е запозната с поведението на П. в училище и смята, че
оценките му не са по-добри в Сливен. В момента били почти същите като в
Електрото, нямало повишаване или намаляване. На шести декември по-миналата
година Ж. и П. се преместили да живеят в новото си жилище. Живели заедно със
свидетелката около година. На следващо място свидетелката описва, че в дома на
бабата и дядото в Сливен условията не били луксозни, но били добри. Имало старо
обзавеждане. Жилището на П. и Ж. било по-ново и всичко било по-добре. Тук П.
имал своя стая. В момента в жилището в Сливен живеели четири души – П., майката,
бащата, братът и бабата на Ж.. Жилището се състояло от 3 стаи и кухня.
Свидетелката сочи, че присъствала на разговор, в който бащата на Ж. я молил да
убеди майка си да се върне у дома. В апартамента в Меден рудник, Бургас майката
на П., спяла в една стая с П.. В друга стая спял бащата на П., а в отделна – Ж.,
П. и малкото дете. Всички се разбирали добре. Майката и бащата на П. не се
карали с Ж..
Свидетелят
С. сочи, че от почти една година работи заедно с жалбоподателката и познава и
двете й деца. П. доста често ходил до работното място на майка си, за да иска
пари за различни развлечения, за кафе, за училище и Ж. никога не му отказвала.
Същата имала финансова и материална възможност да отглежда децата си. П. винаги
изглеждал добре – нови дрехи, изпран. Всичко било нормално. С. сочи, че детето
категорично не изглеждало да е подложено на някакъв вид насилие. Била е
свидетел, как докато е на работа Ж. си пишела или говорила по телефона с
родителите си, които я притеснявали, че ще й вземат детето, поради което тя
често била разстроена. Според свидетелката, родителите на Ж. искали тя да си
остане в Сливен, а не да идва в Бургас. Така, чрез детето щели да я принудят да
се върне там. Сочи още, че жалбоподателката споделила, че веднъж се случило
майка й да напусне баща й за около седмица. С. уточнява, че обажданията на
родителите са били от преди месец. Обадила се майка й. Според свидетелката Ж.
никога не е напускала семейния си дом с децата. Свидетелката знае, че
жалбоподателката не е в добри отношения с родителите си.
Правни
изводи:
Съгласно чл.27а, ал.1 от
ЗЗДет, заповедта на директора на ДСП по чл.27, ал.1, включително в
случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение
по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен
срок от съобщаването.
Оспорената заповед била връчена на
жалбоподателката на 15.02.2023 г. (л.29, 30), а жалбата подадена чрез
административния орган на 28.02.2023 г.
Горното дава основание на съда да приеме, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК,
от надлежна страна – родител, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Компетентност и форма:
Съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗДет, настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на ДСП по
настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е в териториалния
обхват на ДСП Сливен, а заповедта е издадена от директора на дирекцията, поради
което същата се явява издадена от компетентен административен орган. Спазена е
установената писмена форма. Заповедта е мотивирана, с оглед съдържащите се в
нея фактически и правни основания за издаването. Мотивите се съдържат и в
изготвените доклади, като изложените в тях съображения и доказателствата на
които се позовават, са такива и в самия акт, предвид Тълкувателно решение № 16
от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Административнопроизводствени правила:
Съгласно чл.9, ал.1 и ал.2 от ППЗЗД, закрила
на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал в ДСП, като сигналът може
да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или
други юридически лица.
Съгласно чл.14 от ЗЗДет, социалният работник извършва
проучване и оценка на сигнала, като събира необходимата информация от
семейството, детето, училището, детската ясла и градина, роднини, близки,
съседи, друга ДСП, личен лекар и от други източници при необходимост.
В конкретния случай, сигналът е подаден в писмена форма от
самото дете. Извършено
е проучване и оценка на сигнала, като е събрана необходимата информация от
детето, семейството, училището, роднини, личен лекар. Изготвен е доклад по
чл.16, ал.4 от ППЗЗДет, като освен доклад за оценката на сигнала, са оценени
индивидуалните потребности на детето, родителския потенциал, рисковете за
детето и ресурсите за справяне. Заповедта е издадена незабавно с оглед изискванията
на чл.33, ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет.
Съдът
намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до
незаконосъобразност на издадения административен акт. Спазени изискванията
предвидени в глава трета на ППЗЗДет.
Материален
закон:
Конкретното административно производство било образувано по
сигнал, подаден от детето П.Т., в който той изложил твърдения, че майка му и нейният съжител го тормозили,
обиждали, биели и по всякакъв начин гледали да го дразнят. Биели го с юмруци, с
шамари, с предмети, дори с ритници. Обиждали го всеки ден и почти всеки ден му
посягали. Последният побой се състоял на 06.12.2022 г., в 02:00 ч. през нощта с
юмрук по главата и по ръцете. Бил подаден сигнал и от бабата на П., в който
твърдяла, че на 06.12.2022 г. след пореден инцидент с приятеля на майката на
детето – П.И., който му нанесъл побой, го прибрали в Сливен. Посочила, че П.
споделил, че многократно бил бит, обиждан и унизяван.
След извършените проверки и събраните
доказателства, в социалния доклад (л.33-36), изготвен от социален работник и
съгласуван с началник отдел ЗД при ДСП Сливен, в частта „Препоръки” било
посочено, че с оглед изложените обстоятелства и на основание чл.25, ал.1, т.4, вр. чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗДет е
необходимо спрямо детето П.Т. да бъде предприета мярка за закрила –
„настаняване в семейство на роднини или близки”.
Административният
орган издал заповедта, но посочил правно основание чл.25, ал.1, т.3, вр. с чл.4, ал.1, т.2, предл първо
от ЗЗДет, предвид констатирания спрямо детето риск и необходимостта от
гарантиране на неговите живот, здраве, безопасност, цялостно развитие и
„най-добър интерес” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет.
Съгласно
посоченото правно основание – чл.25, ал.1,
т.3 от ЗЗДет, може да бъде настанено
извън семейството дете чиито родители, настойници или попечители се намират в
трайна невъзможност да го отглеждат. От данните по делото, сочената в тази
правна норма хипотеза не се установява. Напротив, от всички данни събрани от
административния орган, както и от показанията на свидетелите в съдебно
заседание се установява, че към момента на издаване на заповедта,
жалбоподателката Ж.М., на която били предоставени родителските права по
отношение на сина й, разполага с възможности да отглежда детето. Същата работи,
получава трудово възнаграждение, и осигурява на сина си прехрана, дрехи, дом и
посещение на училище. Давала му пари, когато имал нужда. Липсата на възможности
за отглеждане не се твърди нито от органа, нито от заинтересованите страни, в
чието семейство временно е настанено детето. Самото то също, в нито един момент
от производството, нито в подадения сигнал, нито в индивидуалните разговори със
социалния работник, нито при изслушването в съдебно заседание, не твърди, че
майка му се намира в трайна невъзможност да го отглежда. Съдът отбелязва още,
че по данни от майката (л.46, стр.2) на П. били поставени брекети, които
изисквали редовно посещение при специалист, което от месец декември 2022 г. не
се е случвало. При изслушването на детето в съдебно заседание, съдът възприе
наличието на поставените брекети и намира, че полаганата дентална грижа е част
от грижите на майката за здравето на детето. Всички тези данни дават основание
на съда да приеме, че майката не се намира в невъзможност, а още по-малко
трайна, да го отглежда.
Въз
основа на фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното
производство, обобщени в социалния доклад,
изготвен от социален работник и съгласуван с началник отдел ЗД, представен в
административната преписка, представляващ официален документ по смисъла
на чл.179, ал.1 от ГПК, като
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по
установения ред и форма, административният орган приел, че детето П.Т. е жертва на насилие в семейството и съществува
сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Именно в тази насока са мотивите, изложени в
заповедта. Това основание за настаняване на дете извън семейството е уредено в предложеното
в социалния доклад основание за издаване на заповедта – чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет.
Съдът
намира, че доколкото от всички доказателства по административната преписка се
установява, че органът изследвал и мотивирал основание за издаване на заповедта чл.25, ал.1, т.4
от ЗЗДет
– дете, което е жертва на насилие в семейството
и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие, а в самата заповед посочил
правно основание чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет
– дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат, каквато хипотеза в препоръките от социалния
доклад не се твърди, то в конкретния случай се касае за техническа грешка при посочване
на правното основание при издаване на заповедта. Това не води до нейната
незаконосъобразност.
В случая не се установява жалбоподателката да е била в трайна
невъзможност да отглежда детето си, но по делото са налични данни, че същото
нееднократно било обект на насилие, което създава опасност за увреждане на
физическото, психическото, нравствено, интелектуално или социалното му
развитие. Самото дете последователно и без противоречие излага твърдения за
такива действия от страна на майката и нейния съжител, като също така
последователно и без противоречие заявява желание да остане да живее в семейството
на баба си и дядо си, тъй като там се чувства спокоен и в безопасност. Тези
твърдения и изразеното желание са еднакви в подадения сигнал, в хода на
проверките и пред съда.
Следва
да бъде преценен и най-добрият интерес на детето, който по смисъла на §1, т.5
от ДР на ЗЗДет, е преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В изготвения
социален доклад е посочено, че оставането на детето П.Т. при бабата и дядото по
майчина линия е в интерес на неговото нормално, физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. С оглед събраните по делото
доказателства, включително и изявленията на детето П.Т. при изслушването му в
съдебно заседание, настоящия съдебен състав приема извода на административния
орган за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната
заповед за правилен. Налице са достатъчно
основания за прилагане на конкретната мярка за защита.
Съдът не кредитира представените от заинтересованите страни Ж.
и Д. М. „разпечатки от телефон“, съдържащи съобщения, които според тях са
изпращани от майката до детето, а след това от детето до Ж.М.. Така
представените разпечатки не съдържат никаква конкретна информация за изпращач и
получател, както и от какъв източник са свалени и разпечатани, а в този смисъл
и кой е евентуалният автор на обидните съобщения и до кого са изпращани.
Заповедта
е в съответствие с принципите и целите на ЗЗДет и осигурява по най-добър начин
интересите на детето към настоящия момент, поради което жалбата срещу нея
следва да бъде отхвърлена. Следва да се посочи,
че тази мярка има временен характер, до произнасяне на РС с решение по чл.28 от
закона.
При този
изход на делото своевременно направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е основателно.
Оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен на
основание чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.
Присъждане на разноски претендира назначеният особен представител
на детето, адв. К.К.. Искането е неоснователно, тъй като заплащането на
безплатната правна помощ (чл.22, ал.1, т.4, вр. чл.21, т.2 от ЗПП) се извършва
по реда на Закона за правната
помощ и Наредбата за заплащането на правна помощ.
По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.М.,
ЕГН **********,***, срещу заповед № ЗД/Д-СН-030/10.02.2023 г. на директора на
дирекция „Социално подпомагане” – Сливен.
ОСЪЖДА Ж.Д.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Сливен сума в размер на 100 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да се
обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия: