РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Плевен, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Иванов по адм. дело № 585 по описа за 2022
година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца.
Административното
дело е образувано по жалба на Ц.Д.И. *** чрез адв. Т.К.Г., съдебен адрес: ***
срещу заповед № ЗСПД/Д-С-КС/1559 О/31.03.2022 година на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Красно село.
В
жалбата се посочва, че това е втори отказ
по същия казус. По адм. дело № 4854/21г. на III
отд., 2-и състав, АССГ е постановено Решение № 1154/24.02.2022г., с което
решаващият състав е отменил друга такава Заповед №
ЗСПД/Д-С-КС/1559 от 06.04.2021 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ по жалба на Ц.Д.И., за същия период. Сочи се,
че основанието за отказа в предишното
съдебно производство е бил същия - съпругът на оспорващата И. К. И. бил продал недвижим
имот, поради което (и тогава и сега) административният орган е направил грешния извод, че бащата на децата И. И. е
реализирал допълнителни доходи, респ. че доходът на член на семейството за
предходните 12 месеца надвишава дохода, определен в закона за държавния
бюджет на Р. България. Твърди се, че в хода на съдебното производство по адм. дело № 4854/21 г. се е доказало, че наистина е осъществена
продажба на недвижим имот (апартамент №7 на 4 етаж на адрес; гр. Плевен, ул.
„Стара Планина” № 3), като продавачи са съсобствениците И.К.И. и майка му- Н.Б.
И., но продажбата е била извършена при висящо изпълнително
производство пред ЧСИ Ц.Н., per. № 756 въз основа на осъдително решение на PC- Плевен (Решение № 2491 от 17.12.2019 г. по гр. д. №
1773 / 2019 г. на IX състав), с което двамата продавачи са били осъдени да
заплатят дължими суми, такси, лихви и разноски от близо 23 000 лв. всеки един
от тях. Предмет на обжалването е Заповед
№ ЗСПД/Д-С-КС/1559 О/ 31.03.2022г. на директора Дирекция Социално подпомагане (ДСП), р-н Красно село,
с която е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за
двете деца на оспорващата.
В жалбата се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, семейните
помощи за деца се отпускат със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, а процесната заповед е подписана от
директор на Директора на ДСП- р-н Красно Село, с оглед на което оспорващата приема, че атакуваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, както и
че заповедта е издадена в изискуемата
от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Оспорващата счита, че обжалваната заповед (№ ЗСПД/Д-С-КС/1559 0/31.03.2022г.) е незаконосъобразна, съгласно
основанията в чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК, а именно: поради съществено нарушение
на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и несъответствие с целта на закона, като излага доводи за
това. Съгласно чл. 59, ал. 1 АПК индивидуалният административен акт следва да е мотивиран, а в обжалваната заповед липсва достатъчна мотивация относно направения извод, че
средномесечният доход на членовете на семейството за предходните 12 месеца
надвишава дохода, определен в Закона за държавния бюджет на
Р. България, като изводът на адм.
орган, че 1/2 от продажната цена, представлява доход за членовете
на семейството, особено като се вземе предвид, че продажбата е направена в
условията на висящо изпълнително производство пред ЧСИ. Твърди се още, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, поради противоречие с
материално-правните разпоредби, тъй като продажбата на имота се е случила, но продавачът (т.е единият от продавачите)
И.К.И. не е получил доход. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ доходът следва да е придобит, какъвто не е случаят; доходът
от продажната цена е преведен по сметка на ЧСИ,
като се твърди, че възнаграждението от
продажбата не представлява доход за семейството. Допълва се,
че съгласно Решение № 2491 от 17.12.2019 г. по гр. д. № 1773/2019 г. на IX състав на PC- Плевен И.К.И. и майка му- Н.Б. И.
са осъдени като наследници на техния наследодател (баща и съпруг) Красимир
Иванов, който е бил длъжник на ищеца Банка ДСК ЕАД, и който е ипотекирал същия
този апартамент. Сочи се още, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради несъответствие с целта на закона, тъй като съгласно определението в чл. 1, ал. 2 ЗСДП, „Семейните
помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането
на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях”.
В жалбата се сочи, че макар и да е направена „проверка”, която е
показала продажба на имот, то в предишното съдебното производство по адм. дело
№ 4854/21 г. се е доказало, че И.К.И. не е получавал доход, като целта на закона според цитирания чл. 1, ал. 2 е подпомагането на
семействата, които имат нужда от това. С жалбата се иска
да се отмени Заповед № ЗСПД/Д-С-КС/1559 0/
31.03.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кр. село, с
която на основание чл. 10, ал. 4 ЗСПД на оспорващана е отказано отпускането на
месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, както и връщане на преписката на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кр.
село, за ново произнасяне в съответствие с дадените указания за тълкуване и
прилагане на закона.
В
съдебно заседание оспорващата - Ц.Д.И.,***, не се явява и не се представлява.
Постъпила е молба от адв. Т.К.Г., съдебен адрес: ***, в която е посочено, че поддържа
жалбата с аргументи, посочени в нея. Моли за отмяна на заповедта и връщане
преписката за ново произнасяне, моли за присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Красно село, гр. София не се явява, не се представлява, като с изпращане на административната
преписка изразява становище, че са изпълнени всички указания дадени в мотивите
на решение № 1154/24.02.2022г. на АССГ.
Административен
съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Оспроващата
Ц.Д.И. е подала Заявление – декларация за отпускане на месечни помощи за
отглеждане на дете, до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст по чл. 7 ЗСПД с вх. № ЗСПД-Д-С-КС-1559/22.03.2021 г. /л. 59
и 60/. Със заявлението е поискано отпускането на помощта за две деца – Н. И. И.
и А. И. И.. Деклариран е брутен доход на семейството за предходните дванадесет
месеца считано от м. февруари 2020 г. до м. февруари 2021 г. в размер на 3297
лв. Изчислен е средномесечен доход на член от семейството в размер на 68,68 лв.
Декларирана е помощ по Закона за закрила на детето и по закона за хората с
увреждания в размер на 1148.75 лв.
Във
връзка с така подаденото заявление-декларация е издадена Заповед №
ЗСПД/Д-С-КС/1559 от 06.04.2021 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Красно село, гр. София /л.56/, с която е отказано отпускането на
месечната помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД. В заповедта е посочено, като мотив за
отказ за всяко от децата, че средномесечният доход на член от семейството за
предходните 12 месеца надвишава дохода, определен за целта в Закона за
държавния бюджет на РБ.
Заповедта
е оспорена пред АССГ, като е образувано административно дело № 4854/21г. на III
отд., 2-и състав, по което е постановено Решение № 1154/24.02.2022г. /л.53 и
сл./, с което решаващият състав е отменил Заповед № ЗСПД/Д-С-КС/1559 от
06.04.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ по жалба на Ц.Д.И..
За да отмени заповедта АССГ е приел, че липсват фактически установявания относно твърдяната продажба
на недвижимия имот, като съдът е приел, че заповедта е немотивирана, като освен
това по никакъв начин в заповедта не е посочено какъв е установения от органа
средномесечен доход, за да приеме, че същият надвишава определения в чл. 63,
ал. 2 и ал. 3 ЗДБРБ размер. Според АССГ, органът се е позовал на
обстоятелството, че е извършена продажба на недвижим имот от страна на съпруга
на Ц.Д.И., без да
изчисли дали сам по себе си размера на получените средства надвишава праговете
определени със Закона за държавния бюджет на РБ. Автоматично е прието, че след
като материалния интерес е в размер на 55 000 лева, то размерът на
средномесечния доход е по – висок. В мотивите на съдебното решение се посочва
още, че видно от справката от АВ № 11653/06.01.2021 г. като продавачи са
посочени Н.Б. И. и И.К.И., като очевидно имотът е бил съсобствен като не е
установен каква идеална част от имота е притежавал съпругът на оспорващата - И.К.И..
По този начин, според съда не е установено каква част от общата цена на имота
се е полагала на него, за да бъде включена в брутния годишен доход на
семейството. Предвид тези пропуски на административния орган, АССГ е намерил,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което е отменил Заповед № ЗСПД/Д-С-КС/1559
от 06.04.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Красно село и
е върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените указания
за тълкуване и прилагане на закона.
В
изпълнение на постановеното решение по административно дело № 4854/ 21г. на
АССГ, от Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село е поискана информация от
Служба по вписвания – Плевен /л. 42/, както и представяне на преписи от
нотариални актове – за продажба от 29.12.2020г. и за дарение от 10.09.1997г.,
като освен това е поискана информация от Ц.Д.И. в 14 дневен срок да представи
документ, доказващ размера на полагащата се на съпруга й сума от извършената
продажба на имот в гр. Плевен, съобразно притежаваната от него идеална част –
видно от протокол от 07.03.2022г. /л. 41/.
Към административната преписка са приложени нотариален
акт за продажба на недвижим имот №18, том 12, рег. №10077, дело 1309/2020 от
29.12.2020г. по описа на нотариус С. И., рег. № 016 на НК, вписан в СВ – Плевен
и Нотариален акт за дарение №56, том 17, дело №3256/1997 на нотариус при РС
Плевен /л. 45 до 47/. Изготвен е служебен доклад от 29.03.2022г. /л. 47 и 48/ по заявлението, с оглед на решението на АССГ по административно дело № 4854/21г.,
в който е констатирано, че общия доход на семейството е 32 590,77 лева, а
средно месечния доход на член от семейството е 678,97 лв., като този доход
надвишава дохода, определен в Закона за държавния бюджет на РБ за 2021г. от 510
лева, като се потвърждава отказа на месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД.
В последствие е
издадена и оспорваната в настоящото производство заповед № ЗСПД/Д-С-КС/1559
О/31.03.2022 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно
село, с която е отказано на Ц.Д.И. отпускането на месечна
помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за две деца – Н. И. И. и А. И. И., като
мотивите на заповедта са следните: С решение на
Административен съд София-град № 1154 от 24.02.2022 г., което е окончателно, е
отменена заповед № ЗСПД/Д-С-КС/1559/06.04.2021 г. на директора на ДСП Красно
село, за отказана месечна помощ за отглеждане на деца до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и
преписката е върната за ново произнасяне. Предвид мотивите изложени в решението
на съда, за установяване доходното състояние на семейството за периода
01.03.2020 г. - 28.02.2021 г., са изискани допълнително документи от лицата и
Служба по вписвания - Плевен, за уточняване размера на получената от съпруга
г-н Иванов, сума от продажбата на жилищен имот през м. 12.2020 г. Установено е,
че г-н Иванов е притежавал 1/2 от имота и съответно полагащата му се част от продажбата
му е в размер на 27 500 лв. (1/2 от 55 000 лв.). Направени са нови изчисления
на дохода на семейството на база служебно получените документи от CB-Плевен, тъй като не са представени такива от лицата. Установено е, че
средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца преди
подаване на заявлението от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., в размер на 678.97
лв., надвишава дохода определен за целта в ЗДБРБ за 2021 г. от 510 лв., т. е.
не е спазено условието на чл. 4а от Закона за семейни помощи за деца и
семейството няма право на помощта, считано от 01.03.2021 г.
По делото е изискана и представена справка от ЧСИ Ц.Н.
с рег. № 756 на КЧСИ вх. рег. № 5510/04.10.2022г. /л. 76/, съгласно която по
изпълнително дело № 20207560400224 с длъжници Н.Б. И. и И.К.И. не е постъпвала
сумата от 55 000 лева по сметка на ЧСИ Ц.Н., като е посочено, че
длъжниците по изпълнителното дело са заплатили задължението си директно към
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Семейните
помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ или упълномощено от него лице. Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 5 ЗСПД отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира, а
заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен
срок от издаването ѝ. По своят правен характер заповедта за отпускане,
респ. отказа за отпускане, представляват индивидуални административни актове, и
доколкото ЗСПД не предвижда специално съдържание за тях, приложими се явяват
изискванията за съдържание на индивидуалния административен акт по чл. 59, ал.2 АПК.
По
делото не се спори, че заповедта за отказ е издадена от компетентен орган,
доколкото чл. 10, ал. 4 от ЗСПД предвижда, че семейните помощи за деца се
отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане"
или упълномощено от него лице, в случая заповедта е издадена от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, гр. София.
Съдът
намира, че оспорената заповед е издадена в установената форма, налице са
изложени фактически и правни основания, не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила, освен това всички указания по
тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на Решение №
1154/24.02.2022г. по адм. дело №4854/2021г. на АССГ се изпълнени.
Съдът
намира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и целта на
закона.
Законът
за семейните помощи за деца /ЗСПД/ урежда условията за придобиване правото на
семейни помощи при отглеждане на деца. Тези помощи могат да бъдат в пари или в
натура и се предоставят с цел да подпомагат отглеждането на децата в семейна
среда от родителите или от лицата, полагащи грижа за тях. Предвидените помощи
са еднократни и месечни. Месечните помощи са посочени в разпоредбата на чл.2,
ал. 3, т. 1 – 4 ЗСПД - 1. месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на
една година; 2. месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст; 3. месечни помощи за
отглеждане на дете с трайно увреждане; 4. месечни помощи за дете без право на
наследствена пенсия от починал родител. Право на семейни помощи за деца имат:
1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани
- за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от
родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които
отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства -
за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5.
бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които
постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на
такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който
Република България е страна.
Съгласно
нормата на чл. 4а от ЗСПД право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 от ЗСПД
имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните
12 /дванадесет/ месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в
закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не
по-малък от предходната година. Според чл. 7, ал. 1 ЗСПД месечните помощи за
дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст,
се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят
постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане
извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно
посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в
училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е
невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище,
освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има
направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно
възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021г., средномесечният
доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за
деца за 2021 г. е 510 лв.,
съгласно ал. 2 средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от Закона
за семейни помощи за деца за 2021
г. е 410 лв., а съгласно ал. 3 средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от Закона
за семейни помощи за деца за 2021
г. е от 410,01 лв. до 510 лв. включително.
В заявлението –
декларация Ц.И. е посочила средномесечен доход в размер на 68,68 лв. Като мотив
за отказа за отпускане на месечната помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД,
административният орган е по сочил, че с решение на
Административен съд София-град № 1154 от 24.02.2022 г., което е окончателно, е
отменена заповед № ЗСПД/Д-С-КС/1559/06.04.2021 г. на директора на ДСП Красно
село, за отказана месечна помощ за отглеждане на деца до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и
преписката е върната за ново произнасяне. Предвид мотивите изложени в решението
на съда, за установяване доходното състояние на семейството за периода
01.03.2020 г. - 28.02.2021 г., са изискани допълнително документи от лицата и
Служба по вписвания - Плевен, за уточняване размера на получената от съпруга
г-н Иванов, сума от продажбата на жилищен имот през м. 12.2020 г. Установено е,
че г-н Иванов е притежавал 1/2 от имота и съответно полагащата му се част от продажбата
му е в размер на 27 500 лв. (1/2 от 55 000 лв.). Направени са нови изчисления
на дохода на семейството на база служебно получените документи от CB-Плевен, тъй като не са представени такива от лицата. Установено е, че
средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца преди
подаване на заявлението от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., в размер на 678.97
лв., надвишава дохода определен за целта в ЗДБРБ за 2021 г. от 510 лв., т. е.
не е спазено условието на чл. 4а от Закона за семейни помощи за деца, като при
това положение семейството няма право на помощта, считано от 01.03.2021 г.
Според настоящия състав на съда, изводът на
адмнистративния орган е правилен. Видно от представените по преписката, Нотариален акт за дарение №56,
том 17, дело №3256/1997 на нотариус при РС Плевен, К.И.И. е придобил собственосттта на апартамент и гараж
в гр. Плевен.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №18, том 12, рег. №10077, дело
1309/2020 от 29.12.2020г. по описа на нотариус Савина И., рег. № 016 на НК,
вписан в СВ – Плевен, Н.Б. И. и И.К.И.,
като наследници на К.И.И. /потвърждава се от удостоверение за наследници
описано в т. 2 от представените документи към нот. акт за покупко продажба/ са
се разпоредили чрез продажба с апартамент №7 в гр. Плевен на ул. „Стара
планина“ №3, ет. 4 за сумата от
55 000 лева. Съгласно нотариалният акт за продажба, с получените средства Н.Б.
И. и И.К.И. са се задължили в 7 дневен срок от сделката да направят пълно
погасяване на задължения по банков кредит към Банка ДСК. В случая безспорно се
касае за възмездно разпореждане с имота чрез покупко - продажба, платена е
продажна цена общо от 55 000 лева, като ½ от цената или сума от
27 500 лева е получена от И.К.И. като наследник на К.И.И., доколкото всеки
от наследниците притежава по ½ идеална част от наследството /съгласно
Закона за наследството съпругата наследява дял равен на дела на всяко детето –
чл. 9, ал. 1 от ЗН/. Дали с получените средства е закупена вещ, или пък както в
случая е погасено задължение, това не може да промени факта на получаването на
сумата от продажбата на имота и която продажна цена е получена от продавачите.
Фактът, че плащането е извършено, се доказва и от справката от ЧСИ Ц.Н. с рег.
№ 756 на КЧСИ вх. рег. № 5510/04.10.2022г. /л. 76/, съгласно която длъжниците
по изпълнителното дело са заплатили задължението си директно към взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД. Поради което, правилно административният орган, към
декларираните доходи от Ц.Д.И. и И.К.И. е добавил и сумата от
27 500 лева от продажбата на имота на Иво Иванов, като по този начин
общият доход на семейството е в размер на 32 590,77 лева, а изчисленият
средномесечен доход на член на семейството е 678,97 лева, който надвишава дохода определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. от 510 лв., т. е. не
е спазено условието на чл. 4а от Закона за семейни помощи за деца, поради което
и правилно е постановен отказ за отпускане на семейни помощи за деца по чл. 7,
ал. 1 от ЗСПД.
С
оглед на изложеното, правилен и съответен на закона е изводът на
административния орган, обективиран в оспорената заповед, като отказът му е
мотивиран, като са изпълнени и всички указания по тълкуване и прилагане на
закона, дадени с Решение № 1154/24.02.2022г. по адм. дело №4854/2021г. на
АССГ са изпълнени.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Плевен, осми състав,
РЕШИ:
Отхвърля
жалба на Ц.Д.И. *** чрез адв. Т.К.Г., съдебен адрес: *** срещу заповед №
ЗСПД/Д-С-КС/1559 О/31.03.2022 година на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Красно село.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Решението
е окончателно, съгласно чл. 10, ал.6 от
ЗСПД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/