РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI - „Г” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в. гр. дело № 16128 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С
Решение № 421422 от 04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 24463/2015 г. по
описа на СРС, 42 с-в, е отхвърлен предявеният от ищеца А.К.К.
срещу „Е-СКАЙ“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 8824.53 лв., представляваща
обезщетение за вреди вследствие на неточно изпълнение на договорно задължение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска –
05.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението А.К.К. е осъден да заплати на „Е-СКАЙ“ ООД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 2700 лева – разноски в първоинстанционното
производство.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца А.К.К., чрез адв. Т., в която са
развити съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. В
жалбата се поддържа, че по време на проведените телефонни разговори служители
на ответника уверили ищеца, че за конкретно предприетото пътуване до Еквадор
били необходими единствено лични документи и билетите. Твърди се, че ищецът
положил повече от необходимата грижа, като се запознал подробно с информацията
на сайта на ответното дружество, в това число с общите им условия, както и с
всички препратки към други сайтове. Ищецът дори потърсил съдействие по телефона
от служители на ответното дружество, като им задал конкретния въпрос за всички
необходими документи за предстоящото пътуване и разчитал на тях, в качеството
им на професионалисти в тази сфера, да го осведомят за нужните документи за
процесното пътуване. В действащите към февруари 2014 г. общи условия на
ответното дружество никъде не било изрично упоменато, че пътниците следвало да
се осведомят за необходимостта им от транзитни визи и за кои точно държави са
били необходими те, като текстът гласял: „Потребителят следва да се информира
относно визовите изисквания за съответната държава, за която закупува самолетен
билет, застраховка и/или хотелска резервация, и да си набави всички необходими
визи за безпроблемното си пътуване“. Никъде в общите условия на ответното
дружество не било упоменато за транзитни визи и в кои случаи, съответно за кои
държави са задължителни такива. По този начин ответното дружество въвеждало в
заблуждение потребителите и не им предоставяло необходимата информация за
предоставяните от тях услуги. От заключението на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установявало,
че между страните били проведени четири разговора, като разговор № 4 бил
манипулиран, доколкото на 159-тата секунда се чувало „припукване“ на чистия
разговор, а именно на мястото, където се изброявали необходимите за пътуването
документи. Вследствие на неизпълнението на задължението за информиране от
ответното дружество, жалбоподателят претърпял неблагоприятни последици,
изразяващи се в имуществени и неимуществени вреди. Ето защо, моли въззивния съд
да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Е-СКАЙ“ ООД, чрез адв. Р.И., е
подала отговор на въззивната жалба, в който е развила подробни съображения за
неоснователност на жалбата, респ. за правилност и обоснованост на
първоинстанционното решение. Предвид изложените доводи, моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, приема следното
по предмета на въззивното производство:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за обезщетение
за неточно изпълнение на договорно задължение на насрещната страна.
За
да постанови първоинстанционното решение, СРС е приел, че по делото е доказано
наличие на облигационно правоотношение между страните с предмет резервиране и
осигуряване на самолетни билети за осъществяване на пътуване на ищеца и
неговото семейство. Счел е, че ответникът не е допуснал неизпълнение на свое
договорно задължение, в резултат на което да са настъпили за ищеца вреди. Съдът
е приел още, че ответното дружество е изпълнило сключения договор, тъй като
ищецът е получил самолетните билети за полети по посочен от него маршрут и за
посоченото от него време на пътуването. Възникналите за ищеца вреди не били в
причинна връзка с изпълнението на ответника по правоотношението между страните,
като от събраните по делото доказателства се установило, че ответното дружество
разяснило на ищеца принципната необходимост, че същият е следвало да се
информира дали за държавите, през които реализира пътуването се изисква виза.
Предвид обстоятелството, че на ищеца изрично било разяснено, че следва да
провери дали за дестинацията и транзитните страни е необходима виза, съдът е
приел, че настъпилите вреди вследствие на избор на втори маршрут поради
невъзможност пътуването да бъде реализирано по първия избран маршрут от ищеца
поради липса на виза, не са били последица от допуснато неизпълнение на
договорно задължение на ответника, респективно липсвали предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество.
По отношение на фактическата
обстановка:
Безспорно
е между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че на
24.02.2014 г. А.К.К. резервира и впоследствие закупува
за сумата от 9 314.86 лв., чрез информационната система на „Е-СКАЙ“ ООД, 4
броя двупосочни самолетни билета за него и семейството му по маршрут София –
Франкфурт – Хюстън – Кито, с тръгване на 04.08.2014 г. и връщане на 24.08.2014
г. С извършването на онлайн резервацията ищецът А.К. приел Общите условия на
ответното дружество „Е-СКАЙ“ ООД.
През
месец февруари 2014 г. между ищеца и представител на ответното дружество били
проведени телефонни разговори за потвърждение от страна на г-н К. на
резервацията на самолетните билети. При проведените телефонни разговори ищецът
потвърдил резервацията и във връзка с поставен от него въпрос представител на
ответното дружество му разяснил по какъв начин и в какъв срок трябвало да бъде
осъществено плащането на самолетните билети. На ищеца му било разяснено и че сумата
за съответната застраховка е могло да бъде заплатена по – нататък във времето.
През
месец юли 2014 г. между ищеца и представител на ответното дружество бил
проведен телефонен разговор, при който г-н К. задал няколко въпроса относно
заплащането на сумата по застраховката за предстоящото пътуване, в това число и
дали са необходими номера на ЕГН-та и на паспорти.
На
04.08.2014 г. ищецът и семейството му отишли на летище София, Терминал 2, от
където трябвало да излетат до горепосочената дестинация, но им било отказно да
получат бордни карти, защото не били снабдени с транзитни визи за САЩ.
Вследствие на това, ищецът заплатил сумата от 8 824.53 лв. за преиздаване
на билети с дата на пътуване за следващия ден, с транзитно преминаване през
Колумбия, вместо през САЩ.
На
27.08.2014 г. ищецът изпратил писмо до „Е-СКАЙ“ ООД с искане за възстановяване
на направените от него допълнителни разходи, на което ответното дружество
отговорило, че не носи отговорност за направените от А.К. допълнителни разходи,
тъй като пътниците не положили достатъчно грижи за осведомяване относно
необходимите визи.
На
27.10.2015 г. ищецът изпратил жалба до председателя на Комисията за защита на
потребителите с искане за възстановяване от ответника на направените от жалбоподателя
допълнителни разходи за преиздаване на самолетни билети.
На
10.11.2014 г. Комисията за защита на потребителите изпратила отговор на
жалбата, в който посочила, че задължение и отговорност на потребителя е било да
се информира относно условията на пътуването. В отговора било посочено още, че
търговецът своевременно публикувал необходимата информация на своята интернет
страница, както и в писмо, изпратено до ищеца по електронна поща на 26.02.2014
г.
От
заключението на вещото лице К.Б.по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде частично кредитирано, се установява, че общите условия
на ответното дружестево са били приети от г-н К., тъй като приемането им е
неизменна част от работата на резервационната система. По въпроса дали са
налице признаци за манипулация на един от проведените между ищеца и
представител на ответника разговори заключенията на вещите лица по съдебно –
техническата експертиза, изготвена от Костадин Буков, и съдебно – фоноскопната
експертиза си противоречат, като въззивният съд кредитира заключението на
допуснатата от първоинстанционния съд повторна експертиза, което е обосновано и
е в съответствие с останалите доказателства по делото.
От
заключението на вещите лица по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-фоноскопна експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява съдържанието на
проведените по телефона разговори между ищеца и представител на ответното
дружество. От заключението на вещите лица се установява още, че не са налице
признаци за монтаж и манипулация по звукозаписите от предоставения оптичен
носител – обект на експертизата.
От
заключението на вещото лице П.В.по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява,
че при резервиране на самолетните билети г – н К. е приел общите условия на
ответното дружество, като представената от ищеца извадка „Необходими документи“
е била налична на сайта на „Е-СКАЙ“ ООД към датата на резервацията. Установено
е още, че при извършване на резервацията ищецът е получил информация през кои
градове и държави ще се извърши прикачването.
От
показанията на свидетеля М.Б.К., които съдът преценява съобразно разпоредбата
на чл. 172 ГПК, се установява, че ищецът и семейството му не били наясно с
понятието „транзитни визи“, като при проведените телефонни разговори между г-н К.
и представител на ответното дружество също не било споменато нищо за такива
визи. Свидетелят посочва още, че от ответното дружество са държали на това, че
ищецът и семейството му е трябвало да бъдат информирани за визовия режим, както
и че е имало необходимата информация в кой град и в колко часа е щяло да бъде
кацането, както и в коя държава съответно.
По отношение на
правните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
налице и нарушение на императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл.
272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това
и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се
добави и следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 79
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД следва да са
налице следните предпоставки: между страните да съществува валидно облигационно
правоотношение, обезщетението да се претендира от изправната страна, да е
налице виновно неизпълнение от другата страна, да са претърпяни реални вреди и
да е налице причинна връзка между неизпълнението и претърпяните вреди.
Неизправната страна носи отговорност за вредите, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението /чл. 82 ЗЗД/, т.е. дължи се
обезщетение само за онези вреди, които са закономерна последица от
неизпълнението на поето от длъжника задължение.
В тежест на ищеца е да докаже, че е страна по договора с
предмет покупко-продажба на самолетни билети, че е изпълнил собствените си
задължения по договора /че е заплатил цената на билетите и възнаграждението на ответника/,
както и вида и размера на претърпените вреди, които следва да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на договорни задължения на ответното
дружество. В тежест на ответника е да докаже изправността си по договора, а
именно, че е резервирал и осигурил самолетните билети съгласно договореното /в
указаното време и до указаното място/.
Страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът и ответникът били обвързани от валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество „Е-СКАЙ“
ООД осигурило самолетни билети за пътуване на А.К.К.
и неговото семейство по маршрут София – Франкфурт – Хюстън – Кито, за което ищецът
заплатил съответната цена на билетите и възнаграждение на ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че претендираните от
ищеца вреди в размер на 8824.53 лв. не са пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на договорни задължения на ответното дружество. Съображенията за
това са следните:
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че
ищецът е приел общите условия на ответното дружество. В раздел II, т. 7
от цитирантие общи условия на „Е.“ ООД е било предвидено
следното:
„Потребителят следва да се информира относно визовите изисквания за съответната
държава, за която закупува самолетен билет, застраховка и/или хотелска
резервация, и да си набави всички необходими визи и документи за безпроблемното
си пътуване. „Е-СКАЙ“ не носи отговорност в случай, че на Потребителя му е
отказано пътуване и/или ползване на други Туристически услуги поради липса на
валиден паспорт, лична карта, виза или каквито и да било други документи,
изисквани от българското законодателство или законодателството на съответната
държава“. На следващо място следва да се отбележи, че от доказателствата по
делото несъмнено се установява, че представената с исковата молба
от ищеца извадка „Необходими документи“ е била налична на сайта на „Е-СКАЙ“ ООД
към датата на резервацията. В цитираната извадка изрично е било посочено, че преди
потребителят да предприеме пътуване е желателно да се информира за условията на
престой в дадената страна/страни, както и че може да се свърже с посолствата
или консулствата в България на страните, които желае да посети и да се
информира подробно за необходимостта от виза и условията за престой и пътуване.
Също така, от представения към исковата молба документ /л.11/, отразяващ
изпратена от ответното дружество информация до ищеца, е видно, че в т. 2,
озаглавена „Подгответе се за пътуването“, е било препоръчано на ищеца преди
заминаването да провери всички документи, необходими за дестинацията и
транзитните страни /паспорти, визи/, като е било посочено, че информация за
необходимите документи се е намирала на Министерството на външните работи. Не
на последно място, от заключението на съдебно – фоноскопната експертиза се
установява, че при нито един от проведените разговори между представител на ответното
дружество и ищеца, последният не е задавал въпроси относно необходимостта от
транзитни визи. В подкрепа на това са и показанията на свид. М.К., която
заявява, че ищецът и семейството му не били наясно с понятието „транзитни визи“.
Предвид гореизложеното и от съвкупния анализ на доказателствата по делото се
установява, че към датата на резервирането и закупуването на самолетните билети
„Е.“ ООД е предоставило на ищеца информация относно обстоятелството кой е
следвало да провери и да се снабди с всички документи, необходими за крайната
дестинация и транзитните страни. Ответното дружество е положило грижата на
добрия търговец, доколкото е информирало ищеца, че следва да провери дали за
държавите, през които се реализира пътуването, съществува визов режим. Както се
изясни, изрично в приетите от ищеца общи условия е било посочено, че
потребителят следва да набави всички необходими визи и документи за
безпроблемното си пътуване, като „Е-СКАЙ“ ООД не носи отговорност в случай, че
на потребителя му е отказано пътуване поради липса на виза или каквито и да
било други документи, изисквани от българското законодателство или
законодателството на съответната държава. При това положение и след като е
резервирал и предоставил закупените самолетни билети, следва да се приеме, че ответникът
е изпълнил задълженията си по сключения договор. Неоснователни са възраженията
във въззивната жалба, че г-н К. е следвало да се осведоми за визовия режим само
за крайната дестинация. От предоставената от ответното дружество информация, в
това число и от изпратеното по електронния адрес писмо до г-н К., е ясно ищецът
е следвало да провери и да се информира за необходимостта от визи не само за
крайната дестинация – Кито, Еквадор, но и за държавите, през които е следвало
да премине заедно с неговото семейство, в това число и Хюстън, САЩ. Както се
установява и от заключението на вещото
лице П.В.по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, още при извършване на резервацията ищецът е
получил информация през кои градове и държави ще се извърши прикачването,
поради което е имал достатъчно време, за да се осведоми за визовия режим както за
крайната дестинация, така и за транзитните страни. Не на последно място, следва
да се акцентира върху обстоятелството, че ответното дружество е само посредник
между потребителя и авиокомпанията във връзка с извършването на резервации,
закупуване и издаване на самолетни билети. Съгласно раздел Х, т. 5 от приетите
от ищеца общи условия, отговорността на „Е-СКАЙ“ ООД може да се ангажира само
за вреди, възникнали от действията на „Е-СКАЙ“ в периода от момента на
приключване на резервацията до доставянето на билета и не може да надвишава
стойността на платената от потребителя сума в полза „Е-СКАЙ“ ООД.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема,
че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 вр. чл.
82 ЗЗД, поради което правилно Софийският районен съд е отхвърлил предявения иск.
Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
да се устави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски в настоящото
производство има единствено въззиваемата страна Е-СКАЙ“ ООД. Същата, чрез адв. Р.И.,
е направила искане за присъждането им, като е представила доказателства за
сторени разноски в размер на 1000 лв., поради което съдът намира, че същите следва
да й бъдат присъдени.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 421422 от
04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 24463/2015 г. по описа на СРС, 42 с-в.
ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, да заплати на „Е-СКАЙ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 1000 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.